Р Е Ш Е Н И Е

№

гр.Русе, 12.06.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД  VI-ти граждански състав в публично заседание на 12-ти май през две хиляди и петнадесета година в състав:

 

                                                         Районен съдия: Елена Балджиева    

При секретаря  Ш.С.,

Като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 592 по описа за 2015г., за да се произнесе, съобрази:

Предявен е иск с правно основание чл.49, ал.1 от СК.

Ищецът И.Й.И., твърди, че бракът му с ответницата П.Н.И. е дълбоко и непоправимо разтроен и моли същия да бъде прекратен с развод. Моли съда да се произнесе с решение, с което да прекрати брака му с ответницата като дълбоко и непоправимо разстроен, като вина за разтройството на брачните отношения има съпругата. Предявил е и обективно съединени искове: упражняване на родителските права по отношение на роденото от брака им дете Й. И. Й., родена на ***г. да бъдат предоставени на него; местоживеенето на детето да бъде определено при него, а на ответницата да се определи режим на лични отношения с детето – всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10 часа в събота до 18 часа в неделя, с преспиване, както и десет дена през лятото, когато не е в платен годишен отпуск; ответницата да бъде осъдена да заплаща ежемесечно издръжка в размер на 150.00 лв. за детето, чрез него като неин баща и законане представител, считано от предявяване на иска, ведно със законната лихва, както и издръжка за минало време-1 година назад от предявяване на иска в размер на 100.00 лв., общо за сумата от 1200.00 лв.; както и претендира предоставяне на него ползване на семейното жилище, находящо се в град Р., кв.”Ч.”, бл.., вх.., ет.., ап..., което е общинска собственост и в което фигурират с детето в настанителната заповед. Не претендира издръжка от съпругата си. Претендира и разноски по делото.

Ответницата П.Н.И. също желае развод, но заявява, че твърдяното от ищеца в исковата молба не отговаря на обективната истина, като счита, че ищеца има вина за настъпване на разтройството на брака им. Претендира на нея да бъдат предоставени упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака им дете, като моли съда да определи режим на лични отношения на бащата с детето, да осъди ищеца да заплаща месечна издръжка за детето им, чрез нея в размер на 100,00 лв. Претендира и ползването на семейното жилище и желае да запази брачната си фамилия И., тъй като тази фамилия съвпада с фамилията й преди брака.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:

Страните са сключили граждански брак на 09.06.2009г. в гр.Русе, с акт №0238 от с.д. на Община Русе. От брака си имат родено едно дете  – Й. И. Й., родена на ***г.

Съвместният семеен живот на страните е изпразнен от съдържание. През есента на 2010г. когато детето е на няколко месеца страните заживяват заедно в с. Ново село при родителите на ответницата. Скоро след това в селото останал да живее само ищецът заедно с детето, а ответницата живеела в гр. Русе в апартамента заедно с дъщеря си от предния й брак П.. Ответницата не се обаждала със седмици и грижите за детето поели изцяло бащата, бабата и дядото по майчина линия и родителите на ищеца. През пролетта 2013г., детето се разболяло и се наложило да постъпи в болница заедно с майка си. И тогава се оказало, че майката е заминала за Германия без да уведоми съпруга си. През лятото на 2014г. ищецът се прибрал да живее при родителите си в *** заедно с детето. През месец януари 2015г. ответницата се върнала в България и взела детето с уговорката като тръгва обратно за Германия да върне детето. Ищецът научава, че ответницата е заминала отново за Германия, а детето е оставила в апартамента в гр. Русе при брат си и дъщеря си.

Тази фактическа обстановка, съдът приема за установена от събраните по делото писмени и гласни доказателства. По делото е разпитан св. Д. С. Н. – майка на ищеца, която потвърждава че бракът на страните е лишен от смисъл и съдържание и е дълбоко и непоправимо разстроен. Свидетелката заявява, че страните не живеят заедно. Грижите за детето до лятото на 2014г. се осъществявали от бащата и от родителите на ответницата. И от тогава до сега грижите се поемат изцяло от бащата с помощта неговите родители. Свидетелката твърди, че детето се чувства добре при баща си, спокойно е , осигурен му е уют и спокойна семейна среда.

Страните живеят разделени от 4 години, като тази фактическа раздяла е наложена от поведението единствено на ответницата. Същата не е положила усилия за заздравяване на брака и не е направила никакви постъпки да се събере отново със съпруга си. Това нейно поведение е в противоречие с изискуемото от закона – чл.15 от СК. Изложеното сочи, че между страните липсва взаимно доверие и уважение, отношенията на близост и обща насоченост към изграждане на семейството им са прекъснати окончателно и не може да се очаква заздравяване на брака. Същият съществува само формално, лишен е от дължимото според живота и закона съдържание, предвид което следва да бъде прекратен с развод.

Установената фактическа обстановка мотивира съда да приеме, че вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака има само жената.. Не се установиха факти, сочещи, че вина за разстройството на брака има и съпруга.

Предвид уважаване на иска за развод, съдът следва да се произнесе относно родителските права върху роденото от брака дете, относно режима на лични отношения и издръжката му и семейното жилище.

По отношение на родителските права спрямо детето съдът намира, че същите следва да се предоставят за упражняване на ищеца, за което и същият моли в исковата си молба. Безспорните факти са, че за него се грижи ищеца, той полага грижи за отглеждането и възпитанието му, като се справя добре с родителските задължения. В този смисъл е и изразеното устно становище по делото от социален работник на Д”СП”- Община Русе, прието в с.з. от 12.05.2015г., а именно че бащата е поел почти изцяло грижите за детето и адекватно отговаря на нуждите му. Предвид гореизложеното, съдът намира, че интересите на детето ще бъдат най-добре защитени, ако родителските права се упражняват от бащата.

На основание чл.143, ал.2 от СК, родителите дължат издръжка на децата си до навършване на пълнолетие. Това задължение е безусловно и не зависи от тяхната възможност да се издръжат от имуществото си. Детето Й. е на 5 години и 3 месеца. Предвид възрастта му то има съответни нужди от храна, облекло, развлечения, помагала и други необходими за правилното му физическо и интелектуално развитие. Липсват данни и за доходите на ответницата, но предвид факта, че същата е в трудоспособна възраст, съдът приема, че може да реализира доходи в размер на средната за страната работна заплата. Предвид изложеното и като съобрази нуждите на детето Й., с оглед възрастта му, съдът намира, че двамата родители могат да осигуряват месечна издръжка в размер 190-200 лева, от които майката да заплаща месечно съответно 100.00лв., като останалата част, ведно с грижите за детето следва да се поемат от бащата. Върху всяка просрочена вноска се дължи законна лихва.

Искането по чл.149 от СК за заплащане на издръжка за минало време за сумата от 1 200лв. по отношение на детето за периода от 13.02.2014г. до предявяване на иска, следва да се приеме. По делото се установи по категоричен начин, че страните са били разделени и майката не е давала средства за издръжката на детето в периода  13.02.2014г. до завеждане на иска /13.02.2015г./

Следва да й се определи и режим на лични отношения с детето. Като съобразява възрастта на същото съдът намира, че подходящ  е следния режим: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя, както и 20 дни през лятото, което време не съвпада с платения годишен отпуск на бащата.

Ищецът е изявил претенция за ползването на семейното жилище, находящо се в ***, общинска собствност, предоставено на П.Н.И. и членовете на нейното семейство със заповед № РД – 01 – 2147 от 22.07.2014г. Предвид това обстоятелство, а и с оглед факта, че е невиновният за разстройството на брака съпруг, следва да се предостави на него.

Ищецът не е претендирал издръжка и такава не следва да й се присъжда.

След развода ответницата желае да запази брачната си фамилия, тъй като тази фамилия съвпада с фамилията й преди брака.

На основание чл.329, ал.1 от ГПК в тежест на ответницата е окончателната държавна такса за развода в размер на 55 лева., от която следва да се приспаднат 25 лв., внесени при завеждане на делото. Същата дължи държавна такса в размер на 30лв. за допускане на развода. Съгласно правилото на чл.329 ГПК в тежест на ответницата са и направените от ищеца деловодни разноски в размер на 625.00 лв. Ответницата дължи държавна такса върху издръжката в размер на 192.00 лева.

Мотивиран така, съдът

Р Е Ш И :

                                               

ПРЕКРАТЯВА с развод гражданския брак между И.Й.И., ЕГН:**********,***, и П.Н.И., ЕГН:********** ***, сключен на 09.06.2009г. в гр.Русе, с акт №0238 от същата дата на община Русе, ПОРАДИ НАСТЪПИЛО ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЙСТВО.

ПРИЗНАВА, че вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака има само ЖЕНАТА.

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права спрямо малолетното дете – Й. И. Й., родена на ***г., с ЕГН:********** на бащата И.Й.И.. Местоживеенето на детето е при бащара на адрес-  ***.

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на майката П.Н.И. с детето Й. И. Й., родена на ***г., както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя, както и 20 дена през лятото, което време не съвпада с платения годишен отпуск на бащата.

ОСЪЖДА П.Н.И., ЕГН:********** да заплаща на детето Й., родена на ***г., чрез неговия баща и законен представител И.Й.И., ЕГН:**********, издръжка в размер на 100.00лв. месечно, считано от 13.02.2015г. до настъпване на обстоятелства, водещи до изменението или прекратяването й, заедно със законната лихва за всяка просрочена вноска.

ОСЪЖДА П.Н.И., ЕГН:**********,***,  да заплати на Й. И. Й., родена на ***г., чрез неговия баща и законен представител И.Й.И., ЕГН:**********, издръжка на основание чл. 149 от СК за периода 13.02.2014г. до 13.02.2015г. в размер на 1200.00 лв.

ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище находящо се в гр***,, представляващо апартамент, на мъжа И.Й.И..

ПОСТАНОВЯВА след развода жената да продължи да носи брачното си фамилно име –И..

ОСЪЖДА П.Н.И., ЕГН:********** *** да заплати по сметка на РРС сумата в размер на 192.00 лв.- държавна такса върху присъдената издръжка.

ОСЪЖДА П.Н.И., ЕГН:********** *** да заплати на И.Й.И., ЕГН:**********,*** сумата в размер на 625.00 лв. – разноски по делото.

ОСЪЖДА П.Н.И., ЕГН:********** *** да заплати по сметка на РРС, допълнителна д.т. за допускане на развода в размер на 30.00 лв.

            Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: