Р Е Ш Е Н И Е № ....
гр. Лом, 17
март, 2021 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ЛОМСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ПЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на 17.02.2021 г. /седемнадесети
февруари, две хиляди двадесет и първа година/, в състав:
Районен
съдия: ЕЛИЦА ОРМАНОВА
при
участието на секретаря К.Атанасова, като
разгледа докладваното от съдия Елица Орманова гражданско дело № 740 по описа за 2020 година на Ломския районен съд, за да се произнесе взе предвид
следното:
Делото е образувано по искова молба на А.С.А.,
с ЕГН ********** и адрес: ***«Димитър Милков» № 3 чрез пълномощник адв. Р.Б. от МАК против «ЧЕЗ ЕЛЕКТРО
БЪЛГАРИЯ» АД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Цариградско шосе“ № 159, представлявано от К К Л.В. и Д.С., с която са
предявени обективно кумулативно съединени отрицателни установителни искове с
правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено, че ищецът не
дължи на ответника поради изтекла погасителна давност вземанията, както
следва:
948,62 лева по споразумителен протокол от
07.05.2020г. по заявление с № 001030166907/04.05.2020г., съставляващо задължение
за клиентски номер № 300248133023 по 7 броя фактури с падеж за периода от
10.06.2005г. до 20.12.2005г.;
1147,17 лева по
споразумителен протокол от 07.05.2020г. по заявление с №
001030166907/04.05.2020г., съставляващо задължение за клиентски номер №
300248133023. по 24 броя фактури с падеж за периода от 30.04.2010г. до 30.04.2010г.;
15341,39 лева по споразумителен протокол от 07.05.2020г. по
заявление с № 001030166959/04.05.2020г., съставляващо задължение за клиентски
номер № 310246135136 по 28 броя фактури с падеж за периода от 25.02.2009г. до
06.02.2017г.
7942,96 лева по споразумителен протокол от
07.05.2020г. по заявление с № 001030166959/04.05.2020г., съставляващо
задължение за клиентски номер № 310246135136 по 2091 броя фактури с падеж за
периода от 30.04.2010г. до 04.05.2017г.
Претендират се и направените разноски.
Ищецът твърди, че лицето с ЕГН **********,
която е починала, е потребител на електрическа енергия по договор с ответника
„ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД с клиентски № 300248133023. Със споразумителен
протокол от 07.05.2020г. по заявление с № 001030166907/04.05.2020г. ищецът е
встъпил в дълг като солидарен длъжник и е поел изпълнението на задължение за
посочения клиентски номер № 300248133023 в общ размер на 948,62 лв. по 7 броя
фактури с падеж за периода от 10.06.2005г. до 20.12.2005г. Със споразумителен
протокол от 07.05.2020г. по заявление с № 001030166907/04.05.2020г. ищецът е
встъпил в дълг като солидарен длъжник и е поел изпълнението на задължение за
клиентски номер № 300248133023. в общ размер на 1147,17 лв. по 24 броя фактури
с падеж за периода от 30.04.2010г. до 30.04.2010г. Със споразумителен протокол
от 07.05.2020г. по заявление с № 001030166959/04.05.2020г. ищецът е встъпил в
дълг като солидарен длъжник и е поел изпълнението на задължение за клиентски
номер № 300248133023. в общ размер на 17403,68 лв. по 33 броя фактури с падеж
за периода от 25.02.2009г. до 31.05.2019г. като от тях относими към спора са 28
броя фактури на обща стойност 15341,39 лева с падеж за периода от 25.02.2009г.
до 06.02.2017г. Със споразумителен протокол от 07.05.2020г. по заявление с №
001030166959/04.05.2020г. ищецът е встъпил в дълг като солидарен длъжник и е
поел изпълнението на задължение за клиентски номер № 300248133023. в общ размер
на 12236,48 лв. по 2174 броя фактури с падеж за периода от 30.04.2010г. до
20.05.2019г. като от тях относими към спора са 2091 броя фактури на обща
стойност 7942,96 лева с падеж за периода от 30.04.2010г. до 04.05.2017г.
Твърди се в исковата молба, че с изтичане на
тригодишна давност се погасяват периодичните плащания като се прави възражение
за изтекла погасителна давност съгласно чл.111, б. „в“ от ЗЗД на вземанията на
ответника по гореописаните протоколи, като се уточнява, че възражението за
изтекла погасителна давност за два от протоколите се отнася за част от
фактурите, така както са посочени по–горе и се разграничава за кой период
издадените фактури са относими към спора. Твърди се, че ответникът е
бездействал и не е прекъснал давностния срок, като съгласно чл.119 ЗЗД с
погасяване на главните вземания се погасяват и акцесорните вземания за лихви,
включително мораторни. Посочва се
относима съдебна практика. Заявено в исковата молба е, че описаните задължения
в процесните протоколи не съществуват и няма как да бъдат издадени 3000 броя фактури
при положение, че за процесния период могат да се издадат най-много 164 броя
фактури. Иска се да бъде признато за установено в
отношенията му с ответника несъществуването на оспорените вземания по
посочените четири споразумителни протокола.
В
съдебни заседания ищецът се представлява
от адв. Р. Б. от МАК, който поддържа иска.
Ответникът „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД чрез
пълномощника си юрисконсулт А.В. е подал писмен отговор на исковата
молба, с който оспорва изцяло иска. В отговора е заявено, че исковата молба е допустима, но
неоснователна. Ищецът дължи суми по сключени договори за встъпване в дълг и
признаване на задължения от 07.05.2020г. в общ размер на 30030,64 лв. като
погасителната давност за тези задължения не е изтекла нито към датата на
подаване на исковата молба, нито към момента. На 07.05.2020г. ищецът А. е
сключил договори с ответното дружество, като е встъпил в дълг по задължения на и е признал задължения по две договорни сметки
за продажба на електрическа енергия -
300248133023 и 310246135136 за задължения в размер на 31735,95 лева,
като част от задълженията са заплатени и актуалният дълг е общо в размер на
30030,64 лева. Твърди се, че първият договор, сключен на 07.05.2020г., е за
сума в размер на 948,62 лева за главницата по 7 броя фактури по договорна
сметка 300248133023 на наследодателя на ищеца, описани в споразумителен
протокол, с което ищецът е встъпил в дълга на .
Вторият договор, сключен на 07.05.2020г., е за сума в размер на 1147,17
лв. за лихвата по 7 броя фактури, описани в първия споразумителен протокол, с
което ищецът е встъпил в дълга на .
Третият договор, сключен на 07.05.2020г., е за сума в размер на 17403,68 лв. за
главницата по 33 броя фактури по договорна сметка 310246135136 за периода 2009
– 2019г., описани в споразумителния протокол, с което ищецът е признал
задължението. Четвъртият договор, сключен на 07.05.2020г., е за сума в размер
на 12 236,48 лв. за лихвата по 33 броя фактури, описани в третия споразумителен
протокол, с което ищецът е признал задължението. По всичките четири договора –
два за встъпване в дълг и два за признаване на задълженията, дори за първата
вноска, чийто падеж е на 07.05.2020г., не е настъпила 3 –годишната погасителна
давност по смисъла на ЗЗД. Заявява се, че не отговаря на действителността
твърдението в исковата молба за издадени 3000 броя данъчни фактури, като
многото редове с конкретни суми, описани в споразумителните протоколи, се
дължат на особеностите на счетоводната система, с която е направена справката
за дължимите лихви, тъй като по всяка главница се генерира отделен ред за лихва
за всеки отделен месец. Представена е под таблична форма справка за
задълженията по фактури по първия договор, като се сочи дължима сума към
момента на изготвяне на отговора на исковата молба - 845,30 лв. и по третия договор – 15 801,69
лв. дължима сума към момента на изготвяне на отговора на ИМ. По втория и
четвъртия договор страните са постигнали споразумение, че към датата на тяхното
сключване дължимата сума по неплатена лихва по договорна сметка 300248133023 е
в размер на 1147,17 лв., а по договорна сметка 310246135136 – в размер на 12
236,48 лв. Твърди се, че длъжникът е направил едностранен отказ от изтекла
давност и това му изявление е неоттегляемо, както пряко, така и посредством
последващо позоваване на изтекла по първоначалния договор давност. Погасяването
по давност на едно от солидарните задължения не погасява останалите. Ето защо
евентуално настъпилата погасителна давност спрямо длъжника по договорите за встъпване в дълг не може да
се ползва от ищеца. Задължението на новия длъжник при встъпване в дълг е
самостоятелно, а не акцесорно. С подписването на споразумителните протоколи
между ищеца и ответното дружество е възникнал нов договор, с ново задължение, с
ново съдържание, което има свой отделен правен живот, различен от
първоначалното правоотношение между първоначалния длъжник и кредитора. В този
смисъл двата подписани договора относно натрупаните лихви по издадени данъчни
фактури по редовен отчет на ел. енергия са договори за главница – с
подписването на договора сумата придобива характер на главница. Твърди се, че е
налице нов договор и възникване на ново правоотношение с други страни, различни
от първоначалните по стария договор.
Вследствие на изложеното ответникът чрез
процесуалния си представител юрисконсулт А.В. моли да бъде отхвърлен изцяло
иска като неоснователен и недоказан. Прави се възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, претендирано от ищеца, с оглед ниската фактическа
и правна сложност на делото.
В съдебни заседания ответникът се
представлява от юрисконсулт С. Т., който поддържа писмения отговор и иска
претенцията на ищеца да бъде отхвърлена изцяло.
Съдът, като взе предвид становищата на
страните, въз основа на събраните по делото доказателства и закона, намира
следното.
От фактическа страна по делото е безспорно
установено и страните нямат спор за фактите, че е била потребител на ел. енергия, доставяна от
„ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД. Ищецът е страна по четирите броя споразумителни
протокола, приложени като доказателства с ИМ, като не оспорва факта, че е
подписал същите. Ищецът и представител на ответното дружество са подписали
четирите споразумителни протокола на 07.05.2020г., с два от които А.С.А.
встъпва като солидарен длъжник и поема изпълнението на непогасени задължения на по посочени фактури за консумирана
електрическа енергия и с два от които признава задължения по посочени в
протоколите фактури за консумирана електрическа енергия.
По споразумителен протокол от 07.05.2020г.
по заявление с № 001030166907/04.05.2020г.,
условно наречен „Протокол № 1“,
ищецът е встъпил в дълг като солидарен длъжник и е поел изпълнението на
задължения на за клиентски номер №
300248133023 в общ размер на 948,62 лв. по 7 броя фактури с падеж за периода от
10.06.2005г. до 20.12.2005г. Задължението в размер на 948.62 лева е посочено
като главница, като се дължи върху тази сума и лихва за забава за периода от
падежа на всяко вземане до датата на плащане. Ищецът се е задължил да изплаща
това си задължение на ответника на равни вноски от по 12.00 лева в продължение
на 11 месеца и 1 вноска от 816,62 лв., с първа вноска на 07.05.2020г. и
последна - на 30.04.2021г.
По споразумителен протокол от 07.05.2020г. по
заявление с № 001030166907/04.05.2020г., условно наречен „Протокол № 2“, ищецът е встъпил в дълг като солидарен длъжник
и е поел изпълнение на задължения на за клиентски
номер № 300248133023 в общ размер на 1147,17 лв. по 24 броя фактури с падеж за
периода от 30.04.2010г. до 30.04.2010г. Задължението в размер на 1147.17 лева е
посочено като главница, като се дължи върху тази сума и лихва за забава за
периода от падежа на всяко вземане до датата на плащане. Ищецът се задължава да изплаща това си
задължение на ответника на равни вноски от по 12.00 лева в продължение на 11
месеца и 1 вноска от 1015,17 лв., с първа вноска на 07.05.2020г. и последна -
на 30.04.2021г.
По споразумителен протокол от 07.05.2020г.
по заявление с № 001030166959/04.05.2020г.,
условно
наречен „Протокол № 3“, ищецът е признал задълженията по посочени в
същия протокол фактури за консумирана в периода
от 15.09.2011г. – 07.12.2012г. незаплатена електрическа енергия за клиентски номер № 310246135136 в общ
размер на 17403,68 лв. по 33 броя фактури с падеж за периода от 25.02.2009г. до
31.05.2019г. Задължението в размер на 17403.68 лева е посочено като главница,
като се дължи върху тази сума и лихва за забава за периода от падежа на всяко
вземане до датата на плащане. Ищецът се задължава да изплаща това си задължение
на ответника на равни вноски от по 24.00 лева в продължение на 11 месеца и 1
вноска от 17139,68 лв., с първа вноска на 07.05.2020г. и последна - на
30.04.2021г. Само част от сумата се оспорва от ищеца - по 28
броя фактури на обща стойност 15341,39 лева с падеж за периода от 25.02.2009г.
до 06.02.2017г.
По споразумителен протокол от 07.05.2020г.
по заявление с № 001030166959/04.05.2020г., условно наречен „Протокол № 4“, ищецът е признал задълженията по посочени в същия
протокол фактури за консумирана в периода
…..г. до …..г. незаплатена електрическа енергия за клиентски номер №
310246135136 в общ размер на 12 236,48 лв. по фактури с падеж за периода от
30.04.2010г. до 31.05.2019г. Задължението в размер на 12236.48 лева е посочено
като главница, като се дължи върху тази сума и лихва за забава за периода от
падежа на всяко вземане до датата на плащане. Ищецът се задължава да изплаща
това си задължение на ответника на равни вноски от по 12.00 лева в продължение
на 11 месеца и 1 вноска от 12104,48 лв., с първа вноска на 07.05.2020г. и
последна - на 30.04.2021г. Само част от сумата се оспорва от ищеца - по 2091 броя фактури на обща стойност
7942,96 лева с падеж за периода от 30.04.2010г. до 04.05.2017г.
Ищецът не оспорва тези четири
споразумителни протокола касателно тяхната автентичност. Не твърди и да има
основание за тяхната недействителност. Спорът се свежда до изтекла погасителна
давност на вземанията, обективирани в същите.
По делото е безспорно, че ответникът „ЧЕЗ
ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД е краен снабдител и притежава Лицензия за обществено
снабдяване с електрическа енергия № А-135-11 от 29.11.2006г., като съгласно § 129, ал. 2 от ПЗР на Закона за енергетиката до издаване
на лицензия за краен снабдител обществените снабдители с електрическа енергия
изпълняват функциите на крайни снабдители на съответните територии, произтичащи
от ЗЕ и издадените им лицензии за обществено снабдяване с електрическа енергия,
доколкото не му противоречат. От друга страна следва да се приеме, че е била потребител с клиентски номер №
300248133023, което е видно от издадените и приложени фактури за потребител с
този номер на името на същата и който факт не се оспорва от страните. За
клиентски номер № 310246135136 потребителят е ищецът А.А., тъй като приложените
фактури с отговора на исковата молба, в които е посочен именно този клиентски
номер, са издавани на името на ищеца. В този смисъл и А.С.А. са битови клиенти по смисъла на §1, т. 2а от
ДР на ЗЕ, на които е била доставяна електрическа енергия от ответното дружество
за имот на ул. „Димитър Милков“ № 1 в гр. Лом, обл. Монтана, с посочените
клиентски номера. Същите имат качеството на битови потребители по
смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, съгласно която "битов клиент"
е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за собствени битови нужди. По силата на чл. 97, ал. 1, т. 4 от
ЗЕ тези потребители ползват електроенергия за ползваните от тях имоти,
присъединени към електроразпределителната мрежа за ниско напрежение. Предвид на
това същите трябва да са собственици или носители на ограничено вещно право на
присъединените към мрежата имоти. Сключването на индивидуален договор
между страните за доставка на електрическа енергия не е задължителна
предпоставка, доколкото правоотношението възниква по силата на закона.
От
правна страна, съдът приема, че са предявени обективно кумулативно съединени
отрицателни установителни искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.
Така предявените установителни искове са
допустими, тъй като е налице правен интерес за ищеца да установи недължимост на
вземанията по четирите споразумителни протокола с ответното дружество, като
последното изрично претендира дължими суми на основание на въпросните споразумителни
протоколи.
Основният въпрос по делото се свежда до
това какъв е характерът на сключените между страните споразумителни протоколи,
всички от дата 07.05.2020 г. За да се установи характерът им, следва да бъде
изведена действителната воля на страните, като следва да се направи
разграничение между периодите и задълженията, за които е сключено всяко
споразумение и след уточнението на това обстоятелство, да се пристъпи към
обсъждане на характера на споразумението.
Протокол № 1: Споразумението обхваща
задължения за консумирана електрическа енергия по партида на името на за клиентски номер № 300248133023 в общ размер
на 948,62 лв. по 7 броя фактури с падеж за периода от 10.06.2005г. до
20.12.2005г. Към последната дата 20.12.2005 г. ищецът не е имал качеството
потребител. До този момент, видно от събраните по делото доказателства, ищецът
не е бил потребител за този имот по смисъла на закона и общите условия на
доставчика. От тук следва да се обсъди съдържанието на самия протокол.
Последният предвижда, че А.С.А. встъпва като солидарен длъжник и поема изпълнението
на непогасени задължения за консумирана електрическа енергия на за клиентски номер № 300248133023 в общ размер
на 948,62 лв. по 7 броя фактури с падеж за периода от 10.06.2005г. до
20.12.2005г. Задължението в размер на 948.62 лева е посочено като главница,
като се дължи върху тази сума и лихва за забава за периода от падежа на всяко
вземане до датата на плащане. Ищецът се е задължил да изплаща това си
задължение на ответника на равни вноски от по 12.00 лева в продължение на 11
месеца и 1 вноска от 816,62 лв., с първа вноска на 07.05.2020г. и последна - на
30.04.2021г. Като се има предвид използвания в изявлението израз „поема“ и се
съобрази качеството на лицето към този момент /А. не е потребител, фактурите са
осчетоводени на името на абоната , което се сочи и в експертното заключение/,
може да се заключи, че споразумението има характера на договор за поемане на
дълг от вида встъпване в дълг. Подобен извод е в съответствие с разпоредбата на
чл. 101 ЗЗД, според която трето лице може да встъпи като съдлъжник в определено
задължение по съглашение с кредитора или с длъжника. Ако кредиторът е одобрил
съглашението за встъпване, то не може да бъде отменено или изменено без негово
съгласие. Отнесено към конкретния казус ищецът е трето за правоотношението
лице, което в споразумение с кредитора, поема при условията на солидарност
задължението на длъжника , като последният не престава да отговаря за него.
Законът предвижда за заместването в дълг по чл. 102 ЗЗД, че новият длъжник може
да противопостави на кредитора възраженията, които е имал старият длъжник,
произтичащи от прехвърленото правоотношение. В случая става дума за встъпване в
дълг по смисъла на чл. 101 от ЗЗД, но законът не следва да се тълкува, че
поставя в по-неблагоприятно положение встъпващият в дълг, отколкото заместващият
в дълг, т.е. и при встъпването в дълг встъпилият длъжник може да противопостави
на кредитора възраженията, които има главният длъжник, произтичащи от
правоотношението. Именно по тази причина тук е мястото да бъде обсъдено
направеното възражение за изтекла погасителна давност по отношение на
задълженията за този период, възлизащи, съобразно приетата по делото съдебно-счетоводна
експертиза, която дава изражение на задълженията по фактури в табличен вид и
която съдът приема като обективно и компетентно дадена, в размер на 903,77 лева
главница за издадени в периода 31.05.2005 г. - 30.11.2005 г. 7 фактури с падежи
от 10.06.2005г. до 10.12.2005г. Падежът на последното задължение е настъпил на
10.12.2005 г. Задълженията имат периодичен характер, който следва както от
разпоредбата на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, така и от постановките на Тълкувателно
решение № 3/18.05.2012 г. по т. д. № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС, че задълженията
се погасяват с изтичането на три години от изискуемостта им. Доколкото по
делото не се съдържат доказателства за прекъсване или спиране на давността за
тези задължения, които обстоятелства са в тежест на ответника, то следва да се
приеме, че погасителната давност за всички задължения, обект на този
споразумителен протокол, е изтекла още на 10.12.2008 г., т.е. много преди
предявяване на иска. Следователно ищецът не дължи никаква част от сумата,
включена в този споразумителен протокол, а визираната сума в протокола е 948,62
лева. Съдът следва да се произнесе по размера, който се оспорва от ищеца и
който се претендира от ответника като дължим въз основа на споразумителния
протокол – 948, 62 лв., а не съобразно размера, който вещото лице сочи като стойност
за неплатена сума /773,30 лв./. Експертизата има значение най-вече за
разграничение на всяко отделно вземане, от което са формирани сумите в общия
размер по споразумителния протокол, за издадената фактура и нейния падеж.
Правен интерес обаче ищецът има да установи, че не дължи визираната в
споразумителните протоколи сума, за да не може ответникът да я претендира след
влизане в сила на решението по установителния иск. В тази връзка в отговора на
исковата молба ответникът сочи, че актуалният дълг на ищеца е общо в размер на
30030,64 лева по споразумителните протоколи, а оспорените с иска суми по
четирите протокола са общо в размер на 25 380,14 лв. и следователно ищецът има
правен интерес да установи недължимост на исканията си в тяхната цялост с оглед затвърждаване на претенцията в отговора на
исковата молба, а именно, че се претендира сума от общо 30030,64 лв. В този
смисъл отрицателният установителен иск касателно претендираната на основание
Протокол № 1 сума в размер на 948,62 лева се явява основателен в неговата
цялост.
Протокол № 2: Споразумението обхваща
задължения за консумирана електрическа енергия по партида на името на за клиентски номер № 300248133023 в общ размер
на 1147,17 лв. по 24 броя фактури с падеж за периода от 30.04.2010г. до
30.04.2010г. Към последната дата 30.04.2010 г. ищецът не е имал качеството
потребител, видно от самия сп. протокол, в който като потребител е посочена . От
съдържанието на протокола е видно, че А.С.А. встъпва като солидарен длъжник и
поема изпълнението на непогасени задължения за консумирана електрическа енергия
на за клиентски номер № 300248133023 в
общ размер на 1147,17 лв. по 24 броя фактури с падеж за периода от 30.04.2010г.
до 30.04.2010г. Задължението в размер на
1147.17 лева е посочено като главница в самия протокол, като е вписано, че се дължи върху тази сума и
лихва за забава за периода от падежа на всяко вземане до датата на плащане. От
съдебно-счетоводната експертиза обаче се установи, че сумите в този Протокол №2
всъщност съставляват начислени лихви за забава по 7-те броя фактури от Протокол
№ 1. /Това се посочва и в отговора по чл. 131 ГПК/. Ищецът се е задължил да
изплаща това си задължение съобразно Протокол №2 на ответника на равни вноски
от по 12.00 лева в продължение на 11 месеца и 1 вноска от 1015,17 лв., с първа
вноска на 07.05.2020г. и последна - на 30.04.2021г. Тук също, имайки предвид използвания
в споразумението израз „поема“ и съобразявайки качеството на лицето към този
момент /А. не е потребител/, може да се заключи, че споразумението има
характера на договор за поемане на дълг от вида встъпване в дълг. Както вече се
отбеляза, подобен извод е в съответствие с разпоредбата на чл. 101 ЗЗД, според
която трето лице може да встъпи като съдлъжник в определено задължение по
съглашение с кредитора или с длъжника. Ищецът е трето за правоотношението лице,
което в споразумение с кредитора, поема при условията на солидарност
задължението на стария длъжник , като последният не престава да отговаря за
него. Подобно на заместването в дълг по чл. 102 ЗЗД, и тук при встъпването в
дълг по чл. 101 от ЗЗД новият длъжник може да противопостави на кредитора
възраженията, които има първият длъжник,
произтичащи от същото правоотношение. В случая става дума за встъпване в дълг
по смисъла на чл. 101 от ЗЗД, но законът не следва да се тълкува, че поставя в
по-неблагоприятно положение встъпващият в дълг, отколкото заместващият в дълг. Съобразно
приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза дължимата сума е в размер на 1051,17
лева, която всъщност съставлява лихва за забава, въпреки че в споразумителния
протокол е възведена като главница. Тази сума за лихва касае издадени в периода
31.05.2005 г. - 30.11.2005 г. 7 фактури с падежи от 10.06.2005г. до
10.12.2005г., предмет на Протокол № 1. Падежът на последното задължение за
главница е настъпил на 10.12.2005 г. и както се посочи по-горе, то е погасено
по давност. С погасяване на главното задължение се погасяват и акцесорните за
лихви, макар давността за тях и да не е изтекла / чл. 119 ЗЗД/. Дори да се приеме, че сумите по Протокол № 2
са за главници, а не за лихви, както се твърди в експертното заключение, то в
споразумителния протокол падежът на
всички фактури е посочен, че настъпва на дата 30.04.2010г., което пък от друга
страна се равнява на неточна индивидуализация на вземането. Тук също следва да
се приложи разпоредбата на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и постановките на тълкувателно
решение № 3/18.05.2012 г. по т. д. № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС, че задълженията
като периодични такива се погасяват с изтичането на три години от изискуемостта
им. Доколкото по делото не се съдържат доказателства за прекъсване или спиране
на давността за тези задължения, които обстоятелства са в тежест на ответника,
то следва да се приеме, че погасителната давност за всички задължения, обект на
този споразумителен протокол, е изтекла още на 10.12.2008 г. /вземайки 3 години
от падежа на последната фактура по Протокол №1/, т.е. много преди предявяване
на иска и преди подписване на сп. протокол.
Следователно ищецът не дължи никаква част от сумата,
включена в този споразумителен протокол, а визираната сума в него е 1147,17
лева. И тук, както се поясни по-горе, съдът
следва да се произнесе по размера, който се оспорва от ищеца и който се
претендира от ответника като дължим въз основа на споразумителния протокол –
1147, 17 лв., а не съобразно размера, който вещото лице сочи като неплатена
сума /1051,17 лв./. В този смисъл
отрицателният установителен иск касателно претендираната на основание Протокол
№ 2 сума в размер на 1147,17 лева се явява основателен в неговата цялост.
На следващо
място е необходимо да се разгледа споразумението, обхващащо задължения за
консумирана електрическа енергия по Протокол № 3 за периода от 15.09.2011 г. до
07.12.2012 г., който период е посочен в самия споразумителен протокол. Видно от
самия споразумителен протокол, към датата на сключването му – 07.05.2020г.
ищецът е бил титуляр на партидата с кл. № 310246135136 и по силата на закона и
Общите условия е имал качеството на потребител, съответно е налице облигационна
обвързаност между страните, без да е необходимо сключването на отделен договор
между тях. За този период, видно от самия Протокол № 3 и от експертното
заключение, са натрупани задължения за доставяна електрическа енергия за периода
12.02.2009г. до 20.05.2019г. Със сключване на споразумението, видно от
съдържанието му, страните са уредили начина на погасяването на тези задължения,
макар към този момент давностният срок за някои от тях да е бил изтекъл.
Подобно разсрочване на задължението не може в конкретния случай да се счете за
признание на дълга и/или отказ от изтекла погасителна давност.
За
прекъсването на давността е необходимо тя да не е все още изтекла /Решение №
63/19.02.2013г. по гр.д. №1569/2011г. на 4-то ГО на ВКС/, докато за
признаването на вземането законът не поставя такова изискване. Едно вземане
винаги може да бъде признато, включително след изтичането на давностния срок.
Нещо повече - по аргумент за по-силното основание от чл. 118 ЗЗД, щом длъжникът
може да изпълни и след изтичането на давността и това да доведе до погасяване
на кредиторовото вземане, той би могъл да стори и по-малкото - да признае
вземането, т.е. своето задължение. Това признание представлява всъщност отказ
от позоваване на вече изтекла давност. След като по аргумент от чл. 113 ЗЗД е
валиден само отказът от вече изтекла давност, то няма пречка признанието да
бъде направено след изтичане на давностния срок. Всъщност ако длъжникът признае вземане, като е знаел или е могъл да узнае, че за него вече е възникнало правото да възрази за изтекла
давност, но не се е позовал на нея, то е направил пълен отказ от цялата вече
изтекла давност, за което не съществува срок да бъде сторено. В този смисъл е
съдебна практика на ВКС, формирана с Решение № 65/03.06.2011 г. по т. д. №
600/2010 г., І т.о. на ВКС. Според разпоредбата на чл. 113 ЗЗД валиден отказ от
правото на погасителна давност може да се направи само след изтичането й.
Относно формата на едностранното волеизявление за отказ от субективното право
на погасителна давност с Решение № 186/19.06.2013 г. на ВКС по гр. д. №
927/2012 г., ІV г.о., е прието, че няма форма за действителност, но длъжникът,
като знае същността на правото си, трябва и да иска настъпването на
правните последици от непозоваването на погасителна давност. Прието е още, че
отказът може да бъде изричен или мълчалив, но
от съдържанието му трябва да може по несъмнен начин да се направи извод, че
длъжникът не желае да се ползва от последиците на погасителната давност –
относно цялото парично задължение или част от него, а също и че паричното
задължение следва да бъде индивидуализирано.
Изложеното
дава основание да се приеме, че процесното споразумение по протокол № 3 няма
характер на признание на дълга и на отказ от изтекла погасителна давност. Това
е така, защото самото волеизявление не съдържа ясно и категорично, а и
тълкувайки го не може да се стигне до извод, че страната, направила го, е
признала задължението или се е отказала от изтеклия в нейна полза давностен
срок. Отделно от това споразумението не индивидуализира в достатъчна степен
паричното задължение - посочено е в общ размер главница от 17 403,68 лв.
за консумирана електрическа енергия в периода 15.09.2011г. – 07.12.2012г., но в
табличния вид падежите на фактурите са за период 25.02.2009г.- 31.05.2019г.,
т.е. налице е противоречие между вписания период в т. 1 от споразумението и
посочения период на падежи в табличния вид на споразумението. Не може да се
приеме, че паричното задължение е индивидуализирано, защото видно от
изслушаното и прието по делото експертно заключение, представящо задълженията
по период, падеж и размер, между задълженията с посочения период в таблицата
на споразумението - от 25.02.2009 г. до 31.05.2019 г. и
задълженията по фактури, възприети от вещото лице, има разминавания на суми,
като споразумението не включва всички задължения за него. Това обстоятелство
обуславя липса на достатъчна индивидуализация на вземането и изключва
възможността споразумителният протокол да се цени като отказ от правото на
погасителна давност.
Признанието
на вземането като основание за прекъсване на давността може да бъде направено
само до изтичане на давностния срок. В
разглеждания случай този срок за част от задълженията за доставена електрическа
енергия – тези с настъпил падеж до 07.05.2017г., е изтекъл към датата на сключване
на споразумението - 07.05.2020 г. Ответната страна към този момент е имала главно
вземане и акцесорно вземане. Доколкото обаче не е налице надлежна
индивидуализация на вземането, то следва да се приеме, че няма валиден отказ от
погасителна давност. Липсва също изричен и мълчалив отказ по изложените по-горе
съображения - не може по несъмнен начин да се направи извод точно относно кои
парични задължения - главно или допълнително, изцяло или отчасти за всяко едно
от тях, длъжникът не желае да се ползва от последиците на погасителната
давност. В съдържанието на Протокол
№ 4 общата сума
също е именувана като „главница“, а според вещото лице са включени изтеклите
лихви върху дължимите главници по фактурите от Протокол № 3. При прочита на двата Протокола - № 3 и № 4
изглежда става дума за главница по издадени фактури, като от съдържанието на
самите протоколи не става ясно, че единият от тях касае главници, а другият –
лихви. В протокол № 4 е посочено на всеки един от редовете, че касае фактура с
една и съща дата – 23.05.2019г., като само в падежните дати се вижда
разлика в датите. Без експертно заключение не може да се добие никаква детайлна
представа за дълга, който се „признава“. Ето защо не може да се направи извод
за наличие на индивидуализация на вземанията и за ясна воля на ищеца кои
задължения съзнателно признава и по двата протокола. Отделно от това в Протокол
№ 4 липсват и данни за периода, за който общата сума от 12236,48 лв. се дължи –
ако тя е лихва или главница, следва да се посочи и за кой период се отнася, за
да се приеме, че е налице индивидуализация на признатото вземане. Без
експертното заключение не би станало ясно, че тази сума по Протокол № 4
всъщност съставлява сбор от начислени лихви по главниците от Протокол № 3. И в
тази връзка няма как да се приеме за достатъчно индивидуализирано вземането в
Протокол № 4, след като се разкри едва посредством съдебно-счетоводната
експертиза каква е връзката между стойностите в Протокол № 3 и Протокол № 4, а
именно главница - лихва. Няма как да се приеме, че вземанията в двата протокола
са индивидуализирани. Ако това беше така, то
щеше да е видно и да става ясно от самите протоколи, без изготвянето на
експертното заключение. Ето защо по отношение на задълженията, включени в двата
протокола № 3 и № 4, следва да се направи преценка кои задължения са погасени
по давност чрез преглед на експертното заключение и посочените в него падежи на
издадените фактури.
Протокол
№ 3: Споразумението
обхваща задължения за консумирана електрическа енергия в периода от
15.09.2011г. – 07.12.2012г. по партида с клиентски номер № 310246135136, в общ
размер на 17401,68 лв., по 33 броя фактури, с падеж за периода от 25.02.2009г.
до 31.05.2019г. Задълженията за този период възлизат, съобразно приетата по
делото съдебно-счетоводна експертиза, която съдът приема като обективно и
компетентно дадена, в размер на 15657,69 лева главница за издадени в периода 12.02.2009
г. - 20.05.2019 г. 33 фактури с падежи от 25.02.2009г. до 31.05.2017г. От тях
са оспорени част от фактурите за периода от 25.02.2009г. – 06.02.2017г. Падежът
на последното оспорено задължение е настъпил на 06.02.2017 г. Задълженията имат
периодичен характер, който следва както от разпоредбата на чл. 111, б. „в“ ЗЗД,
така и от постановките на тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по т. д. №
3/2011 г. на ОСГК на ВКС, че задълженията се погасяват с изтичането на три
години от изискуемостта им. Доколкото по делото не се съдържат доказателства за
прекъсване или спиране на давността за тези задължения, които обстоятелства са
в доказателствена тежест на ответника, то следва да се приеме, че погасителната
давност за оспорените задължения, натрупани до 06.02.2017г., обект на този
споразумителен протокол, е изтекла на 06.02.2020 г., т.е. преди предявяване на
иска и преди подписване на споразумителния протокол. В съдебно-счетоводната
експертиза е посочена общата стойност на задълженията за целия период с падежи
от 25.02.2009г. до 20.05.2019г. съгласно претенцията по сп.протокол /графа 5 от
заключението/– 15 849,69 лева. От
общата визирана в Протокол № 3 сума 17403,68 лв. следва да се извадят
задълженията по последните пет фактури с падеж 31.05.2017г., чийто падеж не е
включен в исковия период, не са погасени по давност и чийто сбор /по графа 5 от
експ.заключение/ е 2062,29 лв. Доколкото искът е предявен по отношение на този
споразумителен протокол за признаване недължимост на сумата от 15341, 39 лв. с
падеж за периода от 25.02.2009г. до 06.02.2017г., то искът следва да бъде
уважен до размер, изчислен по следния начин: От общата посочена в сп.протокол
сума 17403, 68 лв. следва да се извади стойността на непогасените по давност
задължения по петте фактури, издадени на 20.05.2019г. – 2062,29 лв., т.е. погасена
по давност остава сумата 15341,39 лв., за която е предявен иска. И тук съдът следва да се произнесе по размера,
който се оспорва от ищеца и който се претендира от ответника като дължим въз
основа на споразумителния протокол – 17403, 68 лв., а не съобразно размера,
който вещото лице сочи като неплатена сума /15657,69 лв./, както се обоснова
по-горе. В този смисъл отрицателният установителен иск касателно претендираната
на основание Протокол № 3 сума в размер на 15341,39 лева се явява основателен в
неговата цялост.
Протокол № 4: Споразумението, видно от
текста му, обхваща задължения за консумирана в неизвестен период електрическа
енергия по партида с клиентски номер № 310246135136 в общ размер на 12236,48
лв. по фактури с падеж за периода от 30.04.2010г. до 20.05.2019г. Задължението
в размер на 12236.48 лева е посочено като главница в самия протокол, като е вписано, че се дължи върху тази сума и
лихва за забава за периода от падежа на всяко вземане до датата на плащане. От
съдебно-счетоводната експертиза обаче се установи, че сумите в този Протокол № 4
всъщност съставляват начислени лихви за забава по фактури от Протокол № 3. Съобразно
приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза неплатената сума е в размер на
12140,48 лева, която всъщност съставлява лихва за забава, въпреки че в
споразумителния протокол е възведена като главница. Тази сума за лихва касае
издадени в периода 12.02.2009 г. - 20.05.2019 г. 33 фактури с падежи от
25.02.2009г. до 31.05.2017г., предмет на Протокол № 3. От тях са оспорени част
от фактурите за периода от 30.04.2010г. – 04.05.2017г. на обща посочена от
ищеца стойност от 7942,96 лв. Падежът на последното оспорено задължение за
главница е настъпил на 06.02.2017г. /таблица на л.11 от заключението/ и то е
погасено по давност до 06.02.2020г. С погасяване на главното задължение се
погасяват и акцесорните за лихви, дори за тях давността да не е изтекла /чл.
119 ЗЗД/. Дори да се приеме, че сумите по Протокол № 4 са за главници, а не за
лихви, както се твърди в експертното заключение, то в споразумителния протокол падежът на всички фактури е посочен,
че настъпва на дата 30.04.2010г. Тук също следва да се приложи разпоредбата на
чл. 111, б. „в“ ЗЗД и постановките на тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по
т. д. № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС, че задълженията като периодични такива се
погасяват с изтичането на три години от изискуемостта им. Доколкото по делото
не се съдържат доказателства за прекъсване или спиране на давността за тези
задължения, които обстоятелства са в тежест на ответника, то следва да се
приеме, че погасителната давност за оспорените задължения, натрупани до
06.02.2017г., обект на този споразумителен протокол, е изтекла на 06.02.2020
г., т.е. преди предявяване на иска и преди сключване на споразумителния
протокол. В съдебно-счетоводната експертиза е посочена общата стойност на
задълженията за целия период съгласно претенцията по сп. протокол /графа 1 от
заключението/– 12 236,48 лева и остатък за плащане – 12140,48 лв. Доколкото
искът е предявен по отношение на този споразумителен протокол за признаване
недължимост на сумата от 7942, 96 лв. с падеж за периода от 30.04.2010г. до 04.05.2017г.,
то искът следва да бъде уважен за посочената сума и посочения период. Съдът
служебно изчисли посредством онлайн-калкулатор дължимата сума за лихва върху
последните пет фактури по Протокол № 3 за главница, които са с една и съща падежна
дата според заключението – 31.05.2017г., с общ сбор на главницата - 2062,29
лв., както се посочи по-горе и установи, че лихвата от 31.05.2017г. до сключване
на споразумителния протокол- 07.05.2020г. възлиза на 614,69 лева. Разликата
между сумата по Протокол № 4 - 12236,48 лв. за лихва и така изчислената лихва
върху непогасените главници по петте броя фактури от Протокол № 3 – 614,69 лв.
е погасена по давност, тъй като са погасени главните задължения. След като Протокол № 4 обективира суми за
лихви върху главниците по Протокол № 3, то следва да се дължат единствено лихвите
върху непогасените главници по петте последни фактури от Протокол №3 – 614,69
лв. лихва върху тях, а не 12236,48 лв. лихва. Следователно исковата сума по
Протокол № 4, твърдяна от ищеца за погасена по давност, в размер на 7942, 96
лв. следва да бъде уважена в нейната цялост.
Всички горепосочени задълженията имат периодичен характер, който
следва както от разпоредбата на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, така и от постановките на
тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по т. д. № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС,
според които задълженията се погасяват с изтичането на три години от
изискуемостта им. Доколкото по делото не се съдържат доказателства за
прекъсване или спиране на давността за тези задължения, които обстоятелства са
в тежест на ответника, то следва да се приеме, че този срок за визираните
задължения по четирите протокола е изтекъл преди датата на подаване на исковата
молба - 12.06.2020 г., поради което правото на принудително изпълнение по отношение
на събирането на тези задължения за този период е погасено по давност. За да
определи размера на задълженията, правото на принудително изпълнение, за които
е погасено по давност, съдът се позова на изслушаната и приета по делото
съдебно-счетоводна експертиза, която беше необходима дотолкова, доколкото
следваше да се разграничи кои фактури са включени в споразумителните протоколи,
с какви точни дати на издаване и с какви падежи. Експертизата съдържа в
табличен вид задълженията, посочвайки техния период, размер, в това число
поотделно лихва и главница, и падеж, при което проследявайки ги може да се
изведе и размера на погасените по давност задължения за всеки един от четирите
споразумителни протокола.
Извън
обхвата на погасителната давност обаче остават задължения за консумирана
електрическа енергия по пет броя фактури с дата на издаване 20.05.2019г. в
размер на 2062,29 лева главница и 614,69 лева лихва по изчисление на съда, за
което не бяха необходими специални знания. Съдът констатира от експертното
заключение, че ищецът е извършвал плащания по споразумителните протоколи, които
следва да бъдат отнесени към непогасените по давност задължения, които не са
предмет на делото, но с оглед липсата на доказателства какво е основанието на
тези плащания – по конкретна фактура или по споразумителен протокол, за тях не
могат да се направят решаващи изводи.
На последно място,
съдът не споделя доводът на ответника, че е налице нов договор и възникване на
ново правоотношение с други страни, различни от първоначалните по стария
договор. След като с Протокол № 1 и Протокол № 2 ищецът встъпва като солидарен
длъжник и поема изпълнението на непогасени, вече
съществуващи задължения на първия длъжник , няма как да става дума за нов
договор, тъй като старото, предхождащо правоотношение съществува, ищецът
встъпва в същото правоотношение, а не в ново. Страните остават същите – старият
длъжник и кредитора, като се добавя още един длъжник, но не се обновяват изцяло
страните. По отношение на Протокол № 3 и Протокол № 4 ищецът признава
задължения, които съществуват вече в
отношенията между страните и не са новопоети такива, поради което също не е
налице нов договор, с ново съдържание.
По отношение на разноските: Предвид изхода на делото и това,
че ищецът е освободен от внасяне на държавна такса на основание чл. 83, ал. 2 ГПК и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка
на РС- Лом държавна такса в размер на 1031,38 лева, изчислена като сбор от 4% от стойността
на всеки отделен уважен иск, но не по-малко от 50,00 лв. за иск.
Чрез процесуалния си представител ищецът е
поискал присъждане на разноски, като по правилото на чл.78, ал.1 ГПК при този
изход на спора му се дължат - такива за адвокатското възнаграждение на адв. Б.,
което ответникът следва да заплати при хипотезата на чл.38, ал.2 вр. ал.1, т.2
от Закон за адвокатурата. Съгласно чл.7, ал.2, т. 4 от Наредба № 1/2004г. за
МРАВ за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен
материален интерес минималният размер на възнаграждението в случая се определя
на 1291.40 лева при материален интерес общо за четирите съединени иска - 25380,14 лева.
На ответника не се
следват разноски при този изход на делото.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, че А.С.А., с ЕГН ********** и адрес: ***«Димитър
Милков» № 3, НЕ ДЪЛЖИ на «ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ» АД, с ЕИК ******, със седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 159, представлявано
от К К, Л.В. и Д.С., парични вземания, както следва:
948,62 лева /деветстотин четиридесет и осем лева и
шестдесет и две стотинки/ по споразумителен протокол от 07.05.2020г. по
заявление с № 001030166907/04.05.2020г., съставляващо задължение за клиентски номер № 300248133023
по издадени фактури с падежи за периода от 10.06.2005г. до 10.12.2005г.;
1147,17 лева /хиляда сто
четиридесет и седем лева и седемнадесет стотинки/ по споразумителен протокол от 07.05.2020г. по
заявление с № 001030166907/04.05.2020г., съставляващо задължение за клиентски
номер № 300248133023 по издадени фактури с падежи за периода от 10.06.2005г. до
10.12.2005г.;
15341,39 лева /петнадесет
хиляди триста четиридесет и един лева и тридесет и девет стотинки/ по
споразумителен протокол от 07.05.2020г. по заявление с №
001030166959/04.05.2020г., съставляващо задължение за клиентски номер №
310246135136 по издадени фактури с падежи за периода от 25.02.2009г. до
06.02.2017г.;
7942,96 лева /седем
хиляди деветстотин четиридесет и два лева и деветдесет и шест стотинки/ по
споразумителен протокол от 07.05.2020г. по заявление с №
001030166959/04.05.2020г., съставляващо задължение за клиентски номер №
310246135136 по издадени фактури с падежи за периода от 30.04.2010г. до
04.05.2017г.,
като погасени по давност съгласно чл.111, б. „в“ от ЗЗД.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК вр.
чл.38, ал.2 вр.ал.1, т.2 Закон за адвокатурата, «ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ» АД,
с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско
шосе“ № 159, представлявано от Карел Карл, Л.В. и Д.С. ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Р.Б. *** адвокатско
възнаграждение в размер на 1291, 40 лева /хиляда двеста
деветдесет и един лева и четиридесет стотинки/.
ОСЪЖДА на основание чл. 78,
ал. 6 ГПК «ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ» АД, с
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско
шосе“ № 159, представлявано от К К, Л.В. и Д.С., да заплати в
полза на Районен съд - Лом държавна такса в размер на 1031,38 лева /хиляда тридесет и един лева и тридесет и
осем стотинки/, както и платеното от
бюджета на съда възнаграждение за вещо лице в размер на 200 /двеста/ лева.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Районен съдия: