РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 28.11.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на двадесет и девети октомври
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА И.
при секретаря Лилия Димитрова като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 767 по описа
за 2019 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по
делото е образувано по предявени от „Ч.Е.Б.”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** Марк
Бизнес Център, представлявано от *** и ***, чрез
процесуалния представител адв. Р.Д., срещу Н.Я.Н.,
ЕГН **********, с адрес *** кумулативно обективно съединени искове с
правно основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК да бъде прието
за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца сума в размер на 496,57
лева, от които 479,32 лева главница за използвана и незаплетена ел. енергия
за периода от 18.01.2018 г. до 18.05.2018 г. и 17,25 лева законна лихва за
забава, считано от 23.03.2018 г до 30.08.2018 г., както и законна лихва върху
главницата, считано от депозираното на заявлението по чл.410 ГПК в съда до
окончателното изплащане на вземането, ведно със сторените в заповедното
производство разноски.
Твърди се в обстоятелствената част на ИМ, че между страните са съществували
облигационни отношения, по повод доставката на ел.енергия, които се регулират
от Общи условия на договорите за продажба на ел. енергия, за които се навеждат доводи, че са общоизвестни, публикувани са в издания на периодичния печат и
на осн. чл. 98а от ЗЕ, обвързват всички абонати на енергийният снабдител, без
да е необходимо изрично да са приемани от потребителите. Излага се, че ищецът е доставил ел. енергия на до
електроснабден имот на ответника, на адрес ***, ИТН ***, за периода
18.01.2018-18.05.2018г, за което са издадена съответни фактури, а именно: фактура №
*********/28.05.2018 г. на стойност 25,85 лева за периода от 19.04.2018 г. до
18.05.2018 г.; фактура № *********/26.04.2018 г. на стойност 107,06 лева за
периода от 20.03.2018 г. до 18.04.2018 г.; фактура № *********/25.02.2018 г. на
стойност 167,59 лева за периода от 18.01.2018 г. до 16.02.2018 г. и фактура №
*********/27.03.2018 г. на стойност 178,82 лева за периода от 17.02.2018 г. до
19.03.2018 г. Твърди се, че
задълженията по фактура са станали изискуеми, тъй като съобразно ОУ, абонатът
разполага с 10 дневен срок за плащане. Твърди се, че отв. Н.
не е изпълнил задължението си за заплащане на дължимите суми по фактури. Твърди се, че по заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, е образувано ч.гр.д. №6164/2018г. по
описа на ПлРС, Твърди се също, че върху задълженията по фактури, е начислена
лихва за забава в
общ размер на 17,25 лева. Моли
съдът да постанови решение, с което да признае за установено спрямо ответника,
че същият дължи сумата от 479,32лв- главница, за периода
18.01.2018-18.05.2018г. и сумата от 17,25лв- лихва за забава, за периода
23.03.2018-30.08.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, до окончателното й
изплащане. Претендират се разноски.
В проведеното по
делото о.с.з. ищецът не изпраща представител. В нарочна писмена молба моли съда
да уважи предявения иск. Претендира и разноски.
Ответникът в срока за отговор е депозирал
такъв, чрез назначения по делото особен представител. Изразява становище за неоснователност на предявения
иск. Посочва, че издадените фактури, приложени към ИМ, са с получател отв. Н.,
с адрес ***, а клиентския номер е
за обект на адрес ***, като за същия е и
приложената справка за консумация. Посочва се също, че от страна на ответника
до ищеца има заявление, за доставка на
ел. енергия за имот в ***. Посочва се, че не се установява на какво основание е
фактурирана потребена ел. енергия за имот на адрес ***, както и дали е
потребявана ел. енергия от ответника на този адрес.
В проведеното по делото о.с.з. особеният представител на ответника моли
съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Твърди, че по
делото не са представени доказателства, че ответникът е отправил искане до
ищеца да му бъде открита партида. Моли съда, ако счета, че тези доводи са
неоснователни да отхвърли иска за лихви и разноски, тъй като не са правени
опити книжата да му бъдат връчени на другите му известни адреси.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
От приложеното по делото ч.гр.д.№ 6461/2018 г. по описа
на ПлРС е видно, че е издадена на основание чл.410 от ГПК заповед за изпълнение
№ 3995/11.09.2018 г., с която е разпоредено на ответника да заплати на кредитора – ищец по настоящето дело сума в размер на сумата от 479,32лв., представляваща
стойност на консумирана и
неплатена ел. енергия за периода от 18.01.2018г. до 18.05.2018г. и сумата от 17,25лв., представляваща мораторна лихва за
периода от 23.03.2018г. до 30.08.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 10.09.2018г. до
окончателното изплащане на вземането, както и направени деловодни разноски:
25лв. – внесена държавна такса и 58лв. - адвокатско възнаграждение.
Длъжникът
е уведомен по реда на чл.47, ал.5 ГПК за депозираното от кредитора заявление,
поради което и ищецът, съобразно указанията на заповедния съд е депозирал
искова молба за установяване на съществуващото си право, предмет на разглеждане
в настоящето производство.
Приобщени като част
от исковото производство са както Общите
условия за продажба на електрическа енергия за битови и стопански нужди от „Ч.Е.Б.”
АД, от които се
установява какви са общите условия, които действат по отношение на
потребителите на ел. енергия в гр. Плевен.
Депозирани по
делото са и доказателства, от които се установява, че ОУ са публикувани в
централен и местен ежедневник.
От приложената по
делото е представено препис - извлечение от сметка за задълженията на
консумирана ел. енергия, от които се установява и какви са начисляванията за
консумираната ел. енергия за абонатен номер №***, водена на името на ответника
за процесния период.
Видно е от представените по
делото: фактура №
*********/28.05.2018 г. на стойност 25,85 лева за периода от 19.04.2018 г. до
18.05.2018 г.; фактура № *********/26.04.2018 г. на стойност 107,06 лева за
периода от 20.03.2018 г. до 18.04.2018 г.; фактура № *********/25.02.2018 г. на
стойност 167,59 лева за периода от 18.01.2018 г. до 16.02.2018 г. и фактура №
*********/27.03.2018 г. на стойност 178,82 лева за периода от 17.02.2018 г. до
19.03.2018 г. е, че на ответника са
издавани фактури за процесните вземания.
Приобщено като доказателство
по делото е и справка за консумация на клиенти, от която се установява и какви
са отчитанията на потребената ел. енергия на процесния имот за процесния
период.
От приложената по делото
лицензия за оставка на ел. енергия от доставчик от последна инстанция №
Л-409-17/01.07.2013 г. има издадена лиценция за доставка на ел. енергия за срок
от 28 г.
От приобщената по делото
справка от СлВП Плевен се установява, че процесния топлоснабден имот за
процесния период се води на името на ответника.
Видно е от
депозираното по делото заявление до ищеца, че същият е отправил искане да му
бъдат проверени издадените сметки за процесния топлоснабден имот.
Приобщено като
доказателство по делото е и заявление от ответника до ищеца за продажба на ел.
енергия за битови нужди №**********/11.04.2016 г., от което се установява, че
ответника е поискал да му бъде открита партида на адрес в *** с кл. № ***.
По делото е
изслушано и заключение по допуснатата ССЕ, която съдът кредитира като обективно
и компетентно дадено и неоспорено от страните и, от която се установява, че при
ищеца е открита партида на името на ответника с ИТН *** в ***; че за процесния
период съобразно датата на издаваните фактури в счетоводството на ищеца по
процесната паратида са начислени суми по издадени фактури, които са
осчетоводени по надлежния ред и в момента не са заплатени от ответника; „е по
процесните фактури дължимата сума е в общ размер на 479,32 лева, а лихвата за
забава е в размер на 17,25 лева; че счетоводното отразяване на процесните
фактури по счетоводна сметка 411 „клиенти“ е правилна и законосъобразна и в
съответствие със ЗСчет и НСС.
Въз основа на изложената фактическа
обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
За успешното провеждане на иска с
правна квалификация чл.422, ал.1 ГПК ищецът
следва да установи в процеса: учреденото по негова инициатива заповедно
производство по реда на чл. 410 от ГПК и издадена в негова полза Заповед за
изпълнение; спазване на срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК; качеството си на
кредитор спрямо ответника, изискуемост и ликвидност на вземането, размерът на
задължението - главница и лихви, фактът на реалното доставяне на начислената
ел. енергия на недвижимия имот - по количество и качество, както и, че
ответникът има качеството потребител на електро енергия.
Не се спори по делото, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена по
реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение за претендираните суми, че заповедта
за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК и в изпълнение
указанията на съда заявителят в законоустановения преклузивен срок е предявил
иск за установяване на вземането, което поражда правния интерес за ищеца от
водене на настоящото производство и неговата допустимост.
Не е
спорно, а и се установява от приобщените по делото доказателства, че за
процесния период ответникът е имал качеството на потребител по смисъла на ЗЕ на
електрическа енергия, доколкото в
чл. 4, ал.1 от ОУ за
продажба на ел. енергия се
предвижда, че потребителят на електрическа енергия може да я използва за битови
или стопански нужди, като разпоредбата ал.2 на същия
член гласи, че: "Потребител на електрическа енергия за битови нужди е
физическо лице – собственик или ползвател на имот, присъединен към
електроразпределителната мрежа съгласно действащото законодателство, което
ползва електрическа енергия за домакинството си. В настоящия случай ищецът е представил
доказателства, че ответникът е
бил
собственик на процесния
недвижим имот за
процесния период, поради което и същият се явява потребител на ел. енергия.
Съгласно разпоредбата на чл.98 а
от ЗЕ крайният снабдител продава електрическа енергия
при публично известни общи условия. Между страните за процесния период е
сключен договор за продажба на ел.
енергия за битови нужди при публично известни Общи условия за продажба, като
видно от събраните доказателства, същите са публикувани и влезли в сила по реда
на чл.98 а, ал.5 ЗЕ, без да е необходимо изричното им писмено приемане от
клиентите. Спрямо ответника са влезли в сила ОУ за продажба на ел. енергия. В
чл.19, ал.1 от ОУ е определен реда и срока, по който купувачите на ел енергия,
какъвто безспорно е ответника са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
ел. енергия, а именно: в десет дневен срок от издаването им. Уредена е и
отговорността на потребителя при неизпълнение в срок на задължението за
заплащане на дължимите суми, а именно: да заплаща на продавача обезщетение в
размер на законната лихва за всеки ден забава.
Въз основа на
представените доказателства настоящия състав на съда приема за доказано,
че за ответника, в качеството си на
потребител на ел. енергия по реда на чл.98 а ЗЕ е възникнало задължението да
заплаща месечните дължими суми за ползването на електрическа енергия.
Неизпълнение на задължението, доколкото не се спори, че е налице изпълнение, в
предвидения в чл.19, ал.2 от ОУ срок мотивира, съдът
да приеме за безспорно доказано, че ответникът
дължи процесните суми – главница и лихва.
За неоснователен
съдът приема довода на особения представител на ответника, че не следва да се
присъжда мораторна лихва, тъй като ответникът не е търсен по всички известни
адреси. Видно е от доказателствата по делото, че са издавани фактури и
изпращани на адреса на електроснабдения недвижим имот. Ищецът не е имал
задължение да търси ответника на всички известни му адреси, доколкото по силата на чл.
68, б."а" от ЗЗД паричните задължения са търсими, а не носими, поради
което задължение на длъжника е да предложи изпълнение, по сключения договор за
предоставяне на ел.
услуги, които съдът е приел, че са налице между страните.
Поради това предявения иск с правно основание чл.422 вр вр.чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД следва да бъде уважен.
С оглед изхода на спора и отправеното искане
в петитума на исковата молба за произнасяне по направените по делото разноски и
съгласно задължителните указания, дадени с т.12 на ТР 4/2013г., ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното и исковото
производство разноски.С
депозиране на възражение в заповедното производство и незаплащане в рамките на
срока за възражение на дължимите суми изцяло или частично, ответникът е станал
повод за водене на делото, поради което не е налице основание разноските да
останат в тежест на ищеца така, както ги е направил и същите следва да бъдат
понесени от ответника. На заявителя следва да бъдат присъдени за заповедното
производство разноски за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение в
размер от 83.00 лв.
За исковото производство, в полза
на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ размер от 622,00 лв., от
които 75 лева за държавна такса, 87 лева за адвокатско възнаграждение, 160 лева
са ССЕ и 300 лева за възнаграждение за особен представител.
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че Н.Я.Н., ЕГН **********, с адрес *** дължи на „Ч.Е.Б.” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:*** Марк
Бизнес Център, представлявано от *** и ***, сума в общ размер на 496,57 лева, от
които 479,32 лева главница за използвана и незаплетена ел. енергия за периода
от 18.01.2018 г. до 18.05.2018 г. и 17,25 лева законна лихва за забава, считано
от 23.03.2018 г до 30.08.2018 г., както и законна лихва върху главницата,
считано от депозираното на заявлението по чл.410 ГПК в съда до окончателното
изплащане на вземането, на основание чл. 415, ал. 1 вр.
чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Н.Я.Н., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „Ч.Е.Б.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** Марк Бизнес Център, представлявано от *** и ***, сумата от 83,00 лева, представляваща сторени в заповедното производство
по ч.гр.д. № 6461 по описа за 2018 г. на
Плевенски районен съд, разноски, на осн.
чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Н.Я.Н., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „Ч.Е.Б.” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:*** Марк Бизнес
Център, представлявано от *** и ***, сумата от 622,00 лв., представляваща сторени в исковото производство
разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните, пред Плевенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: