О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер ІV - 260702 град Бургас
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, четвърти въззивен състав
На втори ноември, две хиляди и двадесета година
в закрито съдебно заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА МИХОВА
мл.с. ДИАНА АСЕНИКОВА - ЛЕФТЕРОВА
Секретар
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията ПЕНЕВА
частно гражданско дело номер 2438 по описа за 2020 година
Производството пред настоящата инстанция е по реда на чл.413, ал.2, ГПК. Образувано е по повод частна жалба на „Профи Кредит България“ - ЕООД –
гр.София, против Разпореждане от 25.09.20г., постановено по ч.гр.д.№539/20г. на
Районен съд Поморие, съдържащо се в Заповед за изпълнение на парично задължение
№260008/25.09.20г., в частта, с което е отхвърлено заявлението на частния
жалбоподател по чл.410 ГПК, срещу М.Д.Л., за заплащане на възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги в
размер на 552.56 лева; договорна лихва, в размер на 110.03 лева, както и в
частта, с което заявлението е отхвърлено досежно разноски в размер над 37.98 до
176.35 лева.
Жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното разпореждане и
да постанови друго, с което да постанови издаване на заповед за изпълнение по
отношение на претендираната сума. В частната жалба е цитирана съдебна практика
и са изложени подробни съображения, досежно възможността на заповедния съд да
преценява валидността на сделката, от която заявителят черпи правата си. Според
въззивника съдът неправилно е приложил нормите на чл.145, ал.2 ЗЗП, във връзка
с правомощията си по чл.411, ал.2, т.3 ГПК.
Бургаският окръжен съд, за да се произнесе по постъпилата жалба, взе пред вид следното:
Пред
Районен съд Поморие на 07.10.20г., е подадено заявление по чл.410 ГПК от „Профи
Кредит“ -ЕООД – гр.София, срещу М.Д.Л., за следните суми по договор за кредит
от 01.06.2018г.: 613.30 лв., представляваща главница; 110.03 лева –
възнаградителна договорна лихва, 552.56 лева – възнаграждение за закупен пакет
от допълнителни услуги, 17.64 лева – лихва за забава; 24.08 лева – законна
лихва.
Изложени са твърдения за сключен между страните договор за потребителски кредит, без в заявлението да е посочена сумата; изложени са твърдения за договорени 24 погасителни месечни вноски, всяка в размер на 145.39 лева съгласно погасителен план и падеж на всяка вноска – 10-то число на месеца. Изложени са твърдения за уговорено възнаграждение по кредита, без да се сочи размера на същото, като се твърди, че са останали неизплатени 110.03 лева. Твърди се, че е уговорено предоставяне/закупуване на пакет от допълнителни услуги, на стойност 552.56 лева, без да се посочва броя, вида и цената на всяка от тези услуги. Твърди се, че длъжникът е заплатил 15 погасителни вноски, като падежът на последната е бил на 10.06.20г.
Представят се договор за кредит „Стандарт“, №**********, декларации, общи условия, погасителен план, споразумение за пакет допълнителни услуги, в което е посочено че същите са: приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски, възможност за смяна на датата на падеж, улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства.
По заявлението е издадена Заповед №260008/25.09.20г., за следните суми: 613.30 лева главница, 17.64 и 24.08 – законна лихва, 37.98 лева разноски в заповедното производство.
С тук обжалваното разпореждане заявлението е отхвърлено за: допълнителен пакет от
услуги в размер на възнаграждение за
закупен допълнителен пакет от услуги в размер на 552.56 лева; договорна лихва,
в размер на 110.03 лева, както и досежно разноски в размер над 37.98 до 176.35
лева.
Бургаският
окръжен съд, пред вид така установените факти и като съобрази Закона намира, че
обжалваното разпореждане е частично неправилно и незаконосъобразно – по
отношение на договорната лихва. В частта, относно пакета допълнителни услуги е
правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, при споделяне на
изложените съображения на осн. чл.278, ал.4, вр. чл.272 ГПК.
В частта, касаеща относно пакета
допълнителни услуги:
Доколкото в случая договорът за потребителски кредит е сключен при действието на Закона за потребителския кредит, нормите му следва да бъдат съобразени служебно от съда. В нормата на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК е дадена възможност на кредитора по договор за потребителски кредит да получава такси и комисионни за предоставяне на потребителя на допълнителни услуги във връзка с договора. По правилото на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК, видът, размерът и действието, за което ще се събират таксите, следва да бъдат точно и ясно определени в договора. Нормата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК изрично забранява събирането на такси и комисионни за дейности, свързани с усвояване и управление на кредита.
В случая, клаузата относно пакет допълнителни услуги и включените в нея: възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски, възможност за смяна на датата на падеж, улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства, съставляват такси за дейности, свързани с управление на кредита, поради което противоречат на горепосочените правни норми.
По отношение на включеното
в пакета приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, следва
да се каже: касае се за предварителна дейност на кредитора, която предхожда
вземането на решението за отпускане на кредита. Съгласно чл. 16 и сл. от ЗПК кредиторът разполага с възможност да изисква и събира информация като
след анализа й да прецени дали да предостави търсената сума. Следователно не се
касае за допълнителна услуга, защото дейността е изцяло насочена към преценка и
осигуряване на бъдещото изпълнение от страна на заемополучателя.
Налице е и противоречие
с добрите нрави - видно от представените приложения, сумата по кредита е 1300
лева, а цената на допълнителния пакет е в размер на 1560.48 лева – по-висока от
заетата сума. Размерът на цялото задължение е 3489.36 лева. Освен това, с така
въведения „пакет услуги“ се заобикаля закона, доколкото отчитането му и
включването му в ГПР би надвишило размера, посочен в чл.19, ал.4 ЗПК.
И т.к.
една от предпоставките за уважаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК,
е искането да не противоречи на закона или добрите нрави, при констатация че
такова противоречие е налице, правилно и законосъобразно съдът е отказал да
издаде заповед за изпълнение.
Ето
защо постановеното от БРС разпореждане в тази част следва да бъде потвърдено.
В частта, касаеща договорна лихва и
лихва за забава:
Съобразно разпоредбата на чл. 19, ал.4 ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения; нищожни са клаузите, надвишаващи този размер. Законът не въвежда изискване или ограничение досежно размера на възнаградителната лихва. Съобразно посоченото в Решение № 378 от 18.05.2006 г. на ВКС по гр. д. № 315/2005 г., II г. о., докладчик съдията Борислав Белазелков, няма пречка страните да уговарят възнаградителна лихва (чл. 240, ал. 2 ЗЗД) над размера на законната лихва и тяхната свобода на договаряне не е ограничена от разпоредбата на чл. 10, ал. 2 ЗЗД. По действащото българско право максималният размер на договорната лихва (възнаградителна или компенсаторна) е ограничен единствено от чл. 9 ЗЗД, съгласно който страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на добрите нрави. Противно на добрите нрави е да се уговаря компенсаторна лихва (за забава), надвишаваща трикратния размер на законната лихва, и възнаградителна лихва по обезпечен заем, надвишаваща двукратния размер на законната лихва. По отношение на договорната лихва по необезпечен заем, ВКС не е изложил съображения и не е предложил количествен критерий, извън който може да се счита, че са накърнени добрите нрави.
В настоящия случай предоставеният заем е необезпечен. Следователно не е налице ограничение в размера на възнаградителната
лихва, която страните могат да уговорят в полза на кредитора, а по посочените
по-горе критерии, не е налице и противоречие с добрите нрави, досежно
възнаградителна лихва по необезпечен заем, уговорена в размер на 41.17 %., след
като ГПР е в законовите рамки. Поради това уговорката, касаеща размера на договорната
лихва не е нищожна.Сумата от 110.03 лева следва да
се присъди.
Съразмерно
с уважената част от заявлението, се дължат разноски в полза на заявителя. При
направени разноски в общ размер за двете инстанции 241.35 лева, включващи
възнаграждение за юрисконсулт и държавни такси, съразмерно се дължат
136.82лева. Първоинстанционният съд е присъдил 37.98, въззивният следва да
присъди разликата от 98.85 лева.
С оглед на гореизложеното и на осн.чл.417, вр. чл. чл.278, ГПК съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ Разпореждане
от 25.09.20г., постановено по ч.гр.д.№539/20г. на Районен съд Поморие, съдържащо
се в Заповед за изпълнение на парично задължение №260008/25.09.20г., в
частта, с което е отхвърлено заявлението
на „Профи Кредит България“ – ЕООД, за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК, срещу М.Д.Л., за договорна лихва, в
размер на 110.03 лева за периода от 10.10.2019г. до 10.06.20 И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
Длъжникът М.Д.Л. ЕГН**********, с адрес: ***, ДА
ЗАПЛАТИ на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град
София, бул. „България“ № 49, бл.53Е, вх. В, по договор за потребителски кредит „Стандарт“,
№**********/01.06.2018г., сумата 110.03
лева /сто и десет лева и три стотинки /, представляваща неплатено договорно
възнаграждение за периода от 10.10.2019г. – 10.06.2020г., както и съдебно –
деловодни разноски, в размер на още 98.95
лева.
ПОТВЪРЖДАВА
разпореждането в останалата част.
Връща
делото на Поморийски районен съд за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК съобразно настоящото определение, включително за деловодните разноски пред въззивната
инстанция.
Настоящото определение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.