РЕШЕНИЕ
№ 80
гр. Русе, 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Аглика Гавраилова
Членове:Мария Велкова
Антоанета Атанасова
при участието на секретаря Иванка Венкова
като разгледа докладваното от Мария Велкова Въззивно гражданско дело №
20234500500090 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от В. М. Р. чрез особения представител адв.
Е. К.- М. от АК-Русе против решение № 1631/21.12.2022 г., постановено по
гр.д.№ 2156/2022 г. на Русенския районен съд в частта, с която е уважен
предявеният от „Йеттел България“ ЕАД-София иск за установяване на
вземане по издадена заповед за изпълнение над сумата 127.66 лв. до размер на
277.38 лв., както и в частта за разноските. Твърди се, че решението е
неправилно като постановено при неправилно приложение на закона и
необоснованост по изложените в жалбата съображения. Претендира се отмяна
на решението в обжалваната част и постановяване на ново, с което искът се
отхвърли. Претендира и направените разноски за производството.
Ответникът по жалбата „Йеттел България“ ЕАД-София е подал отговор
по реда на чл.263 от ГПК, в който изразява становище за неоснователност на
жалбата. Счита обжалваното решение за правилно и иска същото да бъде
потвърдено. Претендира разноските за производството.
След преценка на доводите на страните, доказателствата по делото и
1
съобразно правомощията си, визирани в чл.269 от ГПК, въззивният съд
приема следното:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна в
законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради
което е допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Производството е образувано по предявен от „Йеттел България“ ЕАД-
гр.София против жалбоподателя иск с правно основание чл.422 от ГПК- за
установяване на вземане в размер на 277.38 лв., представляваща неплатена
неустойка и неплатени лизингови вноски, ведно със законната лихва, считано
от 28.02.2022 г. до окончателното плащане и за направените разноски.
От събраните по делото доказателства е установено по категоричен
начин, че на 27.07.2016 г. страните по страните по делото са сключили
договор за мобилни услуги, сключен при ОУ, изменен с допълнително
споразумение от 10.07.2018 г. В договора е уговорен абонаментния план и
условия, предоставянето на мобилно устройство, правата и задълженията, а в
чл.3 са уговорени различни видове неустойки.
Съгласно цитираната клауза в случай на прекратяване на настоящия
договор преди изтичане на срока, посочен в чл.2 от договора, по вина или по
инициатива на потребителя или при нарушение на задълженията по
настоящия договор или други документи, свързани с него, в това число и
приложимите ОУ, потребителят дължи за всяка СИМ- карта, по отношение на
която е налице прекратяване: а/ неустойка в размер на всички стандартни
месечни абонаменти за периода, но не повече от трикратния размер на
стандартните месечни абонаменти.
На същата дата страните са сключили и договор за лизинг на мобилното
устройство, по сила на който жалбоподателят се е задължил по уговорения
план да заплаща лизингови вноски.
За дължимите такси за ползваните услуги и дължими лизингови вноски
са издавани фактури, надлежно осчетоводени при ответника по жалбата. От
представената и неоспорена счетоводна справка е установено, че от м.
септември 2019 г. жалбоподателят не е заплащал в срок дължимите от него
месечни суми, че е налице плащане на 22.06.2021 г. , с което са погасени част
2
от задълженията му към мобилния оператор, както и размерът на дължимата
сума възлиза на 279.08 лв., формирана като стойността на неплатените
лизингови вноски и неустойки за предсрочно прекратяване на договори за
услуги.
Няма доводи и доказателства тази сума де е платена до момента.
В полза на „Йеттел България“ ЕАД- София е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 1154/2022 г. по описа на РРС за
сумата в размер на 277.38 лв.- главница, ведно със законната лихва, считано
от 28.02.2022 г. до окончателното плащане и за сумата в размер на 385 лв.
разноски
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47,
ал.5 от ГПК като е указано на кредиторът да предяви иск за установяване на
вземането си. Съобщението е връчено на 31.03.2022 г., а искът е предявен на
20.04.2022 г.
Връчването на заповедта по реда на чл.47, ал.5 от ГПК и спазването на
законоустановения срок за установяване на вземането по издадената заповед
за изпълнение, обуславя допустимостта на предявеният иск и правилно
същият е разгледан по същество.
Първоинстанционният съд е уважил иска за установяване на вземанията
на ответникът по жалбата за незаплатена неустойка като е приел за
неоснователни доводите на жалбоподателя за нищожност клаузата за
неустойка, респ. за нейната недължимост.
Решението е правилно.
При разглеждането на спора не са допуснати съществени процесуални
нарушения, правилно са установени релевантните за спора факти и правилно
е приложен материалния закон.
Съгласно разпоредбата на чл.92 от ЗЗД неустойката обезпечава
изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е необходимо последните да се доказват. Цитираната
правна норма сочи, че неустойката е изрична договорна клауза, чийто
съществен елемент е предварителната определеност на размера на
обезщетението за предполагаемите вреди от неизпълнението. Същата освен
обезпечителна и обезщетителна функция, изпълнява и наказателна функция,
3
тъй като кредиторът е в правото си да я претендира и в случай, когато вреди
изобщо не са настъпили или не са настъпили в предвидения размер.
За да бъде уважен иск за неустойка, следва да се установи наличието на
договорна връзка между страните, клауза за неустойка, както и неизпълнение
на задълженията от страна на длъжника.
В настоящият случай е налице договорна връзка между страните,
породена от сключен договор за мобилни услуги, изменен с допълнително
споразумение от 10.07.2018 г. В раздел IV, т.3 от допълнителното
споразумение страните са уговорили неустойка, в случай на прекратяване на
настоящия договор преди изтичане на срока, посочен в чл.2 от договора, по
вина или по инициатива на потребителя или при нарушение на задълженията
по настоящия договор или други документи, свързани с него, в това число и
приложимите ОУ, потребителят дължи за всяка СИМ- карта, по отношение на
която е налице прекратяване: а/ неустойка в размер на всички стандартни
месечни абонаменти за периода, но не повече от трикратния размер на
стандартните месечни абонаменти.
Установено е по делото, че е налице неизпълнение на поетите с договора
задължения от страна на абоната- за периодично заплащане на дължимите от
него абонаментни такси и услуги, както и дължими лизингови вноски за
предоставеното му мобилно устройство.
Неизпълнението е нов правно релевантен факт, настъпил в договорното
правоотношение, който е породил нови правни последици.
За кредиторът е възникнало субективното право да претендира
уговорената в договора неустойка за неизпълнение.
Съгласно раздел ІV, т.3 от допълнителното споразумение, неустойка се
дължи и в случаи на нарушение на задълженията от потребителя по
сключения договор, както и при неизпълнение на задълженията му,
регламентирани с други документи, свързани с него- в случая договорът за
лизинг.
Безспорно е по делото, че жалбоподателят не е платил част от дължимите
от него месечни абонаментни такси, както и част от лизинговите вноски,
поради което е налице основание за ангажиране на отговорността му, респ.
налице е основание за заплащане на уговорената в договора неустойка.
4
Макар в исковата молба да липсва изрично твърдение за предсрочно
прекратяване на договора, наличието на последното се извлича от писмените
доказателства, приети по делото, на които кредиторът е основал вземането си.
С оглед на това доводите на жалбоподателят, че не дължи заплащането
на неустойка са изцяло неоснователни.
Длъжникът е оспорил дължимостта на неустойката като е въвел и
възражение за нейната нищожност.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че договорната клауза за
неустойка не е нищожна.
Страните по делото са сключили допълнително споразумение към
договора за предоставяне на мобилни услуги, с което са изменили както
абонаментния план, така и клаузата за неустойка и са ограничили същата до
трикратния размер на стандартните месечни абонаментни такси.
Така договорената клауза за неустойка не се явява неравноправна, нито е
в разрив с принципите на добрите нрави, тъй като кредиторът следва бъде
възмезден за вредите от неизпълнението – чл. 88, ал. 1 изр. второ ЗЗД.
Предвидима вреда при предсрочно прекратяване на договора е
нереализираната печалба от доставчика на услугата, защото за целия срок на
действие на договора, той би реализирал печалба от месечните такси, което
ще надхвърли трикратния им размер.
Санкцията за неизпълнение на договорните задължения на неизправната
страна, обусловило прекратяването на договора преди изтичане на срока му,
не може да бъде определена като неравноправна или вероятно неравноправна
клауза. С тази клауза не са нарушени добрите нрави като общо основание за
нищожност.
Претендираният трикратният размер на таксите кореспондира със
санкционния и обезщетителен характер на неустойката по смисъла на чл.92 от
ЗЗД и не е израз на несъответствие с присъщите й функции.
Абонатът не е изпълнил договорните си задължения за заплащане на
дължимите месечни суми, което неизпълнение е породило правото на
кредитора да ангажира неговата обезщетителна отговорност, поради което
длъжникът дължи заплащането на уговорената с договора неустойка за
неизпълнение. Размерът на претендираната неустойка е в съответствие с
5
новите правила за изчисление на дължимите от абонатите неустойки при
предсрочно прекратяване на сключени договорни абонаменти, приети от
„Йеттел България“ ЕАД / с предишно наименование„Теленор“/ в постигната с
КЗП извънсъдебна спогодба от 12.01.2018г., а именно – максималният й
размер не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни
абонаменти.
Претендираната от заявителя неустойка не надвишава трикратния размер
на дължимата месечна абонаментна такса, поради което същият има право да
я получи.
Установено е по делото, че при сключването на допълнителното
споразумение на абоната е предоставено мобилно устройство с договор за
лизинг при преференциална цена. Страните са уговорили и размера на
дължимите от абоната месечни лизингови вноски.
От представените от дружеството счетоводна справка и издадени
фактури е установено, че е налице неизпълнение на това задължение от
страна на жалбоподателя, поради което за кредиторът е възникнало правото
да претендира реалното им плащане.
С оглед изложеното въззивният съд приема, че решението не страда от
наведените в жалбата пороци. Същото е правилно и следва да бъде
потвърдено.
Решението е правилно еи в частта за разноските с оглед разпоредбата на
чл.78 от ГПК.
Съгласно чл.78 от ГПК разноските за въззивното производство са в
тежест на жалбоподателя. Същият следва да заплати на насрещната страна
направените разноски в размер на 700 лв.- платено адв. възнаграждение
съгласно договора за правна защита, както и платеното възнаграждение за
особен представител.
Въззивното решение не подлежи на касационно обжалване- чл.280, ал.3
от ГПК.
По изложените съображения Русенският окръжен съд
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1631/21.12.2022 г., постановено по гр.д.№
2156/2022 г. на Русенския районен съд в частта, с която е уважен предявеният
от „Йеттел България“ ЕАД-София против В. М. Р. от гр.Русе иск за
установяване на вземане по издадена заповед за изпълнение за сумата над
127.66 лв. до размер на 277.38 лв., както и в частта за разноските.
В останалата част решението като необжалвано е влязло в сила.
ОСЪЖДА В. М. Р. от гр.Русе да заплати на „Йеттел България“ ЕАД-
гр.София сумата в размер на 700 лв. разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7