Р Е Ш
Е Н И Е
№……………/…………………2021 г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Варна, XXXIV състав, в публичното заседание на четиринадесети юни през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
Административен
съдия: Елена Янакиева
при секретаря Галина Георгиева, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 271 по описа за 2021 година, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 220 от Закона за
митниците /ЗМ/.
Образувано е по жалба, наименована частна жалба на „ЮНИГЛАС“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна ж.к. „Б.“-21 М.Р.265, представлявано от управителя А.К.Я.,
чрез процесуален представител адв. Е.Е.-ВАК, срещу Решение към MRN 20BG002005042688R8/06.11.2020 г. на Директора на Териториална дирекция /ТД/
„Северна Морска“ към Агенция Митници, рег. № 32-23866/22.01.2021 г., с което е отказано
да бъде приета декларираната от дружеството митническа стойност на стока с № 1
по MRN 20BG002005042688R8/06.11.2020 г., внос от Китай, определена й е нова митническа стойност и са установени за досъбиране
допълнителни държавни вземания за мито /А00/ в размер на 584.14лева и ДДС /В00/
в размер на 1 321.25 лева, ведно с лихва за забава на основание чл. 114,
§1 от Регламент /ЕС/ № 952/2013, вр. чл. 59, ал. 2 от ЗДДС.
В жалбата се излагат доводи за
незаконосъобразност и неправилност на обжалваното решение поради противоречието
му с материалния закон и допуснати нарушения на административно-производствените
правила. Оспорват се заключенията на митническите органи, като се твърди, че
липсата на осъществен от тях пълен анализ на представените от дружеството
документи по обмитяването на внесената стока, както и неподсигуряване на
материали за подобни внесени стоки по асортимент и материали на внесената стока
от дружеството, обуславят нереалността на допълнително определеното мито за
внасяне. Твърди, че не може да се прави
аналогия между заплатената сума за 2 бр. мостри и цената на 1 бр. от внесените
калъфи, тъй като в първия случай става въпрос за проектиране на ново
производство и определяне цената за проекта, а цената на внесената стока е
определена на базата на произведена продукция от 30000 бр. В тази връзка счита,
че средноаритметичната цена, изчислена от митническите власти на брой не е
определена на базата на сходни стоки, а на базата на произволно определени
минимални и максимални цени, без да се посочат конкретните сделки и вносители на калъфи за очила. Твърди,
че представените доказателства потвърждават, че платените суми по сделката към
доставчика са реални, като противните твърдения, направени в атакуваното
Решение са необосновани. Отправя се искане за отмяна на обжалваното
решение, като се претендира и присъждане на направените по делото разноски
съгласно представен списък.
В открито съдебно заседание
оспорващото дружество „ЮНИГЛАС“ ООД, гр. Варна, чрез представител по
пълномощие, поддържа жалбата на изложените в нея основания.
Ответникът – Директорът на ТД
„Северна морска“ към Агенция „Митници“, чрез процесуален представител, излага
становище за неоснователност на жалбата и настоява, че оспореното решение е
правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на размера на претендираното
адвокатско възнаграждение.
Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по
чл. 149, ал. 1 от АПК, пред родово и местно компетентен съд, поради което е ДОПУСТИМА.
Съдът, след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
На 06.11.2020. дружеството
„ЮНИГЛАС“ ООД гр. Варна, декларира на режим „допускане за свободно обращение“
стока №1 -„платмассви калъфи за очила - 30000бр.“, 60 колета, 1020 кг бруто,
960 кг нето, обща фактурна стойност 4240 щ.д. при курс 1,650210 лв. за 1 щ.д.,
държава на износ Китай, деклариран произход Китай, условие на доставка FОВ КСИАМЕН, с износител Капитал Индустриал
Лимитид.
Към митническата декларация за
допускане за свободно обращение са приложени: фактура № ВW080701 от 02.09.2020г., фактура за
транспортни разходи, опаковъчен лист, коносамент.
Установено е, че стоката попада
в Списъка на стоки с висок риск за финансовите интереси на Европейския съюз,
утвърден със Заповед № ЗМФ-30/14.01.2020г. на Министъра на финансите, на
основание чл. 66 в) от ЗМ (в сила от 01.01.2020 г.).
Извършена е митническа проверка на декларираната стока, за което е съставен
протокол за извършена митническа проверка 20BG002005042688R8/06.11.2020г. и са взети два броя мостри от стока № 1,
представени в отдел „МД", сектор „МП".
За целите на проверката на
декларираната митническа стойност на внасяните стоки, освен сравнителен анализ
на база наличната информация в митническата информационна система, митническите
органи са използвали оценки на групи месечни агрегирани данни, извлечени от
СОМЕХТ база данни на Евростат за подробна статистика на международната търговия
със стоки, за всеки продукт, произход и държава членка на местоназначение, за
многогодишен период, обикновено четири последователни години – т.нар.
„справедливи цени“.
Митническите органи са
направили принципна констатация, че основателни съмнения може да съществуват
конкретно, когато декларираната стойност е по-ниска от определена рискова
прагова стойност, поради което за целите на управление на риска, рисковата
прагова стойност може да бъде определена на базата на тези справедливи цени.
Същите се предоставят на разположение на държавите членки на ЕС чрез системата
„ТЕЗЕЙ“ /„THESEUS“/ на Съвместния изследователски център на Европейската
комисия /Joint Research Centre/.
Служителите на митническата
администрация са определили справедлива
цена за ЕС за обезпечаване на вземанията - 22,67 лв./кг нето тегло за стоката,
описана в придружаващите документи като „пластмасови калъфи за очила“ с код по
ТАРИК **********.
За определяне на справедливата цена митническите
служители са използвали данните, съдържащи се в системата „ТЕЗЕЙ“, извлечения
от която са приложени на л. 82-83 от делото. Конкретно предоставената
информация от системата „Тезей“ представлява данни /място на доставка, пазарен
дял в съответната държава членка, приблизителна справедлива цена и диапазон на
приблизителната справедлива цена/ за общия внос в ЕС за периода ноември 2016 г.
– октомври 2020 г., всички дялове, получени през януари 2021 г. /осемдесет и шесто
изтегляне на COMEXT/ за
продукти със страна на произход Китай по код по ТАРИК 42023210-портфейли,
портомнета, портомнета за ключове, табакери, пликове за тютюн и подобни
артикули за носене в джоб или дамска чанта, с външно пластмасово покритие.
За целите на извършения анализ
органите на митническата администрация, използвайки данните в митническата
декларация, са определили декларираната от вносителя митническа стойност на внесената
стока, съотнасяйки декларираната митническа стойност за стока №1(9,04лв./кг) и
справедливата цена за ЕС (22,67 лв./кг). В резултат на сравнението между
декларираната митническа стойност на стоката и справедливата цена на тази стока
за ЕС е прието, че следва да се изиска предоставяне на обезпечение в размер,
осигуряващ заплащането на митническото задължение и другите вземания, които
може да възникнат при вноса, изчислени на база справедливите цени за тази стока
към момента на декларирането.
С писмо № 32-325376/06.11.2020
г. /л. 15 от адм. преписка/, търговското дружество – вносител е уведомено, че
за целите на даване на разрешение за вдигане на стоките по смисъла на чл. 195
от Регламент /ЕС/ № 952/2013 и на основание чл. 148 от Регламент за изпълнение
/ЕС/ 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година за определяне на подробни
правила за прилагане на някои разпоредби от Регламент (ЕС) № 952/2013 и чл. 59,
ал.1 от ЗДДС, в определен 3-дневен срок трябва да учреди обезпечение от 4 672.06
лева, както и за произтичащите последствия от неизпълнението на това
задължение.
Изисканото обезпечение е
депозирано на 06.11.2020г. и в същия ден стоката е обработена до състояние
„вдигане на стоките“.
Предвид констатираното, че
декларираната цена на стоката е по-ниска от посочената справедлива цена, валидна
за нея в ЕС, и на база извършения сравнителен анализ, за административния орган
са възникнали съмнения относно декларираната митническа стойност на стоката по
процесната митническа декларация.
С писмо № 32-326922/09.11.2020г. от дружеството-вносител са
изискани за нуждите на допълнителната проверка съгласно нормата на чл. 140 от
РИ допълнителни документи в подкрепа на декларираната митническа стойност на стоките.
В определеният срок с писмо № 32-335414/16.11.2020г., дружеството представя
следните документи и обяснения:Фактури, удостоверяващи извършените транспортни
разходи— 2стр.; Търговско досие по сключената сделка: Запитване към продавача с
превод, Оферта с превод, Заявка с превод,„Проформи фактури /копия/, Декларация
за свързаност с превод, фактура /копие/, Опаковъчен лист /копие/, Платежни
/копия/, Декларация относно мострите по проформа фактура от 16.07.20г. /копие/,
Декларация относно предлагането на продукта на вътрешния пазар /копие/, Оферта
от друг производител на същия продукт с превод, Декларация.
От направеното запитване до продавача на стоката и полученият отговор по
ел. поща е оферирано изработка на пластмасови калъфи за очила минимум 10 000
бр. от цвят с лого на фирмата с цена FOB от 0.14 щ.д./бр. Направено е
уточнение за поръчка на калъфи с лого 12500 бр. бели и 12500 бр. черни без лого
2500 бр. и 2500 бр. черни. Условието за плащане е 50% капаро преди началото на
производствения процес и остатъка след приключване на производството. Издадена
е проформа фактура № ВW080701 /20.08.2020г. за сумата от 4140 щ.д. (за 30 000
бр.), проформа фактура № BW071601/16.07.2020г. за
сумата от 100 щ.д. (за 2 бр.) и окончателна фактура № ВW080701
/02.09.2020г. за 4240 щ.д. (за 30 000 бр.) Представена е декларация от Капитал Индустриал, че компанията
NATURAL INDUSTRIAL LIMITED е тяхна компания, където се помещават фабриката и
складът.
По проформа фактура № BW071601/16.07.2020r.
за сумата от 100 щ.д. са
договорени 2 бр. калъфи за очила с лого, с условие на доставка FOB.
Представен е суифт от банка ДСК № OCW1008200000779, който няма
посочена дата на издаване за сумата от 2100 щ.д. с основание проформа фактура №
BW080701/07.08.2020г.
Представен е суифт от банка ДСК № OCW1008200000779, който няма
посочена дата на издаване за сумата от 2040 щ.д. с основание фактура № BW080701/02.09.2020г.
Представен е суифт от банка ДСК № OCW1008200000499, който няма посочена
дата на издаване за сумата от 100 щ.д. с основание проф. ф-ра № BW071601/16.07.2020г.
Представена е декларация от
вносителя, че пластмасовите калъфи оформени с процесната декларация ще бъдат
съпътстващи артикули-подарък към поръчки за очила и клиентите няма да бъдат
таксувани за тях.
Преписката и мострите са
предадени в отдел „Митническа дейност“ за становище относно декларираната
митническа стойност на стоките.
След разглеждане на
представените документи и предоставените мостри е установено следното:
-
Мостра 1 - представлява калъф за очила, с размер да
побере очила, с лого Юниглас от 1992 г. Калъфа е изработен от пластмасов лист,
като във вътрешната част има подложка от изкуствени материали.
-
Мостра - 2 представлява калъф за очила, с размер да
побере очила, без лого. Калъфа е изработен от пластмасов лист, като във
вътрешната част има подложка от изкуствени материали.
На основание горното, информацията
от националната база данни и констатираната разлика в цените, органите на
митническата администрация приемат, че основателно остават съмненията относно точността
на митническата стойност на внесената стока.
Заключено е, че поради това, че
съмненията относно точността на митническата стойност на внесените стоки не
отпадат след поискването и предоставянето на всички допълнителни документи, че
декларираната стойност на внесените стоки представлява цялата платена или
платима за тези стоки сума, митническата стойност не следва да се определи въз
основа на метода на договорната стойност.
С оглед горното е прието, че
митническата стойност на стока №1 не може да се определи съгласно чл. 70 от
МКС, поради което е преминато към определяне на митническата стойност на тези
стоки по реда на чл. 74, § 1 от МКС. Посочено е, че тъй като за приблизително
същия период не са установени декларирани митнически стойности по реда на чл. 70
от МКС за „идентични стоки“ от същия износител, еднакви във всяко отношение,
след разглеждане на единичните цени, по които останалите вносители са закупували
разглежданите видове стоки, митническата стойност следва да се определи въз
основа на „договорната стойност на сходни стоки“, посочена в чл. 74, § 2, буква
б) от МКС.
При изследване на метода
съгласно чл. 74, § 2, буква б) от Регламент /ЕС/ № 952/2013 е направен анализ в
митническата база данни за декларации за допускане за свободно обращение с
крайно потребление на сходни стоки по същото или приблизително същото време.
След направения анализ в
митническата информационна система МIS3А за оформени митнически декларации за допускане на
свободно обращение в същия или приблизително същия момент на сходни стоки с
процесната стока № 1 са намерени резултати за декларирани и приети митнически
стойности, от други вносители, които са декларирани в порядъка от 0.49 лв./бр.
до 1.78 лв./бр. калъф за очила. Същите са декларирани и приети в съответствие с
член 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013.
При определяне на новата
митническа стойност в резултат на извършен анализ в националната база данни са
съпоставени цените на процесната стока със стоки с едно и също тарифно
класиране (код по ТАРИК **********), една и съща страна на износ и произход -
Китай. Изчислена е средно претеглена цена на територията на страната, която за
единица количество „калъфи за очила“ е 0.63 лв., а за единица тегло - 18
лв./кг. За внесените от „Юниглас“ ООД „калъфи за очила“ средно претеглена
единична цена за единица количество е 0.29 лв./бр., която се явява по - ниска
от средностатистическата митническа стойност (0.63 лв./бр.), също така единична
цена за единица тегло е 9,02 лв./кг, което се явява по - ниско от
средностатистическата митническа стойност в базата данни (18 лв./кг).
Като база за определяне на нова
митническа стойност е приета договорната стойност от продажбата извършена в
период най-близък до деклариране на процесната стока по МД №
20В0005803020081К4/09.10.2020 г. - 0.49 лв./бр.
Определена е нова митническа
стойност за стока № 1 в размер на 14700,00 лв. на основание чл. 74, пар. 2,
буква б) от Регламент (ЕС) №952/2013, във вр. с чл.66 „в“ и чл. 195 „а“ от
Закона за митниците.
С писмо рег.
№32-359665/07.12.2020 г. в съответствие с чл. 22, §6 от Регламент (ЕС)
№952/2013, дружеството е уведомено за мотивите, на които ще се основава
решението на митническите органи, като му е предоставена възможност за отговор.
Писмото е връчено на представителя на дружеството вносител на 08.12.2020 г.
В посочения в писмото 30-
дневен срок дружеството е изразило становище, вх. №32-375038/18.12.2020г., като
е приложило следните документи:
1.
МД №20ВG002002033961R2/04.08.2020 за внос на твърди калъфи за
очила - кожа- 14000бр. на стойност 6130 щ.д.
2.
МД №20ВG005100262629R9/02.09.2020 за внос на 29000бр.
пластмасови калъфи за очила на стойност 4010 щ.д. и съответните банкови
извлечения.
3.
Банкови извлечения за плащане към NATURAL INDUSTRIAL LIMITED - 2
бр.
Във връзка с горните документи, в процесното Решение
е изразено становище,че стоките по представените МД за предходен внос са
декларирани на код по ТАРИК различен от този в процесната декларация **********
(изделия с външна повърхност от други материали), а посоченият произход по
втората митническа декларация е Турция, поради което тези МД не следва да се
вземат предвид при съпоставката на стоката по процесната декларация.
След запознаване с цялата административна преписка Директорът
на ТД „Северна морска“ към Агенция „Митници“ е издал обжалваното Решение
към MRN към MRN 20BG002005042688R8/06.11.2020 г., с което, на основание чл. 84, ал.1, т. 1
от ЗМ, вр. чл. 66 „в“ от ЗМ, вр. чл. 74, пар. 2, буква б) от Регламент (ЕС) №
952/2013, вр. чл. 140 и чл. 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, чл.
5, т.39 и чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. чл. 77, пар.1, буква а), вр.
чл. 85, пар. 1, вр. чл. 101, пар. 1 , вр. чл. 102 от Регламент (ЕС) № 952/2013,
вр. с чл. 15, ал. 2, т. 8 от ЗМ и чл.19, ал. 1 и 7 от ЗМ, вр. с чл.54 ал.1 и
чл.56 от ЗДДС, вр. чл. 59 от АПК:
1. е
отказано да се приеме митническата стойност на декларираната стока с № 1 по
митническа декларация MRN 20ВG002005042688R8/06.11.2020г.
2.
определена е митническа стойност на стока № 1, описана в е.д.
6/8 на митническата декларация 20ВG002005042688R8/06.11.2020г., както следва:
„ПЛАСТМАСОВИ КАЛЪФИ ЗА ОЧИЛА - 30000 бр.
3.
определена е нова митническата стойност 14700,00 лв. (30000 бр.
х 0,49 лв./бр.)
4. коригирана
е митническа декларация MRN 20ВG002005042688R8/06.11.2020г. с промяна на
митническата стойност, цената на стоката, метода за определяне на стойността и
задълженията на стока с № 1;
5.
определени са общо задължения за мито в размер на 1425.90
лева и за ДДС в размер на 3 316.03 лева и е разпоредено е да се вземе под
отчет начисленият с решението размер на държавните вземания;
6.
начислени са и са взети под отчет сумите за мито в размер
на 841.76 лева и ДДС в размер на 1 994.78 лева, които са заплатени;
7.
определени са дължими суми за досъбиране за мито в размер
на 584.14 лева и ДДС в размер на 1 321.25 лева, ведно с
лихва за забава върху размера на държавните вземания на основание чл. 59, ал. 2
от ЗДДС, във вр. с чл. 114, § 1 от Регламент /ЕС/ № 952/2013.
За издаденото решение вносителят „ЮНИГЛАС“
ООД, гр. Варна
е уведомен с писмо рег. № 32-24693/25.01.2021 г. /л. 2 от адм. преписка/,
връчено на дружеството-вносител на 27.01.20201г., видно от приложеното на л. 1 от
преписката известие за доставяне. Решението е оспорено по съдебен ред, във
връзка с което е образувано настоящото съдебно производство.
В хода на съдебния процес като доказателства по
делото са приети и приложени митническата декларация, посочена в
оспореното решение, заедно с приложенията към нея, послужили като основание за
определяне на нова митническа стойност на процесната стока, както и справка от
Съвместен изследователски център „ТЕЗЕЙ“ – Статистически и Информационни
технологии за борба с измамите, касаеща общ внос в ЕС за периода ноември 2016 –
октомври 2020 г., всички дялове, получени през януари 2021 г. (седемдесет и шесто изтегляне на COMEXT) в заверен превод.
При така установеното от фактическа страна съдът
формира следните правни изводи:
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, на
следните мотиви:
Оспореният индивидуален
административен акт е издаден от компетентен административен орган, съобразно
чл. 101, § 1 и чл. 29 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 /МКС/, във вр. с чл. 19, ал.
1 и ал. 7 и чл. 15, ал. 2, т. 8 от ЗМ, във вр. с чл. 5, т. 39 от Регламент /ЕС/
№ 952/2013 – Директора на ТД „Северна морска“ към Агенция „Митници“.
Обжалваното решение обаче е постановено при
неспазване на установената форма, при съществени нарушения на
процесуалните правила и в несъответствие с материалноправните норми,
включително тези от европейското право, и целта на закона.
Спорът между страните е
формиран по въпросите дали митническите органи са обосновали „основателни
съмнения“ по смисъла на чл. 140, § 2 от Регламент /ЕС/ № 2015/2447 и спазили ли
са процедурата по чл. 141 от същия регламент, във връзка с чл. 74, § 2, буква
„б“ от МКС за определяне на митническата стойност по процесния внос съобразно
договорната стойност на сходни стоки.
Правната уредба на Съюза
относно митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и
неутрална система, която изключва използването на произволно определени или
фиктивни митнически стойности – Решение от 19 март 2009 г., Mitsui & Co.
Deutschland, C‑256/07,
т. 20; Решение от 15 юли 2010 г., Gaston Schul, С-354/09.
Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от МКС, митническата
стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т.е. действително
платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с
местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат
корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с
чл. 71 и чл. 72 от МКС. Митническата стойност трябва да отразява реалната
икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на
стоката, които имат икономическа стойност – Решение от 16 ноември 2006 г.,
Compaq Computer International Corporation, С-306/04, т. 20.
Според правилото на чл. 74, § 1 от МКС, когато
митническата стойност на може да се определи съгласно чл. 70, тя се определя
като се прилагат последователно букви от а) до г) от § 2, докато се стигне до
първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на
стоките. Съгласно чл. 74, § 3 от МКС, когато митническата стойност не може да
се определи по § 1, тя се определя въз основа на наличните данни на
митническата територия на Съюза като се използват разумни способи,
съответстващи на принципите на общите разпоредби на: Споразумението за
прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и
търговията; член VII от Общото споразумение за митата и търговията и Глава
3 от Дял II на МКС. Предвидените критерии се прилагат последователно и само
когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на
дадено правило, следва да се приложи следващото правило в установената
поредност.
Макар при митническото остойностяване на стоките
приоритет да има договорната стойност по чл. 70 от МКС, разпоредбата на чл.
140, § 1 от Регламента за прилагане дава възможност на митническите органи, при
наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност
представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от
МКС, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и
след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите
органи не отпаднат, съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за прилагане, те могат
да отхвърлят декларираната цена.
При липсата на уточнение с коя друга стойност трябва
да се замени договорната стойност в тези случаи, следва да се приложат
вторичните методи за определяне на митническата стойност по чл. 74 от МКС, като
в тежест на митническите органи е, при условията на приложимото общностно
право, да докажат основателността на съмненията и разликите в стойността, което
да обоснове извършеното увеличаване на стойността на процесните стоки – Решение
на ВАС № 14635/21.11.2012 г. по адм. дело № 4902/2012 година.
Съгласно чл. 141, § 1 от Регламента за прилагане,
при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на чл. 74, §
2, буква а) или б) от МКС се използва договорната стойност на идентични или
сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в
същите количества като стоките, чиято стойност се определя. Когато не може да
се установи такава продажба, митническата стойност се определя, като се има
предвид договорната стойност на идентични или сходни стоки, продавани на
различно търговско равнище или в различни количества. Тази договорната стойност
следва да се коригира, за да се вземат предвид разликите, дължащи се на
търговското равнище и/или количествата. Според § 2
на чл. 141 от Регламента за прилагане се прави корекция, за да се вземат предвид
значителните разлики в разходите и таксите между внесените стоки и въпросните
идентични или сходни стоки, дължащи се на разликите в разстоянията и видовете
транспорт. Съгласно чл. 141, § 3 от Регламента за прилагане, когато се установи
повече от една договорна стойност на идентични или сходни стоки, за определяне
на митническата стойност на внасяните стоки се използва най-ниската от тези
стойности.
Легални дефиниции на понятията „идентични стоки“ и
„сходни стоки“ се съдържат съответно в чл. 1, § 2, т. 4) и т. 14) и според тях
в рамките на определянето на митническата стойност се разбира следното: „идентични
стоки“ са стоките, произведени в същата държава, които са еднакви във всяко
отношение, включително физическите им характеристики, качеството и репутацията
им. Незначителните различия във външния вид не изключват стоките, които в друго
отношение отговорят на определението, от третирането им като идентични; „сходни
стоки“ са стоки, произведени в същата държава, които въпреки че не са
еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни
материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат
взаимозаменяеми в търговско отношение. Сред факторите, които определят дали
стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията им и съществуването на
търговската марка.
Във всички случаи при прилагането на методите за
определяне на митническа стойност, в т.ч. и в хипотезата на чл. 140 във вр. с
чл. 141 от Регламента за прилагане, митническите органи имат задължение да
положат необходимата грижа, за да установят справедливата стойност на внасяните
стоки, а не произволно определена или фиктивна такава. Това задължение на
митническите органи е в отношение на корелация с общото задължение за
сътрудничество на участниците в търговията със стоки, като в тази връзка чл.
15, § 1 от МКС предвижда, че лицето, което участва пряко или косвено в
извършването на митнически формалности или на митнически контрол, предоставя на
митническите органи, по тяхно искане и в определените срокове, пълната
изисквана документация и информация в подходяща форма и оказва цялото
необходимо съдействие за извършването на тези формалности или контрол.
На това принципно положение е основана и процедурата
по чл. 140, § 1 от Регламента за прилагане с уточнението, че за да не изглежда
намесата на администрацията непропорционална, съмненията в справедливостта на
декларираната митническа стойност следва да са надлежно мотивирани и изисканата
от декларатора допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения и да
е съобразена с възможностите му – аргумент от Решение от 28 февруари 2008 г., Carboni,
С-263/06, т. 52.
Задължението за мотивиране на решението за
стартиране на процедурата по чл. 140 от Регламент за прилагане, и впоследствие
на решението за корекция, произтича от общото правило на чл. 22, § 7 от МКС,
изискващо митническите органи да мотивират всяко неблагоприятно за заявителя
решение. Освен това зачитането на правото на защита представлява основен
принцип на правото на Съюза, който трябва да се прилага във всеки случай,
когато административен орган възнамерява да приеме акт, увреждащ лицето, към
което е насочен – Решение от 18 декември 2008 г., Sopropé, C-349/07, т.
36.
По силата на този принцип и в контекста на
процедурата по чл. 140, вр. чл. 141 от Регламента за прилагане, лицата – адресати
на решения за неприемане на декларираната договорна стойност, следва да имат
възможност да представят по надлежен и подходящ начин своето становище относно
елементите, на които административният орган възнамерява да основе своето
решение.
Доколкото производството по чл. 140 от Регламента за
прилагане е специфично и цели преодоляване на съмненията относно стойността на
стоката, за да се гарантира в пълен обем правото на изслушване на лицето, то
следва да е надлежно уведомено за обстоятелствата, на които се основават
съмненията и именно в тази връзка да е изискана обосновка на договорната
стойност. Нарушаването на правото на изслушване е особено съществено
процесуално нарушение и води до незаконосъобразност на постановеното решение –
Решение от 13 март 2014 г., Глобъл Транс Лоджистик, по обединени дела C-29/13 и
C-30/13, т. 49.
Това императивно изискване в случая е спазено, но
само формално, тъй като в рамките на проведеното административно производство
митническите органи са осигурили на жалбоподателя правото да бъде изслушан, но
не и за релевантните към процедурата по чл. 140 във вр. чл. 141 от Регламента
за прилагане обстоятелства – в конкретния случай – за определяне на
митническата стойност съобразно договорната стойност на сходни стоки.
От дружеството с писмо от 09.11.2020г. е изискана
единствено допълнителна информация, като искането е за представяне на документи
и писмени обяснения, но не са посочени обстоятелствата, породили съмненията в
действителността на договорната стойност. Това искане по същността си е
бланкетно, доколкото са изискани документи, принципно необходими за
обосноваване изпълнението на условията по чл. 70, § 3 от МКС, но няма връзка с
процедурата по чл. 140 от Регламента за прилагане, в която деклараторът следва
изрично да бъде запознат с обстоятелствата, обосновали съмненията на
митническите органи, за да може да представи информация не по принцип, а именно
с цел отпадане на тези съмнения.
В изпратеното на оспорващото дружество съобщение от
07.12.2020г. по реда на чл. 22, § 6, приложим по препращане от чл. 29 от
Регламент № 952/2013, не са изложени подробно обстоятелствата, обосноваващи
съмненията на органа в достоверността на декларираната митническа стойност. В уведомлението
за наличието на съмнения митническият орган се основава на установеното при
извършен сравнителен анализ на база наличната информация в митническата
информационна система, че за процесната стока са декларирани по-ниски цени от
посочената справедлива цена в ЕС. Не е посочено обаче каква точно информация е
изведена от системата, по отношение на кои митнически декларации на трети лица
и за какви точно стоки са установени декларирани по-високи стойности. Не е ясно
и не е обосновано, защо митническите органи не прилагат последователно буквите
от а) до г) на § 2 на чл. 74 от МКС, за да се стигне до определяне на
митническата стойност въз основа на „договорната стойност на сходни стоки“ –
чл. 74, § 2, буква б) от МКС. Не е посочено в уведомлението и какви са
границите на „приблизително същия период“, който период митническите органи са
изследвали и не са установили „идентични стоки“. Не е конкретизирано и кои
подобни продажби на „сходни стоки“ са анализирали митническите органи по кои митнически
декларации, за какъв период, на какво търговско равнище и в какво количество,
както и извършени ли са корекции с оглед значителни разлики в разходите между
внесените стоки и въпросните сходни стоки, дължащи се на разликата в
разстоянията и видовете транспорт. В уведомителното писмо е посочена митническата
декларация №20BG005803020081R4/09.10.2020г., която митническите органи са ползвали
като база за определяне на новата митническа стойност, но тази декларация нито
е приложена, нито представена и до приключване на съдебното производство. Отделно
от горното в обжалвания административен акт, не са ангажирани доказателства за
извършена съпоставка между стоките по горната МД и стоката, предмет на
процесния внос.
Предвид изложеното съдът намира, че в хода на
административното производство е било нарушено правото на защита на
дружеството-жалбоподател, което макар да е уведомено по реда на чл. 22, § 6 от
МКС за предстоящото издаване на решение за определяне на нова митническа
стойност на стоките, не е било информирано за конкретните обстоятелства, на
които се основават съмненията. Не е било информирано за ползваните от органа
други митнически декларации /такива на трети лица/ за свободно обращение на
сходни стоки, които са били анализирани и от които са ползвани данните за
най-ниската декларирана митническа стойност. По този начин оспорващото
дружество е било лишено от възможността да изрази становище по конкретните
обстоятелства, на които се основават съмненията и по конкретните обстоятелства,
релевантни за определяне на новата митническа стойност на процесните стоки.
Митническите декларации, от които митническите органи са ползвали най-ниските
декларирани цени от трети лица, не се съдържат и в административната преписка
по издаване на акта, не са представени от ответника и по делото. По делото бе
представена единствено справка в табличен вид за извършена проверка в
национална база данни MIS3A, която не съдържа пълните
данни по анализираните митнически декларации. Така посоченото обосновава извод,
че е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което обосновава
наличието на основания за отмяна на оспореното решение като незаконосъобразно.
Допуснато е нарушение на правото на изслушване на лицето преди вземане на
неблагоприятно за него решение – по аргумент от решението на СЕС по обединени
дела С-29/13 и С-30/13, т. 49.
На следващо място съдът намира, че от посочените в
оспореното решение фактически и правни основания не стават ясни юридическите
факти, от които митническият орган черпи упражненото от него публично
субективно право. Задължението за мотивиране на решението за корекция на
митническата стойност произтича и изрично от общото правило на чл. 22, § 7,
приложим с оглед чл. 29 от МКС, изискващо всяко решение, което е неблагоприятно
за заявителя, да бъде мотивирано и в него да се посочва правото за обжалване,
предвидено в член 44.
При провеждане на административното производство не
е извършен анализ на характеристиките и съставните материали на стоките, нито е
изследвано дали те могат да изпълняват същите функции и да бъдат
взаимозаменяеми в търговско отношение. Освен това, факторите, които определят
дали стоките са сходни са качество, авторитет, доверието и известността на
стоките, както и съществуването на търговка марка. В обжалвания административен
акт няма данни да е извършен анализ на който и да е от тези фактори. Изцяло
липсват мотиви по отношение на установеното сходство на стоките. Единственото,
което митническите органи са посочили е номер на митническа декларация на трето
лице. Съдът счита, че не са налице данни, които да обосноват несъмнен и
категоричен извод, че се касае именно за „сходни стоки“ по смисъла на
цитираното легално определение.
Процесните, формулирани в оспореното решение, мотиви
следва да се приравнят на липсващи такива, което пък обосновава извод за
неспазване изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, респ. не е спазена
изискуемата форма, което представлява самостоятелно основание за отмяна на
оспорения акт, доколкото не позволява да се осъществи адекватен съдебен контрол
върху правилното приложение на материалния закон. Неясни са съображенията
за определянето на нова митническа
стойност на процесните стоки.
Изводите на Директора на ТД Северна морска в Агенция
„Митници“ са неправилни, необосновани и неосноваващи се на фактите, които се
извеждат от приложените към административната преписка документи и обяснения.
Необосновани са посочените в решението за корекция съмнения.
С основание оспорващият настоява, че е представил
информация за обосноваване на договорната стойност на процесната стока и това
са приложените към митническата декларация документи и представените допълнително
с писмо от 18.12.2020г. документи, както и доказателства за
плащането на декларираната с митническата декларация стойност на внесената
стока.
За да определи нови митнически
стойности на стоките по процесната митническа декларация, митническият орган се
позовава на справедливата цена на ЕС, на средностатистическата стойност на
сходни стоки и на извършен сравнителен анализ на база наличната информация в
митническата информационна система. Тези обстоятелства могат да бъдат само
индиция за деклариране на занижени цени на вносните стоки, но същите, сами по
себе си, не могат да послужат за определяне на по-високи от декларираните
стойности. При наличие на подобни данни, митническите органи следва да докажат,
че митническа стойност на вносните стоки действително е по-висока от
декларираната, което в случая не е сторено. В оспорения индивидуален
административен акт не се съдържат никакви констатации по какъв начин и въз
основа на какъв анализ са изведени съжденията за различна от декларираната от
жалбоподателя митническа стойност на стоките. Напротив, чрез доказателствата,
представени от оспорващото дружество, е обосновано, че именно договорната
стойност на процесните стоки следва да е тяхната митническа стойност.
От приложената търговска кореспонденция е видно, че
дружеството-вносител е получило търговски оферти от фирмата-производител и ги е
приело, което се приравнява на сключване на търговска сделка по смисъла на ТЗ. Единичните
цени на договорените стоки са в определени граници в зависимост от цвета на
стоката и наличието на лого, като същите са приложени като снимков материал към
офертата и са конкретизирани в издадените фактури за всяка сделка. В офертата
са конкретизирани и времето на производство и начина на плащане.
От анализа на горното се налага извод, че митническата
стойност на процесните стоки е договорната им такава, като същата се установява
от приложените към митническата декларация съпроводителни документи. Следва да се
отбележи, че неоснователно в обжалваното решение е изведен извод, че
представените документи суифт представляват намерение за заплащане на сумите. Суифтът
е междубанков документ, удостоверяващ изпращането и получаването на сумите и се
издава при извършване на паричен трансфер в чуждестранна валута. Копието от суифт
представлява електронно копие на доказателството за извършено плащане,
изпратено на банката на дружеството-износител.
В случая в представените от оспорващия още в
административното производство заверени копия на суифт с DSK Reference ОSW1707200000499
за 100 щ.д. /л. 37 от делото/ датата на извършване на трансфера е посочена в
подчертаните цифри, като на ред 32А - Value date е посочена датата, на която е
заверена сметката на получателя на сумата - 200717 /17 юли 2020 г./ В суифт с
DSK Reference OSW1008200000779 за 2100 щ.д. /л. 38 от делото/ датата на
извършване на трансфера е посочена в подчертаните цифри, като на ред 32А -
Value date е посочена датата, на която е заверена сметката на получателя на
сумата - 200810 /10 август 2020 г./ И в суифт с DSK Reference OSW0209200000764
за 2040 щ.д. /л. 39 от делото/ на ред 32А - Value date е посочена датата, на
която е заверена сметката на получателя на сумата - 200902 /2 септември 2020
г./.
Следователно налице е и реално плащане на
подлежащата на плащане цена по фактурите, визирани в процесната по делото
митническа декларация, като е налице и съответствие между платената цена за
всяка от процесните стоки и декларираната стойност по митническата декларация.
Установеното в този аспект е в подкрепа на извода, че митническата стойност на
внесените стоки следва да бъде договорната им стойност, т.е. действително
платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с
местоназначение в митническата територия на Съюза, по смисъла на чл. 70 от МКС,
тъй като именно тази стойност отразява реалната икономическа стойност на
внесената стока и отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа
стойност, както се изисква съгласно горецитираната практика на СЕС.
Основателно е оплакването в жалбата, че митническите
органи не са извършили изискуемия от чл. 141 от Регламента за прилагане анализ
и съответно не са обосновали приложената от тях договорна стойност по внос от
трето лице. Ответният административен орган не установява по делото факта на
извършване на изискуемия анализ. Дори да е извършен такъв, то липсва
обективирана в оспореното решение конкретна обосновка от органа.
Определената митническа стойност на процесните стоки
е изчислена въз основа на съответно посочената в обжалваното решение митническа
декларация на трето лице, без да е обосновано от митническите органи, че става
въпрос за „сходни стоки“, както и при липса на обосновка и доказателства, че
именно в процесната митническа декларация на трето лице се съдържа най-ниската
митническа стойност (с оглед изискването на чл. 141 от Регламент № 2015/2447). Не е извършен обаче анализ на характеристиките и съставните материали
на стоките и на тяхното качество. Пропускът на администрацията да изследва
качеството на стоката, търговската марка, както и количествата на съпоставяните
и остойностяваните стоки /процесната стока № 1 е 30000 бр., т. е. три
пъти повече от стоката, взета за база за увеличаване на стойността, която е 10000 бр./, дисквалифицира съпоставените стоки като сходни, поради което
определянето на митническата стойност въз основа на договорната стойност на
несходни стоки е в противоречие с материалния закон. В тази връзка следва да се
има предвид и разпоредбата на чл. 141, § 1 от Регламента за изпълнение, според
която договорна стойност за стоки, произведени от различно лице, следва да се
взема предвид, само когато не може да се установи договорна стойност за
идентични или сходни стоки, произведени от лицето, което е произвело стоките,
чиято стойност се определя. В случая износителите са
различни дружества от Китай, а за производител въобще не е извършвана проверка.
Единствено посочената разлика в цените е приета за достатъчна за обосноваване
на съмненията за отхвърляне на декларираната от жалбоподателя митническа
стойност, без да са изследвани и анализирани доказателства за действителната
подлежаща на плащане или платена стойност. Не е извършен и анализ на условията по доставката съгласно
Incoterms 2010 и как това се отразява на цената на стоките за продажбата им за
износ, на договорените от двете дружества срокове и начин на плащане,
количества, търговска марка и качеството на стоките, съгласно изискването на
чл. 1, § 2, т. 14 от Регламента за изпълнение. Липсва анализ и във връзка
с различния производител на стоките, обстоятелство, което по аргумент от чл.
141, § 5 от Регламента за изпълнение, е без съмнение релевантно.
На следващо място, съгласно разпоредбата на чл. 141
от Регламент за изпълнение 2015/2447, когато се намери повече от една договорна
стойност на идентични или сходни стоки се прилага най-ниската от тях и то
договорна, а не митническа стойност. Законът говори за договорна стойност. В
стойността, декларирана от жалбоподателя и от третото лице, фигурира само
фактурната стойност. Митническата стойност е компонент и от фактурната стойност
плюс всички разходи, направени за тази стока, до момента на нейното деклариране
– въздушен транспорт, морски транспорт; вътрешен транспорт, ако има такъв;
застраховка и всякакви други разходи, направени за стоката, а законът говори за
договорна стойност на стоките. В конкретния случай процесната стока е пластмасови
калъфи за очила, а в декларацията на третото лице е калъф за очила-изкуствен
материал, но какъв точно, не е ясно.
В конкретния
случай митническият орган е определил по-висока митническа стойност от
декларираната такава по отношение на процесните стоки, ползвайки
посочената в решението митническа декларация, без да извърши корекция на цената,
каквато несъмнено е дължима съобразно изискването на чл. 141, § 1, изречение
второ и изречение трето от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447, доколкото е
налице разлика в количеството на стоките. От
друга страна, по отношение на митническата декларация на третото лице, същата е подадена на 09.10.2020
г., а процесната е от 06.11.2020 г.,
като не е отчетена и разликата във валутния курс. Отделно от горното липсва и
анализ защо именно
тази декларация на третото лице е приета като база за определяне на нова
митническа стойност, при положение, че на 27.10.2020г. е подадена друга
митническа декларация с описание на стоката-калъфи за очила пластмасови и с
брой на стоката-15300бр., които харектеристики се доближават в по-голяма степен
до процесната стока като вид и брой.
Освен без излагане на никакъв анализ, че става
въпрос за „сходни стоки“, определената митническа стойност на процесните стоки
е изчислена въз основа на съответно посочената в обжалваното решение митническа
декларация на трето лице и при липса на обосновка и доказателства, че именно в
тази митническа декларация на трето лице се съдържа най-ниската митническа
стойност, каквото изискване е въведено в чл. 141, § 3 от Регламент за
изпълнение № 2015/2447.
Не е обосновано въобще сходството на стоките, което
да е послужило за определяне на различна от декларираната митническа стойност.
В оспореното решение не се съдържа обосновка, в т.ч.
чрез използване на специални знания на вещо лице, за това как различните
стойности се отнасят към качеството на стоките и изпълнението на изискването по
чл. 1, § 2, т. 14 от Регламента за прилагане да изпълняват същите функции и да
бъдат взаимнозаменяеми в търговско отношение. Освен това, в изпълнение на
изискванията на чл. 141 от Регламента за прилагане, вр. чл. 1, § 2, т. 14 от
същия, във вр. с чл. 74, § 2, буква б) от МКС, качеството на стоките – ако се
приеме, че сходството в характеристиките е достатъчно да се обоснове сходство в
качеството – отново не е достатъчно, тъй като следва да бъде установено също
така, че стоките се търгуват на същото търговско равнище и по същество в същите
количества, което условие в случая не е доказано, като дори не е изследвано от
митническите органи.
Митническите органи неправилно интерпретират
тълкуването, дадено от СЕС с Решение 16 юни 2016 г., С-291/15. С това решение СЕС
е приел, че чл. 181а от Регламент /ЕИО/ № 2454/93 трябва да се тълкува в
смисъл, че допуска практика на митническите органи, съгласно която митническата
стойност на внесени стоки се определя въз основа на договорна стойност на
сходни стоки, когато бъде преценено, че декларираната договорна стойност е
необичайно ниска в сравнение със средностатистическия размер на покупните цени
при вноса на сходни стоки. Информацията, съобразявана в
случая, не отговаря на това условие, тъй като няма как от посочените
статистически данни за количества и цени, да се извърши преценка дали се касае
за средностатистическите цени именно за сходни стоки – липсват данни за
търговската марка/производителя, качеството и количеството на стоките, както и за
търговското равнище. От тълкуването на дефиницията по чл. 1, § 2, т. 14 от
Регламента за прилагане следва, че тарифното класиране на стоката и условията
на доставка не са сред критериите, по които може да се установи сходство на
стоките. В този смисъл е и практиката
на ВАС, изразена в Решение № 16811/10.12.2019 г., постановено по адм. дело №
9341/2019 г. и Решение № 16405/03.12.2019 г., постановено по адм. дело №
8139/2019 година.
С оглед изложените съображения съдът приема, че от
страна на митническите органи не е обосновано приложението на чл. 140, вр. чл.
141 от Регламента за прилагане, във вр. с чл. 74, § 2, буква б) от МКС, поради
което, като не е приел декларираната договорна стойност на процесните стоки и е
определил нова такава, по декларации на трети лица, Директорът на ТД Северна
морска при Агенция „Митници“ е постановил незаконосъобразен административен
акт, който следва да се отмени.
От представителя по пълномощие на жалбоподателя е
отправено искане за присъждане на разноски, съобразно представен списък.
Претендират се 76.22 лв., представляващи заплатена държавна такса и 500.00 лв.,
представляващи заплатен адвокатски хонорар, за които в представения Договор за
правна защита и съдействие е отбелязано, че са изплатени изцяло и в брой при
сключването му. Ответната страна е направила в срок възражение по чл. 78, ал.5
от ГПК, за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Същото съдът намира за
основателно с оглед фактическата и правна сложност на делото. Съгласно чл. 8,
ал.1, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и
съдействие по административни дела с определен материален интерес
възнаграждението е: 2. при интерес от 1000 до 5000 лв. – 300 лв. плюс 7 % за
горницата над 1000 лв. Съобразно материалния интерес по делото в размер на
1905.39 лева минималното възнаграждение
е 363.38 лв., поради което съдът намира, че 400 лева е справедливо
възнаграждение, което съответства за положения труд и сложността на делото. В
рамките на този размер следва да бъде ангажирана отговорността на ответната
страна на осн. чл. 143, ал.1 от АПК.
Мотивиран от гореизложеното, Административен съд – Варна,
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
към MRN 20BG002005042688R8/06.11.2020 г. на
Директора на Териториална дирекция /ТД/ „Северна Морска“ към Агенция Митници, рег. № 32-23866/22.01.2021
г.
ОСЪЖДА Териториална дирекция „Северна морска“ в Агенция
„Митници“ да заплати
в полза на „ЮНИГЛАС“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Варна ж.к. „Б.“-21 М.Р.265, сумата в размер на 476.22 /четиристотин
седемдесет и шест лева и 0.22 ст./ лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Административен съдия: