№ 1488
гр. София, 30.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20231110148857 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК:
*********, подадена чрез процесуалния му представител – юрк. Ф.И., срещу
Н. Б. А., с ЕГН: **********, действащ лично и със съгласието на майка си П.
П. Н., срещу Г. Н. А., с ЕГН **********, срещу З. Е. С., с ЕГН ********** и
срещу Н. Г. А., с ЕГН **********, с която се иска ответниците да бъдат
осъдени да заплатят на ищеца в лично качество условията на разделна
отговорност следните суми за доставена топлинна енергия за битови нужди до
топлоснабден имот – апартамент № 137, находящ се в гр. София, *********,
аб.№ 226859, както следва:
Н. Б. А., действащ лично и със съгласието на майка си П. П. Н.: 1/ сумата
от 73,13 лева – представляваща главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.,
ведно със законна лихва за период от датата на исковата молба –
01.09.2023 г. до изплащане на вземането и сумата от 10,51 лева –
представляваща обезщетение за забава за период от 15.09.2021 г. до
07.08.2023 г., 2/ сумата от 3,86 лева – главница за цена на извършена
услуга за дялово разпределение за период от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г.,
ведно със законна лихва за период от 01.09.2023 г. до изплащане на
вземането и сумата 0,82 лева – представляваща обезщетение за забава за
период от 15.09.2020 г. до 07.08.2023 г. /1/8 част от пълния размер на
съответните задължения за имота/;
Г. Н. А.: 1/ сумата от 73,13 лева – представляваща главница за цена на
1
доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от датата на исковата
молба – 01.09.2023 г. до изплащане на вземането и 10,51 лева –
представляваща обезщетение за забава за периода от 15.09.2021 г. до
07.08.2023 г., 2/ сумата от 3,86 лева – главница за цена на извършена
услуга за дялово разпределение за период от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г.,
ведно със законна лихва за период от 01.09.2023 г. до изплащане на
вземането и сумата 0,82 лева – представляваща обезщетение за забава за
период от 15.09.2020 г. до 07.08.2023 г. /1/8 част от пълния размер на
съответните задължения за имота/;
З. Е. С.: 1/ сумата от 73,13 лева – представляваща главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от датата на исковата
молба – 01.09.2023 г. до изплащане на вземането и сумата от 10,51 лева –
представляваща обезщетение за забава за период от 15.09.2021 г. до
07.08.2023 г., 2/ сумата от 3,86 лева – главница за цена на извършена
услуга за дялово разпределение за период от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г.,
ведно със законна лихва за период от 01.09.2023 г. до изплащане на
вземането и сумата 0,82 лева – представляваща обезщетение за забава за
период от 15.09.2020 г. до 07.08.2023 г. /1/8 част от пълния размер на
съответните задължения за имота/
Н. Г. А.: 1/ сумата от 365,63 лева – представляваща главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от датата на исковата
молба – 01.09.2023 г. до изплащане на вземането и сумата от 52,54 лева –
представляваща обезщетение за забава за период от 15.09.2021 г. до
07.08.2023 г., 2/ сумата от 19,31 лева – главница за цена на извършена
услуга за дялово разпределение за период от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г.,
ведно със законна лихва за период от 01.09.2023 г. до изплащане на
вземането и сумата 4,08 лева – представляваща обезщетение за забава за
период от 15.09.2020 г. до 07.08.2023 г. /5/8 части от пълния размер на
съответните задължения за имота/.
Претендира разноски в това число и юрисконсултско възнаграждение.
В исковата молба се твърди, че между страните е налице облигационно
отношение, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия е доставил на ответниците в процесния период
топлинна енергия, като те не са заплатили дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за
дялово разпределение, както и такса за дялово разпределение. Сочи, че
ответниците са съсобственици на топлоснабдения имот с адрес: гр. София,
ж.к. Младост-4, бл.434, вх.Д, ет.3, ап. 137, аб. № 226859, при следните квоти:
за Н. Б. А., за Г. Н. А. и за З. Е. С. – по 1/8 ид.ч. от имота за всеки от
изброените и за Н. Г. А. – 5/8 ид.ч. от процесния недвижим имот. Поради това
поддържа, че съгласно разпоредбата на чл. 153 от ЗЕ ответниците са клиенти
2
на топлинна енергия при общи условия за битови нужди и поради това дължат
стойността на доставената до топлоснабдения имот топлинна енергия. Твърди,
че ответниците са изпаднали в забава, поради което претендира и лихва за
забава.
Ищецът прави искане като подпомагаща страна да бъде привлечена ФДР
„Далсия Елвеко“ ЕООД / с предишно наименование „МХ Елвеко“ ООД/.
С исковата молба са представени: копие от писмо от Столична община,
район „Младост“ рег. № Към РМЛ23-ДИ11-46-(1); Договор за продажба на
държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти на
Столичен народен съвет; Молба от ДСК-гр. София относно вписване на
законна ипотека рег. № 226859; удостоверение за наследници на Й.Д. А.а изх.
№ РМЛ20-ТД26-190/2020; Договор № 519-II от 22.10.2002 г. между
„Топлофикация София“ ЕАД и „МХ Елвеко“ ООД за доставка на оборудване и
извършване на услугата дялово разпределение; Протокол № 3 от ОС на ЕС с
адрес: гр. София, ******* от 23.09.2002 г.; обща фактура № ********** от
31.07.2021 г.; обща фактура № ********** от 31.07.2022 г.; извлечение по
сметки за процесния период; Договор № Д-0-74/09.06.2020 г. при общи
условия за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ по чл.139в ЗЕ
и общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
„Топлофикация София“ ЕАД за битови потребители.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на
исковата молба от страна на ответника Н. Г. А., уведомен лично, чрез адв. И.,
с който предявените искове се оспорват като изцяло неоснователни и
недоказани. Оспорва се дължимостта на претендираните суми, но не и техния
размер. Оспорва наличието на облигационно отношение. Оспорва ответникът
да е титуляр на вещно право на ползване по отношение на процесния имот.
Оспорва сключването на валиден договор за дялово разпределение. Посочва,
че сключването на договор между етажната собственост и фирмата за дялово
разпределение не обвързва „Топлофикация София“ ЕАД, което е трето за
договора лице. Оспорва процесния недвижим имот да е бил топлоснабдяван и
че за имота е доставяна топлинна енергия. Оспорва да са налице доказателства
за изградена сградна инсталация за топлопреносна мрежа в процесния имот,
както и да са заснемани щрангове, отоплителни тела и техни индивидуални
параметри. Оспорва отоплителните тела в имота да отговарят на БДС или
международния стандарт ISO, оспорва отоплителните тела в имота да са
сертифицирани. Оспорва да е изпаднал в забава, твърди, че клаузите на чл. 32
и чл. 33 от общите условия на ищцовото дружество са нищожни, тъй като са
неравноправни, поради което оспорва претендираните суми за лихва за забава.
Оспорва средствата за търговско измерване да са надлежно сертифицирани и
да са преминали метеорологична проверка. Релевира възражение за давност.
Моли съдът да отхвърли предявения иск. Претендира разноски в исковото
производство.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на
исковата молба от името на ответниците Г. Н. А. и Н. Б. А., уведомени по
реда на чл. 47 ГПК, чрез назначения по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК им особен
представител адв. А. Т.. Оспорват количествата доставена топлинна енергия,
3
тъй като няма данни за безспорно и точно отчитане в имота. Оспорват до
процесния недвижим имот да е доставяна топлинна енергия. Посочват, че
няма валидно сключен договор за извършване на дялово разпределение.
Правят възражение за давност по отношение на претендираните главници за
доставяна ТЕ и начислените обезщетения за забава върху тях. Молят съда да
отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан.
Ответницата З. Е. С., уведомена лично, не подава отговор на исковата
молба.
В хода на производството по делото е извършена и приета съдебно
техническа експертиза /СТЕ/ с вх. № 975/03.01.2025 г.
С определение № 43422/25.10.2024 г. по делото като трето лице помагач
на страната на ищеца е конституирано дружеството „Далсия Елвеко“ ЕООД, с
ЕИК *********. Същото е депозирало допълнителни документи –
изравнителни сметки и протоколи за отчет.
В съдебно заседание, проведено на 21.01.2025 г., процесуалният
представител на ищеца изразява становище за уважаване на исковете.
Процесуалният представител на ответниците Г. Н. А. и Н. Б. А., адв. Т.,
не се явява в насроченото отткрито съдебно заседание и не изразява
допълнително становище по делото.
Процесуалният представител на ответника Н. Г. А. изразява писмено
становище за цялостно евентуално частично отхвърляне на исковете.
Ответницата З. Е. С. не се явява в откритото съдебно заседание и не
изразява становище по делото.
Третото лице помагач „Далсия Елвеко“ ЕООД не изразява допълнително
становище по делото.
Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
По делото е представено копие от общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди на „Топлофикация София“ ЕАД –
публикувани в централен ежедневник / в-к. Монитор от 11.06.2016 г./.
От представено по делото копие от договор за продажба на държавен
недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти на Столичен
народен съвет от 1991 г. /конкретна дата не се чете/ се установява, че лицата Н.
Г. А. и Й.Д. А.а са придобили собствеността върху имот – апартамент № 137,
находящ се в гр. София, *********. Видно от молба до Държавна спестовна
каса – за заплащане на същия е ползвано жилищно кредитиране съответно е
била вписана ипотека. По делото липсва спор, че към датата на придобиване
на имота Н. Г. А. и Й.Д. А.а са били съпрузи.
Видно от удостоверение за наследници на Й.Д. А.а, с ЕГН: **********
същата е починала на 09.09.2013 г. /т.е. преди процесния период/ като е
оставила за свои наследници – ответника Н. Г. А., с ЕГН: ********** /съпруг/,
ответницата З. Е. С., с ЕГН: ********** /дъщеря/, ответника Г. Н. А., с ЕГН:
********** /син/ и ответника Н. Б. А., с ЕГН: ********** /внук – по
4
заместване от починалия преди нея син Борислав Н. А./.
На последно място от представени договори – между фирмата за дялово
разпределение /ФДР/ и сградата в режим на етажна собственост /СЕС/ и
между ФДР и ищеца се установява, че процесният имот се намира в
топлоснабдена сграда. В протокола от ОС на СЕС за избор на ФДР подписът
на Н. Г. А. от 23.09.2002 г. фигурира за апартамент № 137.
Видно от извлечение от сметка на л. 26 от делото процесната сума за
потребена топлинна енергия от 585 лева е формирана от изравнителна сметка
за отоплителен сезон м.май 2020 г. – м. април 2021 г., отразена в м. юли 2021 г.
и възлизаща на 237.10 лева, допълнителна изравнителна сметка, отразена в м.
август на стойност 0.14 лева и три изравнителни сметки за отоплителен сезон
от м. май 2021 г. до м. април 2022 г., отразени в м. юли 2022 г. на стойност
322.03 лева и в м. октомври 2022 г. на стойност 1.09 лева и 24.64 лева.
По делото са приложени и две общи фактури – за отоплителен сезон
м.май 2020 г. – м. април 2021 г. и за отоплителен сезон м. май 2021 г. до м.
април 2022 г., издадени на името на Й.Д. А.а. Съгласно приложението към
първата фактура за м. май 2020 г. до м. юни 2020 г. е начислена сумата от 48.28
лева.
От третото лице помагач по делото „Далсия Елвеко“ ЕООД са
представени два броя изравнителни сметки, както и протоколи, също два
броя, съгласно които до имота е осигурен достъп за отчет.
По делото не се твърди да има извършвани плащания, поради което и
счетоводна експертиза не е извършвана.
По делото е извършена СТЕ, съгласно която абонатът е осигурил достъп
за отчет и през двата отоплителни сезона, като главните отчети в сградата
също са подписани. Отразено е в отчета за отоплителен сезон 2021/2022, че в
имота не се живее.
На следващо място в.л. е установило, че в процесния период радиаторите
са демонтирани. Сумите за отопление на имота се формират от стойността на
топлинна енергия /ТЕ/, отдадена от щранг лира в банята без ИРРО, за което е
начислявана стойност служебно на принцип максимален специфичен разход за
сградата. Отоплителната инсталация в сградат е от открит тип – коефициент
0.15.
ТЕ за битово горещо водоснабдяване се начислява по показания на един
брой водомер за топла вода в имота.
От справка в топлорайон „Изток“ се установява, че технологичните
разходи са извадени от общото количество топлинна енергия, влязло в
абонатната станция и са за сметка на ищеца, като на абонатите е разпределено
само чистото количество ТЕ.
Относно топломера в абонатната станция – за същия липсват данни за
изправност в периода от 01.05.2020 г. до 09.06.2020 г. – като вещото лице не
може да потвърди правилното начисляване на сумата от 9. 90 лева.
Така според вещото лице общо дължимата главница за потребена
топлинна енергия в имота в процесния период възлиза на 599.27 лева.
5
Експертизата следва да бъде кредитирана, доколкото е компетентно
изготвена като за вещото лице липсват данни за евентуална заинтересованост
от изхода на делото. Освен това вещото лице е вписано в списъка на СГС като
вещо лице със съответната специалност и е отговорило компетентно на
поставените му въпроси.
Досежно стойността на количеството топлинна енергия съдът
съобразява, че СТЕ не държи сметка за прихващания със стари суми и вноски
от потребителя, като взема предвид стойностите по исковата молба,
съобщенията към фактурата и извлечението от сметка.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от
правна страна:
Исковете са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
вр. с чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК.
В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е налице
облигационна връзка за продажба на топлоенергия, както и че същият е
изпълнил задължението си за реално доставяне на топлинна енергия
съответно и нейната стойност.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) продажбата на
топлинна енергия на потребители за битови нужди, в това число и за общите
части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни
общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране (КЕВР). В това отношение, облигационната
връзка между топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата
на закона, от момента на възникване качеството потребител. Последното е
определено в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, като съгласно тази разпоредба потребител на
топлинна енергия е всеки собственик и титуляр на вещно право на ползване в
сграда-етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към
нейното самостоятелно отклонение. Отношенията между потребителя и
топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в
който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия.
В тази връзка не е необходимо сключването на индивидуален договор с
потребителя.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк.д. №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС собственикът респективно ползвателят няма да
отговарят за сумите за потребена топлинна енергия само в случай, че имотът
се ползва от трето лице на договорно основание и между последното и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за същия имот, през процесния период.
В настоящия случай от представените по делото доказателства / копие
от договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за
държавните имоти на Столичен народен съвет от 1991 г., молба до ДСК,
удостоверение за наследници и ОУ на „Топлофикация София“ ЕАД за
продажба на топлинна енергия за битови нужди на клиенти в гр. София от в-к.
„Монитор“ / се установи, че ответниците са били в облигационни отношения с
ищцовото дружество по повод доставката на топлинна енергия в процесния
6
период, доколкото са били собственици на процесния имот. В тази връзка и не
бяха въведени от процесуалния представител на ответниците конкретни
възражения за промени в собствеността върху имота или въобще във
вещноправния му статут и в частност такива, касаещи процесния период.
Въпреки това и за пълнота следва да се отбележи и че с Решение от
05.12.2019 г. по съединени дела С‑708/17 и С‑725/17 във връзка с отправени
преюдициални запитвания съдът на ЕС постанови, че национална правна
уредба, която предвижда, че собствениците на апартамент в сграда — етажна
собственост, присъединена към система за централно отопление, са длъжни
да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за
сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката
на отопление и не го използват в своя апартамент, не противоречи на
общностното право.
От своя страна, видно от удостоверението за наследници на Й.Д. А.а–
същата е оставила за свои наследници четиримата ответници по делото –
съпруг, две деца и внук /по заместване от третия й син/. Доколкото по делото
липсва спор, че Й.Д. А.а и ответникът Н. Г. А. са били в брак към момента на
придобиване на процесния имот, то и същият е придобит в режим на
съпружеска имуществена общност /СИО/. След смъртта на Й.Д. А.а същата е
прекратена, и Н. Г. А. е придобил самостоятелна собственост върху ½ идеална
част от имота. Останалата ½ част се разпределя съобразно чл. 9, ал. 1 и чл. 5,
ал. 1 от Закона за наследството /ЗН/ – по равно между съпруга и трите деца на
Й.Д. А.а. Така Н. Г. А. е станал собственик на 5/8 идеални части от имота, а
двете деца и внука на Й.Д. А.а – всеки на по 1/8 идеална част от имота – в
какъвто размер са посочени и квотите в съсобствеността в исковата молба.
Предвид гореизложеното претенцията за главница – за доставена
топлинна енергия е доказана – по своето основание – като ответниците
следва да отговарят за задълженията в лично качество като потребители,
доколкото Й.Д. А.а е починала през 2013 г. – т.е. преди процесния период.
По отношение на ответницата З. Е. С. исковете се явяват изцяло
основателни – за двете главници – за топлинна енергия и дялово
разпределение и за обезщетения за забава върху всяка от двете главници. Това
е така, доколкото стойностите на сумите се установяват от представените по
делото доказателства, а ответницата С. не е въвела никакви оспорвания на
исковите претенции.
По отношение на останалите трима ответници:
Искът за главница за топлинна енергия се явява основателен до сумата
от общо 536.72 лева – изчислена от съда по приложенията към общите
фактури. Това е така, доколкото сумата от 48.28 лева – за м. май 2020 г. и м.
юни 2020 г. не се дължи поради погасяването й по давност – в който смисъл е
налице възражение от ответниците – доколкото приложимата давност е три
години / Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълк.д. № 3/2011г. на
ОСГТК на ВКС /, а исковата молба е депозирана на 01.09.2023 г., а сумата за
м. 06.2020 г. е следвало да бъде заплатена до 14.08.2023 г. /за следващия месец
юли 2020 г. сумата е следвало да се плати до 14.09.2023 г. и същата не е
7
погасена по давност/ - предвид правилото в ОУ на ищеца, че плащане се
дължи в 45 – дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят /чл. 33,
ал. 1 от ОУ на ищеца/.
Суми не следва да отпадат, поради липса на данни за годност на
измервателния уред в абонатната станция – доколкото такива данни липсват за
същия период, който е обхванат и от давността.
Разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че при неизпълнение на
парично задължение длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия
за продажба на топлинна енергия за битови нужди, клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45 – дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно вземането за
цената за потребена енергия за текущия месец става изискуемо от 14/15 то
число на втория месец следващ отчетния.
По иска за топлинна енергия и обезщетение за забава върху същия:
В тази връзка искът за главница за топлинна енергия е основателен до
сумата от общо 536.72 лева – за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г. – като
Н. Б. А. и Г. Н. А. следва да отговарят за по 67.09 лева от тази сума съответно
за по 6.04 лева искът следва да бъде отхвърлен поради давност.
Ответникът Н. Г. А. следва да отговаля за 335.45 лева от тази сума, а за
сумата от 30.18 лева искът следва да бъде отхвърлен поради давност.
По отношение на обезщетението за забава върху тези суми искът се
явява основателен до сумата от общо 73.52 лева – като за Н. Б. А. и Г. Н. А. –
по 9.19 лева /съответно отхвърлен за по 1.32 лева, а за Н. Г. А. – уважен до
45.95 лева /съответно отхвърлен за 6.59 лева.
По иска за дялово разпределение и обезщетение за забава върху същия:
По делото се доказа, че имотът се намира в топлоснабдена сграда като е
извършвана услуга „дялово разпределие“. По делото обаче не се установи
стойността на дяловото разпределение да е заплатена от ищеца на третото
лице помагач. Поради това и този иск се явява изцяло неоснователен. С оглед
неоснователността на главния иск, неоснователен се явява и акцесорният иск
за обезщетение за забава.
По исканията за разноски на страните:
Искане за разноски са направили и двете страни.
Ищецът представя списък на разноските – като претендира 50 лева
държавна такса, 500 лева – разноски за СТЕ, 400 лева – депозит за особен
представител, 10 лева – за съдебни удостоверения и 100 лева за
юрисконсултско възнаграждение. Тези разноски са действително извършени,
видно от приложени по делото платежни нареждания.
В тази връзка и ответницата З. Е. С. следва да отговаря за 20 лева от тези
разноски – изцяло /доколкото е обусловила с поведението си само разноски за
държавна такса, такса съдебни удостоверения и юринконсултско
възнаграждение т.е. 1/8 от 160 лева/.
8
Всеки от ответниците Н. Б. А. и Г. Н. А. е обусловил разноски от по
282.50 лева /по 1/8 или по 20 лева от разноските за държавна такса, такса
съдебни удостоверения и юринконсултско възнаграждение и 1/8 от разноските
за СТЕ или по 62.50 лева, както и по 200 лева за особен представител/, от
които съобразно уважената част от исковете дължат 244.05 лева всеки.
Ответникът Н. Г. А. с поведението си е обуслови разноски за общо
412.50 лева / 5/8 или 100 лева за държавна такса, такса съдебни удостоверения
и юринконсултско възнаграждение. В тази връзка и съобразно уважената част
от исковете на ищеца се дължи сумата от 356.30 лева.
Ответникът Н. Г. А. се представлява от адв. И. по реда на безплатната
правна помощ – като адв. И. претендира общо 1700 лева – разноски за
безплатна правна помощ / по 500 лева за иска за главница за ТЕ, и по 400 лева
– за всяка друга претенция по отделно/. От ищеца е направено възражение за
прекомерност на разноските, което е основателно. В тази връзка и съдът
намира за злоупотреба с права по искове на обща стойност от 441.56 лева да се
претендира хонорар от 1700 лева и то за безплатна правна помощ. Предвид и
практиката на ВКС – напр. Определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т.д. №
1908/2022 г. по описа на ВКС, I т.о. и Определение № 1640 от 04.04.2024 г. по
гр.д. № 3549/2023 г. по описа на ВКС, 3-то г.о, както и Решение на Съда на
Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 – съдът намира, че
разноските на адвоката на ответника следва да се намалят на 400 лева – за
всички претенции общо. От тази сума с оглед изхода на делото на адв. И. се
дължат 54.50 лева.
Ответниците Г. Н. А. и Н. Б. А. се представляват от особен представител,
чието възнаграждение е уредено чл. 47, ал. 6 от ГПК.
Водим от горното, Софийският районен съд:
РЕШИ:
ОСЪЖДА З. Е. С., с ЕГН ********** и адрес: гр. София, **********,
ДА ЗАПЛАТИ в лично качество на „Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец №
23Б, следните суми: 1/сумата от сумата от 73,13 лева – представляваща
главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за имот -
апартамент № 137, находящ се в гр. София, *********, аб.№ 226859 за
периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от
датата на исковата молба – 01.09.2023 г. до изплащане на вземането и сумата
от 10,51 лева – представляваща обезщетение за забава за период от 15.09.2021
г. до 07.08.2023 г., 2/ сумата от 3,86 лева – главница за цена на извършена
услуга за дялово разпределение за период от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г.,
ведно със законна лихва за период от 01.09.2023 г. до изплащане на вземането
и сумата 0,82 лева – представляваща обезщетение за забава за период от
15.09.2020 г. до 07.08.2023 г. /1/8 част от пълния размер на съответните
задължения за имота/.
ОСЪЖДА Н. Б. А., с ЕГН: **********, действащ лично и със
9
съгласието на майка си П. П. Н., с адрес: гр. София, ***********, ДА
ЗАПЛАТИ в лично качество на „Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец №
23Б, следните суми: 1/ сумата от 67.09 лева – главница, представляваща
стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия за имот
– апартамент № 137, находящ се в гр. София, *********, аб.№ 226859, за
периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г. и 2/ сумата от 9.19 лева –
обезщетение за забава за периода от 15.09.2021 г. до 07.08.2023 г. върху
съответната главница, както и законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба – 01.09.2023 г. до окончателното
плащане на сумата КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете за следните суми и периоди:
1/ за сумата от 6.04 лева – главница, представляваща разликата до пълния
размер на претендираната стойност на доставена и ползвана, но незаплатена
топлинна енергия за процесния топлоснабден имот за периода 01.05.2020 г. до
30.06.2020 г. и за сумата от 1.32 лева – обезщетение за забава, представляващо
разликата до пълния претендиран размер за периода от 15.09.2021 г. до
07.08.2023 г. върху съответната главница, както и изцяло 2/ за сумата от 3,86
лева – главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за
период от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от
01.09.2023 г. до изплащане на вземането и за сумата от 0,82 лева –
представляваща обезщетение за забава за период от 15.09.2020 г. до 07.08.2023
г. /1/8 част от съответните задължения за имота/ поради неоснователност на
претенциите в отхвърлената част.
ОСЪЖДА Г. Н. А., с ЕГН **********, с адрес: гр. София, **********,
ДА ЗАПЛАТИ в лично качество на „Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец №
23Б, следните суми: 1/ сумата от 67.09 лева – главница, представляваща
стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия за имот
– апартамент № 137, находящ се в гр. София, **********, за периода от
01.07.2020 г. до 30.04.2022 г. и 2/ сумата от 9.19 лева – обезщетение за забава
за периода от 15.09.2021 г. до 07.08.2023 г. върху съответната главница, както
и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба – 01.09.2023 г. до окончателното плащане на сумата КАТО
ОТХВЪРЛЯ исковете за следните суми и периоди: 1/ за сумата от 6.04 лева –
главница, представляваща разликата до пълния размер на претендираната
стойност на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия за
процесния топлоснабден имот за периода 01.05.2020 г. до 30.06.2020 г. и за
сумата от 1.32 лева – обезщетение за забава, представляващо разликата до
пълния претендиран размер за периода от 15.09.2021 г. до 07.08.2023 г. върху
съответната главница, както и изцяло 2/ за сумата от 3,86 лева – главница за
цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.07.2020 г.
до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 01.09.2023 г. до
изплащане на вземането и за сумата от 0,82 лева – представляваща
обезщетение за забава за период от 15.09.2020 г. до 07.08.2023 г. /1/8 част от
съответните задължения за имота/ поради неоснователност на претенциите в
отхвърлената част.
10
ОСЪЖДА Н. Г. А., с ЕГН **********, с адрес: гр. София, **********,
ДА ЗАПЛАТИ в лично качество на „Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец №
23Б, следните суми: 1/ сумата от 335.45 лева – главница, представляваща
стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия за имот
– апартамент № 137, находящ се в гр. София, **********, за периода от
01.07.2020 г. до 30.04.2022 г. и 2/ сумата от 45.95 лева – обезщетение за забава
за периода от 15.09.2021 г. до 07.08.2023 г. върху съответната главница, както
и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба – 01.09.2023 г. до окончателното плащане на сумата КАТО
ОТХВЪРЛЯ исковете за следните суми и периоди: 1/ за сумата от 30.18 лева
– главница, представляваща разликата до пълния размер на претендираната
стойност на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия за
процесния топлоснабден имот за периода 01.05.2020 г. до 30.06.2020 г. и за
сумата от 6.59 лева – обезщетение за забава, представляващо разликата до
пълния претендиран размер за периода от 15.09.2021 г. до 07.08.2023 г. върху
съответната главница, както и изцяло 2/ за сумата от 19,31 лева – главница за
цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.07.2020 г.
до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 01.09.2023 г. до
изплащане на вземането и за сумата от 4,08 лева – представляваща
обезщетение за забава за период от 15.09.2020 г. до 07.08.2023 г. /5/8 части от
съответните задължения за имота/ поради неоснователност на претенциите в
отхвърлената част.
ОСЪЖДА З. Е. С., с ЕГН ********** и адрес: гр. София, **********
ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на „Топлофикация София“
ЕАД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
Ястребец № 23Б, сумата от общо 20 лева, представляваща разноски /за
държавна такса, съдебни удостоверения и юрисконсултско възнаграждение/ в
настоящото исково производство по гр.д. № 48857/2023 г. на СРС.
ОСЪЖДА Н. Б. А., с ЕГН: **********, действащ лично и със
съгласието на майка си П. П. Н., с адрес: гр. София, *********** ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на „Топлофикация София“ ЕАД
с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
Ястребец № 23Б, сумата от общо 244.05 лева, представляваща разноски /за
държавна такса, експертиза, съдебни удостоверения, особен представител и
юрисконсултско възнаграждение/ в настоящото исково производство по гр.д.
№ 48857/2023 г. на СРС – съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Г. Н. А., с ЕГН **********, с адрес: гр. София, **********
ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на „Топлофикация София“
ЕАД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
Ястребец № 23Б, сумата от общо 244.05 лева, представляваща разноски /за
държавна такса, експертиза, съдебни удостоверения, особен представител и
юрисконсултско възнаграждение/ в настоящото исково производство по гр.д.
№ 48857/2023 г. на СРС – съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Н. Г. А., с ЕГН **********, с адрес: гр. София, **********
ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на „Топлофикация София“
11
ЕАД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
Ястребец № 23Б, сумата от общо 356.30 лева, представляваща разноски /за
държавна такса, експертиза, съдебни удостоверения и юрисконсултско
възнаграждение/ в настоящото исково производство по гр.д. № 48857/2023 г.
на СРС – съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец № 23Б ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. на
адвокат Н. И. И., с ЕГН: **********, сумата от 54.50 лева, представляваща
разноски за безплатна адвокатска помощ в настоящото исково производство
по гр.д. № 48857/2023 г. на СРС – за процесуално представителство на
ответника Н. Г. А. – съобразно отхвърлената част от исковете.
Решението е постановено с участието на трето лице помагач на страната
на ищеца – дружеството „Далсия Елвеко“ ЕООД, с ЕИК *********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните вкл. на третото лице
помагач.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12