№ 10640
гр. София, 20.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:П.П.С
като разгледа докладваното от П.П.С Гражданско дело № 20221110107277 по
описа за 2022 година
ОПРЕДЕЛИ:
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 20.03.2023 година град София
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети състав
Надвадесети март две хиляди двадесет и трета година
В закрито заседание
ПРЕДСЕДАТЕЛ : П.П.С
като разгледа докладваното от съдия П.П.С
гражданско дело № 7277 по описа за 2022 година на СРС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на П. Д. П., с ЕГН **********, от гр.
Велики Преслав, ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ № 37, ет. 3, ап. 6, против „Е.М” ЕООД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Витоша”, ж.к.
„М.Д”, ул. ”Р.П.К” № 4-6, сграда Матрикс Тауър, ет. 6, представлявано от управителя Р.И.М-
Т. Ищецът, чрез процесуалния си представител, твърди, че срещу него бил издаден
изпълнителен лист на 08.10.2010 г. въз основа на заповед за изпълнение по гр.д. №
15398/2010 г. по описа на РС – Варна, с който ищецът бил осъден да заплати на „О.“ АД
сумата от 4 257,14 лв. – главница по договор за потребителски кредит без обезпечение от
1
07.07.2008 г., сумата от 316,13 лв. – договорна лихва за периода от 15.12.2009 г. до
03.10.2010 г., сумата от 324,24 лв. – наказателна лихва за периода от 15.12.2009 г. до
03.10.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.10.2010 г. до
окончателното плащане на сумата, както и сумата от 97,95 лв. – държавна такса и сумата от
344,32 лв. – адвокатско възнаграждение. Също така твърди, че въз основа на издадения
изпълнителен лист по молба на кредитора от 19.08.2011 г. било образувано изп.д. №
1261/2011 г. по описа на ЧСИ С.К-Д, с рег. № 718, действаща в района на ОС – Варна.
Поканата за доброволно изпълнение била получена на 28.08.2011 г., а по силата на договор
за цесия от 06.12.2013 г. вземането било прехвърлено от „О.“ АД на „Е.М” ЕООД.
Производството по изпълнителното дело било прекратено на 25.10.2019 г. поради
перемпция. На 10.04.2020 г. въз основа на същия изпълнителен лист пред същия ЧСИ било
образувано изп.д. № 417/2020 г. по описа на ЧСИ С.К-Д, с рег. № 718, действаща в района
на ОС – Варна, което дело впоследствие било прехвърлено на друг ЧСИ и образувано изп.д.
№ 765/2020 г. по описа на ЧСИ Д.З, с рег. № 876, действаща в района на ОС – Шумен, по
което дело ЧСИ предприела изпълнителни действия. Излага твърдения, че по първото
образувано изпълнително дело не били извършвани действия от страна на взискателя.
Позовава се на изтекла погасителна давност, като твърди, че производството по
изпълнителното дела е било перемирано по право на 19.08.2013 г. Излага подробни
съображения във връзка с погасяване на вземането по давност. Моли съда да постанови
решение, с което да приеме за установено по отношение на „Е.М” ЕООД, че П. Д. П. не
дължи на ответника сумата от 4 257,14 лв. – главница по договор за потребителски кредит
без обезпечение от 07.07.2008 г., сумата от 316,13 лв. – договорна лихва за периода от
15.12.2009 г. до 03.10.2010 г., сумата от 324,24 лв. – наказателна лихва за периода от
15.12.2009 г. до 03.10.2010 г., по изпълнителен лист от 08.10.2010 г., издаден по гр.д. №
15398/2010 г. по описа на РС – Варна, поради погасяване на вземането по давност,
претендира направените по делото разноски. С исковата молба са представени писмени
доказателства, направени са доказателствени искания.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба
от ответното дружество „Е.М” ЕООД, с който исковите претенции се оспорват като
неоснователни. Твърди, че по образуваните изпълнителни дела редовно били извършвани
изпълнителни действия, като вземането било установено с влязло в сила съдебно решение.
Също така излага съображения, че давността била прекъсвана многократно с извършването
на всяко отделно изпълнително действие. Позовава се на задължителна практика на ВС и
ВКС, излага подробни съображения. Моли съда да отхвърли предявения иск, при условие на
евентуалност прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК. С отговора на исковата молба са
направени доказателствени искания.
Така предявената искова претенция е с правно основание чл. 439 от ГПК. Направено
е искане по реда на чл. 78, ал. 1 от ГПК, както и възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Предявена е искова претенция от П. Д. П. против „Е.М” ЕООД за установяване по
отношение на ответника, че П. Д. П. не дължи на „Е.М” ЕООД сумата от 4 257,14 лв. –
2
главница по договор за потребителски кредит без обезпечение от 07.07.2008 г., сумата от
316,13 лв. – договорна лихва за периода от 15.12.2009 г. до 03.10.2010 г., сумата от 324,24
лв. – наказателна лихва за периода от 15.12.2009 г. до 03.10.2010 г., по изпълнителен лист от
08.10.2010 г., издаден по гр.д. № 15398/2010 г. по описа на РС – Варна, поради погасяване
на вземането по давност, претендира направените по делото разноски.
Съобразно нормата на чл. 154 от ГПК в тежест на всяка от страните е да установи
фактите, на които основава своите искания или възражение, като ответникът следва да
докаже наличието на валидно възникнало правоотношение между страните, а ищецът следва
да установи фактите и обстоятелствата, на които основава възраженията си.
С оглед на изразените твърдения на ищцовата страна, съдът намира, че страните
следва да бъдат напътени към спогодба, като се даде възможност на същите да се
споразумеят по отношение на съществуването на задължение на ответника спрямо ищеца,
като се укаже на страните, че могат да пристъпят към медиация или друг способ за уреждане
на спора. На страните следва да се укаже, че при постигане на спогодба, същата ще има
значението на влязло в сила решение, а при приключване на делото със спогодба може да се
приложат последиците на чл. 78, ал. 9 от ГПК.
По отношение на направените доказателствени искания, съдът намира следното:
Направените от страните искания за изискване на преписи от образувани изпълнителни дела
като основателни следва да бъдат уважени.
С оглед на гореизложеното и на основание чл. 140 от ГПК, Софийският районен съд,
IIІ ГО, 155 състав,
О П Р Е Д Е Л И :
ВНАСЯ гр.д. № 7277/2022 г. по описа на Софийския районен съд за разглеждане в
открито съдебно заседание, и го НАСРОЧВА за 27.04.2023 г., 10,30 часа, за която дата и час
да се призоват страните, на които се връчи препис от това определение.
ПРЕПИС от отговора на исковата молба да се връчи на ищеца.
СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ ПРОЕКТА СИ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Предявена е искова претенция от П. Д. П. против „Е.М” ЕООД за установяване по
отношение на ответника, че П. Д. П. не дължи на „Е.М” ЕООД сумата от 4 257,14 лв. –
главница по договор за потребителски кредит без обезпечение от 07.07.2008 г., сумата от
316,13 лв. – договорна лихва за периода от 15.12.2009 г. до 03.10.2010 г., сумата от 324,24
лв. – наказателна лихва за периода от 15.12.2009 г. до 03.10.2010 г., по изпълнителен лист от
08.10.2010 г., издаден по гр.д. № 15398/2010 г. по описа на РС – Варна, поради погасяване
на вземането по давност, претендира направените по делото разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба
от ответното дружество „Е.М” ЕООД, с който исковата претенция се оспорва като
3
неоснователна, излагат се подробни съображения.
Така предявената искова претенция е с правно основание чл. 439 от ГПК. Направено
е искане по реда на чл. 78, ал. 1 от ГПК, както и възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
СЪДЪТ приема за безспорни между страните следните обстоятелства и права:
Издаден изпълнителен лист на 08.10.2010 г. по гр.д. № 15398/2010 г. по описа на РС –
Варна; образуване на изп.д. № 1261/2011 г. по описа на ЧСИ С.К-Д, с рег. № 718, действаща
в района на ОС – Варна.
УКАЗВА на страните, че в тежест на всяка от тях е да установи фактите, на които
основава своите искания или възражение, като ответникът следва да докаже наличието на
валидно възникнало правоотношение между страните, а ищецът следва да установи фактите
и обстоятелствата, на които основава възраженията си.
УКАЗВА на ищеца, че не ангажира доказателства относно крайния момент, в който
са били предприети действия от страна на съдебен изпълнител.
ПРИКАНВА страните към спогодба и ги НАПЪТВА към медиация или друг способ
за доброволно уреждане на спора.
УКАЗВА на страните, че при постигане на спогодба, същата ще има силата на влязло
в сила решение, а при приключване на делото със спогодба може да се приложат
последиците на чл. 78, ал. 9 от ГПК.
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл. 192 от ГПК, ЧСИ С.К-Д най-късно до съдебно
заседание да представи препис от изп.д. № 1261/2011 г. и по изп.д. № 417/2020 г., двете по
описа на ЧСИ С.К-Д, с рег. № 718, действаща в района на ОС – Варна.
УКАЗВА на ЧСИ С.К-Д, че при непредставяне на посоченото изпълнително дело,
носи отговорност по реда на чл. 87 от ГПК и пред страните за причинените им вреди.
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл. 192 от ГПК, ЧСИ Д.З най-късно до съдебно
заседание да представи препис от изп.д. № 765/2020 г. по описа на ЧСИ Д.З, с рег. № 876,
действаща в района на ОС – Шумен.
УКАЗВА на ЧСИ Д.З, че при непредставяне на посоченото изпълнително дело, носи
отговорност по реда на чл. 87 от ГПК и пред страните за причинените им вреди.
УКАЗВА на страните за възможността да ползват правна помощ при необходимост и
право за това.
УКАЗВА на ищеца, че при неявяване в първото по делото заседание, невземане на
становище по отговора на исковата молба и липса на искане за разглеждане на делото в
негово отсъствие, при наличие на предпоставките на чл. 238 и чл. 239 от ГПК, съдът може
да постанови неприсъствено решение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
4
РАЙОНЕН СЪДИЯ
:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5