Р Е
Ш Е Н
И Е
№………
гр. К. , 02.09.2020 година
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Районен съд – гр. К. , II - ри
състав в публично съдебно заседание проведено на трети август през две хиляди и
двадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: АКСИНИЯ АТАНАСОВА
при съдебния – секретар Маргарита Шишкова, като разгледа докладваното от
съдия Атанасова гражданско дело № 607 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе
предвид следното :
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 ал. 1 т. 1 от ГПК, вр. чл. 327 ал. 1 от ТЗ и чл. 79 ал. 1 от ЗЗД.
Производството
е образувано по искова молба вх. № 3446 / 16.08.2019 година на „А.К.Б.” ЕООД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление:
гр. С., ул. „М. ” № 8, със законен представител O.Н. и И.П.– управители, чрез адв. Ш. против ответника „С.Е.”
ЕООД, ЕИК : *********, със седалище
и адрес на управление: гр. К. , ул. „Н.В.” № 4Б, със законен представител С.С.Т.
– управител, с която ищецът иска да бъде признато за установено
спрямо ответника, че последният дължи сумата в размер на 624.22 / шестстотин двадесет и четири лева и двадесет
и две стотинки лева – главница,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението
– 20.06.2019 г. до изплащане на вземането.
В исковата
молба ищецът твърди,
че в
законопредвидения срок е предявен иска по чл. 422 ГПК, след като по ч.гр.д. № 447
/2019 г.по описа на РС – гр. К. лицето е
подало възражение в срок и е указано на заявителя, че на основание чл. 415 ал.
1 т. 1 от ГПК може да предяви иск в едномесечен срок от съобщението, като
довнесе дължимата държавна такса.
Сочи се, че
ищецът е предявил исковата си претенция, тъй като през периода от 26.04.2018 г.
до 15.05.2018 г. ищецът е продал и доставил на ответника, при условията на
обичайни търговски продажби части и консумативи за автомобили.
Ищецът сочи още, че за извършените продажби са
съставени и издадени фактури, отразяващи договорите между страните, предмета на
съответната продажба, стойностите на продадените и доставени стоки.
В исковата молба
се твърди, че са извършени следните продажби обективирани в следните фактури, а
именно : ф – ра № ********** / 26.04.2018 г. на обща стойност 110.02 лева, ф –
ра № ********** / 27.04.2018 г. на обща стойност 65.02 лева, ф – ра №
********** / 28.04.2018 г. на стойност 43.31 лева, ф – ра № ********** /
30.04.2018 г. на обща стойност 137.44 лева, ф – ра № ********** / 30.04.2018 г.
на стойност 7.42 лева, ф – ра № ********** / 30.04.2018 г. на стойност 8.20
лева, ф – ра № ********** / 30.04.2018 г. на обща стойност 135.52 лева и ф – ра
№ ********** / 15.05.2018 г. на обща стойност 117.29 лева.
Ищецът сочи, че
въпреки многократно отправяните покани към ответника, към настоящия момент
същият още не е заплатил продажните цени за така продадените му стоки и
съобразно издадените фактури същият дължи сумата в общ размер от 624.22 / шестстотин двадесет и
четири лева и двадесет и две стотинки / лева.
С оглед на
гореизложеното ищецът моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника, че същият дължи сумата от 624.22 /
шестстотин двадесет и четири лева и двадесет и две стотинки / лева - главница,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението
– 20.06.2019 г. до изплащане на вземането. Направено е искане за присъждане на направените по
делото разноски.
Ищецът редовно
призован, не изпраща представител. Същият е депозирал молба вх. № 1454 / 18.05.2020
г., с която поддържа така предявените искове и моли съдът да постанови решение,
с което да признае исковете за основателни и да присъди направените от ищеца
разноски, като излага подробно доводите си и прилага списък по чл. 80 от ГПК.
Приложил е и писмена защита.
Ответникът
редовно призован не се явява, представлява се от адв. Й. – САК, който оспорва
исковете и моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли исковете, като
недоказани. Същият сочи, че стоките не са били получени от ответника, а част от
тях не са съответствали на това, което е било заявено.
Районен съд – гр. К. ,
като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства,
съгласно чл. 235 от ГПК намира за
установено следното от фактическа страна :
Не
се спори между страните по делото, че между същите е имало търговски
правоотношения, по силата на които ответникът е поръчвал доставка на резервни
части за автомобили, които били доставяни от ищеца.
Ищецът сочи че за
периода от 26.04.2018 г. до 15.05.2018 г. е продал и доставил на ответника
части и консумативи за автомобили. За извършените продажби са съставени и
издаден следните фактури : ф – ра № ********** /
26.04.2018 г. на обща стойност 110.02 лева, ф – ра № ********** / 27.04.2018 г.
на обща стойност 65.02 лева, ф – ра № ********** / 28.04.2018 г. на стойност
43.31 лева, ф – ра № ********** / 30.04.2018 г. на обща стойност 137.44 лева, ф
– ра № ********** / 30.04.2018 г. на стойност 7.42 лева, ф – ра № ********** /
30.04.2018 г. на стойност 8.20 лева, ф – ра № ********** / 30.04.2018 г. на
обща стойност 135.52 лева и ф – ра № ********** / 15.05.2018 г. на обща
стойност 117.29 лева.
В
заключението на вещото лице е посочено / л. 5 /, че съгласно обясненията на г –
н Тюрлесанов – управител стоката / авточасти и консумативи /придружена с шестте
фактури, които са осчетоводени е доставена във фирмата, но при проверка на
същата е установено, че тя не отговаря на поръчаната от ответника и не е била
приета. Сочи се още, че тогава страните са се договорили ответникът да плати
стоката, като в близки дни ще бъде докарана друга стока на същата стойност. И
при доставянето на новата стока щял да бъде издаден фискален бон от ответника.
Процесните
осчетоводени 6 бр. фактури по с / ка 401 „Доставчици“ и 4531 Начислен ДДС
покупки се отчитат от програмния продукт в Дневника за покупки, който се
включва в Справка декларация по ДДС на ТД на НАП С. област. В Дневника за покупки за месец
05.2018 г. са отчетени от ответника посочените 6 бр. фактури. А за останалите 2
бр. фактурите нямат никаква информация и същите не са стигнали до
счетоводството и не са осчетоводени.
В отговора си ответното
дружество твърди, че стоките не отговаряли на поръчаните и не са били приети от
същото.
Твърденията на
ответника, че частите не са приети се потвърждават и от събраните гласни
доказателства – разпита на свид. Б.А.В., но съдът не кредитира същите, тъй като
са противоречиви. Свидетелят заяви, че той не е подписвал никакъв протокол и
частите не са били взети, тъй като са им трябвали същия ден, а са били
доставени ден или два по – късно, а според ответника тези части не отговаряли
на поръчаните от него и затова не били приети. Но не се представиха никакви
надлежни писмени доказателства, че частите не са приети и са върнати на ищеца.
От заключението на
изслушаната по делото съдебно – счетоводна експертиза на в.л. П.П., което не се
оспори от страните и се възприема от съда като компетентно и правилно дадено се
установи, че от претендираните 8 бр. фактури на обща стойност 624.22 във
фирмата на ответника са получени и осчетоводени 6 бр. фактури, а именно : ф – ра № ********** /
26.04.2018 г. на обща стойност 110.02 лева, ф – ра № ********** / 27.04.2018 г.
на обща стойност 65.02 лева, ф – ра № ********** / 28.04.2018 г. на стойност
43.31 лева, ф – ра № ********** / 30.04.2018 г. на обща стойност 137.44 лева, ф
– ра № ********** / 30.04.2018 г. на стойност 7.42 лева, ф – ра № ********** /
30.04.2018 г. на стойност 8.20 лева, а ф – ра № **********
/ 30.04.2018 г. на обща стойност 135.52 лева и ф – ра № ********** / 15.05.2018
г. на обща стойност 117.29 лева не са осчетоводени.
При така
установената фактическа обстановка, съдът направи следните изводи от правна
страна :
Ищецът е предявил срещу ответника иск с правно основание 422, ал., във вр. с чл. 415 ал. 1 т. 1 от ГПК, вр. чл. 327 ал. 1 от ТЗ и чл. 79 ал. 1 от ЗЗД.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира иска за основателен.
Съгласно чл.327, ал.1 от ТЗ,
купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите,
които му дават право да я получи, освен ако е уговорено друго. В отношенията
между страните това друго е уговорено във фактурите, като е предвидено отложено
плащане и по шестте фактури, което да се извърши в брой. Плащането е
положителен факт и след като е било отложено следваше да се докаже, че е
извършено от твърдящата го страна – ответника. В търговските отношения за
доказване на плащане в брой е необходимо да се представи касов бон от
електронен касов апарат с фискална памет (ЕКСФП), каквито са задължени да
издават всички търговци при приемане на плащания в брой. Ответникът не
представи доказателства за извършено плащане по този ред по фактурите които е
осчетоводил : ф –
ра № ********** / 26.04.2018 г. на обща стойност 110.02 лева, ф – ра №
********** / 27.04.2018 г. на обща стойност 65.02 лева, ф – ра № ********** /
28.04.2018 г. на стойност 43.31 лева, ф – ра № ********** / 30.04.2018 г. на
обща стойност 137.44 лева, ф – ра № ********** / 30.04.2018 г. на стойност 7.42
лева, ф – ра № ********** / 30.04.2018 г. на стойност 8.20 лева.
Отразявайки тези фактури като платени в брой
въпреки липсата на касов бон от ЕКАФП, ответникът е извършил невярно записване
в собственото си счетоводство и същото не може да се приеме за редовно водено.
По тази причина съдът даде вяра на записванията в счетоводството на ищцовото
дружество.
Съдът констатира,
че ответникът не е осчетоводил две от процесните фактури : ф – ра № ********** /
30.04.2018 г. на обща стойност 135.52 лева и ф – ра № ********** / 15.05.2018
г. на обща стойност 117.29 лева, но съдът счита, че това обстоятелство не следва да се
цени като освобождаващо го ог отговорността и задължението за плащане,
доколкото фактурата само отразява вече извършена продажба.
С оглед събраните
по делото доказателства съдът приема, че искът е основателен и доказан,
ответникът не представи доказателства, че е заплатил на ищеца дължимата сума в
размер на 624.22 / шестстотин двадесет и четири лева и
двадесет и две стотинки лева –
главница, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението – 20.06.2019 г. до изплащане на вземането.
С оглед горното
съдът намира искът за основателен и доказан, поради което следва да постанови
решение, с което да приеме за установено съществуването на вземането на ищеца
по отношение на ответника в размер на 624.22 / шестстотин двадесет и четири лева и
двадесет и две стотинки лева –
главница, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението – 20.06.2019 г. до изплащане на вземането.
Относно
разноските :
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски / в заповедното и исковото производство /, а именно : сумата от 350.00 / триста и петдесет / лева.
Мотивиран от изложеното Районен съд – гр. К. , II - ри състав
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по
отношение на „С.Е.” ЕООД, ЕИК
: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. К. , ул. „Н.В.” № 4Б, със законен представител С.С.Т. –
управител вземането на „А.К.Б.” ЕООД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление:
гр. С., ул. „М. ” № 8, със законен представител o.n. и И.П.– управители в размер на624.22 / шестстотин двадесет
и четири лева и двадесет и две стотинки лева – главница, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението – 20.06.2019 г. до изплащане на
вземането, до окончателно изплащане на вземането, като основателно и доказано.
ОСЪЖДА „С.Е.” ЕООД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление: гр. К. , ул. „Н.В.” № 4Б, със законен представител С.С.Т. – управител да заплати на „А.К.Б.” ЕООД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „М. ” № 8, със законен представител o.n. и И.П.– управители на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съдебни разноски в общ размер на 350.00 / триста и петдесет / лева.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. С. в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :