РЕШЕНИЕ
№ 319
гр. Перник, 10.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ
Членове:МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА
МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
при участието на секретаря МАГИ ЕМ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА Въззивно
гражданско дело № 20251700500389 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С Решение № 388/ 22.04.2025 г., постановено по гр.д. № 5394/ 2024 г., по описа на
Районен съд – Перник, са отхвърлени предявените от „Водоснабдяване и канализация“ ООД
срещу О. Н. И. установителни искове по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 203 ЗВ, вр. с чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, вр. с чл. 37 и чл. 35 от Наредба № 4 на МРРБ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване
дължимостта на сумата 2289,05 лева – главница за периода от 29.04.2021 г. до 28.05.2021 г. и
746,09 лева – лихва за забава за периода от 04.07.2021 г. до 10.05.2024 г. по фактура № *** за
водоснабден имот в *** аб. № ***, и „Водоснабдяване и канализация“ ООД е осъдено да
заплати на О. Н. И. сумата 1100 лева – съдебни разноски за исковото и заповедното
производство.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от „Водоснабдяване и канализация“
ООД, с която са изложени съображения за неговата неправилност. Сочи се, че от събрания по
делото доказателствен материал било установено, че ответницата О. Н. И. е собственик на
недвижимия имот, представляващ жилище в *** Твърди се, че основният спорен по делото
въпрос е дали е налице незаконно присъединяване към водопроводната инсталация по
смисъла на чл. 37 от Наредба № 4. Изразено е становище, че в този случай не е необходимо
да се установява кой е извършил физическото въздействие, както и че това е направено от
потребителя, нито кога и при какви обстоятелства е осъществено. Жалбоподателят
поддържа, че отговорността възниква за потребителя при извършена констатация за такова
незаконно присъединяване, както и че това е обусловено от общото задължение на
потребителя да се грижи за изправността на съоръженията за консумация на вода, като в
тази връзка се позовава на решения на ВКС. Твърди, че в случая връзката е незаконна, тъй
като съгласно чл. 7, ал. 1, чл. 11, ал. 2 и чл. 30 от Наредба № 4/ 14.09.2025 г. за условията и
1
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи и чл. 8, ал. 2 от общите му условия сградните водопроводни
инсталации и вътрешни водоснабдителни мрежи на потребителите се присъединяват към
водопреносните системи винаги и само чрез водопроводно отклонение с водомерен възел и
водомер, чрез който се отчита количеството на доставените ВиК услуги. Въз основа на тези
аргументи въззивникът моли решението на първоинстанционния съд да бъде отменено,
включително в частта за разноските.
Въззиваемият О. Н. И. оспорва жалбата и изразява становище, че решението е
правилно. Твърди, че от събраните по делото доказателства било установено, че е
собственик на част от сграда в процесния имот, в който е открита чешмата, която не се
обхваща от водомера. Поддържа, че този имот е общински. Излага, че не е доказано, че тя е
ползвала незаконното присъединяване, както и начина на изчисляване на претендираната
сума, съответно пропусквателната способност на водопроводната инсталация,
непосредствено преди водомера и периода на предишен отчет. Сочи, че в съставения
констативен протокол не е отразено да е правена проба на пропусквателната способност на
водопроводната инсталация. Според О. Н. И. без доказването на тези обстоятелства
изчисленията на „Водоснабдяване и канализация“ ООД не могат да бъдат проверени.
Същата счита, че формулата по чл. 37, вр. с чл. 35, ал. 6 от Наредба № 4/ 2004 г. за
определяне размера на обезщетението е приложима при виновно и противоправно
поведение на потребителя – отказ на достъп и умисъл при изграждането на отклонението, а
по делото не били събрани доказателства за такова. Въз основа на тези съображения
въззиваемата моли обжалваното решение да бъде потвърдено.
Окръжен съд - Перник, като прецени събраните по делото доказателства,
възраженията и доводите на страните, приема следното:
Въз основа на депозирано от „Водоснабдяване и канализация“ ООД срещу О. Н. И.
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с вх. № 10147/ 10.05.2024 г. е
образувано ч.гр.д. № 2337/ 2024 г., по описа на Районен съд – Перник. Със заявлението е
отправено искане за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумите 2289,05
лева – главница за периода от 29.04.2021 г. до 28.05.2021 г. и 746,09 лева – лихва за забава,
като в графа по т. 12 „Обстоятелства, от които произтича вземането“ е посочено, че О. Н. И.
е длъжник на дружеството като потребител на питейна вода, както и че ползва услугата
отвеждане и пречистване на отпадни води въз основа на договор при общи условия в имот,
находящ се в *** аб. № ***. Уточнено е също, че същата е ползвала услугите в качеството си
на потребител и е била длъжна да заплати сумите, но това не е направено. С молба от
23.05.2024 г. заявителят е конкретизирал, че претендира лихвата за забава за периода от
04.07.2021 г. до 10.05.2024 г. Въз основа на заявлението е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК № 1629/ 28.05.2024 г. в полза на „Водоснабдяване и канализация“ ООД срещу
О. Н. И. за сумите 2289,05 лева – главница за ползване на услугите доставка на питейна
вода, отвеждане и пречистване на отпадни води за периода от 29.04.2021 г. до 28.05.2021 г.
за имот, находящ се в *** аб. № ***, ведно със законната лихва от 10.05.2024 г. до
окончателното й изплащане, 746,09 лева – лихва за забава за периода от 04.07.2021 г. до
10.05.2024 г., както и 60,70 лева – съдебни разноски за държавна такса и 50,60 лева –
юрисконсултско възнаграждение. В рамките на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът е
депозирал възражение срещу заповедта за изпълнение, поради което на заявителя е указано
на основание чл. 415,ал. 1, т. 1 ГПК да предяви искове за установяване на вземанията си.
Производството по гр.д. № 5394/ 2024 г., по описа на Районен съд – Перник, е
образувано въз основа на искова молба, подадена от „Водоснабдяване и канализация“ ООД,
с която са предявени установителни искове срещу О. Н. И. за сумите 2289,05 лева – главница
за периода от 29.04.2021 г. до 28.05.2021 г., ведно със законната лихва от 10.05.2024 г. (датата
на подаване на заявление по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2337/ 2024 г., по описа на Районен съд
– Перник) до окончателното й изплащане, както и лихва за забава в размер на 746,09 лева за
периода от 04.07.2021 г. до 10.05.2024 г. В исковата молба е изложено, че за посочените суми
е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в полза на ищцовото дружество срещу О.
2
Н. И. по ч.гр.д. № 2337/ 2024 г., по описа на Районен съд – Перник, както и че последната е
депозирала възражение срещу нея, поради което процесните искове са предявени като
установителните по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК. Заявено е, че между страните по делото е
налице облигационно правоотношение по договор за предоставяне на водоснабдителни и
канализационни услуги в имот, находящ се в *** аб. № ***, регламентирано от общите
условия на „Водоснабдяване и канализация“ ООД, приети с решение № ОУ-09/ 11.08.2014 г.
на ДКЕВР. Твърди се, че с констативен протокол за оглед на място СВО № 0001527/
31.05.2021 г. представители на дружеството установили наличието на изградено незаконно
отклонение - чешма в двора, необхваната от водомера. Въз основа на констативния протокол
била издадена фактура № ***, като е уточнено, че същата включва, както разликата от
индивидуалния водомер, така и начисленото количество вода поради констатацията за
незаконно отклонение според чл. 37, вр. с чл. 35, ал. 6 от Наредба № 4/ 2004 г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и
канализационни системи. Ищецът заявява, че О. Н. И. не е изпълнила задължението си да му
заплати дължимата сума. Въз основа на тези обстоятелства е отправил искане да бъде
постановено решение, с което да бъде признато за установено, че ответницата му дължи
2289,05 лева – главница за периода от 29.04.2021 г. до 28.05.2021 г., ведно със законната
лихва от 10.05.2024 г. до окончателното й изплащане, както и лихва за забава в размер на
746,09 лева за периода от 04.07.2021 г. до 10.05.2024 г.
С отговора на исковата молба О. Н. И. е оспорила допустимостта и основателността
на исковите претенции. Изложила е съображения, че основанието на предявените
установителни искове е различно от това на вземанията, за които е издадена заповедта за
изпълнение по чл. 410 ГПК, доколкото в исковото производство е въведен нов факт –
незаконно присъединяване, който не е твърдян в заповедното производство. Въз основа на
тези аргументи е посочено, че за ищеца липсва правен интерес от предявяване на
установителни искове за претендираните с исковата молба вземания. С отговора на исковата
молба е изразено становище, че предявените искове са неоснователни, като е направено
възражение, че нормите на чл. 37, вр. с чл. 35, ал. 6 от Наредба № 4/ 2004 г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и
канализационни системи изискват виновно и противоправно поведение от потребителя,
което не е доказано по делото. Заявено е, че не са налице доказателства относно
обстоятелството дали претендираната стойност, която е начислена от ищеца, е определена
правилно. Твърди се, че отклонението не било захранено неправомерно от водопровода,
стопанисван от „Водоснабдяване и канализация“ ООД, поради което начислените суми са
недължими. Посочено е още, че процесната външна чешма е заварено положение в имота от
страна на ответницата, като отклонението, с което е захранена, не представлява част от
основния водопровод, захранващ сградата, а от друго улично водопроводно отклонение,
разположено в имот – частна общинска собственост.
С постановеното решение по гр.д. № 5394/ 2024 г., по описа на Районен съд – Перник,
предявените от „Водоснабдяване и канализация“ ООД срещу О. Н. И. искове са отхвърлени.
Първоинстанционният съд е приел, че основателността им се обуславя от доказването от
страна на ищеца на следните обстоятелства: наличие на облигационно правоотношение
между страните; незаконно присъединяване от ответника към ВиК мрежата; надлежно
извършена проверка от длъжностно лице на оператора; количество изразходвана, отведена и
пречистена вода по корекционна процедура по чл. 35, ал. 6 от Наредбата, вр. с чл. 49 от
Общите условия на дружеството, изчислена по пропусквателната способност на
водопроводната инсталация непосредствено преди водомера при 6 часа потребление в
денонощието и изтичане на водата със скорост 1,0 м./сек. за период до предишния отчет, но
не по-дълъг от шест месеца. Изложил е, че от ангажираните по делото доказателства се
установява, че О. Н. И. е собственик на част от сграда в процесния имот, в който се твърди,
че е констатирано незаконно присъединяване към ВиК мрежата, но самият поземлен имот не
е нейна собственост, а е общински. Посочил е още, че не е доказано ответникът да е
задължено лице като ползвател на незаконното присъединяване, както и относно начина, по
който е определена процесната главница, доколкото липсват доказателства за
3
пропусквателната способност на водопроводната инсталация непосредствено преди
водомера и за периода на предишния отчет.
В изпълнение на указания на въззивния съд по чл. 129, ал. 2 ГПК, дадени с
определение № 591/ 28.08.2025 г., с молба от 24.09.2025 г. „Водоснабдяване и канализация“
ООД е посочило, че процесната фактура № *** за 2289,05 лева включва сумите 2274,48 лева
– начислена стойност на 936 куб.м. вода поради констатирано изградено незаконно
отклонение и 14,57 лева – стойност на 6 куб.м. вода според показанията на измервателното
устройство, като и че тези суми формират общопретендираното по делото вземане за
главница в размер 2289,05 лева. Според изложеното в молбата размерът на сумата 2274,48
лева е изчислен съгласно нормите на чл. 35, ал. 6 и чл. 37, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2024
г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, както и на чл. 49 и чл. 50, ал. 1 от общите
условия на дружеството, като била отчетена пропусквателната способност на
водопроводната инсталация – скорост 1 м./сек. за ¾ при 6 часа за период 180 дни = 936
куб.м. „Водоснабдяване и канализация“ ООД е уточнило също, че лихвата за забава, която
претендира върху сумата 2274,48 лева е 741,34 лева, а тази върху сумата 14,57 лева – 4,75
лева, както и че същите са дължими от О. Н. И., тъй като не е заплатила главните вземания в
тридесетдневен срок след датата на фактуриране на задълженията, определен в чл. 33, ал. 2
от общите условия.
По молбата на „Водоснабдяване и канализация“ ООД от 24.09.2025 г. въззиваемата е
заявила, че в съставения констативен протокол № 1527/ 31.05.2021 г. не е посочено, че е
открито незаконно отклонение по смисъла на закона, като е изразила становище, че
посочено в него: „водомера работи, чешма в двора не се обхваща от водомера, да се
премахне“ не води до извод, че е установено незаконно отклонение. Уточнила е, че дадените
предписания са изпълнени. Оспорила е наличието на данни, от които да се установява, че
изразходваните, отведени и пречистени количества вода са надлежно определени от
дружеството по корекционната процедура по чл. 35, ал. 6 от Наредбата, вр. с чл. 49 от
общите условия.
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси, касаещи правилността на акта, е ограничен от наведените в жалбата доводи (с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма,
както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/ 09.12.2013 г.
по тълк. д. № 1/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС).
Настоящият съдебен състав, като извърши проверка на обжалваното решение,
намира, че същото е валидно, но недопустимо, поради следните съображения:
Абсолютна положителна процесуална предпоставка за правото на иск е правният
интерес за ищеца от предявяването му. В случай че липсва правен интерес, предявеният иск
се явява недопустим. Предмет на иска по чл. 422, ал. 1 ГПК е притезание, за което е
издадена заповед за изпълнение, срещу която е подадено възражение от страна на длъжника
по реда и в сроковете по чл. 414 ГПК или когато заповедта за изпълнение е връчена на
длъжника при условията на чл. 47 ГПК. При уважаване на установителния иск по чл. 422, ал.
1 ГПК заповедта за изпълнение влиза в сила и въз основа на нея следва да се издаде
изпълнителен лист в полза на заявителя, чрез който последният има възможност да
пристъпи към принудително събиране на вземането си в рамките на изпълнителния процес.
Ако не е било проведено заповедно производство, ищецът има възможност да предяви
осъдителен иск срещу длъжника за съответната незаплатена сума. Когато в полза на ищеца
не е издадена заповед за изпълнение, той няма правен интерес от предявяване на
положителен установителен иск за неизпълненото задължение, тъй като въз основа на
съдебното решение по този иск не може да получи изпълнителен лист, чрез който да поиска
принудително събиране на сумата. Тоест, след като кредиторът има възможността да
предяви осъдителен иск, за него липсва интерес от завеждане на установителен иск.
4
При издадена заповед за изпълнение, когато на заявителя са дадени указания по реда
на чл. 415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК, същият следва да предяви положителни установителни искове
срещу длъжника (чл. 415, ал. 3, пр. 1 ГПК), за да установи съществуването на вземанията си,
предмет на заповедта за изпълнение. Между предявеното в рамките на заповедното
производство вземане и това, заявено с исковата претенция по чл. 422, ал. 1 ГПК, следва да е
налице идентичност, тъй като предмет на иска по чл. 422, ал. 1 ГПК е съществуването на
вземането в полза на заявителя срещу длъжника. Съдът е длъжен да извърши преценка
налице ли е идентичност между предмета на заповедното и исковото производство от
субективна и обективна страна в изпълнение на служебното си задължение за проверка на
допустимостта на предявените искови претенции. Установяването дали предявеното вземане
в исковия процес чрез установителен иск по чл. 422 ГПК е идентично с това по издадена
заповед за изпълнение следва да бъде извършено въз основа на всичките му
индивидуализиращи белези, чрез които е описано – фактически състав, въз основа на който
се твърди да е възникнало, размер и страни.
В процесния случай със заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК, уточнено с молба от 23.05.2024 г., „Водоснабдяване и канализация“ ООД е поискало
издаването на заповед за изпълнение за вземания, дължими от О. Н. И. в качеството й на
потребител по силата на облигационно правоотношение срещу ползването на услугите
доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води, както следва: 2289,05
лева – главница за периода от 29.04.2021 г. до 28.05.2021 г. и 746,09 лева – лихва за забава за
периода от 04.07.2021 г. до 10.05.2024 г. В издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
№ 1629/ 28.05.2024 г. вземанията са описани по същия начин. Следователно предмет на
последната са парични притезания, произтичащи от неизпълнение на договорно задължение
на О. Н. И. към „Водоснабдяване и канализация“ ООД за заплащане на стойността на
ползваните от нея водоснабдителни и канализационни услуги.
С исковата молба, уточнена с молба от 24.09.2025 г., „Водоснабдяване и канализация“
ООД е предявило установителни искове за сумите 2274,48 лева – начислена стойност на 936
куб.м. вода поради констатирано изградено незаконно отклонение в имота на ответника и
14,57 лева – стойност на 6 куб.м. вода според показанията на измервателното устройство за
периода от 29.04.2021 г. до 28.05.2021 г., както и за лихвата за забава върху сумата 2274,48
лева в размер на 741,34 лева за периода от 04.07.2021 г. до 10.05.2024 г. и лихва за забава
върху сумата 14,57 лева в размер на 4,75 лева за периода от 04.07.2021 г. до 10.05.2024 г.
Фактическите основания на вземането за сумата 2274,48 лева (част от общопредявената
претенция от 2289,05 лева), на които се е позовал ищецът, са че между страните по спора са
налице облигационни правоотношения по договор за предоставяне на водоснабдителни и
канализационни услуги в процесния имот, както и че вземането е начислено на основание
чл. 37, вр. с чл. 35, ал. 6 от Наредба № 4/ 2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителни и канализационни системи, вр. с чл. 49 и
чл. 50 от общите му условия, поради обстоятелството, че на 31.05.2021 г. негови служители
са констатирали наличието на незаконно изградено водопроводно отклонение – чешма в
двора на ответника, която не се обхваща от водомера, за което е съставен констативен
протокол № 0001527/ 31.05.2021 г. Тоест предявеното с исковата молба вземане за сумата
2274,48 лева представлява претендирано обезщетение за вреди от договорно неизпълнение
на задълженията на ответника като потребител за ползване на услугите в рамките на
договорените и установени нормативни условия, при които не се допуска нерегламентирано
присъединяване към водоснабдителната система без монтирано измервателно средство
(водомер), чрез което да бъдат отчитани количествата изразходвана вода. Касае се до
твърдение за консумиране или създаване на условия за консумиране на вода извън
договорените и нормативните рамки и без това да се отчита или заплаща. За неизпълнението
на това задължение в чл. 50, вр. с чл. 49 от общите условия на „Водоснабдяване и
канализация“ ООД е предвидена отговорност, според която разходът на вода се изчислява по
пропускателната способност на водопроводната инсталация непосредствено преди водомера
при 6 часа потребление в денонощието и изтичане на водата със скорост 1 m/s, за
едногодишен период, освен ако се докаже, че същият е бил по-кратък. Следователно
5
предявеното вземане в исковото производство за сумата 2274,48 лева се различава по
фактическите си основания, на които се твърди да е възникнало, от това, за което е издадена
заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2337/ 2024 г., по описа на Районен съд
– Перник. В единия случай се касае за парична сума, произтичаща от неизпълнение на
договорно задължение за заплащане стойността на изразходваните от потребителя
водоснабдителни и канализационни услуги, а в другия случай – за вземане, представляващо
обезщетение за вреди от неизпълнение на договорните задължения на потребителя. Поради
това настоящият състав на Окръжен съд - Перник приема, че предявеният установителен иск
за сумата 2274,48 лева – главница и акцесорният спрямо него установителен иск за 741,34
лева – лихва за забава за периода от 04.07.2021 г. до 10.05.2024 г. са недопустими, доколкото
за тях не е издадена заповед за изпълнение и за ищеца липсва правен интерес от
предявяването им. Последното налага, че решението, с което първоинстанционният съд се е
произнесъл по същество по тези искове, е недопустимо, поради което следва да бъде
обезсилено, а производството по делото – прекратено в тази му част (чл. 270, ал. 3, изр. 1
ГПК).
С атакуваното решение първоинстанционният съд е разгледал и се е произнесъл
единствено по искове за вземането, за което се твърди, че е начислено поради установеното
незаконно присъединяване към водоснабдителната мрежа от страна на ответника, както и за
лихвата за забава върху него. След като в рамките на въззивното производство са дадени
указания на ищеца по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК, същият е заявил, че част от сумата 2289,05
лева, предявена с исковата молба като главно задължение в размер на 14,57 лева,
представлява вземане за стойността на предоставените на О. Н. И. водоснабдителни и
канализационни услуги – 6 куб.м. за периода от 29.04.2021 г. до 28.05.2021 г., както и че
върху нея се претендира лихва за забава в размер на 4,75 лева за периода от 04.07.2021 г. до
10.05.2024 г. Тези искови претенции не са били разгледани в рамките на
първоинстанционното производство. Съдът се е произнесъл по тези вземания, приемайки ги
за част от обезщетението за вреди поради незаконно присъединяване към водоснабдителната
инсталация и претендираната върху него лихва за забава. Тоест в частта за сумите 14,57 лева
– главница и 4,75 лева – лихва за забава с решението са разгледани непредявени искови
претенции. По този начин първоинстанционният съд е излязъл от спорния предмет в
нарушение на принципна на диспозитивното начало в процеса. Поради това обжалваното
решение следва да бъде обезсилено и в тази му част и на основание чл. 270, ал. 3, изр. 3 ГПК
делото в частта по исковете за вземанията за 14,57 лева – главница, представляваща стойност
на ползвани водоснабдителни и канализационни услуги за периода от 29.04.2021 г. до
28.05.2021 г., и 4,75 лева – лихва за забава за периода от 04.07.2021 г. до 10.05.2024 г. да бъде
върнато на Районен съд – Перник, за произнасяне по тях от друг състав.
Въз основа на изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 4 ГПК в полза на
въззиваемата О. Н. И. следва да бъдат присъдени съдебни разноски за адвокатско
възнаграждение за двете съдебни инстанции и депозит за вещо лице по допусната пред
първоинстанционния съд съдебно-техническа експертиза, съразмерно на вземанията, за
които производството по делото подлежи на прекратяване поради недопустимост на
исковите претенции, в размер 1490,45 лева.
Така мотивиран, Окръжен съд - Перник
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 388/ 22.04.2025 г., постановено по гр.д. № 5394/ 2024 г., по
описа на Районен съд – Перник.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в частта по предявените установителни
искове от „Водоснабдяване и канализация“ ООД срещу О. Н. И. за сумите 2274,48 лева –
начислена стойност поради констатирано изградено незаконно отклонение с констативен
6
протокол № 0001527/ 31.05.2021 г. – чешма в двора към имот, находящ се в *** аб. № ***, и
лихва за забава в размер на 741,34 лева за периода от 04.07.2021 г. до 10.05.2024 г.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Перник за разглеждане и произнасяне от друг
състав по исковете на „Водоснабдяване и канализация“ ООД срещу О. Н. И. за вземанията
за 14,57 лева – главница, представляваща стойност на ползвани водоснабдителни и
канализационни услуги за периода от 29.04.2021 г. до 28.05.2021 г. в имот, находящ се в ***
аб. № ***, и 4,75 лева – лихва за забава за периода от 04.07.2021 г. до 10.05.2024 г.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Перник, ул. Средец № 11, да заплати на О. Н. И., ЕГН **********,
с адрес: *** сумата 1490,45 лева – съдебни разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7