Решение по КНАХД №1479/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН във вр. с Глава Дванадесета, чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба от Р. Р. Р. – чрез упълномощен представител, срещу Решение №182 от 16.10.2024г., постановено по анд №695 по описа за 2024г. на Районен съд Хасково. Твърди се, че решението е постановено в нарушение на закона и при допуснати съществени нарушения на процесуални правила – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 - 2 от НПК. Постановеното от РС Хасково решение било неясно. Налице били несъответствия между описанието на факти и доказателства в решението и в НП, а така бил налице порок във формирането волята на съда, който представлявал самостоятелно основание за отмяна на обжалваното решение и на НП. Поради това делото следвало да бъде върнато на въззивния съд за прецизиране на фактическата обстановка. На следващо място се навеждат оплаквания, че процесната правна квалификация не отговаряла на реалното фактическо положение. Деянието, за което била наложена глобата, било несъставомерно по отношение състав на нарушението по чл.53, ал.1, т.2, предл.1 във вр. с чл.26, ал.2, т.1, б.А от ЗП. Твърди се, че управляването на ППС с размери, които надвишават нормите, определени от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, се санкционирало на основание чл.177, ал.3 във вр. с чл.139, ал.1, т.2, предл.1 от ЗДвП. Въззивният съд не съобразил оплакванията на жалбоподателя, че АНО приложил неправилни правни норми към описаните факти и така бил постановен незаконосъобразен съдебен акт. Освен това, не било взето предвид възражението, че има несъответствие във фактическото описание и цифровия израз на нарушението, а по този начин се препятствала възможността наказаното лице да разбере в какво се изразява неправомерното му деяние – дали в това, че управлява претоварено ППС или ППС без разрешително. Твърди се също, че нарушението било несъставомерно от субективна страна. Обжалваното решение било постановено и при съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като липсвали мотиви по отношение на засегнати в жалбата възражения, които, ако били взети предвид, можели да предпоставят правен извод, различен от постановения. Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт и на наказателното постановление, като се претендират разноски.

Ответната страна – Началник отдел Контрол на републиканската пътна мрежа към Дирекция Анализ на риска и оперативен контрол при АПИ, чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба, като изразява становище за неоснователност на същата и претендира разноски, както и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Окръжна Прокуратура Хасково счита, че касационната жалба е основателна, като с оглед постановеното по тълкувателно дело №5/2023г. на ВАС, решението на въззивния съд, съответно и издаденото наказателно постановление, следва да бъдат отменени.

Хасковски административен съд, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима, като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт – чл.210, ал.1 от АПК, и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

С обжалваното решение Районен съд Хасково е изменил Наказателно постановление №8724 от 21.06.2024г. на Началник отдел Контрол по републиканската пътна мрежа към Дирекция Анализ на риска и оперативен контрол при Агенция Пътна инфраструктура София, с което на Р. Р. Р. за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.А, предл.2 от ЗП във вр. с чл.7, ал.1, т.5, б.В, чл.8, ал.1 и чл.37, ал.1, т.1, предл.1 от Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС и на основание чл.53, ал.1, т.2, предл.2 от ЗП е наложено наказание глоба в размер на 2 500,00 лева, като съдът е намалил размера на наложената глоба на 1 000,00 лева. Не са установени от съда допуснати съществени процесуални нарушения, а санкционираното деяние било безспорно установено и доказано. Съдът е приел, че на посочените в АУАН и НП дата и място водачът - жалбоподателят Р. Р. Р., е управлявал ППС – товарен автомобил, марка МАН, с рег.№ СВ 46 21 СВ, с четири оси, с две управляеми оси, превозващо товари, по отношение на което било установено, чрез измерване от контролните органи на място с техническо средство разстоянието между осите – 1.40 м, а след измерване на място и с електронна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, че превозното средство, управлявано от жалбоподателя, е с натоварване на ос на двойната задвижваща ос – 25 300 кг, като било отчетено претоварване с 6 300 кг. Измерването било извършено с надлежно техническо средство, като при самото измерване не били допуснати нарушения, които да разколебаят показанията, а оттам и фактическите изводи на контролните органи. Аргументирано въззивната инстанция сочи, че водачът е субект на вмененото нарушение, като деянието е правилно квалифицирано от административнонаказващия орган. Наред с горното, съдът е посочил, че при определяне на санкцията наказващият орган не съобразил в пълна степен разпоредбата на чл.27 ЗАНН, като определил наказанието за нарушението в размер на глобата от 2 500,00 лева, а не съобразно установения минимум. Въз основа на съвкупната преценка на всички отегчаващи и смекчаващи обстоятелства по случая – липсата на отегчаващи вината обстоятелства от една страна, а от друга – факта, че вследствие на деянието все пак не са налице настъпили допълнителни вредни последици, че нарушението на водача е първо, доколкото не се представят доказателства за предходни такива и предвид липсата на данни за имущественото състояние на лицето, съдът е счел, че изложеното не е достатъчно да обоснове приложението на чл.28 ЗАНН, но индивидуализацията на наказанието следва да бъде извършена при превес на смекчаващите обстоятелства, а не при баланс около средния размер, в каквато насока е изменил наказателното постановление.

Така постановеното решение е неправилно, като съображенията за това са следните:

Нарушението, за което е наказан касатора, е квалифицирано по чл.26, ал.2, т.1, б.А, предл.2 от ЗП, според който движението на тежки ППС без разрешение е забранено, и е санкционирано по чл.53, ал.1, т.2, предл.2 от ЗП, в който е предвидена глоба от 1 000,00 до 5 000,00 лева. Превозното средство правилно е определено като „тежко“ по смисъла на чл.3, т.2 от Наредба №11 от 03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, тъй като е надвишило допустимото по чл.7, ал.1, т.5, б.В от същата наредба натоварване. По аргумент от чл.8, ал.2 от Наредба №11 от 03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС движението на тежки ППС е допустимо само с разрешително, каквото не е представено. Съгласно чл.37, ал.1, т.1 от Наредба №11 от 03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС водачът на ППС е сред лицата, на които се съставя акт, когато при проверка се установи движение без разрешително.

След постановяване на съдебното решение на РС Хасково е постановено Тълкувателно постановление №2 от 08.10.2025г. на Върховния административен съд – ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС, по тълкувателно дело 5/2023г. С него се дава задължително тълкуване на въпроса: „Нарушение по чл.53, ал.1, т.2 във вр. с чл.26, ал.2, т.1, б.А от Закона за пътищата или такова по чл.177, ал.3, т.1 във вр. с чл.139, ал.1, т.2 от Закона за движение по пътищата извършва водачът, който управлява извънгабаритно или тежко пътно превозно средство по пътищата, отворени за обществено ползване, без да е налице разрешение за движението на това пътно превозно средство?“. Съгласно посоченото ТП водачът, който управлява извънгабаритно или тежко пътно превозно средство по пътищата, отворени за обществено ползване, без да е налице разрешение за това, извършва нарушение по чл.177, ал.3, т.1 във вр. с чл.139, ал.1, т.2 от Закона за движение по пътищата, когато не е собственик на пътното превозно средство или лицензиран превозвач, осъществяващ превоза, съответно не е наредил превоза. В мотивите на тълкувателното постановление е обсъдено приложимостта на ЗП и ЗДвП, както и че субектите и съставите на нарушенията по двата закона са различни.

В настоящия случай жалбоподателят е санкциониран като водач на МПС, като от приложените по делото доказателства (пътен лист и СР, част ІІ) не се установява същият да е собственик на пътното превозно средство или лицензиран превозвач, осъществяващ превоза, съответно не е наредил превоза. Поради това и съгласно цитираното тълкувателно постановление, то същият не може да носи отговорност по чл. 53, ал.1, т.2 от ЗП за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.А от ЗП във вр. с чл.7, ал.1, т.5, б.В, чл.8, ал.1 и чл.37, ал.1, т.1, пр.1 от Наредба №11 от 03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

Предвид изложеното, въпреки безспорното наличие на данни по делото за извършено нарушение и неговото авторство, материалният закон е приложен неправилно с процесното НП. Налице е касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК във вр. с чл.63в ЗАНН, като решението на РС Хасково е постановено при неправилно приложение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено и да се постанови друго решение, с което се отмени обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно.

При крайния извод за основателност на касационната жалба на основание чл.143, ал.1 от АПК във вр. с чл.63д, ал.1 от ЗАНН в полза на адвоката, оказал безплатно адвокатска помощ и съдействие пред Административен съд Хасково, съгласно представения договор за правна защита и съдействие, следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за оказаната адвокатска помощ и съдействие пред касационната инстанция – 300,00 лева, което е в размера, поискан и посочен в списъка на разноски. Не са дължими разноски за представителство пред РС Хасково, тъй като не е установено за това представителство да има сключен договор за правна защита и съдействие между жалбоподателя и посочения за съдебен адресат адвокат.

Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2 от АПК, вр. чл. 63в ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение №182 от 16.10.2024г., постановено по анд №695 по описа за 2024г. на Районен съд Хасково, с което е изменено Наказателно постановление №8724 от 21.06.2024г. на Началник отдел Контрол по републиканската пътна мрежа към Дирекция Анализ на риска и оперативен контрол при Агенция Пътна инфраструктура София, с което на Р. Р. Р. за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.А, предл.2 от ЗП във вр. с чл.7, ал.1, т.5, б.В, чл.8, ал.1 и чл.37, ал.1, т.1, предл.1 от Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС и на основание чл.53, ал.1, т.2, предл.2 от ЗП е наложено наказание глоба в размер на 2 500,00 лева, като съдът е намалил размера на наложената глоба на 1 000,00 лева, като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №8724 от 21.06.2024г. на Началник отдел Контрол по републиканската пътна мрежа към Дирекция Анализ на риска и оперативен контрол при Агенция Пътна инфраструктура София, с което на Р. Р. Р. за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.А, предл.2 от ЗП във връзка с чл.7, ал.1, т.5, б.В, чл.8, ал.1 и чл.37, ал.1, т.1, предл.1 от Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС и на основание чл.53, ал.1, т.2, предл.2 от ЗП е наложено наказание глоба в размер на 2 500,00 лева.

ОСЪЖДА Агенция Пътна инфраструктура София да заплати на адв.К. З., със съдебен адрес: [населено място], [улица], ***, адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лева за оказаната на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв пред касационната инстанция адвокатска помощ и съдействие.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.