Решение по дело №1084/2020 на Районен съд - Ямбол

                                                            Р Е Ш Е Н И Е

 №260252/27.5.2021 г.

27.05.2021 год.                                                                                           гр. Ямбол

                                                      В ИМЕТО НА НАРОДА

Ямболски районен съд, гражданско отделение, XVII-състав, в открито съдебно заседание, проведено на дванадесети май през 2021 г., в следния състав:                                       

                                                                        

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМЧО ДИМОВ

 

 

при участието на секретаря С.М.

като разгледа докладваното от съдия Димчо Димов

гражданско дело № 1084 по описа за 2020 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството пред ЯРС е образувано по искова молба от „Теленор България" ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост 4", Бизнес Парк София, сграда 6 чрез пълномощник адв. В. П. Г. от ***АК против К.М.О. ***,  „***. С исковата молба се твърди, че между страните е бил сключен дог за мобилни услуги от 23.01.2018 г.,  въз основа на който ответника е абонат на дружеството доставчик на мобилни услуги с клиентски номер ***и титуляр на предпочетен мобилен номер *** с избрана абонаментна програма Тотал - 24,99 лв. с неограничени национални минути и роуминг в зоната на ЕС с уговорен срок на действие 24 месеца до 25.01.2020 г. Във връзка с този договор и при възползване от преференциални условия е бил сключен лизингов договор от същата дата 25.01.2018 г., по силата на който на абоната е било предоставено за ползване мобилно устройство SAMSUNG модел Galaxy J5 2017 Black за период от 23 месеца срещу заплащане на месечна лизингова вноска в размер 17,59 лв. съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор, както и с правото на абоната след изтичане на 23 месечния срок на договора срещу заплащане на допълнителна сума от 17,59 лв. да придобие собствеността върху лизинговата вещ. Твърди се, че въз основа на посочения договор, ответника е ползвал предоставени от ищцовото дружество мобилни услуги като потреблението е било фактурирано от клиентския номер на абоната. Твърди се, че за предоставените услуги от абоната за периода 05.03.2018 г. – 04.07.2018 г., ищецът е издал фактура № *** г. за отчетен период 05.03.2018 г.- 04.07.2018 г. с дължима сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 43,15 лв., от които 20,82 лв. без ДДС за месечен абонаментен план Тотал и17.59 лв. - за месечна лизингова вноска. Дължимата сума била платима до 20.04.2018 г. Издадена била и фактура № *** г. за отчетния период 05.04.2018 г.- 04.05.2018 г. с дължима сума за периода за разговори и месечни абонаменти в размер на 43,47 лв. от които 20,82 лв. без ДДС за месечен абонаментен план Тотал, и 17,59 лв. за месечна лизингова вноска. Дължимата сума била платима до 20.05.2018 .г Твърди се, че абонатът  е потребил и не е заплатил мобилни услуги на обща стойност 86,62 лв., фактурирани за предходните два отчетни месеца - март и април 2018 г. С кредитно известие №*** г. е била извършена корекция на дълга като е била сторнирана сумата от 8,87 лв. с ДДС за върнати на абоната пропорционално начислени при сключване на абонамента такси. Начислена е била месечната лизингова вноска в размер на  17,59 лв. и е бил отразен незаплатения баланс в размер на 86,62 лв. за предходните два отчетни периода, поради което задължението за плащане възлиза 95,34 лв. Твърди се, че неизпълнението на абоната ответник да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги на стойност 95,34 лв. е ангажирало договорната отговорност на същия и на основание договора както и Общите условия, мобилният оператор е прекратил едностранно индивидуалните договори на ответника и е издал крайна фактура № *** г.  В издадената крайна фактура била начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги в размер 234,64 лв., фактурирана била цената, дължима се за оставащите незаплатени лизингови вноски в размер на 334,21 лв. и е била включена сумата за потребените мобилни услуги от предходните два отчетни периода в размер на  95,34 лв. Датата на деактивация на процесния абонамент била 25.05.2018 г.  Претендираната неустойка е в размер на   234,64 лв. представляваща стойността на три месечни абонаментни такси на ползваната програма за всеки ползван номер. Твърди се, че ответникът се е съгласил и е приел Общите условия на оператора във взаимоотношенията си с потребителя на мобилни услуги. Твърди се, че ищецът е подал заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на  чл.410 ГПК срещу ответника, по което е било образувано ч.гр.д. №*** г. по описа на РС Я., по което е издадена заповед за изпълнение в размер на  664,19 лв. Твърди се, че издадената заповед за изпълнение е връчена на ответника при условията на  чл.47, ал.5 ГПК, с което по същество ищецът е обосновал правния си интерес за предявяване на настоящата искова претенция от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че към него съществува изискуемо вземане на ищеца в размер на  95,34 лв., представляващи дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги по договор за мобилни услуги от 23.01.2018 г., за които са издадени фактури № *** г.  и фактура № *** г. и кредитно известие № *** г.,  сумата от 334,21 лв., представляваща незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг от дата 23.01.2018 г., за мобилно устройство SAMSUNG модел Galaxy J5 2017 Black за 07/2018 г.-12/2019 г., както и сумата от 234,64 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги от 23.01.2018 г., представляваща трикратния размер на стандартните месечни абонаменти на ползвания абонаментен пакет.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от особеният представител на ответника, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Релевират се възражения за нищожност на клаузите по договора и Общите условия, нарушаващи правата на потребителите и против добрите нрави. Поддържа се твърдението, че договорните неустойки, като прекомерни, надхвърлящи четирикратно размера на главницата, с което се нарушават добрите нрави и излизат извън присъщите обезщетителна и санкционна функции. В тази връзка се излагат подробни съображения. На следващо място се поддържа, че ищецът не е ангажирал доказателства в насока ответника да е бил уведомен за настоящата предсрочна изискуемост. Претендира се в обобщение да бъде отхвърлен предявения иск за съществуването на следните вземания: неустойка за предсрочно прекратяване на договора в размер на  234,64 лв. и незаплатени лизингови вноски в размер на   334,21 лв. Прави се възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, както в исковото, така и в заповедното производство.

Ищеца „Теленор България“ ЕАД, редовно призован за съдебно заседание, не се явява законен представител, не изпраща процесуален такъв. С депозирана по делото преди съдебно заседание молба-становище по същество се поддържа исковата претенция.

За ответника К.М.О., се явява, в качеството на особен представител, назначен от съда - адв. Н.М.М. *** чрез когото в хода на делото по същество се поддържа, че исковата претенция на ищеца е неоснователна, че клаузите от договора и Общите услови като неравноправни, нарушават правата на потребителя и противочерат на добрите нрави. Поддържа се, че договорните неустойки са прекомерни, надхвърлящи четирикратния размер на главницата, с което се нарушават  добрите  нрави, като целта, за която са били уговорени, излиза извън присъщите й обезщетителна и санкционна   функция.

След преценка твърденията на страните и събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от материалите по приложеното ч.гр.д. № *** год. по описа на ***РС, на 09.01.2020 год.  пред съда е било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от ищеца в настоящото производство – „Теленор България" ЕАД срещу длъжника-ответник К.М.О., за сумите от: 95,34 лева, представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги; 334,21 лева, представляваща незаплатени лизингови вноски и сумата от 234,64 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението до окончателно заплащане на дължимите суми.

Заповедният съд е уважил това искане като е издал заповед № *** год. за претендираните по заявлението суми, която е била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК.

С оглед и условията при които е била връчена заповедта за изпълнение на длъжника и на основание и в срока по чл.415, ал.4 ГПК ищцовото дружество е предявило иск за установяване съществуване на претендираното вземане по издадената заповед за изпълнение, който е предмет на разглеждане в настоящото производство.

За установяване на вземането си в настоящото производство ищецът е представил писмени доказателства, от които се установява, че на 23.01.2018 год. ответникът е сключил с ищеца договор за мобилни услуги със стандартен месечен абонамент 24,99 лева, както и договор за лизинг въз основа на което ищеца е предоставил на ответника лизингова вещ – мобилен апарат „Самсунг Галакси“, с обща лизингова цена 404,75 лева с ДДС. Страните са уговорели помежду си обща лизингова цена с абонаментния план – 442,16 лева при стандартна цена на усторйството в брой без абонамент – 659,90 лева и отстъпка от стандаратната цена в размер на 237,74 лева. Уговорените лизингови вноски били в размер на 17,59 лева, а срока за погасяване 23 месеца.

По делото е допусната, изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза, видно от заключението на вещото лице по която: към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 09.01.2020 год., размерът на дължимите суми за мобилни услуги за периода на процесните фактури от 05.03.2018 год. – 04.07.2018 год., предоставени на мобилен номер ***, включващи месечни абонаменти и включените допълнителни пакети, като са взети предвид извършените плащания, е общо 42,57 лева, от които: фактура № *** год. – 25,26 лева, фактура № *** год. – 25,88 лева, кредитно известие № ***год. - /-8,87 лева/; на 16.03.2018 год. и 28.03.2018 год. са извършени последните две плащания в размер на общо 97,00 лева, с които са погасени сумите 51,44 лева и 45,24 лева, дължима по фактури, предходящи процесните, като с остатъкът от 0,32 лева е погасено част от задължението по фактура № *** год.; През периода на потребление 05.03.2018 год. – 04.07.2018 год. в процесните фактури са начислени абонаментни такси, на база трафични данни, описани на гърба на фактурите. Задълженията за номер *** са таксувани съобразно условията на договора; В крайната фактура № *** год. са начислени останалите 19 броя вноски в размер на общо 334,21 лева; Размерът на неплатените задължения към подаване на заявлението по чл.410 ГПК на 09.01.2020 год. е общо 664,19 лева, от които: фактура № *** год. – 43,15 лева; фактура № *** год. – 43,47 лева; кредитно известие № *** год. – 8,72 лева и фактура № *** год. – 568,85 лева.

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни положителни искове с правно основание чл.415, ал.1, т.2, вр. чл. 79 и сл. ЗЗД и чл.92 ЗЗД.

Съдът намира исковете за процесуално допустими – предявени от легитимирана страна в законоустановения срок при наличието на правен интерес, тъй като е налице правна възможност с оглед разпоредбата на чл.415, ал.4 ГПК и против надлежна страна – длъжника в заповедното производство.

По делото се установява, че между страните са възникнали валидни облигационни правоотношения, като не се установява ответника да е изпълнил задълженията си по сключените от него договори за мобилни услуги и за получената лизингова вещ, а именно да плаща в срок дължимите суми по тях съгласно сключените договори.  Поради което и в този смисъл съдът намира, че ищецът валидно е упражнил правото си едностранно да прекрати сключените между страните договори. Начислената от него неустойка за предсрочно прекратяване на договора е в съответствие с договореното между страните като не може да се приеме възражението на особения представител на ответника за нищожност поради накърняване на добрите нрави и не се разминава с гаранционно обезпечителната функция на неустойката.

Ето защо и с оглед представените писмени доказателства и заключението на вещото лице, което съдът съобразява при решаване на делото, разгледан по същество, съдът намира за доказан по основание размер искът на ищеца, поради което и следва същият да бъде уважен.

По разноските:

Съгласно съдебната практика съдът, разглеждащ иска по чл. 422, ал.1  ГПК, следва да се произнесе и по отговорността за разноските в заповедното производство в зависимост от резултата на спора  /Определение № 417 от 3.06.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 315/2011 г., I Т. О., ТК/.

При този изход на делото искането на ищеца за присъждане на съдебно деловодни разноски, които видно от представените доказателства са 205,00 лева в заповедното производство, от които: 25,00 лева – държавна такса и 180,00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение, и 705,00 лева в исковото производство, от които: 75,00 лева – държавна такса, 180,00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение, 300,00 лева – заплатени за особен представител на ответника и 150,00 лева – заплатено възнаграждение за вещо лице, които да се възложат в тежест на ответника по делото.

По изложените мотиви и на основание чл.235 ГПК, Районен съд – Ямбол

                                           

                                            Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 във вр. чл.415, ал.1 ГПК, по отношение на К.М.О. с ЕГН ********** ***, че към нето съществува изискуемо вземане на „Теленор България" ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост 4", Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от Д.К. и М. С., в размер на 664,19 лева, от които: 95,34 лева, представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги от дата 23.01.2018 год., за които са издадени фактури № *** год., № *** год. и кредитно известие № *** год.; 334,21 лева, представляваща незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 23.01.2018 год., за мобилно устройство SAMSUNG модел  Galaxy J5 2017 Black, за периода 07/2018 год. до месец 12/2019 год.; 234,64 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от дата 23.01.2018 год., представляваща трикратния размер на стандартните месечни абонаментни такси на ползвания абонаментен пакет, ведно със законната лихва от датата на подаване на Заявлението по чл.410 ГПК – 09.01.2020 год. до окончателното заплащане на дължимата сума, за която сума е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК с № *** год. по ч. гр. дело № *** год. по описа на Районен съд Я..

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1, К.М.О. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „Теленор България" ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост 4", Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от Д. К. и М. С., сумата от 910,00 лева – общо разноски в заповедното и исковото производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр. Ямбол в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: