Р Е
Ш Е Н
И Е № 2668
05.07.2018
г., гр. Пловдив
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ХХ граждански състав, в публичното
заседание на деветнадесети юни две хиляди и осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ДИМИТРОВ
СЕКРЕТАР: ТОДОРКА РАДЕВА, като разгледа докладваното
от съдията гражданско дело № 18110 по описа на съда за 2017 г., намира за
установено следното :
Иск с правно основание чл. 55,ал.1, предл.1
от ЗЗД, предявен от А.А.Х. ***
срещу И.Д.И. ***
Ищецът твърди,
че с ответницата са бивши съпрузи, чиито брак е прекратен с влязло в сила
решение, постановено по бр. д. №20531/2012г. Твърди, че по време на брака на
страните ищецът бил приет за член кооператор в ЖСК „*****“ с цел придобиване
право на собственост на жилище и гараж. Твърди, че ЖСК „******“ била прекратена
на основание чл. 35 от ЗЖСК, като член кооператорите били снабдени с но
тариални актове за собственост. Твърди се от ищеца, че придобил пра вото на
собственост върху ********** на жилищната сграда, представляваща блок ********,
ж. к. Т., гр. П. със застроена площ от 104,67кв. м., ведно с избено помещение
№****** с полезна площ от 5,24кв. м., ведно с 1.547 ид. части от общите части
на сградата и от правото на строеж върху терена, за което бил съставен
нотариален акт №*******, том *********, дело №7697/99г. по описа на Служба по
вписванията – гр. П., както и върху гараж №*****, находящ се в северната част
на партерния етаж във вх. ****** на жилищната сграда, ведно с припадащите се
0,398% ид. части от общите части на сградата и правото на строеж върху терена,
за което бил съставен нотариален акт №*****, том *******, дело №7697/99г. по
описа на Служ ба по вписванията – гр. П. Твърди се от ищеца, че описаните нед
вижими имоти били придобити от страните в режим на СИО, тъй като правото на
собственост било придобито с издаването на посочените нотариални актове по
време на брака им, а след прекратяване на брака им семейната имуществена
общност била прекратена. Твърди, че през 2015 година бившите съпрузи обсъдили
възможността за прекратяване на съсобствеността. Собствениците се споразумели,
но не сключили писмен договор,нито се явили пред н. за сключване на договор в
нотариална форма ищецът А.Х. да заплати на бившата си съпруга сумата от 20
000лв., като продажна цена за дела й в жилището и гаража, отчитайки приноса за
всеки един от тях за придобиване правото на собственост. Ищецът твърди, че на
******. превел по банковата сметка на ответницата сумата от 20 000лв. Страните
се уговорили да се явят пред н. за прехвърляне правото на собственост, но тази
уговорка не била реализирана. Въпреки постигнатата уговорка, ответ ницата
предявила иск за съдебна делба на съсобствените между страните имоти, за което
било образувано гр. д. №16688/2017г. по описа на ПРС. Според ищеца преведената
от него по банковата сметка сума в размер на 20 000лв. е преведена при начална
липса на основание,тъй като страните не били сключили договор за прехвърляне
правото на собственост върху недвижимия имот в предвидената в чл. 18 от ЗЗД
нотариална форма. Поради това счита, че платеното от него е без основание и
подлежи на връщане. При условията на евентуалност в случай, че горееизложеното
не бъде възприето, твърди че дадените от него парични средства на ответ ницата
са дадени в процес на преддооговорни отношения помежду им, водени по повод
сключването на договор за прехвърляне на соб ствеността в предвидената за това
нотариална форма на собствените на ответницата ид. части от подробно описаните
по - горе недвижими имоти, поради което счита, че платеното от него е платено
при начална липса на основание и подлежи на връщане. Възоснова на изложеното от
съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответницата да заплати на
ищеца гореописаната сума, ведно със законната лихва върху главницата от
подаване на исковата молба до окончателното й заплащане.
Ответницата счита така предявения иск за
неоснователен. Признава обстоятелството, че страните са бивши съпрузи, чиито
брак е прекратен с влязло в сила на ******. решение постановено по бр. д.
№20531/ 2012г. по описа на ПРС. Признава, че по време на брака страните са
придобили в режим на СИО двата недвижими имота описани в исковата молба, а
именно апартамент № *****и гараж № *******. Признава обстоя телството, че
ищецът е платил с платежно нареждане на ответницата сумата от 20 000лв. на
06,07,2015г. Оспорва твърдението в исковата молба,че е получила тази сума без
правно основание.Твърди, че получила тези суми от бившия си съпруг като
компенсация за лишаването й от ползване на своята собственост за период от 49
месеца, тъй като живяла заедно с н. д. на страните на свободен наем, а
описаните гараж и апартамент били ползвани през цялото време изцяло само от ище
ца.Твърди, че в платежното нареждане ищецът записал, че превежда су мата от
20 000лв. като компенсация за собствеността на апартамент и га раж, но
всъщност се касаело за компенсация за лишаването й от ползва не на тази
собственост, каквато уговорка имало между страните. Твърди, че съгласно
решението по бракоразводното дело, семейното жилище било предоставено за
ползване съвместно на двамата съпрузи при съответ ното разпределение.Твърди,че
още на 01,02,2012г. тя заедно с м. си д. напуснали семейното жилище и заживели
под наем в апартамент,находящ се на адм. адрес в гр. П., ***** по силата на
сключен договор за наем от ******., по силата на който ответницата заплащала
месечен наем от 450лв. Твърди, че след подписване на споразумението, одобрено
със съдебно решение направила опит да се върне в жилището, но бившият й съпруг
не пожелал това, поради което ответницата продължила да живее под наем, като в
замяна на това ищецът поел ангажимент да заплаща наема за вече наетия
апартамент от 01,12,2013г. до 31,12,2017г. за период от пет години и един
месец. Ответницата се съгласила и останала да живее с д. в наетия
апартамент,като ежемесечно заплащала наема си, но ищецът първона чално не й
възстановявал парите, като й обяснявал, че в момента не разпо лага със средства
и я помолил да го изчака като обещал, че в по – късен момент ще се разплати.След
около две години и половина на *****. в изпълнение на уговорката наемът на
апартамента на ответницата и д. да бъде заплащан от ищеца той й превел сумата
от 20 000лв., която сума представлявала именно компенсация за лишаването на
ответницата и д. от ползването на семейното жилище и гаража. Съгласно уго
ворката на страните, плащането обхващало периода: 01,12,2012г. – 31,12, 2017г.,
като сумата следвало да бъде в размер на 21 000лв., така че пре ведените
20 000лв. представлявали почти пълна компенсация, тъй като наемната цена
за периода: 01,12,2012г. – 31,03,2015г. била в размер на 450лв. месечно или за
28 месеца тази сума възлизала на 12600лв., а за периода: 01,04,2015г. –
31,12,2017г. била по 400лв. месечно или за 21 месеца възлизала на 8400лв. или общо
за посочения период дължимият наем възлизал на 21 000лв., от които ищецът
платил 20 000лв. Оспорва между страните да имало уговорка за продажба, както се
твърдяло в исковата молба. Оспорва да е имало уговорка за явяване пред н. за
изповядване на сделка. Твърди, че всички разговори и уговорки на стра ните
касаели временно отсъствие на ответницата и д. от имотите, за което ищецът
следвало да плати и заплатил компенсация, но не й про дажба на дела на
ответницата. Именно затова било посочено от ищеца в платежното нареждане, че
основанието е компенсация, а не продажна цена.Твърди, че отношенията на бившите
съпрузи са влошени, тъй като ответницата образувала дело за делба на тези
имоти. Счита, че не е на лице нито една от хипотезите на неоснователното
обогатяване, поради което настоява за отхвърляне на иска.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Според приложено решение
№ 656/22.02.2013г. на ПдРС, І бр. с., влязло в сила на *****., страните по делото са бивши съпрузи,
чийто брак е бил сключен на *******.
Приложен е нотариален акт
№ *****. на н. ******* с район на действие *******, според който акт при учредено право на строеж чрез ЖСК е
построен блок **** и ищецът е придобил
право на собственост върху Гараж № *****
във вх. ***** на този блок. С приложен Нотариален акт № ****** от същата дата,
ищецът е придобил и право на собственост върху Апартамент № ****** на ****** жилищен етаж във вх. ***** на същия блок.
Според приложено Нареждане за кредитен превод от *****. с наредител А.А.Х. – ищец по делото, и п. – И.Д.И. – ответник по делото, на тази дата ищецът е превел на ответницата
чрез Банка ДСК – ЕАД сумата от 20 000,00 лева, като за основание за превода е посочено –
„Компенсация за собствеността“.
Приложен е Договор за
наем на недвижим имот от *****. с н. Г. М. и наемател – х И. Х., според който
ответницата наема обзаведен апартамент в гр. П., ***** за срок от 1 година с възможност за
продължаване на този срок при наемна цена от 450,00 лева на месец. Приложена е
Справка по лице от Служба по вписванията
– гр. П., според която н. Г. М. е с. на
този апартамент.
Приложени са вносни
бележки за платен наем за горния имот в размер на по 450,00 лева месечно за
периода до 02.01.2018г., което не се оспорва от страните.
Приложени са 3 бр. преводни нареждания с п. Ж.А.П.
и н. ищеца А.х. - 2 бр. от 16.02.2016г. и 1 бр. от
12.04.2016г. на обща сума 20 100,00 лева. Като правно основание за превода
е отразено „Благодаря!“.
Приложен е договор за
наем на недвижим имот от ****. , който
съдът счита за неотносим към правния спор
и не го кредитира, заедно с приложени към него бележки за плащане на
наем.
Приложено е Споразумение
от *****. между страните по делото, според което то е допълнение към споразумението по
бракоразводното дело между страните, и с това споразумение И.
И. оставя на А.Х. за ползване и разпореждане процесния апартамент, описан по-горе – в
****** – гр. П.
Страните са
ангажирали и гласни доказателства. От показанията на първия с. на ищцовата
страна К. Д., с. на ищеца се установява, че през м. май 2015г. ищецът й се обадил и й
поискал 20 000 лева назаем, тъй като И. му звъняла няколко пъти по
телефона и е искала да си уредят имуществените отношения за процесното семейно
жилище. Искала той да й заплати нейния дял от това жилище. С. му нямала пари и потърсили от б. и п. Една б. – „л. Ж.“, превела по банков път на ищеца
сумата от 20 000,00 лева. В
телефонен разговор по-късно ответницата попитала ищеца кога ще отидат при н.,
за да уредят въпроса за прехвърляне на собствеността върху апартамента.
Вторият с. на ищцовата страна Е. К. установява, че е с. на настоящата с. на ищеца. През лятото на 2015г. А. й поискал
20 000 лева и това да се узакони
при н. – според това, което чула с. Тя
не дала на А. тази сума. А. не искал да дава допълнителни пари на н.
за това и казал, че ги е платил
електронно на И.. С. разбрала, че тези
пари са за заплащане собствеността на стаята, която останала за ползване от И.
и малкото им д. след развода.
Първият с. на ответната страна Д. И., с. на ответницата установява, че е присъствала на среща в сладкарница „Н.“ в
гр. П. в началото на м. април 2013г., на която страните говорили за това – тъй
като И. е на квартира, А. да й помогне за плащането на квартирата. Той казал, че ще й плаща квартирата. Ще й плащал наема за 5 години. Платил й едва през 2015г., и то сума ат
20 000,00 лева, каквато до мемента не е била общата дължима сума по
задължението за наем на И.. Не са
правили уговорки според с. А. да
заплати дела на И. от това жилище.
Вторият с. на ответната страна С. Г. установява, че през април 2013г. е присъствал също на
горната среща в сладкарница „Н.“ в гр. П. и чул, че А. й обещал да й плаща
наема за квартирата за срок от 5 години.
При така събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено, че е налице начална липса на основание за заплащане на
сумата от 20 000,00 лева от ищеца на ответницата и затова искът следва да
се уважи. Нито е имало уговорка между страните, нито пък се е стигнало до
изповядване на сделка пред н. за заплащане на сумата. Несъстоятелно е и твърдението на ответната
страна, че става дума за заплащане на наем за срок от 5 години, тъй като
ответницата е на квартира от 2012г. до
2018г., а сумата от 20 000,00 лева е преведена на ответницата на 06.07.2015г. , а като
основание за превода ясно е записано „Компенсация за собствеността“, а не става
дума за ползване на имота или за наеми. По горните причини до нотариална форма
на сделката не се е стигнало – налице е
липса на основание за заплащане
на сумата от 20 000 лева. Затова – ответницата ще бъде осъдена да заплати
на ищеца тази сума, ведно със законната лихва от завеждане на иска в съда до
окончателното изплащане.
На основание чл.78, ал.1, ГПК в полза на ищеца ще се присъдят направените по делото
разноски в размер на общо 2200,00 лева,
от които 800,00 лева държавна такса и 1 400,00 лева адвокатски хонорар.
Направено е от ответната страна възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар, което е неоснователно поради
факта, че съгласно чл. 7 от Наредбата за минималния размер на адвокатските
възнаграждения, предвидения в този случай минимум е 1 130,00 лева, а
хонорара е 1 400,00 лева и не се явява прекомерен по размер.
По изложените съображения
съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА И.Д.И., ЕГН ********** *** да заплати на
А.А.Х., ЕГН ********** *** сумата от
20 000,00 / двадесет хиляди/ лева, платена с Нареждане за кредитен превод от ******.
при Банка ДСК ЕАД – ЦУ с вписано основание „Компенсация за
собствеността“, с която ответникът се е обогатил при начална липса на основание, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от
14.11.2017г. до окончателното изплащане на сумата..
ОСЪЖДА И.Д.И., ЕГН ********** *** да заплати на А.А.Х., ЕГН ********** *** сумата
2 200,00/две хиляди и двеста/ лева – направени по делото разноски.
Решението подлежи на
обжалване пред Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : п/ Г.Димитров
Вярно с оригинала.
ТР