Р Е Ш Е Н И Е
гр.Кюстендил, 26.06.2020 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Кюстендилският районен съд, наказателна колегия, десети състав в публичното съдебно заседание на двадесет и седми май в две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Пламен Деянов
при участието на съдебният секретар Гергана Милушева, като разгледа докладваното от съдия Деянов НАХД №1677/2019 г.,за да се произнесе, взе в предвид следното:
Г.М.Г., ЕГН – ********** обжалва Наказателно постановление № 593 от 11.09.2019 г., изд.от Кмета на Община Кюстендил, с което за нарушение: на чл.8 от Наредба за обществения ред на територията на Община Кюстендил на основание чл.57 от същата е наложено наказание глоба в размер на 300/триста/ лв.
Развиват се подробни съображения за незаконосъобразността на атакуваните наказателни постановления.
Ответника по жалбата, редовно призован за съдебно заседание е представляван от юрисконсулт ***, който изразява становище за неоснователност на жалбата
КРС, след като обсъди по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
На 14.06.2019г. около 01,00 часа в гр. Кюстендил жк „****“, ул. „***“ срещу блок *** Г.Г. пускал озвучителна и музикална уредба извън закрито помещение със сила на звука нарушаваща спокойствието и отдиха на гражданите и съседите. Деяние което АНО квалифицирал като нарушение на чл. 8 от Наредбата за обществения ред на територията на Община Кюстендил./ отменена/
Така изложената фактическа обстановка е описана в издадения АУАН бланков № 020188 от 14.06.2019 год. и пренесена дословно и в атакуваното от жалбоподателя НП.
При това АНО и в изготвения от него АУАН твърди, че нарушителят е нарушил разпоредба от горецитираната наредба. Но следва да се отбележи, че очевидно актосъставителя не познава съдържанието и действието на същата след като в АУАН е записал като нарушение отменен текст. При това посочвайки укоримото поведение от страна на жалбоподателя, АНО очевидно е смесил произволно съдържанието на различни самостоятелни правни норми от Наредбата за обществения ред на територията на Община Кюстендил, без да държи сметка,че следва да представи безспорни доказателства потвърждаващи обвинителната му теза.По делото са приложени като писмени доказателства и заверени копия от АУАН и НП, оригинал от жалбата на ***. При това следва да се отбележи, че анализа на писмените доказателства налага извод на съдът сочещ непознаване на посочените от АНО правни норми и редът и начина по прилагането им.
Твърдяното нарушение безспорно е следвало да бъде констатирано от служители на РУ при ОД- МВР гр. Кюстендил. Това са свидетелите Б.Г.Т. и Т. С. Е.. Тези служители би било редно да познават и разпоредбата на чл.64.ал.4 от ЗМВР, както и Указа за борба с дребното хулиганство.
В цялост допуснатите процесуални нарушения при обслужване произшествието от служителите на РУ – МВР гр. Кюстендил е довело в последствие до невъзможност жалбоподателя да разбере в какво точно е обвинен за да изгради и адекватната си защита. Факта на непознаването на съответните нормативни актове и редът и начина на прилагането им се налага като извод от събраните в хода на съдебното дирене доказателства.
Разгледана по същество, жалбата срещу НП № 593/11.09.2019 год. издадено от кмета на Община Кюстендил е основателна.
Представеният АУАН е съставен от служител на РУ – при ОД-МВР гр. Кюстендил и не сочи функционална натовареност с конкретно издадена заповед на Директора на ОД - МВР гр. Кюстендил, чрез която да му е вменено задължението да извършва контрол относно изпълнението и допуснати нарушения на Наредба за обществения ред на Община Кюстендил. При това е допуснато непоправимо съществено процесуално нарушение, след като и в АУАН е посочен отказ за получаване на същият но не и причините за това. Лицето чиито отказ е вписано като господин Г. а навярно в Република България лица с тази фамилия са повече от едно. В същото време Наредба за обществения ред на Община Кюстендил е интерпретирана произволно, чрез смесване със съдържанието на УБДХ твърдейки, че е нарушен обществения ред на територията на Община Кюстендил със сила на звука нарушаваща спокойствието и отдиха на гражданите. При това очевидно липсват данни за височината на шумът измерваща се в децибели, както и идентификация на гражданите, чието спокойствие и отдих е нарушено. За да приеме съдът ,че това твърдение е вярно е следвало дежурният при РУ-МВР гр. Кюстендил да приеме сигнала, съобщението до национален телефон 112 или личното явяване на граждани при него. Да регистрира това оплакване по надлежният ред в дневникът за дежурство, снемайки три имена , адрес и ЕГН за да може в последствие съдът да извърши проверка на твърдяното в ОСЗ. Не на последно място е това ,че с разпореждането си съдът е указал- задължил АНО да представи всички намиращи се при него писмени доказателства но такива не са представени. Възмутени от действията на виновното лице, граждани и обезпокоявани такива не са установявани от АНО. По делото не се посочват определени такива. Липсват каквито и да е данни по АНП за наличието им. Такива не се представят след изричното поискване от съдът. Не маловажно е и това, че не само в хода на АНП но и при връчването на атакуваното НП е подходено строго формално без да се държи очевидно и сметка, за текста от нормативния акт и приложимата в случая правна норма. Очевидно и по скоро става въпрос за деяние различно от това което АНО е посочил в НП. Това налага извод, че служителите на РУ – ОД МВР не само нямат познания по редът и начина на прилагането на въпросната наредба но непознаване и разпоредбите на УБДХ.По делото липсват доказателства за отдавано полицейско разпореждане съобразно тяхната функционална компетентност или неизпълнение на такова. Анализирайки представените от АНО доказателства, както и свидетелските показания /по непонятни причини очевидно оскъдни/ съдът счита, че по делото се установи, че издаденото въз основа на цитирани АУАН Наказателно постановление не отговаря на изискванията на чл. 52-58 ЗАНН. Процесното НП е привидно постановено от компетентен орган в кръгът на правомощията му и в съответствие с разпоредбите на ЗАНН. Този извод на съда се основава на представените, приети по делото и цитирани по-горе писмени доказателства и анализа на свидетелските показания.
В цялост не без значение е и факта, че прилагайки правомощията си АНО очевидно не държи сметка за прилагането на разпоредбите по редът на ЗНА.
Горната фактическа обстановка се установява и доказва от показанията на свидетелите, материалите по административно-наказателната преписка и разпитите в ОСЗ на свидетелите по делото.
Съобразявайки горната фактическа обстановка и анализирайки представените и приети по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК; както и събраните в хода на съдебното следствие доказателства съдът счете, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срок, по същество основателна, поради което атакуваното постановление съответно ще се отмени.
Мотивите на съда са следните.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните изводи от правна страна:
Разгледана по същество, жалбата срещу НП №593/11.09.2019 год. издадено от кмета на Община Кюстендил е основателна.
Представеният АУАН е съставен от служител на РУ – при ОД-МВР гр. Кюстендил, като не сочи функционална натовареност с конкретно издадена заповед на Директора на ОД- МВР гр. Кюстендил, чрез която да му е вменено задължението да извършва контрол относно изпълнението и допуснати нарушения на Наредба за обществения ред на Община Кюстендил. При това е допуснато непоправимо съществено процесуално нарушение, след като в АУАН не е отбелязано по несъмнен начин кое е лицето отказало да получи същия. В същото време следва да се знае, че е допуснато непоправимо съществено процесуално нарушение, след като и в АУАН и в атакуваното НП вписаната разпоредба е интерпретирана произволно, чрез смесване със съдържанието на УБДХ твърдейки, че е нарушен обществения ред на публично място /там следва да присъстват множество граждани но такива не са конкретно посочени/, както и правилата за поведение на публично място. Очевидна е липсата на възмутени от действията на жалбоподателя граждани и обезпокоявани такива. Не са установявани от АНО. Липсват каквито и да е данни по АНП за наличието им. Няма копие от сигнал до дежурен при ОД МВР.Няма и обаждане до телефон 112 от „пострадалите“. Така от съдържанието на АУАН и атакуваното НП не може да се направи подобен извод. Очевидно и по скоро става въпрос за деяние различно от това което АНО е посочил в НП. Това налага извод, че служителите на РУ – ОД МВР не само нямат познания по редът и начина на прилагането на въпросната наредба както и разпоредбите по УБДХ и ЗМВР. Съдът счита, че по делото се установи, че издаденото въз основа на цитирани АУАН Наказателно постановление не отговаря на изискванията на чл. 52-58 ЗАНН. Процесното НП е привидно постановено от компетентен орган в кръгът на правомощията му и в съответствие с разпоредбите на ЗАНН. Този извод на съда се основава на представените, приети по делото и цитирани по-горе писмени доказателства и анализа на свидетелските показания.
От събраните по делото доказателства не е видно, какво точно нарушение е извършил Г.Г., който очевидно е бил край заведението но защо е избран като лице командвало озвучителната уредбата не става ясно. Липсват доказателства за отправено къмто него полицейско разпореждане да я изключи и неизпълнение от негова страна. Очевидно не се дава сметка, че съдържанието на АУАН и НП следва стриктно да повтаря това на конкретният нормативен акт, както и ,че същото следва да бъде скрепено с неопровержими доказателства. Затова съдът счита за основателна жалбата на Г.. Съдът счита, че АНО не е изпълнил и задължението си да събере необходимите доказателства и след установяване на виновно поведение от страна на нарушителя да предприеме незабавни мерки по санкционирането му. По делото липсва независим свидетел или свидетели/ нали с действията си нарушителят е нарушавал именно тяхното спокойствие/, както и по какъв начин е извършвал това лично. При това не бива да се пропуска и факта, че липсва за пореден път проверка относно наличието на данни за „Маловажен случаи” на нарушение и съответното санкциониране по този ред.
По съществото и на съдът въз основа на представените доказателства не може да стане ясно за какво точно нарушение или нарушения е следвало да бъде наказан Г..
Видно от анализа на събраните по делото доказателства е безспорно нарушаването на правото му да разбере в какво точно нарушение е обвинен и да организира адекватна за това защита. Факт е недвусмислено създаден произволен микс от текстовете на Наредба за обществения ред на територията на Община Кюстендил , ЗМВР и УБДХ, чрез които служителите на РУ при ОД-МВР гр. Кюстендил изразявайки волята на АНО са затруднили в крайна степен правото на нарушителя да разбере в какво точно е обвинен и да предприеме адекватна защита.
Нарушавайки правото му на защита е допуснато издаването на един незаконен по своята същност акт поради което съдът счита, че същия следва да бъде отменен.
Мотивиран от горното,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО като незаконосъобразно Наказателно постановление №593/11.09.2019 год. изд.от Кмета на Община Кюстендил, с което на Г.М.Г., ЕГН – ********** за нарушение на чл.8 от Наредба за обществения ред на територията на Община Кюстендил на основание чл.57 от същата е наложено наказание глоба в размер на 300/триста/ лв.
ОСЪЖДА Община Кюстендил да заплати на Г.М.Г., ЕГН – ********** сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.
Решението подлежи на обжалване на основанията, предвидени в НПК и по реда на Административнопроцесуален кодекс пред Административен съд-гр.Кюстендил в 14-дневен срок от съобщаването му на страните чрез връчване на преписи.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: