№ 4859
гр. София, 17.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20211110160607 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Предявен е установителен иск по чл. 55, ал. 1, пр. I от ЗЗД от Н. ЦВ. ХР. против АЛ. В.
ВЛ. за признаване за установено, че АЛ. В. ВЛ. дължи на Н. ЦВ. ХР. сумата 5000,00 лв.,
платена на 26.11.2019 г. без правно основание, ведно със законна лихва върху тази сума,
считано 26.02.2021 г. до окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, ведно с разпореждане от 10.09.2021г.
по чл. 247 от ГПК, по ч.гр.дело № 11651/2021 г. по описа на СРС.
Ищцата твърди, че на 26.11.2019 г. е заплатила по банков път на ответника сумата от
5000 лв., като между страните не съществува правоотношение по силата, на което същата се
дължи. Счита, че сумата се явява получена от ответника без основание, поради което се
дължи връщането ѝ.
Ответникът оспорва иска по основание. Не оспорва, че е получил сумата, но намира,
че има право да задържи полученото. Твърди, че между него и „Ф.М.“ ЕООД, чийто
управител е ищцата, е сключен договор за посредничество №12/05.09.2014 г., по силата на
който дружеството дължи на ответника възнаграждение в размер на 5% от стойността на
всяка сключена сделка с L.B.F. AB – Швеция, като в чл.6 от договора е посочена и банковата
сметка, по която същото следва да бъде заплатено, кореспондираща със сметката, по която е
преведена и процесната сума. Поддържа, че с плащането й е погасено частично
задължението на „Ф.М.“ ЕООД за възнаграждение на ответника за периода от 01.08.2019 г.
до 31.12.2019 г., въпреки че е извършено от ищцата като физическо лице, а не в качеството
на управител на „Ф.М.“ ЕООД. Това се потвърждава от обстоятелствата, че на 09.09.2019
г. ищцата отново му е заплатила по същата банкова сметка сума в същия размер, и след тази
дата плащанията за погасяване на дължимото възнаграждение са извършвани както по
банков път, така и в брой: на 17.10.2019 г. е заплатена сумата от 5000лв. в брой, на
26.11.2019 г. по банков път е заплатена процесната сума, и на 27.12.2019 г. е заплатена
сумата в размер на 7000 лв. в брой. Посочва, че при кореспонденция между страните по
1
електронна платформа „Вайбър“ ищцата твърди, че ответникът е признал получаването на
посочените суми, заплатени от нея съответно на 17.10.2019 г., 26.11.2019 г. и на 27.12.2019
г. в изпълнение на задължението за заплащане на възнаграждението по договор за
посредничество №12/05.09.2014г. Допълва, че към момента е образувано производство по
гр.д. №6188/2021 по описа на СГС, I-20 състав за дължими, но незаплатени възнаграждения
по процесния договор, по което страни са ответникът и „Ф.М.“ ЕООД, а в отговор на искова
молба управителят признава посочените обстоятелства.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото
доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 от ГПК, по
свое убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предпоставките при наличието, на които възниква спорното материално право по чл.
55, ал. 1, пр. I от ЗЗД са: 1) процесната сума да е излязла от патримониума на ищеца; 2) тя да
е постъпила в имуществения комплекс на ответника и 3) това разместване на блага от
имуществото на ищеца в патримониума на ответника да е без правно основание. В
доказателствена тежест на ищеца е да установи първите две предпоставки. В случай, че
бъдат доказани ответникът следва да установи, че за него съществува правно основание да
задържи полученото, евентуално, че е върнал.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК, обявено за безспорно и ненуждаещо се
от доказване е, че на 26.11.2019 г. Н. ЦВ. ХР. е заплатила на АЛ. В. ВЛ. сумата 5000,00 лв.
по банкова сметка №№, от банкова сметка №№, с вписано основание за плащане -
захранване, за което е приет платежен документ.
От Договор за посредничество №12 от 05.09.2014г., неоспорен от страните, се
изяснява, че е сключен между „Ф.М.“ ЕООД, ЕИК ....., действащо чрез управител Н.Х., като
възложител, и А.В., като посредник. Според чл. 6 от договора, уговореното възнаграждение
на посредника се заплаща от възложителя по банкова сметка №№.
От Отговор на искова молба на „Ф.М.“ ЕООД, представлявано управителя Н. ЦВ. ХР.
вх. № 25047058/16.03.2021 г. по описа на СРС, предмет на разглеждане по гр. дело №
6188/2021 г.по описа на СГС, се установява, че „Ф.М.“ ЕООД и отв. Ал.В. спорят за
неплатено възнаграждение на посредника по процесния договор, а юридическото лице-
възложител признава, че едноличният собственик на дружеството, а именно управителят и
ищец по настоящото дело, е водела вайбър кореспонденция за паричните задължения към
посредника (отв. В.), както и че на 26.11.2019 г. в изпълнение на договора е заплатила
сумата 5000 лв. за възнаграждение. Документът, ценен по реда на чл. 175 и чл. 180 от ГПК,
съдът приема като писмено извънсъдебно изявление на страната за неизгодни за нея факти,
ползващ се със законна (материална) доказателствена сила, а именно, че управителят Н. ЦВ.
ХР. е нареждала суми по банковата сметка на АЛ. В. ВЛ. в изпълнение на сключения между
него и представляваното от нея дружество договор за посредничество, вкл. сумата 5000 лв.
на 26.11.2019г. В тази насока е приетото извлечение от банковата сметка на ответника В.,
което установява в съответствие с изложеното в отговора на искова молба, постъплението
както на процесната сума, така и на други суми, който контролен факт потвърждава тезатата
на ответника по настоящия правен спор. Този извод се потвърждава от Протокол
№478/22.11.2021 г. по гр. дело № 6188/2021 г. по описа на СГС, ценен по реда на чл. 179 от
ГПК, в който страните признават за безспорно извършеното плащане.
Съдът, като взе предвид гореизложеното, приема, че наличието на имуществено
разместване на блага между страните. Ответникът обаче установи, че за него съществува
правно основание да задържи полученото. В случая веригата от косвени доказателства е
достатъчна за установяване на релевантния факт, че плащането има своето основание, а
именно в изпълнение на договора за посредничество. Писмените доказателства,
анализирани заедно и поотделно, особено писменото признание на ищцата, действаща в
качеството на управител, което съдът приема за едно от най-сигурните доказателствени
средства в гражданския процес, установяват, че плащането на дата -26.11.2019г. за сумата -
5000 лв. по банкова сметка на отв. В., е извършено от ищеца Х. и представлява
2
възнаграждение по договора за посредничество. Ето защо предявеният иск по чл.55 от ЗЗД
се явява неоснователен.
При този изход, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, в полза на ответника следва да се
присъдят сторените разноски за сумата 1000 лв. за платено възнаграждение на адвокат.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. ЦВ. ХР., с ЕГН:**********, срещу АЛ. В. ВЛ., с ЕГН:
**********, по реда на чл. 422, ал.1 от ГПК иск по чл.55, ал. 1, пр. I от ЗЗД за признаване за
установено, че АЛ. В. ВЛ., с ЕГН: **********, дължи на Н. ЦВ. ХР., с ЕГН:**********,
сумата 5000,00 лева, платена на 26.11.2019 г. без правно основание, ведно със законна лихва
върху тази сума, считано 26.02.2021 г. до окончателното изплащане, за която сума е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, ведно с
разпореждане от 10.09.2021г. по чл. 247 от ГПК, по ч.гр.дело № 11651/2021 г. по описа на
СРС.
ОСЪЖДА Н. ЦВ. ХР., с ЕГН:**********, да заплати на АЛ. В. ВЛ., с ЕГН:
**********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата 1000,00 лева – съдебни разноски.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3