РЕШЕНИЕ
№ 206
гр. гр.Мадан, 11.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на осемнадесети
ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова
като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20255430100201 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба от С. А. М., чрез
пълномощника адв. Е. В. против ОБЩИНА МАДАН, с която е предявен
установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от
ЗС да бъде признато за установено спрямо ответника, че ищецът е собственик
на осн. давностно владение на
- Реална част с площ от 1000 кв.м., находяща се в имот с идентификатор
48461.1.140 по КККР на общ. Мадан, вид територия Земеделска, категория
10, НТП Ливада, площ 39051 кв. м, стар номер 001140, съгласно Заповед за
одобрение на КККР РД-18-152/22.01.2018 г., издадена от ИЗПЪЛНИТЕЛЕН
ДИРЕКТОР НА АГКК при граници и съседи имоти с идентификатори
48461.1.79, 48461.1.139, 48461.1.309, 48461.1.310, 48461.1.311, 48461.1.312,
48461.1.313, 48461.1.323, 48461.1.324, 48461.1.325, 48461.1.326, 48461.1.327,
48461.1.330, 48461.1.448, 48461.1.471, 48461.1.472, 48461.1.473, 48461.1.474,
48461.1.475,48461.1.476, 48461.888.9901, повдигната в лилав цвят на
приложената на л. 79 от делото скица на изготвената по делото експертиза.
- Реална част с площ от 2430 кв.м., находяща се в имот с идентификатор
48461.1.313 м. К., вид собств. Общинска частна, вид територия Земеделска,
категория 10, НТП Ливада, площ 4470 кв. м, стар номер 000313, съгласно
Заповед за одобрение на КККР РД-18-152/22.01.2018 г., издадена от
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА АГКК при граници и съседи имоти с
идентификатори 48461.1.79, 48461.1.140, 48461.1.331 48461.1.312,
48461.1.314,48461.1.315, повдигната в жълт цвят на изготвената на л.79 от
делото скица към заключението на СТЕ. (след допуснато изменение на иска в
о.с.з.)
1
В исковата молба се твърди, че в границите на поземлен имот с
идентификатор 48461.1.140 м., вид територия Земеделска, категория 10, НТП
Ливада, площ 39051 кв. м, стар номер 001140, съгласно Заповед за одобрение
на КККР РД-18-152/22.01.2018 г„ издадена от ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР
НА АГКК при граници и съседи имоти с идентификатори 48461.1.79,
48461.1.139, 48461.1.309, 48461.1.310, 48461.1.311, 48461.1.312, 48461.1.313,
48461.1.323, 48461.1.324, 48461.1.325, 48461.1.326, 48461.1.327, 48461.1.330,
48461.1.448, 48461.1.471, 48461.1.472, 48461.1.473, 48461.1.474, 48461.1.475,
48461.1.476, 48461.888.9901 ищецът притежава и е собственик на реална част
от него с площ 600 кв. м. находяща се в северната част на имота. Ищецът от
1989 г. владеел реалната част от имота описани по-горе имот явно и
необезпокояван от никого. Ищецът е облагородил имота. Там имало
поставени ясни граници - синори. Ищецът обработвал процесната реална част
ежегодно от 1989 г., като имота е бил първоначално нива където е засаждал
различни селскостопански култури - картофи, тютюн пшеница. Ищецът
ангажирал техника, която е заравнила имота доколкото същия е бил много
стръмен. В процесния имот ищецът имал изградена и двуетажна масивна
сграда строена пред 90 г. на миналия век. При направена справка ищецът
установил, че процесния имот включително и неговата реална част от 600 кв.
м. от имота е записан като стопанисван от община Мадан и попадащи в
категорията на земи по чл.19 от ЗСПЗЗ. Сочим че след като спорния имот не е
бил внесен в ТКЗС, не са съществували пречки за придобиването му по
давност на основание чл. 79, an. 1 ЗС въз основа на десетгодишно
непрекъснато владение, т.е. спрямо него не е действала нито забраната,
регламентирана в чл. 86 ЗС /изм./, нито основанието за прекъсване на
изтеклата давност по чл. 5, ал. 2 ЗВСВОНИ. Сочи, че ищецът е придобил
горния имот на оригинерно правно основание доколкото е владял имота от
1989 г. до настоящия момент явно и необезпокояван от никого като свои тоест
имота е владян в периода от 01.06.1996 г. до 01.06.2006 г. и от 08.03.2022 г. до
настоящия момент. В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на
имот с идентификатор Поземлен имот 48461.1.313 м. К., вид собств.
Общинска частна, вид територия Земеделска, категория 10, НТП Ливада,
площ 4470 кв. м, стар номер 000313, съгласно Заповед за одобрение на КККР
РД-18-152/22.01.2018 г., издадена от ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА АГКК
при граници и съседи имоти с идентификатори 48461.1.79,
48461.1.140,48461.1.312,48461.1.314, 48461.1.315, 48461.1.331. Този имот
граничи с процесната реална част описана по горе и съставляваща част от
имот с идентификатор 48461.1.140 по КККР Мадан. Ищецът от 1989 г.
владеел имота явно и необезпокояван от никого. Ежегодно от 1989 г. а преди
това и неговите праводатели обработвали прецесния имот като свой, като през
годините засаждал и към настоящия момент продължавал да го засажда
различни селскостопански култури, тютюн, картофи пшеница заедно със
семейството си. Към настоящия момент процесния имот в едната си част е
дворно място, градина към посторената в имота жилищна сграда на ищеца, а в
другата си част е ливада която се коси ежегодно и се прибира сеното. При
направена справка ищецът установил, че процесния имот е записан като
2
стопанисван от ответната община и попадащ в категорията на земи по чл.19 от
ЗСПЗЗ. Този имот с идентификатор 48461.1.313 м. К., вид собств. Общинска
частна, вид територия Земеделска, категория 10, НТП Ливада, площ 4470 кв.
м, стар номер 000313, съгласно Заповед за одобрение на КККР РД-18-
152/22.01.2018 г., издадена от ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА АГКК при
граници и съседи имоти с идентификатори 48461.1.79, 48461.1.140,
48461.1.312, 48461.1.314, 48461.1.315, 48461.1.331 никога не е бил с
неустановен собственик или безстопанствен, а още по-малко Община Мадан
някога го е управлявала и стопанисвала, възползвайки се от правата си по
чл.19 от ЗСПЗЗ. Ищецът в периода от 1989 г. до настоящия момент вкл. не е
прекъсвал и не е губил владението върху процесния имот, същия имот
постоянно явно и необезпокояван от никого е владян от ищеца като негов с
оглед на което е и придобит по давност от ищеца. Тук следва да се посочи че
към владението което е осъществено от ищеца следва да се присъедини и това
на неговия баща който е владял имота от 1950 г., като през 1989 г. го дава на
ищеца. По изложените съображения моли за уважаване на иска.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил ОИМ от Община Мадан, с който
взема становище за основателност на иска. Сочи, че към момента процесните
имоти не били са общинска собственост, тъй като нямало съставен акт за
общинска собственост. Община Мадан няма претенции към имотите визирани
в исковата молба и в случай, че ищецът установи претенцията си не възразява
предявеният иск да бъде уважен. Счита, че не е дал повод за завеждане на
делото, като моли на осн. чл. 78, ал. 2 от ГПК разноските, сторени за водене на
делото да се възложат на ищеца.
Съдът намира за установено то фактическа и правна страна следното:
Съдът е сезиран с установителен иск за собственост с правно основание
чл.124, ал.1 ГПК. Ищецът твърди, че е придобил процесните имоти въз основа
на давностно владение на осн. чл. 79, ал. 1 от ЗС, продължило повече от 10
години, а именно от 1989 г. до настоящия момент. Наведеното придобивно
основание давностно владение е оригинерно такова и предполага
осъществяването на фактическа власт върху процесния имот в определен от
закона срок, с намерение да се държи вещта като своя. Владението е легално
дефинирано в разпоредбата на чл. 68, ал. 1 ЗС, като негови основни елементи
са обективният (corpus) - осъществяването на фактическа власт, и
субективният (animus) - намерението за своене. Правната теория и съдебната
практика приемат, че владението притежава и някои допълнителни признаци –
то трябва да е постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно, несъмнено.
Установяването на допълнителните признаци предпоставя извода за това дали
упражняването на фактическата власт върху имота представлява владение.
Съгласно оборимата презумпция по чл. 69 от ЗС се предполага, че владелецът
държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго.
За установяване на фактическата власт върху процесния имот са
разпитани двама свидетели:
Св. Р. Х. С., вуйчо на ищеца, заяви, че процесният имот се намира в с.
М., местността К. и граничил с негов имот. Бащата на ищеца бил закупил
3
имота много отдавна и ползвал имота доста време, след което преотстъпил
имота на ищеца. От другата страна бащата на ищеца имал и други имот, който
дал на брата на ищеца, който се водил в местността К., двамата имота били
разделени от едно дере. Ищецът работил имотът повече от 20 години,
направил имота на лехи, на тераси. Още навремето имал построена стара
постройка в имота, според свидетеля сега била ремонтирала. Свидетелят не
знаел ищецът да имал някакви спорове с някого за имота. Процесният имот
граничил с имота на свидетеля, от долната страна граничил с имот на К., от
другите страни граничил с дере и с гора. Според свидетелят имотът имал
някакви огради, но не знаел дали е изцяло ограден. Според свидетеля имотът
бил около 3 дка. Имало път точно над имота. Бащата на ищеца закупил имота
от другия собственик преди около 30-40 години. Ищецът сеел картофи в
имота, година имал картофи. Когато свидетелят бил ходил в неговия имот, не
бил виждал други хора в процесния имот освен ищецът и неговото семейство.
Св. Х. Н. М., братовчед на ищеца, заяви, че процесният имот се намира в
с.М., местността К., около 3 дка бил, терасиран бил имота. В горната част на
имота имало постройка, която била малко реновирана. Относно границите на
имота, горната част била е горски фонд, от другата страна бил имота на св. Р.
С., а от останалите страни – имот на К. и дере, което не е действащо, и след
дерето вече била другата местност, която се казвала К.. Откакто свидетелят се
помни, ищецът ползвал този имот. Този имот се обработвал от бащата на
ищеца, и след това му го е дал на ищеца. Не е имало претенции за този имот,
семейството на ищеца са си го обработвали, никой не е имал претенции. Не
бил виждал служители на общината да работи този имот. Последно бил ходил
в този имот преди един месец. Имотът бил частично ограден, в едната част
имало ограда от дърво и бетон. В имота имало беседка, но нямало фургон.
Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели като
обективни, еднопосочни, почиващи на преки впечателния, житейски логични
и безпротиворечиви по отношение на основните подлежащи на доказване
факти в производството.
По делото е изготвено и прието заключение на СТЕ, съгласно което е
направен оглед и замерване на място на част от ПИ с идентификатор
48461.1.140 и е изготвена комбинирана скица М 1:500 на която в син цвят е
повдигната замерените от него часто от поземлен имот с идентификатор
48461.1.140 с изчислени графично плщои от 760 кв.м. и 240 кв.м или сумарно
с площ от 1000 кв.м. В частта от Поземлен имот с идентификатор 48461.1.140
с площ от 760 кв.м. попада част от застроена масивна двуетажна вилна сграда
с площ от 50кв.м. и част от дървена беседка с площ от 7 кв.м., в поземлен имот
с идентификатор 48461.1.140 с площ 240 кв.м, бил разположен преместваем
обект с площ 10 кв.м. След извършена справка от вещото лице не били
открити документи касаещи отчуждаване на процесния имот, както и за
внасяне на процесния имот в ТКЗС, ДЗС, АПК или образувани въз основа на
тях земеделски организации.
Съдът кредитира изготвената по делото СТЕ като обектвна,
компетентна, отговаряща в цялост на поставените задачи и неоспорена от
страните.
4
От събраните по делото гласни доказателства се установява, че ищецът е
упражнявал фактическата власт върху процесния имот от преди повече от 20
години, като е продължил владението върху имота от своя баща. Липсват
данни до датата на подаване на исковата молба някой да е имал претенции към
процесния имот или да е нарушавал владението на ищеца. Ответникът не
оспорва иска, не навежда твърдения нито ангажира доказателства за
опровергаване на твърденията на ищеца, като изрично заявява, че счита
исканията на ищеца за основателни. Ответникът няма претенции към имотите,
визирани в исковата молба.
Независимо от обективираното в ОИМ признание на иска, за
придобиването по давност на имота е необходимо да бъде установено дали
процесният имот е включен в режима на възстановяване по ЗСПЗЗ и
приложима ли е забраната по чл. 86 ЗС за придобиването му.
Съгласно константната съдебна практика по приложението на основната
реституционна норма на чл. 10, ал. 1-14 ЗСПЗЗ, не всички земеделски земи
подлежат на възстановяване по ЗСПЗЗ /в този смисъл Решение № 380 от
04.08.2010 г. по гр. д. № 110/2009 г. по описа на ВКС I г.о., Решение № 427 от
21.07.2009 г. по гр. д. № 3255/2008 г. по описа на ВКС, II г.о., Решение № 197
от 10.05.2011 г. по гр. д. № 430/2010 г. на ВКС, I г.о. и др. /. Изводът се налага
от целта на закона: да се върне едно предходно фактическо или правно
положение, което е било създадено в резултат на отнемане от държавата на
правото на частна собственост по отношение на земеделските земи. Затова на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ подлежат селскостопанските имоти, които
са били отнети фактически или юридически от собствениците им. В случаите,
когато имотът не е бил коопериран по силата на членствено правоотношение,
не е одържавяван - например съгласно чл. 12, ал. 2 ЗСГ (отм.), не е отнеман
фактически, запазил е статута си на частна собственост и е владян в реални
граници, следва да се приеме, че такъв имот не подлежи на възстановяване по
ЗСПЗЗ. По отношение на имотите, които не са били реално отнети и са
продължили да бъдат във владение на лицата, които са упражнявали
фактическата власт върху тях, забраната по чл. 86 ЗС за придобиването им по
давност не се прилага. Лицата, които претендират да са придобили права
върху такъв имот, могат да защитят претендираното от тях субективно
материално право по общия исков ред.
В Решение №145/16.11.2016 г. по гр. дело №2412/2016 г., II г. о. на ВКС
се приема, че не всички земи, които се намират извън регулационния план на
населеното място имат земеделски характер. Такива земи могат да запазят
селищния си характер, да не бъдат включвани в ТКЗС, нито причислявани
към ДПФ, както и да не бъдат отнемани юридически и фактически от лицата,
които ги владеят като дворни места, със запазване на собствеността върху тях
в стари реални граници, в зависимост дали са били членове на ТКЗС или не.
Такива земи не подлежат на възстановяване по ЗСПЗЗ, а оттук следва, че
относно тях не се прилага чл. 5, ал. 2 от ЗВСОНИ, нито чл. 19 от ЗСПЗЗ. За тях
не съществува забраната по чл. 86 от ЗС за придобиване по давност, вкл. и в
редакцията преди изменението с ДВ бр. 31/90 год., доколкото върху тях не е
установено право на кооперативно земеползване и не са одържавени.
5
От изготвеното по делото заключение на СТЕ е видно, че процесният
имот не е включван в ТКЗС, АПК и други организации, с оглед на което по
отношение на ищеца не намира приложение забраната на чл. 86 от ЗС. От
друга страна се установява, че ищецът е упражнявал фактическата върху
процесния имот за период от повече от 20 години до настоящия момент като
собственик, което обстоятелство се установява от събраните по делото гласни
доказателства. Изложеното сочи на извод, че съдът следва да постанови
решение с което предявеният установителен иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 от ГПК следва да бъде уважен изцяло. Индивидуализацията на
процесните реални части в диспозитива на решението следва да се извърши
въз основа на заключението на съдебно-техническата експертиза и
комбинирана скица М 1:500 (Приложение № 1 към заключението), изготвени
от вещото лице и. С., както и представените по делото Скица на поземлен
имот № 15-666711-24.04.2025 г. и Скица на поземлен имот № 15-666712-
24.04.2025 г.издадени от АГКК.
Страните не претендират присъждането на разноски, поради което
разпоредбата на чл. 81 от ГПК не намира приложение и съдът не следва да се
произнася по дължимостта на разноски в настоящото производство.
С оглед изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено в отношенията между С. А. М., ЕГН
**********, с адрес: * и Община Мадан, ЕИК *, с адрес град Мадан, ул.
„Обединение“ № 14, представлявана от Кмета Ф. А. М., че С. А. М., ЕГН
********** е собственик на основание давностно владение на:
Реална част с площ от 1000 кв.м., находяща се в имот с идентификатор
48461.1.140 по КККР на **********, одобрени със Заповед за одобрение
на КККР РД-18-152/22.01.2018 г., издадена от ИЗПЪЛНИТЕЛЕН
ДИРЕКТОР НА АГКК, с площ 39051 кв. м, трайно предназначение на
територията: Земеделска, НТП: Ливада, категория на земята: 10-та, номер
от предходен план 001140, при граници и съседи имоти с
идентификатори 48461.1.79, 48461.1.139, 48461.1.309, 48461.1.310,
48461.1.311, 48461.1.312, 48461.1.313, 48461.1.323, 48461.1.324,
48461.1.325, 48461.1.326, 48461.1.327, 48461.1.330, 48461.1.448,
48461.1.471, 48461.1.472, 48461.1.473, 48461.1.474, 48461.1.475,
48461.1.476, 48461.888.9901, повдигната в лилав цвят на находящата
се на л. 79 от делото скица – приложение към изготвената по делото
съдебно-техническа експертиза.
Реална част с площ от 2430 кв.м., находяща се в имот с идентификатор
48461.1.313 по КККР на ********** одобрени със Заповед за одобрение
на КККР РД-18-152/22.01.2018 г., издадена от ИЗПЪЛНИТЕЛЕН
ДИРЕКТОР НА АГКК, местност „К.“, площ 4470 кв.м., трайно
предназначение на територията: Земеделска, НТП: Ливада, категория на
6
земята: 10-та, номер от предходен план 000313, при граници и съседи
имоти с идентификатори 48461.1.79, 48461.1.140, 48461.1.331,
48461.1.312, 48461.1.314, 48461.1.315, повдигната в жълт цвят на
находящата се л.79 от делото скица – приложение към изготвената по
делото съдебно-техническа експертиза.
ПОСТАНОВЯВА изготвена скица към заключението на съдебно-
техническата експертиза на вещото лице и. С., находяща се на л. 79 от делото,
приподписана от съдията-докладчик, да се счита неразделна част от
настоящото решение.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Смолян в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________
7