Решение по адм. дело №1505/2025 на Административен съд - Хасково

Производство е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.172, ал.5, вр. с ал.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

 

Образувано е по жалба на Х. И. А. от [населено място], обл.Х., подадена чрез адв. Г. Г., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 25- 0351-000098/19.07.2025г., издадена от мл. автоконтрольор в РУ Свиленград при ОДМВР - Хасково, с която на оспорващия е била наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б. “б“ от ЗДвП – „прекратяване на регистрацията на ППС“ за срок от 6 месеца.

Жалбоподателят навежда доводи за незаконосъобразност на оспорения акт, като претендира, че същият е постановен в нарушение на материалния закон и при допуснато съществено нарушение на административно производствените правила. Претендира се липсата на компетентност на издателя на акта, като се иска обявяване на неговата нищожност. Излагат се твърдения за неяснота относно времето на извършване на вмененото нарушение и засягане правото на защита на санкционираното лице, като самостоятелно основание за отмяна на оспорената заповед. Сочи се липса на фактически основания за налагане на процесната ПАМ и оборване на посочената от административния орган концентрация на алкохол, с оглед извършената в производството химическа експертиза. Претендират се разноски в полза на жалбоподателя в размер на заплатената за съдебно оспорване ДТ, както и присъждане на адвокатско възнаграждения в полза на процесуалния представител на жалбоподателя за осъществената в полза на последния безплатна правна помощ.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

С процесната Заповед № 25-0351-000098/19.07.2025г., издадена от мл. автоконтрольор към РУ Свиленград при ОДМВР - Хасково, на оспорващия е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б. “б“ от ЗДвП – „прекратяване на регистрацията на ППС“ за срок от 6 месеца. Като основание за издаване на заповедта е посочено, че на Х. И. А. е издаден АУАН с бл. № GA 3443144 от 19.07.2025г., за това че на 18.07.2025г. около 21:25 часа, в [населено място], на [улица]е управлявал мотоциклет [Марка] с рег. № Х******, след употреба на алкохол. Посочено е, че на 18.07.2025г. в 22:43ч. лицето е изпробвано с техническо средство „Дрегер 7510“ с фабричен номер ARDN – ****, като уредът е отчел 1, 13 промила алкохол. Прието е, че с горното Х. И. А. виновно е нарушил чл.5 ал.3 т. 1, от ЗДвП. Със заповедта са отнети следните документи: СРМПС № ********* и 1 бр. рег.табели с рег. № ******

От разписката към заповедта е видно, че същата е връчена на адресата си, чрез пълномощник срещу подпис на 13.08.2025г.

Жалбата срещу административния акт е подадена директно пред Административен съд Хасково на 14.08.2025г.

По делото е представен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с бланков номер GA 3443144 от 19.07.2025г., съставен срещу Х. И. А. за това, че на 18.07.2025г. около 22:25 часа, в [населено място], по [улица], в локалното платно до дом номер **, посока кръстовището с [улица]управлява личния си мотоциклет [Марка] с рег. № ******, след употреба на алкохол. Посочено е, че на 18.07.2025г. в 22:43ч. лицето е изпробвано с техническо средство „Дрегер 7510“ с фабричен номер ARDN – ****, като уредът е отчел 1, 13 промила алкохол. Прието е, че с горното Х. И. А. виновно е нарушил чл.5 ал.3 т. 1, от ЗДвП.

Приложена е и служебно изготвена „Справка за нарушител/водач“ на лицето Х. И. А..

За доказване компетентността на издателя на оспорения акт, по делото се представя Заповед № 272з-199/19.01.2023г. на Директора на ОДМВР – Хасково, с която същият оправомощава да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл.171, т.1, т.2, т.2а, т.3, т.4, т.5, т.6, т.7 и т.8 от ЗДвП, съобразно тяхната компетентност, посочените в заповедта длъжностни лица от ОДМВР – Хасково, както и справка от Началник РУ Свиленград с вх. № 10968/16.09.2025г. видно от която издателя на оспорения акт мл. инспектор Г. В. Д. към момента на издаване на оспорения акт е заемал длъжността мл. автоконтрольор I степен в група „Охранителна полиция“ в РУ Свиленград. По делото като писмено доказателство е приета докладна записка от мл. автоконтрольор Г. В. Д. от която се установява, че на 18.07.2025г. в ОДЧ на МВР Хасково е постъпил сигнал за настъпило ПТП с пострадало лице в [населено място] на [улица]до дом номер **. При пристигане на место лицето било установено като Х. И. А., изпробван с Алкотест дрегер за алкохол в кръвта и откаран в ЦСМП – Хасково, където е диагностициран с фрактура на ляво коляно. По желание на А. същият е дал кръвна проба, за което са издадени съответните талони. Към доказателствата по делото е приобщен и резултатът от направеното изследване на кръвта, видно от който количеството на алкохол в кръвта на взетата в ЦСМП – Хасково в 00:35ч. на 19.07.2025г. кръвна проба е 0, 57 промила. Към доказателствата по делото е приета справка за собствеността на процесното ППС, видно от която същото е регистрирано на името на жалбоподателя.

Въз основа на така установените по делото факти, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в преклузивния срок за обжалване, срещу годен за оспорване административен акт и от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

На основание чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.2а от същия закон се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност, или от оправомощени от тях длъжностни лица. Видно от представената по делото Заповед № 272з-199/19.01.2023г. на Директора на ОДМВР – Хасково, която е цитирана и в оспорения акт, Директорът на ОДМВР Хасково, на основание Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи и на основание чл.43, ал.4, във връзка с чл.43, ал.3, т.1 от ЗМВР, е оправомощил длъжностни лица от ОДМВР Хасково, включително (т.12) държавните служители от звената „Охранителна полиция“ при РУ към ОДМВР Хасково полицейски органи по чл.142 ал.1 т.1 от ЗМВР, да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки, включително такива по чл.171, т.2а от ЗДвП. Поради това съдът приема, че административният орган е разполагал с необходимите правомощия да постановява актове от оспорения вид.

Оспорената заповед съдържа изискуемите съгласно чл.59, ал.2 на АПК реквизити – обективирана е в писмен вид и съдържа, както правни, така и фактически основания, кореспондиращи помежду си, поради което същата е мотивирана.

При извършената служебна проверка съдът не констатира в хода на административното производство да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Относно съответствието на оспорената заповед с материалния закон, съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл.171 от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: 2а. прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство: б) с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година.

Обжалваната ПАМ е приложена на основание чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП, като в случая няма спор, че процесното МПС е собственост на жалбоподателя. Безспорно от доказателствата по делото се установява и наличието на основанията за налагане на мярката. В приложения по делото АУАН, е отразено констатираното от органите на реда управление от страна на жалбоподателя след употреба на алкохол, което обстоятелство е установено след извършена проверка с техническо средство. АУАН се ползва с презумтивна доказателствена стойност за истинност на отразените в него факти и обстоятелства, с оглед разпоредбата на чл. 189, ал.2 от ЗДвП. По делото не са ангажирани каквито и да било доказателства от страна на жалбоподателя, който да оборват отразените в АУАН факти и обстоятелства, относно управлението на мотоциклет [Марка] с рег. № ******, от страна на жалбоподателя именно след употреба на алкохол. Приложеният към административната преписка акт за установяване на административно нарушение е издаден от длъжностно лице в кръга на правомощията му по закон, по установения ред и форма, като в частта на установяването на употребата на алкохол, от страна на жалбоподателя, на посочените в акта дата и място, материализира удостоверително изявление на издателя си, т.е. отнася се до съществуването на факти, възприети лично от длъжностно лице издател. Предвид това същият следва да се кредитира като официален удостоверителен документ по смисъла на чл. 179, ал.1 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК и обвързва съда с материална доказателствена сила по отношение на така изложените факти. При наличието на редовно съставен АУАН за процесното нарушение, административният орган е бил длъжен да издаде заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б. “б“ от ЗДвП. С оглед последната разпоредба ПАМ се налага за срок от 6 месеца до една година, като в настоящия случай мярката е наложена за минимално предвидения срок.

В действителност от извършената химическа експертиза на предоставената от жалбоподателя кръвна проба е показала наличие на алкохол в кръвта в по- ниска концентрация от отчетения с техническото средство Дрегер резултат, вписана в АУАН, но последният отново попада в законово предвидените рамки, обосноваващи налагането на ПАМ от процесния вид. Предвид изложеното, ненужно се явява и акцентирането върху обстоятелството относно часът на вземане на кръвната проба, който е няколко часа след настъпилото ПТП. По делото не се спори, че жалбоподателят на посочената в АУАН дата и място е управлявал мотоциклет [Марка] с рег. № ******, като е самопричинил ПТП, а след пристигане на место на органите на реда и изпробването му с Дрегер, последният е отчел наличие на алкохол в кръвта, над 0, 5 промила, над което количество разпоредбата на чл. 171, 2а, б. „б“ от ЗДвП предвижда налагане на принудителна административна мярка от вида на процесната. Същата е наложена за минимално предвидения в закона срок, при наличие на всички материални предпоставки за това, при липса на допуснати процесуални нарушения, предвид което се явява законосъобразна.

Предвид гореизложеното съдът намира, че действайки в условията на обвързана компетентност, законосъобразно административният орган е издал процесната заповед за налагане на ПАМ – прекратяване на регистрацията на ППС. Изложените в жалбата съображения са неоснователни, поради което същата следва да бъде отхвърлена.

 

Водим от горното съдът

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х. И. А. от [населено място], обл.Хасково, подадена чрез адв. Г. Г., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 25- 0351-000098/19.07.2025г., издадена от мл. автоконтрольор в РУ Свиленград при ОДМВР – Хасково.

Решението е окончателно.