№ 164
гр. Сливница, 18.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Людмила Людм. Митрева
при участието на секретаря Паулина Бл. Велкова
като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Административно
наказателно дело № 20251890200504 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на „** - М“ ЕООД, ЕИК ** срещу Електронен фиш №
**********, издаден от АПИ, с който му се налага имуществена санкция в размер на 2500
лева, на основание чл. 179, ал.3б ЗДвП за нарушение по чл.102, ал.2 ЗДвП.
В жалбата са изложени твърдения, че ЕФ е незаконосъобразно издаден, доколкото при
издаването му са допуснати съществени процесуални нарушения.
Административно-наказващия орган е депозирал отговор на жалбата, с който оспорва
същата. Излагат се съображения за правилност и законосъобразност на издадения
електронен фиш.
Районен съд - Сливница, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата се явява процесуално допустима, подадена в срок и от легитимирана страна,
срещу акт, подлежащ на обжалване.
По същество:
От представения по делото Електронен фиш № **********, издаден от АПИ /л.42/ се
установява, че на „** - М“ ЕООД, като собственик на ППС влекач ДАФ ХФ 105, с рег. № ** с
обща технически допустима маса от 44 000, общ брой оси 5, е наложена имуществена
санкция в размер на 2500 лева на основание чл.179, ал.3б ЗДвП, за това, че на 30.11.2022 г. в
12.38 ч. е установено нарушение на посоченото по-горе ППС за движение по път I-8 км
41+234 с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платена пътна мрежа без да е
заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 ЗП, тъй като няма валидна маршрутна
карта или валидна тол декларация за преминаване – нарушение по чл.102, ал.2 ЗДвП.
Нарушението е заснето с контролно устройство № 40672.
По делото не се спори, a и от събраните по делото доказателства, а именно Справка
от електронните регистри на АПИ /л.46/, се установява, че жалбоподателят е регистриран
като ползвател на процесното ППС, като последното има характеристиките на ППС по чл.
10б, ал. 3 ЗП - пътно превозно средства с обща технически допустима максимална маса над
3.5 тона.
1
Съдът намира, че електронният фиш е издаден от компетентния за това орган –
Агенция пътна инфраструктура, съгласно чл.10, ал.10 ЗП, както и че съдържа всички
задължителни реквизити, предвидени в чл. 189, ал.4 ЗДвП.
По делото не се спори, а и от представения доклад и снимково изображение от
контролно устройство № 40672 /л.43-46/ се установява движение на това ППС на 30.11.2022
г. в 12.38ч. на път I-8 км 41+234 с посока намаляващ километър, които се ползват с
обвързваща съда доказателствена сила за посочените обстоятелства, като оборването им е в
тежест на нарушителя, по аргумент от чл. 189, ал.1 ЗДвП.
Представен е Протокол за установяване годността за приемане на дооборудването на
съществуваща стационарна контролна точка и карта на местонахождението , както и
разрешение за строеж за изграждане на стационарни контролни единици на ел. система за
събиране на такси за ползване на републиканската пътна мрежа на база изминато
разстояние, включващо и процесната, от които се установява годността и
законосъобразността на процесната контролна точка /л.81-84/.
Не се спори, че посоченият по – горе участък, като републикански път, е включен в
списъка на пътищата в обхвата на платената пътна мрежа, по които може да се събира такса
за ползване на пътната инфраструктура - винетна такса, или такса за изминато разстояние -
ТОЛ такса, което се установява от прието от Министерски съвет Решение № 680 от
21.09.2022 г. за промени на списъка на републиканските пътища, за които се събират такса за
ползване на пътната инфраструктура – винетна такса, обнародвано в Държавен вестник, във
вр. с Решение № 959 от 31.12.2018 г. за утвърждаване на списъка на републиканските
пътища, за които се събират такса за ползване на пътната инфраструктура – винетна такса, с
което съдът служебно се е запознал от сайта на Държавен вестник.
Съобразно горното за преминаване през същата от процесното МПС се дължат
таксите по чл.10, ал.1, т.2 ЗП. Съгласно посочената разпоредба за преминаване по платената
пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории ППС и такси
на база време и на база изминато разстояние, като такса за изминато разстояние - ТОЛ такса
за ППС по чл. 10б, ал. 3 дава право на едно ППС да измине разстояние между две точки от
съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на
сбора на отделните ТОЛ сегменти, в които съответното ППС е навлязло, а дължимите такси
се определят въз основа на сбора на изчислените за съответните ТОЛ сегменти такси.
Таксата за изминато разстояние се определя в зависимост от техническите
характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на
ППС, броя на осите и от екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен
път или пътен участък.
Според чл. 10б, ал. 3 от ЗП/ в редакцията към датата на деянието/, ТОЛ таксата се
заплаща от собственика или ползвателя на ППС за всички ППС с обща технически
допустима максимална маса над 3.5 тона, извън тези по чл. 10а, ал. 9, като заплащането дава
право на ППС, за което е заплатена, да измине определено разстояние между две точки.
Нормата на чл. 102, ал. 2 ЗДвП регламентира забрана за собственика, респективно
ползвателя на ППС, движещо се по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да не
допуска същото, ако не са изпълнени едновременно задълженията, както по установяване
размера на съответната такса по чл. 10, ал. 1 ЗП според категорията на ППС, така и по
нейното заплащане.
Съгласно чл. 187а, ал. 2, т. 3 ЗДвП собственик, респективно ползвателя на ППС, който
е допуснал движението на ППС, без едновременно да са изпълнени задълженията по
установяване размера и по заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП, т.е.
нарушил е установената му забрана по чл. 102, ал. 2 ЗДвП, се налага имуществена санкция
по чл.179, ал. 3б ЗДвП в размер на 2500 лева.
Нещо повече от представена от „Интелигентни Трафик системи“ АД /л.88/, като
национален доставчик на услуги за събиране на пътни такси за изминато разстояние, с
когото жалбоподателят има сключен договор за предоставяне на посочената услуга, се
установява, че бордовото устройство, асоциирано към процесното МПС, чрез което се
извършва електронно пътно таксуване на тол таксите, е било изключено или неправилно
включено в електрическото захранване, което е довело до преустановяване на работата му в
периода 26.11.2022 г. в 15.58 ч. до 19.12.2022 г. в 09.57 ч., тоест не е работило към датата на
2
заснемане на нарушението, поради което и не е изпълнено задължение на собственика да
заплати дължимата се пътна такса.
От представено от АПИ становище /л.84/ се установява, че именно тол сегмент №
********** е процесния такъв, както и че дължимата тол такса за този сегмент е 1.07 лева.
С оглед изложеното съдът приема, че жалбоподателят е извършил нарушението,
описано в електронния фиш.
Независимо от това, обаче, съдът счита, че предвидения в разпоредбата на чл. 179, ал.
3б ЗДвП размер на наказанието противоречи на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащане на такси от
тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури. Предвиденото в
този член на Директивата изискване за пропорционалност не допуска система от наказания,
която предвижда налагането на фиксирана глоба за всички нарушения на правилата относно
задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната
инфраструктура, независимо от характера и тежестта им.
Санкцията по чл. 179, ал. 3б ЗДвП е абсолютно определена и не предвижда
възможност за преценка на конкретните факти и тежестта. Размерът на наказанието е
еднакъв без да се прави разлика дали е налице частично плащане или такова въобще липсва,
както и не се отчита каква е стойността на дължимата пътна такса, която не е заплатена.
С Решение на СЕС от 21.11.2024 г. по дело C-61/2023 г. (образувано по отправено от
АС-Хасково преюдициално запитване) е разгледан въпросът за съответствие на
националната ни правна уредба и в частност на установените наказания за нарушения на
националните разпоредби на правилата относно задължението за предварително
установяване и заплащане на размера на таксата за ползване на пътната инфраструктура,
регламентирани в чл.179, ал.3, ал.3а и ал.3б ЗДвП с принципа за съразмерност на
наказанията, регламентиран с чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на ЕП и на ЕС от 17.06.1999 г.
относно таксуването на превозните средства за използване на пътни инфраструктури. С
Решението е прието, че чл. 9а от Директива 1999/62 трябва да се тълкува в смисъл, че
посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която
предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички
нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за
ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително
когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административно -
наказателна отговорност чрез заплащане на "компенсаторна такса" с фиксиран размер.
Прието е, че строгостта на санкцията следва да бъде съответна на тежестта на нарушението.
В случай на несъвместимост, дори и косвена такава, между национална правна норма
и основните принципи на правото на Европейския съюз, то вътрешната правна норма следва
да остане неприложена, поради действието на принципа на примат.
Доколкото принципът на пропорционалност е част от общите принципи на съюзното
право на ЕС, които държавите-членки трябва да спазват, то националната юрисдикция е
длъжна да приложи правото на Съюза в неговата цялост и да защити правата, които то дава
на частноправните субекти, като при необходимост остави без приложение всяка
разпоредба, която, ако бъде приложена, предвид обстоятелствата по случая, би довела до
несъответстващ на правото на Съюза резултат.
По силата на чл. 144 от АПК, Решение от 21.11.2024 г. по дело C-61/2023 г. на СЕС по
преюдициално запитване е задължително за всички съдилища и учреждения в Република
България.
При съобразяване на задължителното тълкуване на Общностното законодателство се
налага и изводът, че наложената глоба, определена съгласно действащото българско
законодателство, противоречи на основаните принципи на Общностното право, което
обуславя незаконосъобразност на процесния ЕФ на самостоятелно основание, доколкото
размерът на наложената глоба е в противоречие с чл. 9а от Директивата поради липса на
съразмерност спрямо преследваната от законодателя цел, изразяваща се в липсата на
възможност за индивидуализиране на санкцията за всеки конкретен случай, при
съобразяване на неговите особености.
Наред с горното предвид незначителния размер на неплатената пътна такса 1.07 лева,
съдът приема, че дори и да е осъществен съставът на административно нарушение, горното
разкрива хипотеза на маловажен случай, като е приложима разпоредбата на чл.28 ЗАНН.
Това е така, доколкото разпоредбата на чл. 189з ЗДвП (Нов – ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от
3
23.12.2021 г.), съгласно която за нарушенията по този закон не се прилага разпоредбата на
чл. 28 ЗАНН, е обявена за противоконституционна /бр.38 от 2025 г./ и в случая, съгласно
разпоредбата на чл.3, ал.2 ЗАНН се прилага по-благоприятния за нарушителя закон, а имено
чл.28 ЗАНН.
За маловажен случай на административно нарушение може да се приеме това
административно нарушение, което с оглед липсата на вредни последици или
незначителността му и с оглед другите смекчаващи отговорността обстоятелства,
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи
на нарушения от съответния вид (арг. чл. 93, т. 9 НК във връзка с чл. 11 ЗАНН).
Настоящият случай е именно такъв по изложените по-горе съображения, като и на
това основание фишът подлежи на отмяна.
С оглед обстоятелството, че съдът прие, че ЕФ е незаконосъобразен на посочените по
– горе основания е безпредметно да обсъжда останалите възражения на жалбоподателя.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат за жалбоподателя, който
доказа заплатени такива в размер на 550 лева – адвокатско възнаграждение, за реалното
плащане на което са представени доказателства, разписка, обективирана в приложения по
делото договор за правна защита и съдействие /л.69/, които ще се присъдят изцяло, който
размер е минимален съобразно чл.18, ал.2, вр. с чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата за
възнаграждения за адвокатска работа.
При тези мотиви и на основание чл. 63, ал. 2, т.1 ЗАНН, Районен съд – Сливница
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение,
установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 ЗП №
**********, издаден от АПИ, с който на „** - М“ ЕООД, ЕИК ** е наложена имуществена
санкция в размер на 2500 лева, на основание чл. 179, ал.3б ЗДвП за нарушение по чл.102,
ал.2 ЗДвП.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, БУЛСТАТ ********** ДА ЗАПЛАТИ
НА „** - М“ ЕООД, ЕИК ** сумата в размер на 550 лева – разноски в производството за
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на глава XII от АПК –
пред Административен съд – София област в 14-дневен срок от получаване на съобщение за
изготвянето му и на основанията, предвидени в НПК.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
4