Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Елин
Пелин, 14.10.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Елин Пелин, Пети състав в
публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РОСИЦА ТОДОРОВА
при секретаря Стефка
Славчева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 230 по описа на съда за
2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл.422, ал.1 от
Сочи се, че ответникът Г.К.П., като
собственик на топлоснабден имот находящ
се в гр.С.q община П., ж.к. „…..“ бл…, вх.И, ет.5, ап.187 е битов
клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф 190 от ДР на
Закона за енергетиката.
Съгласно чл.150 ал.1 от Закона за
енергетиката продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното
предприятие се осъществява при публично известни Общи условия за продажба на
топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в
гр.София, които се изготвят от „Топлофикация София“ ЕАД и се одобряват от Държавната комисия за
енергийно регулиране към Министерски съвет. Същите влизат в сила в едномесечен
срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат
силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна
енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите.
С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между
потребителите на топлинна енергия и дружеството, правата и задълженията на
двете страни, редът за измерване,
отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия, отговорностите при
неизпълнение на задълженията и др. С приетите Общи условия с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР в сила от
12.03.2014 г. са регламентирани освен права така и задълженията на битовите
клиенти, които съгласно чл.33 ал.1 са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1 в
30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на
Продавача. В тази връзка „Топлофикация София“ ЕАД за отоплителния сезон
Въз основа на чл.139 от Закона за
енергетиката разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда
етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при
наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по чл.139 от ЗЕ.
Съгласно чл.155, ал.1, т.2 от ЗЕ сумите за топлинна енергия за топлоснабдения
имот са начислявани от „Топлофикация
София“ ЕАД по прогнозни месечни вноски. След края на отоплителния период са
изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на
топлинна енергия в сградата – „Тахем
сървисис“ ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в
съответствие с разпоредбата на чл.71 от Наредба № 2/28.05.2004 г. за
топлоснабдяването и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. За
топлоснабдения имот са издадени изравнителни сметки, във връзка с които и
съгласно ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди в случай, че
резултатът от изравнителните сметки е сума за доплащане, то тя се добавя към
първата дължима сума за процесния период. В случай, че резултатът от
изравнителната сметка е сума за възстановяване, то от нея служебно се приспадат
просрочените задължения, като се започне от най-старото.
Препис от исковата молба и
доказателствата са връчени на ответника Г.К.П.,
който в срока по чл.131 от
Оспорва се заявление-декларация вх. № 95/09.01.2008 г. представена от
ищеца, с възражение, че тя нито е написана, нито е подписана, нито е подавана
от ответника.
Твърди се, че предвид факта, че
ответникът не е страна по договора, с
оглед погасяване правото на ползване на процесния имот, искът се явява неоснователен.
В отговора на исковата молба се излагат доводи, че освен неоснователна, претенцията за периода
от месец 10.2015 г. до 08.2015 г. е
погасена по давност и следва да бъде отхвърлена на това основание, тъй
като в случая приложима е кратката
специална тригодишна погасителна давност, поради което всички месечни периоди преди месец 08.2015 г. не се дължат.
Ето защо претендираните вземания заявени от ищеца, дори да касаеха ответника,
представляват периодични плащания по смисъла на чл.111, б. „в“ от ЗЗД и се
погасяват с тригодишна погасителна давност, поради което не само претендираните главници, а и лихвите са
погасени по давност.
В този смисъл е и Тълкувателно решение на Общото събрание на Гражданска
колегия и Търговска колегия по тълкувателно дело № 3/2011 г., съгласно което
вземанията на топлофикационните дружества се тълкуват като периодични плащания
и за тях е приложима кратката тригодишна погасителна давност. След като ВКС,
чието тълкувателно решение по тълкувателно дело № 3/2011 г. се счита за
инкорпорирано в нормата на закона е приело, че вземанията са определени като
месечни периодични вземания с различен размер, то неправилно е съждението на
ищеца, че след като е издал изравнителна фактура № **********/31.07.2016 г. на
стойност 663,08 лева касаеща погасен по давност период от 01.05.2015 г. до
08.2015 г. и съобщението към фактурата
противоречиво са посочени два периода от
01.10.2015 г. до 31.03.2016 г., както и едновременно - 01.05.2015 г. до 30.04.2016 г. което
потвърждава твърденията на ответника за счетоводен опит от страна на ищеца да
се заобиколи ефекта на давността, признат от ВКС. Обратното тълкуване води до
неприемливи резултати – например ищеца по свое усмотрение може да издаде през 2019 г. ново кредитно известие, че
сторнира всички изравнителни сметки от 2000 г. до 2010 г., поради това, че е
закръглил неправилно с 1 стотинка начислените месечно суми, но това означава ли, че може да издаде нови дебитни
известия за дължимост на всички изравнителни сметки за периода 2000-2010 г. и
към настоящия моменти да предяви съдебен иск за тяхната дължимост.
Ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение на
13.09.2018 г., следователно всички претендирани суми за периоди преди месец 08.2015 г. са погасени
по давност, както и претенцията за лихва.
С отговора на исковата молба
ответникът излага подробни аргументи относно
нищожност на клаузите на чл.33, ал.1 и ал.2 от ОУ, както и на
процедурата заложена по реда на чл.61 и сл. от Наредба за топлоснабдяването,
както и нормата определяща зависимостта /формулата/ приета в т.6.1.1 от
Методиката за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради – етажна
собственост, която служебно определя размера на сумите начислени по перо
/сградна инсталация/.
Оспорва се и претенцията за такса за дялово разпределение в размер на 44.00
лева главница и 10.09 лева лихва за забава, с твърдението, че описаните 22 броя фактури за такса дялово разпределение
не отговарят на периода на иска и се дължи на ФДР Тахем сървисиз, както твърди самият ищец въз основа на представения
от ищеца договор между ФДР Тахем сървисиз и етажната собственост.
Направено е и възражение за
давност относно претенцията за дялово разпределение и лихвата върху него.
Конституираното по делото трето
лице помагач на страната на ищеца „Тахем сървисис“ ЕООД депозира писмен отговор
по делото, с който заявява, че счита иска за основателен и доказан. Твърди, че
изготвеното от него дялово разпределение за абонатен № 321641 в съответствие с
всички действащи през процесния период
нормативни актове. Имотът е бил оборудван с уреди за дялово разпределение с
радио дистанционен отчет, чиито показания се отразяват автоматично в
електронната база на „Тахем сървисис“ ЕООД.
Районен
съд Елин Пелин, като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено следното от фактическата страна:
Видно от приложеното ч.гр.дело № 1039/2018 г. по описа
на РС Елин Пелин,
на основание чл.410 от ГПК съдът е издал заповед за изпълнение на парично
задължение № 883 от 23.11.2018 г. срещу ответника Г.К.П., с която последният
е осъден да заплати на „Топлофикация
София” ЕАД, сумата от 1573,01 лева главница представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия за периода от месец октомври 2015 г. до месец април 2018 г. и сумата от
220,77 лева мораторна лихва за периода от 15.09.2016 г. до 17.08.2018 г., ведно
със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК - 13.09.2018 г. до окончателното изплащане
на сумите. Ответникът е осъден да заплати и направените от заявителя разноски в
общ размер на 335.00 лева съставляващи внесена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение. В
срока по чл.414 от ГПК ответникът е депозирал писмено възражение пред Районен съд Елин Пелин, с което оспорва
вземането. В тази връзка съдът е указал на заявителя „Топлофикация София“ ЕАД, че на основание чл.415
ал.1, т.1 от ГПК следва да предяви иск за установяване на вземането си срещу
длъжника в едномесечен срок от уведомяването. Заявителят „Топлофикация София“
ЕАД е предявил настоящия иск в указания срок.
По делото е представен нотариален акт за
учредяване право на ползване и покупко-продажба на недвижим имот № 185 том IV рег № 12126, дело
725/2007 г. по описа на нотариус Калоянова с район на действие СРС, от който е
видно, че В.П.С. и В. И. С. продават на М. Г. Т. собствения си
недвижим имот, представляващ апартамент № ….., находящ се в гр.С., Столична община, район „……“, местност „…… жилищен комплекс „…..“, бл…, ет.5. Със
същия нотариален акт В.П.С. и В. И. С. са учредили в полза на Г.К.П. и В. В. П. пожизнено и
възмездно право на ползване върху процесния имот.
Представено
е заявление-декларация вх. № 95/09.01.2008 г. по описа на „Топлофикация София“
АД, от което е видно, че Г.К.П. е поискал от „Топлофикация
София“ АД откриването на партида съгласно Общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за имот находящ
се в гр.С., ж.к. „…..“, бл…., вх…, ет.5, ап. .
Видно от Декларация изходяща от В.В.П. е, че същата е направила отказ от право на ползване
върху недвижим имот съставляващ апартамент № …. находящ се в гр.С., Столична община, район Подуене, местност „…..“ ж.к. „…..“ блок 10, вх.И, ет.5
учредено й от В. П.С. и В. И. С. въз основа на нотариален акт за учредяване
право на ползване и покупко-продажба на недвижим имот № .., том .., рег. № …. дело 725/… г. по описа на нотариус Калоянова с
район на действие СРС.
Представен е Договор № 608/27.08.2001
г. сключен между „Тахем сървисиз“ ЕООД и етажна собственост с адрес: гр.С. ж.к. „….“ бл.10, вх.И, с който изпълнителят „Тахем
сървисиз“ ЕООД се е задължил да предостави на възложителя – етажна собственост
доставка и монтаж на термостатни вентили термостатни глави и индикатори за
разпределение на разхода на топлинна енергия и извършване на индивидуално
измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на
разходите за отопление и топла вода, като възложителят се задължава да заплаща
за извършената от изпълнителя дейност съгласно условията по договора.
Представен е и Протокол от Общо събрание на
етажните собственици на етажна
собственост с адрес: гр.С. ж.к. „…..“ бл.10, вх.И и
Приложение към него, видно от който е, че е решено да се сключи договор за
извършване на услугата Топлинно счетоводство с
„Тахем сървисиз“ ЕООД.
По делото са представени и
справка извлечение от сметки за абонатен
№ 321641; Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ АД; Договор
№ 94/01.11.2007 г. сключен между „Топлофикация София“ АД и „Тахем сървисиз“ ЕООД при Общи условия за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 от Закона
за енергетиката; удостоверения за актуално състояние.
От копие от лична карта на ответника Г.К.П.
е видно, че същият има адресна регистрация в с.Г., Община Е., С. област.
Представена е индивидуална справка за
отопление и топла вода издадена от „Тахем сървисиз“
ЕООД, от която се установява, че клиент Г.К.П. с абонатен № ……за периода 01.05.2015 г. до 30.04.2016 г. дължи сума за
доплащане от 69,59 лева а за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г. има сума
за доплащане от 66,36 лева.
Представен е сертификат с притежател „Тахем сървисиз“ ЕООД, с който се удостоверява право на
притежателя му да използва знака за съответствие на топлоразпределители, уреди
с електрозахранване
По
искане на ответника бе разпитан свидетелят А. В. А., който заявява, че е съсед на процесния топлоснабден имот, тъй като живее
от 1991 г. на адрес: гр.С., ж.к. „……“ бл.10, вх.И, ет.1, ап….. Свидетелят сочи, че му е
известно, че в апартамент …. във входа на блока живеят М. и Т., заедно с двете им деца.
Заявява, че за пръв път вижда ответника в залата и не го познава, както и че
никога не го е виждал да идва или да живее в апартамента обитаван от Т. и М.. Сочи, че освен Т. и М. не е виждал други лица да живеят
или да обитават апартамента.
При така установената фактическа обстановка
съдът стигна до следните правни изводи:
Предявеният установителен иск по
чл.422 от ГПК е допустим, тъй като
е налице
правен интерес от водене на настоящото производство, предвид наличието
на образувано заповедно производство, в което е депозирано възражение от
длъжника. Разгледан по същество, съдът го намира за неоснователен по следните
съображения:
Страните по делото не спорят за
размера на претендираните от ищеца вземания, нито относно начина на тяхното
начисляване. Спорно
е обстоятелството има ли ответникът по делото качеството потребител на топлинна
енергия, тъй като нито е собственик на топлоснабдения имот, нито негов ползвател
и в този смисъл възникнала ли е между страните по делото облигационна връзка.
По иска с правно основание чл.422 от ГПК за установяване съществуването
на задължение за заплащане на дължимата цена по договор за продажба на топлинна
енергия, в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение
между него и ответника, по силата на което е престирал, поради което за
ответника е възникнало задължението да заплати уговорената цена.
Разпоредбите на Закона
за енергетиката предвиждат с чл.150,
ал.1, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни Общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР към Министерския съвет. По смисъла на параграф
190 от ДР на Закона за енергетиката и съгласно параграф 1 т.1 „битов клиент“ е лице, което купува топлинна енергия с топлоносител гореща вода и/или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за собствени битови нужди, а
потребител на енергия е физическо лице –
собственик или ползвател на имота, което използва топлинна енергия за домакинството си. Договорът за продажба на
топлинна енергия е неформален и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия
от страна на топлопреносното дружество и ползването й от потребителя. В настоящия случай от
представения нотариален акт за учредяване право на ползване и покупко-продажба на
недвижим имот № 185 том IV рег № 12126 дело 725/2007 г. по описа на нотариус Калоянова с район на
действие СРС е видно, че В.П.С. и В. И. С. продават на М. Г. Т.
собствения си недвижим имот, представляващ апартамент № …., находящ се в гр.С., Столична община, район „Подуене“,
местност „……“ жилищен комплекс „….“, бл.10, ет.5, като
продавачите В. П. С. и В. И. С. са учредили в полза
на ответника Г.К.П. пожизнено и възмездно
право на ползване върху процесния
имот. Ответникът твърди, че никога не е ползвал имота през процесния период, за
който се претендира заплащане на предоставената топлинна енергия, както и че
това му право е погасено по давност на основание чл.59, ал.3, пр.2 от Закона за
собствеността. Оспорва и представеното по делото заявление-декларация с искане
за откриване на партида на негово име, като твърди, че не е подавал и подписвал
подобна декларация. В тази връзка и по искане на
ответника, съдът е задължил ищцовото дружество да представи оригинала на
представения документ, но същият не е изпълнил указанията на съда и не е взел
становище по направеното оспорване от ответника, не е заявил ще се ползва ли от
представеното доказателство или не, с цел откриване на производство по
оспорване на истинносттта на
документа по реда на чл.193, ал.2 от ГПК за проверка на автентичността на
подписа положен от името на ответника.
Ето защо с оглед оспорването на истинността на заявлението-декларация
№ 95 от 09.01.2008 г., с която Г.К.П. е направил искане за откриване на партида
на негово име за плащане на отопление и топла вода и липсата на
представен оригинал на документа, както и надлежно проведена процедура по
установяване истинността му, същият следва да бъде изключен от доказателствения
материл и не следва да бъде ценен от съда, тъй като по делото не се установи
оспореното доказателство да е подадено и подписано от ответника. Изложеното
сочи, че по делото не се установяват доказателства, от които да е видно, че
ответникът в качеството си на ползвател на процесния имот е поискал от ищеца да
открие на негово име партида съгласно Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за имот находящ се в гр.С. ж.к. „…..“ бл.10, вх.И, ап…. От друга страна по делото
се установи, че ответникът Г.К.П. никога не е живял в процесния имот, както и
че имотът се ползва и обитава единствено от неговите собственици по нотариален
акт – М. Т. и съпругът й Т.и децата им. В този смисъл съдът приема
за основателно и възражението на ответника, че
учреденото в негова полза право на ползване на имота съставляващ
апартамент …. в гр.С. ж.к. „…..“ бл.10, вх..е погасено по давност, тъй като той никога не
е ползвал това свое право и никога не се е противопоставял на ползването на
имота от страна на М. Г. Т., което е довело до погасяване на правото му
на ползване по давност на основание чл.59, ал.3, пр.2 от Закона за
собствеността. Ползвател на топлинна енергия може да бъде както собственикът на
имота, така и неговият ползвател, но за да възникне облигационна връзка между
топлопреносното предприятие и потребителя, при всички случаи следва да е налице
писмено волеизявление от страна на потребителя до топлопреносното дружество, че
желае да му бъде предоставяна тази услуга. Ето защо и предвид всичко изложено
настоящият състав намира, че в случая по делото не се установи ответникът Г.К.П.
да е заявил писмено, че желае на негово име да бъде открита партида при ищеца и
в този смисъл не се установи да е налице облигационно правоотношение между
страните за предоставяне на топлинна енергия за процсния период.
С оглед на всичко изложено съдът приема,
че не се ангажираха доказателства, че ответникът като лице с учредено право на
ползване на процесния имот е живял в него, съответно да е консумирал топлинна енергия и да е
поискал с писмено заявление откриване на
партида на негово име при ищеца. Напротив, съгласно обсъдените по–горе писмени
доказателства, процесният имот очевидно е ползван не от ответника, а от собственика
на имота – М. Г.Т.,
поради което не се установи ответникът да има качеството на потребител на
топлинна енергия, тъй като нито е
ползвал имота, нито е депозирал заявление за откриване на партида на негово име. При тези съображения предявените
искове с правно основание чл.422 от ГПК на „Топлофикация София” ЕАД против
ответника Г.К.П. се явяват неоснователни и недоказани, тъй като ответникът не е
материално легитимиран да отговаря по тях. С
оглед изхода на спора на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати
на ответника направените по делото разноски съобразно представен по делото
списък по чл.80 от ГПК, както следва: 350.00 лева адвокатски хонорар по настоящото
производство и 150.00 лева адвокатски
хонорар по ч.гр.д. 1039/2018 г. по описа на РС Елин Пелин. Мотивиран
от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК……. със седалище и адрес на
управление град С., община С., ул. „……“ № ….. , за признаване за
установено по отношение на ответника Г.К.П., ЕГН ********** *** за, че дължи на ищеца следните
вземания: 1529,01 лева главница представляваща стойност на доставена, но
незаплатена топлинна енергия, изравнена и отразена във фактури с № ……./31.07.2016
г. и № …….31.07.2017 г. за периода от м.02.2014 г. до м.04.2015 г.,
както и сумата от 210,78 лева законна лихва за забава за периода от 15.09.2016
г. до 17.08.2018 г., както и начислени суми за услугата дялово разпределение в
общ размер от 54,09 лева, от които 44.00 лева – главница и 10,09 лева законна
лихва за периода от 31.08.2015 г. до 07.08.2018 г., ведно със законната лихва
считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК – 13.09.2018 г. до окончателното изплащане на
вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК по ч.гр.д. № 1039/2018
г. по описа на РС Елин Пелин № 883/23.11.2018 г., като неоснователен и недоказан.
Решението е
постановено при участието на „Тахем сървисис“ ЕООД, трето лице помагач на страната на ищеца “Топлофикация София” ЕАД.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд
в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
След
влизане на решението в сила, ч.гр.д. № 1039/2018 г. по описа на РС Елин Пелин,
да бъде върнато в деловодството на съда, като към същото бъде приложен заверен
препис от настоящото решение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: