Р Е Ш Е Н И Е
№ 260122
гр. Троян,
18.12.2020година.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Троянски
районен съд, в проведеното на осми
декември две хиляди и двадесета година открито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Иванова
При
секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдията Иванова гр.дело
№ 431 по описа за 2020г. и на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр.чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Ищецът „Софийска вода”
АД твърди, че за периода 10.03.2012 г.
до 08.06.2017г. е предоставял ВиК услуги на
ответника Я.К.Й. за имот с клиентски
№**********. Твърди, че за този период стойността на предоставените на
ответника ВиК услуги, включващи доставяне на питейна
вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води, възлиза на сумата от 942.93
лв., която сума не е заплатена от ответника, поради което я претендира, ведно
със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявление по чл.410 от ГПК- 14.09.2017г. до окончателното плащане. Твърди, че поради неплащането на
сумата ответникът е в забава, като за периода 10.04.2012г. до 08.06.2017г.
размерът на обезщетението за забавено плащане възлиза на сумата от 195.96 лв.,
поради което претендира и тази сума. Претендира също и направените разноски.
Ответникът Я.К.Й. в срока за отговор по чл.131 ГПК оспорва предяваните искове, като релевира възражение за изтекла погасителна давност.
Претендира разноски. В
съдебно заседание за ищецът, редовно призован не се явява представител.
Ответникът, редовно
призован се явява лично и поддържа становището изразено в отговора на исковата
молба, че задължението е погасено по давност. За
установяване на спорните по делото обстоятелства е допусната и реализирана ССчЕ, която съдът е приел като доказателство по делото като
компетентна и обоснована. Съдът,
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, достигна
до следните фактически и правни изводи:
От приложеното ч.гр.д. № 63905/2017г. на СРС се установява,
че за процесните суми срещу ответника, ищецът се е
снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от
17.10.2019., която е връчена на длъжника лично. Последвало е възражение, поради
което заявителят е бил уведомен да предяви иск за вземането си в едномесечен
срок .
Предявените искове са
допустими, т.к. са предявени от надлежно легитимирана страна – заявител в
заповедното производство, в предвидения от закона едномесечен срок от
уведомяване на заявителя за разпореждането на съда да предяви иска.
В настоящото производство
в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване дължимостта на вземането си по издадената заповед за
изпълнение, а на ответника – направените възражения в отговора си.
По иска с правно основание чл.422 ГПК, вр.чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД:
Предявеният иск е за заплащане на дължимата цена по
договор за ВиК услуги. В тежест на ищеца е да
установи възникването на облигационно отношение между него и ответника, по
силата на което е предоставял ВиК услуги на
ответника. В негова тежест е да докаже и че за процесния
период е предоставил на ответника ВиК услуги в
съответното количество, равняващо се на претендираната
сума.
В тежест на ответника е да докаже положителния факт
на плащането.
Съдът приема за установен факта, което обстоятелство
не се оспорва от ответната страна, че за процесния
период 10.03.2012 г. до 08.06.2017г.
страните са били във валидна облигационна връзка, по силата на която ищецът е
предоставял на ответника ВиК услуги - доставяне на
питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води. Договорът касае
предоставяне на ВиК услуги до обект, представляващ
апартамент ***.
Съгласно разпоредбата на чл.8 от Наредба
№4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителни и канализационни системи, получаването на ВиК услуги става чрез публично известни общи условия,
предложени от оператора и одобрени от собственика на водоснабдителните и
канализационни системи или от съответния регулаторен орган. Правоотношенията
между страните са регламентирани от Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК
оператор „Софийска вода” АД. Съгласно разпоредбата на чл.2 ал.1 т.1 от ОУ,
потребители на ВиК услуги са юридически или физически
лица, собственици или ползватели на имоти, за които се предоставят ВиК услуги. Ответникът не възразява да е
собственик или ползвател на процесния имот в
едномесечния срок по чл.131 ГПК, не оспорва изложените в
исковата молба обстоятелства. Единственото възражение е по реда на чл.111 б.“в“ ЗЗД за изтекла давност. За процесния период ищецът е
издал фактури, общата стойност на главницата по които е 845.99 лв., което се
установява от заключението на вещото лице, по допуснатата експертиза.
Както се установи в обстоятелствената част, страните
са в облигационни отношения – договор за предоставяне на ВиК
услуги, като за периода 10.03.2012 г.
до 08.06.2017г.. ответникът не е заплатил предоставените му ВиК услуги, цената на които възлиза на сумата от 845.99
лева, поради което съдът приема, че исковата претенция е основателна. Възражението
за погасяване на дълга за главница по давност е частично неоснователно.
Съгласно ТР №3/18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания”
по смисъла на чл.111 б.”в” ЗЗД се характеризира с
изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ
факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е
необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви, т.е. давността за
вземания на „Софийска вода” АД е тригодишна.
В случая най-старото задължение на ответника е
станало изискуемо на 10.03.2012 г., поради което към момента на предявяване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК / 14.09.2017 г./
е изтекъл тригодишния срок за вземанията за периода от 10.03.2012г. до 07.09.2014
г.
Поради изложеното, съдът намира, че предявеният иск е
основателен за сумата от 321.77 лева,
за периода от 07.09.2014г. до
07.06.2017г., съобразно заключението на
вещото лице по допуснатата и приета ССчЕ, поради
което следва да бъде уважен до този размер и отхвърлен за разликата до пълния претендиран размер от 942.93 лева.
По иска с правно основание чл.415 вр.
чл.422 ГПК вр.чл.86 ЗЗД:
Основателността на иска предполага наличие на главен
дълг, който в случая е в размер на сумата от 321.77 лв. и забава в погасяването
му. Съобразно направеното възражението за погасяване на дълга, съдът намира
същото за частично основателно и по отношение на лихвите. Вземанията за
обезщетение за забава, възникнали до 07.09.2014г. /три години преди предявяване
на иска/, са погасени по давност. След тази дата ответникът дължи обезщетение
за забава в плащането на отделните месечни суми за главница, общият размер на
което е 89.92 лв., до който размер следва да бъде уважен, като за разликата до
пълния претендиран размер -195.96 лева като
неоснователен следва да бъде отхвърлен.
При този изход на делото и с оглед изрично
направеното искане, на ищеца, на основание чл.78
ал.1 ГПК следва да се присъдят разноски, в размер на сумата от 207.58
лв., представляваща държавна такса, депозит
за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер, съразмерно с уважената част от исковете, а за заповедното
производство – в размер на 27.08 лева ДТ и юрисконсултско
възнаграждение, съобразно уважената/отхвърлена част от исковете.
С оглед изхода на делото на ответника, на основание чл.78
ал.3 ГПК, се дължат разноски за отхвърлената част от исковете, но
доколкото същият не е представил доказателства за направени такива, то и не следва
да му бъдат присъждани.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ал.1 от ГПК, вр. чл.79 ал.1 ЗЗД в
отношенията между страните, че Я.К.Й.,
ЕГН**********, с постоянен адрес *** и настоящ адрес ***5 дължи на „Софийска вода” АД, ЕИК ***, седалище и адрес
на управление: гр. София, ж.к.“Младост“4,
„Бизнес парк София“ №1, сгр.2А, сумата от 321.77 –
триста двадесет и един лев и седемдесет и седем стотинки, представляваща цена
за предоставени ВиК услуги за кл.
№*** за периода от 07.09.2014г. до 07.06.2017г., ведно със законната лихва, считано
от 14.09.2017г. до плащането, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния претендиран
размер от 942.93 – деветстотин четиридесет и два лева и деветдесет и три
стотинки, като погасен по давност.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ал.1 от ГПК, вр. чл.79 ал.1 ЗЗД в
отношенията между страните, че Я.К.Й., ЕГН**********, с постоянен адрес *** и настоящ адрес ***
дължи на „Софийска вода” АД, ЕИК ***,
седалище и адрес на управление: гр. София,
ж.к.“Младост“4, „Бизнес парк София“ №1, сгр.2А,
сумата от 89.92- осемдесет и девет лева и деветдесет и две стотинки,
представляваща лихва за забава в плащането върху главниците, считано от падежа
на всяко месечно вземане за периода от 07.09.2014г. до 07.06.2017г., като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата до пълния претендиран размер от
195.96 – сто деветдесет и пет лева и деветдесет и шест стотинки, като погасен
по давност.
ОСЪЖДА Я.К.Й., ЕГН**********, с постоянен адрес ***
и настоящ адрес *** да заплати на „Софийска вода” АД, ЕИК ***, седалище и адрес
на управление: гр. София,
ж.к.“Младост“4, „Бизнес парк София“ №1, сгр.2А,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 207.58 – двеста и седем лева и
петдесет и осем стотинки разноски в настоящото производство и сумата от 27.08 – двадесет и седем лева и
осем стотинки разноски в заповедното
производство, съобразно уважената/отхвърлена част от исковете.
Решението може да бъде
обжалвано с въззивна жалба пред Ловешки окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: