№ 47
гр. Несебър, 12.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, V-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Мария М. Берберова Георгиева
при участието на секретаря Красимира Ил. Любенова
като разгледа докладваното от Мария М. Берберова Георгиева
Административно наказателно дело № 20242150200745 по описа за 2024
година
Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод жалбата на „********“ ЕООД с ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр.*******, представлявано от управителя В.Б.Д., със
съдебен адрес: гр.********* /чрез адв.Р. Т. от АК-София/ против Наказателно
постановление № 790394-F787871 от 04.10.2024г. на Началник на Отдел „Оперативни
дейности”- Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с
което на основание чл.185, ал.2, изр.последно вр. чл.185, ал.1 от Закона за данък върху
добавената стойност /ЗДДС/, на дружеството-жалбоподател е наложено
административно наказание – имуществена санкция в размер на 1000 /хиляда/ лева,
за административно нарушение по чл.7а, ал.2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на
МФ във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС. Моли се съда да постанови решение, с което да
отмени атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно и издадено
при съществени нарушения на административно производствените правила. При
условията на евентуалност се моли да бъде отменено обжалваното наказателно
постановление поради маловажност на установеното нарушение по смисъла на чл.28
от ЗАНН.
Процесуалният представител на дружеството-жалбоподател в съдебно
заседание поддържа жалбата от името на доверителя си. Не сочи нови доказателства.
В хода на делото по същество моли да бъде уважена жалбата по съображенията,
подробно изложени в нея. Не претендират присъждането на разноски.
Процесуалният представител на ТД на НАП – гр.Бургас в съдебно заседание
оспорва жалбата, като неоснователна. Представя писмени и ангажира гласни
доказателства. Пледира за потвърждаване на обжалваното наказателно постановление,
като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
1
Съдът намира, че жалбата е подадена в законоустановения срок пред
надлежната инстанция от лице, което има правен интерес, поради което е процесуално
допустима.
Като взе предвид исканията на жалбоподателя, събрания по делото
доказателствен материал и като съобрази закона, настоящата инстанция намери за
установено от фактическа и правна страна следното:
При извършена проверка по спазване на данъчното законодателство на
11.08.2024г. в 13.00 часа, в търговски обект – кафе сладкарница, находяща се в
гр.Несебър, КК Слънчев бряг, в хотел „******“, стопанисван от „********“ ЕООД с
ЕИК *******, след изведена за дата 28.07.2024г. контролна лента на електронен
носител /КЛЕН/ от монтираното в обекта фискално устройство, инспекторите по
приходите при ЦУ на НАП установили, че в търговският обект се издават служебни
бонове за направени клиентски поръчки – служебен бон № 0004685 от 28.07.2024г. в
10:51:58 часа, без отразена обща сума за плащане, като за същата поръчка бил издаден
и фискален касов бон с № 00045840001 от 28.07.2024г. в 10:51:58, с обща сума за
плащане в размер на 3,50 лева. Предвид гореизложеното, наказващият орган достигнал
до извода, че „********“ ЕООД не е изпълнило задължението си: „да не се допуска
издаване на служебен бон при извършване на продажби и за направени клиентски
поръчки“, съставляващо нарушение на чл.7а, ал.2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на
МФ във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС. Констатираното нарушение било отразено в
ПИП № 0203257 от 11.08.2024г., въз основа на който на жалбоподателя е съставен акт,
а впоследствие е издадено атакуваното пред настоящата инстанция наказателно
постановление.
Недоволен от така издаденото наказателно постановление е останал
жалбоподателят, който е сезирал съда с жалба, предмет на разглеждане в настоящото
производство по делото. В жалбата си същият отрича да е осъществил състава на
нарушението по чл.7а, ал.2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ във връзка с
чл.118, ал.4 от ЗДДС, тъй като липсвали доказателства установения от контролните
органи запис на служебен бон във фискалната памет на фискалното устройство да е
бил представен на клиента направил поръчката. Наред с това се излагат доводи за
наличие на грешка в софтуерната система, която своевременно е била отстранена. При
условията на евентуалност с оглед стойността на клиентската поръчка – 3,50 лева
заявяват, че така установената фактическа обстановка сочи на маловажно нарушение
по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Съдът в контекста на правомощията си на съдебния контрол, след като
провери изцяло и служебно закононарушенията на акта за установяване на
административно нарушение и обжалваното наказателно постановление, без да се
ограничава с обсъждане на посочените в жалбата доводи, намери за установено
следното:
Законът изисква изложените в акта и наказателното постановление
обстоятелства, твърдения и обвинения да бъдат доказани от актосъставителя,
респективно от административно-наказващия орган. Не се установява наличието на
съществени процесуални нарушения при съставянето на акта за установяване на
административното нарушение, съответно при издаване на атакуваното наказателно
постановление. Същите са издадени от надлежни органи и в рамките на тяхната
компетентност.
Описаната в акта фактическа обстановка се потвърждава изцяло от събраните
по делото писмени доказателства, както и от показанията на актосъставителя К. И. –
инспектор по приходите в ЦУ на НАП, присъствал при установяване на нарушението.
Същата в съдебно заседание установява, че всеки един бон, фискален, служебен,
2
или Х отчет се генерирал от фискалното устройство, като получавал съответен
пореден номер, като по електронен път към НАП се подавали само фискализираните
бонове, но не и служебните. Между номерата на постъпващите в НАП един след друг
фискални бонове имало разлика, за която нямало обяснение, заради което
инспекторите решили да извършат проверка на място.
На 11.08.2024г., в 13.00 часа, актосъставителя И. – инспектор по приходите в
ЦУ НАП съвместно с двама свои колеги посетили питейното заведение на
дружеството–жалбоподател посочено по-горе. На место извели контролна лента на
електронен носител от монтираното в обекта фискално устройство за 28.07.2024г. и
установили, че се издават служебни бонове за клиентските поръчки, за което
съставили акт за установяване на административно нарушение. Правната
квалификация в акта на нарушението била по чл.7а ал.2 от Наредба Н-18/2006г на МФ.
При съставянето на акта управителят на дружеството вписал възражение, че
издаденият акт е незаконосъобразен, тъй като при проверката на обекта не са
констатирани нарушения. Изложената фактическа обстановка се установява от
показанията на разпитаните свидетели, както и от писмените доказателства по
делото.
За да се произнесе, съдът съобрази:
Разпоредбата на чл.7а, ал.2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране
и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин, въвежда забрана за издаването на
служебни бонове, само тогава, когато тези бонове се отнасят до извършване на
продажби и за направени клиентски поръчки. С оглед доказателствената тежест в
процеса административнонаказателният орган следваше да ангажира доказателства, че
посоченият в постановлението служебен бон касае именно извършена продажба или
направена клиентска поръчка. По време на документираната с протокола проверка не е
извършена контролна покупка от органите до приходите, нито е направена клиентска
поръчка. Не се установява също така, да е констатирана продажба или клиентска
поръчка от трето лице, така че посоченият служебен бон да е бил издаден и
предоставен именно по този повод. Служебният бон се издава за сведение, в т.ч. за
служебни цели и обстоятелството, че съдържа информация идентична с тази на
фискален касов бон, както е посочено в обстоятелствената част на акта и
наказателното постановление, не води до автоматичен извод, че обективира продажба
или клиентска поръчка.
На следващо място, в хода на административнонаказателното производство не
са събрани каквито и да било доказателства за издаване на служебния бон и
предоставянето му на клиенти. За да се приеме, че е осъществен съставът на
нарушението, е необходимо да се докаже, че такъв служебен бон е бил разпечатан и
предоставен на клиента, защото в това се изразява издаването му по смисъла на чл.7а,
ал.2 от наредбата. В разглеждания случай наказващият орган се е задоволил с
констатацията, че съществува запис на служебен бон във фискалната памет ФУ без да
3
ангажира доказателства, че този служебен бон действително е бил издаден. В този
смисъл обоснован е и изводът, че нарушението е недоказано.
Независимо от горното, видно от обстоятелствената част на акта и
обжалваното наказателно постановление, както служебният, така и фискалният касов
бон, за които се твърди, че касаят една и съща поръчка, са издадени в абсолютно едно
и също време – 10:51:58 часа, което обосновава твърдението на жалбоподателя за
наличието на грешка в софтуерната система.
В случая, административнонаказващия орган следваше да се извърши пълно
доказване на всички елементи от извършената продажба или клиентска поръчка. В
този смисъл нарушението не е доказано по безспорен начин, поради което
обжалваното наказателно постановление е необосновано и подлежи на отмяна.
Дори и да се приеме, че е извършено констатираното от контролните органи
административно нарушение, съдът счита, че в конкретния случай се касае за
маловажен случай с оглед размера на извършената продажба за сумата от 3,50 лева
/три лева и петдесет стотинки/. Няма доказателства дружеството-жалбоподател да е
санкционирано за други нарушения, свързани с данъчната и фискална дисциплина.
Установи се, че в процесният обект има регистрирано и въведено с експлоатация ФУ.
Издаден е фискален касов бон. Настоящият съдебен състав счита, че при издаване на
наказателното постановление административнонаказващият орган е подходил
формално при анализа на доказателствата и преценка за обществената опасност на
извършеното деяние. При определяне на наказанието наказващият орган следва да
извърши преценка на обстоятелствата по чл.27 ал.2 от ЗАНН, както и на
съразмерността на наложената санкция с тежестта на нарушението и обществената
опасност на дееца. В конкретния случай такава преценка не е извършена от
административнонаказващия орган, доколкото последният се е задоволил с общото
посочване, че при определяне на наказанието били взети предвид тежестта на
нарушението, всички смекчаващи и утежняващи обстоятелства, без да са посочени кои
конкретно смекчаващи и отегчаващи обстоятелства са съобразени, както и каква е
тежестта на конкретното нарушение. Целта на ЗАНН е налагане на наказания за
предупреждаване и превъзпитаване на нарушителят към спазване на установения
правов ред и въздействие върху гражданските субекти възпитателно и
предупредително. Налагането на санкция не следва да се приема като самоцел на
закона.
Предвид изхода по делото и на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в тежест на на
ЦУ на НАП следва да се възложат сторените от жалбоподателя разноски, но такива не
се претендират, поради което съдът не дължи произнасяне.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1, т.1 от ЗАНН, Несебърският
районен съд
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 790394-F787871 от 04.10.2024г. на
Началник на Отдел „Оперативни дейности”- Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“
в ГД „Фискален контрол“, с което на основание чл.185, ал.2, изр.последно вр. чл.185,
ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, на „********“ ЕООД с ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: гр.*******, представлявано от
управителя В.Б.Д., със съдебен адрес: гр.********* /чрез адв.Р. Т. от АК-София/, е
наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 1000
/хиляда/ лева, за административно нарушение по чл.7а, ал.2 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006г. на МФ във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд-гр.Бургас.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
5