Решение по дело №1097/2021 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 260783
Дата: 1 юли 2021 г. (в сила от 15 ноември 2021 г.)
Съдия: Диана Младенова Матеева
Дело: 20211720101097
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 март 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е 

№ 260783 / 1.7.2021г.

гр. Перник, 01.07.2021 г.

 

РАЙОНЕН СЪД-ПЕРНИК, 6-ти граждански състав, в открито съдебно заседание на 01 06 2021 година в състав:

 

          РАЙОНЕН СЪДИЯ  Д МАТЕЕВА

 

при секретаря Д Асенова, като разгледа докладваното от съдията  

гр. дело № 01097 по описа на съда за 2021 год. и за да се произнесе, съобрази следното:

 

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 и чл. 150 ЗЕ и с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

 

Ищецът „Топлофикация – Перник” АД гр. Перник е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу

Н.Т.З. *** на името на Е.Д.З.същия адрес

 

За обща сума 499.01 лв., като 1/ 2 от общия дълг  в размер 988.02лв. -представляваща  неплатена топлинна енергия  за посоченото топлофицирано жилище, от която

Сумата 443.42 лв. като 1/ 2 от общата главница -за периода  01.05.2016 г.  -  30.04.2018 г.,

сумата 55.60 лв., като 1/ 2 от дължимата  законна лихва за забава на месечните плащания за периода 10.07.2016 г. -23.10.2018 г.,

ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 09.11.2020 г. до окончателното изплащане на вземането.

 

 Срещу заповедта за изпълнение в законовия срок по чл.414 ГПК е постъпило възражение от длъжника

В срока по чл.415 ГПК е предявен установителен иск за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Ищцовата страна твърди да е доставила топлинна енергия през периода по ИМ за топлоснабден имот, находящ се в гр. Перник посочения ад.адрес, за която ответника не му заплатил дължимата от него цена

 

 Твърди, че между страните е възникнало облигационно правоотношение от закона със съдържанието по приложените към исковата молба общи условия. Моли съда да установи вземането така, както е предявено в заповедното производство. Претендира разноски.

 

 С отговора на исковата молба  депозиран от ад.В.  -ответникът оспорва предявените искове по основание и размер.

Твърди, че не е единствен  собственик / носител на ограничено вещно право на ползване за посочения в исковата молба имот.

Прави възражение, че  не е в договорни отношения с  ищцовата страна

 Оспорват истинността на представеното от ищеца извлечение от сметка и поддържа, че същото няма доказателствена стойност.

При условията на евентуалност правят възражение за изтекла погасителна давност. Претендира разноски.

 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

           

От приложеното към настоящето ч.гр.дел по описа на ПРС е видно, че въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК в полза на дружеството ищец и срещу  ответника е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение за процесните вземания за главница за доставена топлинна енергия и  обезщетение за забава в плащанията, ведно със законната лихва върху размера на главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 18.01.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, както и за разноски – д.такса и юк.възнаграждение

 

            От приетите като писмени доказателства ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди от  2008 г. се установява съдържанието на правоотношението, възникващо между доставчика на топлинна енергия и потребителя (собственика или ползвателя на топлофицирания имот) на такава.  

По делото е приета публикация  на ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди от  2008 г. във в-к „Новинар” от 29.04.2008г. и в. „Съперник” бр.82/ 2008г.

           

От представената от ищцовото дружество справка е видно какъв е размерът на начислените от последното суми за доставена топлинна енергия за процесния имот по персонална партида на ответника .

           

От приeтите по делото доказателства се установява, че :

-жилището е било в режим СИО

-страните имат влязъл в сила развод, като сотават обикновени съсобственици – вкл. и за процесния период

-аб.№ се води на името на бившия съпруг, който отговаря за другата 1/ 2 от задължението

 

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: 

Предявеният иск е с правно основание чл.415, ал.1 ГПК и има за предмет установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение на парични задължения.

От данните по делото се установява, че ищецът е провел заповедно производство по отношение на процесното вземане и искът е предявен в срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същият се явява процесуално допустим.

 

По основателността на иска, съдът намира следното:

 

По силата на чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. По силата на пар.1 т.2а от ДР на ЗЕ / в сила от 17.07.2012 г.) битов клиент е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.

Съгласно чл. 3, ал.1 от ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация – Перник”, ЕАД , купувач на топлинна енергия може да бъде всяко физическо лице, което е собственик или титуляр на вещно право на ползване в имот в топлоснабдена сграда.

От тези разпоредби следва, че потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата вещно или по силата на облигационно право на ползване.

 В този смисъл е решение № 35 от 21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г. на ВКС, III г.о.

Предвид горното и вземайки предвид приетото в определение №220 от 01.03.2017г. по гр.д. № 4084/2016г. на ВКС, IV г.о, постановено по идентичен казус, настоящият състав намира, че по делото е установено, че ответницата  е собственик на ½ ид.ч. от имота като бивша съпруга и обикновен съсобственик на бившето сем.жилище, което все още не е официално поделено чрез делба и все още е в режим на обикновена съсобственост , за което са начислени процесните вземания, поради което има качеството на потребител на топлинна енергия.

 

Съгласно чл. 13, ал. 1 от Общите условия, КУПУВАЧЪТ  е длъжен да заплаща дължимите се суми в срок, като съгласно чл. 30, ал. 1 заплащането на консумираната топлинна енергия може да стане на 11 месечни вноски и една 12 изравнителна или на ежемесечни вноски, определени по прогнозна консумация.

Съгласно чл. 41, ал. 1 от Общите условия, при неизпълнение в срок на задължението за заплащане на топлинната енергия се дължи и обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до деня на постъпване на дължимата се сума.

 Съответно при сключени договори с търговец по реда на чл. 140, ал. 3 от ЗЕ размерът на потребената топлоенергия се изчислява въз основа на данните на фирмата за дялово разпределение.

Самата цена се формира от няколко компонента, като такса мощност /за определен период от процесния/, потребена топлоенергия за общи части от сградата, БТВ .      

 

Освен съществуването на договора, за да бъде уважен установителния иск ищецът следва да установи и размера на претендираните задължения на ответника.

Ответникът не оспорва размера на сумите по пера.

 

С предявения иск ищцовата страна твърди отрицателен факт - липса на плащане по договора за процесния период, който не подлежи на доказване от същата, а на оборване от ответната страна с надлежни за това доказателства, удостоверяващи извършено плащане на дължимата цена, което може да стане само с писмени такива.

По делото не се твърди и не са представени документи, доказващи плащане от страна на ответника.

 Предвид гореизложеното, съдът взема под внимание следното:

 

В една част от задължението е налице ПРИЗНАНИЕ на ответницата още във Възражението по запов.производство, че дължи следните суми :

Обща сума 277.10лв.

Сумата 264.80лв. главница за периода 01.10.2017-30.04.2018

Сумата 12.30лв. лихва за периода 08.12.2017-230.10.2018г.

Следва да се присъди и законната лихва върху главницата считано от датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение   до окончателното й изплащане.   

 

Т.е. за тази обща сума ответницата дължи заплащане на ищцовата страна, поради което в тази част Заповедта за изпълнение следва да произведе действие и за тази част да се издаде ИЛ.

Тъй като това е следвало да стане своевременно още на фаза заповедно производство – то няма пречка и след влизане в сила на настоящето решение, заповедния съд да издаде ИЛ за дължимата сума.

Също така ответницата може да ги изплати доброволно, преди иницииране на изп.производство.

 

В останалата част като погасена по давност следва да се отхвърли :

За обща сума 221.87лв. от която

Сумата 178.62лв. главница за периода 01.05.2016-30.09.2017

Сумата 43.25лв. изтекла лихва за периода 10.07.2016-23.10.2018г.

 

 

 

Разноски:

При този изход на спора – за сумите, които ответницата е признала за дължими още във възражението – дължи разноски  на ищцовата страна в следния размер : д.такса 11.08лв.

Ищците дължат разноски на ответницата за адв. възн. в размер 133.42лв.

 

По запов.производство ответницата дължи държ.такс 11.08лв. и 25лв. юк.възн.

Ищците дължат на ответницата 133.42лв. адв.възн.

 

 

        Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И :

 

  ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н.Т.З. *** на името на Е.Д.З.същия адрес

ЧЕ ДЪЛЖИ НА ДРУЖЕСТВОТО:

По направено ПРИЗНАНИЕ на ответницата още във Възражението по запов.производство :

Обща сума 277.10лв.

Сумата 264.80лв. главница за периода 01.10.2017-30.04.2018

Сумата 12.30лв. лихва за периода 08.12.2017-230.10.2018г.

Следва да се присъди и законната лихва върху главницата считано от датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение 09.11.2020г.  до окончателното й изплащане.   

И ОТХВЪРЛЯ КАТО ПОГАСЕНИ ПО ДАВНОСТ :

За обща сума 221.87лв. от която

Сумата 178.62лв. главница за периода 01.05.2016-30.09.2017

Сумата 43.25лв. изтекла лихва за периода 10.07.2016-23.10.2018г.

 

         ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Н.Т.З. ***-

  да заплати на "ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република”,  разноски :

По УИ –разноски 11.08лв. д такса

По запов.производство -сумата 11.08лв.д.такса и 25лв. юк.възн.

 

ОСЪЖДА"ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република”,  ДА ЗАПЛАТИ адв.разноски на ГПК Н.Т.З. ***-

 В РАЗМЕР : 133.42лв. по УИ и 133.42лв. по запов.производство

 

 

След влизане на решението в сила, ч.гр.д да се върне на съответния състав, като се приложи заверен препис от влязлото в сила решение.  

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му до страните, пред ПОС

                                                      

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: