№ 252
гр. Айтос, 08.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Тихомир Р. Рачев
при участието на секретаря Силвия Г. Лакова
като разгледа докладваното от Тихомир Р. Рачев Гражданско дело №
20252110100019 по описа за 2025 година
и като съобрази следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от Гражданския
процесуален кодекс.
Образувано е по искова молба от „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“
ЕАД, чрез адв. М. В. от Адвокатска колегия – Бургас, срещу А. Ф. С., В. Ф. С.
и С. Ф. С..
В законовия срок е подаден отговор на исковата молба от А. Ф. С. и С. Ф.
С., чрез назначения им на основание чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител
адв. В. К. от Адвокатска колегия – Бургас.
В хода на делото ищецът се е отказал от иска срещу В. Ф. С., поради
което делото е прекратено спрямо същия, а размера на иска е увеличен спрямо
останалите двама ответници.
В исковата молба се твърди, че на 08.12.2020 г. Ф. Н. С., при управление
на лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № А8286ВХ, поради неспазване
на правилата за движение по пътищата, е причинил пътнотранспортно
произшествие, след което е напуснал мястото на произшествието и не е
уведомил органите на Министерството на вътрешните работи. Сочи се, че
увреденото от произшествието лице С. Г. И. – собственик на автомобил
„Форд“, с рег. № А3630МК, е поискало от ищеца да й изплати обезщетение за
причинените вреди, предвид сключения между ищеца и Жилко Николов С.
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Ищецът заплатил сумата от 1227,51 лв. Излагат се съображения, е на
1
основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ ищецът е встъпил в правата на увреденото
лице. С молба от 14.04.2021 г. Ф. Н. С. бил поканен да заплати
застрахователното обезщетение, но не го сторил и починал на 28.09.2024 г.
Изтъква се, че ответниците са негови наследници по закон (негови синове).
Иска се да бъдат осъдени да заплатят разделно по 613,57 лв., ведно със
законната лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното
изплащане.
В отговора на исковата молба на А. Ф. С. и С. Ф. С. се сочи, че по делото
липсват данни, че ответниците са приели наследството, както и че Ф. Н. С. е
управлявал моторно превозно средство след употреба на алкохол или
упойващи вещества, както и за връчване на регресните покани. Възразява се,
че изплатеното застрахователно обезщетение е в завишен размер, предвид
щетите по моторното превозно средство. Ответниците молят искът да се
отхвърли като неоснователен.
Като се запозна с представените по делото доказателства и със
становищата на страните, съдът намира следното за установено от
фактическа страна:
Според чл. 500, ал. 1, т. 3, освен в случаите по чл. 433, т. 1
застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от
застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато
виновният водач е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното
произшествие преди идването на органите за контрол на движение по
пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е
задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде
оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина; в този случай
тежестта на доказване носи виновният водач.
По делото е представен протокол за пътнотранспортно произшествие,
съставен от служител на Районно управление – Айтос. Записано е, че на
07.12.2020 г. в 19:40 ч., на ***, Ф. Н. С., управляващ лек автомобил с рег. №
А8286ВХ, при избиране на скоростта си на движение не се е съобразил с
атмосферните условия и е блъснал паркиралият автомобил с рег. № А3630МК,
собственост на С. Г. И., като впоследствие е напуснал пътнотранспортното
произшествие, от което са настъпили материални щети. Протоколът е
подписан от служителя на районното управление, както и от Ф. Н. С. и С. Г.
И..
Изискана е административнонаказателна преписка на Районен съд –
Айтос, по която е издадено наказателно постановление на Ф. Н. С. за това, че
не е избрал скоростта на движение съобразно атмосферните условия, релефа,
условията на видимост, интензивността на движение и обстоятелствата, за да
спре пред предвидимо препятствие или създадена опасност за движение по
пътищата. Посочено е също, че не е останал на мястото на произшествието до
пристигане на представители на Министерството на вътрешните работи.
2
Прието е, че с тези си действия е нарушил чл. 20, ал. 2 и чл. 123, ал. 1, т. 2, б.
„в“ от ЗДвП. Постановлението е влязло в сила.
По делото е представена застрахователна полица, от която е видно, че
към момента на произшествието гражданската отговорност на Ф. Н. С. е била
застрахована при ищеца.
С уведомление до ищеца от 09.12.2020 г. С. Г. И. е поискала заплащане на
застрахователно обезщетение за претърпените от нея вреди.
Видно от приложената застрахователна преписка, ищецът е определил
обезщетение в размер на 1227,15 лв. за претърпените вреди по облицовката на
задната броня, спойлера на задната броня, вратата на багажника, задната
бронята на централния горен държач, задната броня на централния долен
държач, задната престилка, задния ляв калник и под багажника.
По делото е приложено платежно нареждане от 16.12.2020 г. за
извършено от ищеца плащане към С. Г. И. в размер на 1227,15 лв.
По делото е назначена съдебно-автотехническа експертиза, според която
на 07.12.2020 г. около 19:40 ч. в ***, е бил паркиран лек автомобил „Форд
Фиеста“ с рег. № А3630МК. Автомобилът е бил паркиран с предна част,
насочена на запад от северния край на платното за движение. Времето е било
дъждовно. Пътната настилка е била мокра и хлъзгава. Платното за движение е
било двупосочно с по една пътна лента за всяка посока. Не е имало
разделителна линия, която да разделя пътните ленти една от друга. Лек
автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № А8286ВХ, управляван от Ф. Н., се е
движел по *** в посока от изток към запад и северната пътна лента на
улицата. След като достигнал до паркирания автомобил, водачът не е успял да
предприеме своевременно спиране съобразно с усложнената пътна
обстановка. Последвал е удар с предната част на лекия автомобил и задната
част на лекия автомобил „Форд“. Водачът на произшествието напуснал
местопроизшествието. Вещото лице е приело, че вредите са причинени от Ф.
Н., защото се е движел със скорост, несъобразена с атмосферните условия и
условията на видимост, за да има възможност да спре пред всяко предвидимо
препятствие на пътното платно. Извършена е оценка на действителните
материални щети (описани и по-горе), а именно 1203 лв.
Съдът намира заключението на вещото лице за компетентно и обективно
изготвено, поради което следва да бъде кредитирано.
Видно от приложеното удостоверение за наследници, Ф. Н. С. е починал
на 28.09.2024 г. в гр. Айтос, като е оставил трима наследници: синовете му А.
Ф. С., В. Ф. С. и С. Ф. С..
В. Ф. С. е депозирал по делото удостоверение за отказ от наследството на
Ф. Н. С., извършен пред Районен съд – Айтос, в резултат на което ищецът се е
отказал от иска си спрямо него.
С доклада по делото съдът е указал на ищеца, че в негова тежест е да
докаже противоправно поведение на водача на превозното средство – Ф. Н. С.;
3
настъпилите вреди; причинно-следствена връзка между поведението и
вредите; че Ф. Н. С. е напуснал мястото на настъпването на
пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на
движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е
задължително по закон; че ответниците са приели наследството на Ф. Н. С..
Съдът е указал, че вината на Ф. Н. С. се предполага до доказване на
противното.
Следва да се отбележи, че наследникът по закон на починало лице е само
призован към наследяване. Това означава, че в патримониума му е възникнало
самостоятелно непритезателно субективно право на наследяване.
Съдържанието на това право се състои във възможността титулярят му да
приеме наследството на починалото лице или да се откаже от него.
Упражняването на правото на наследяване, за да породи правни последици,
следва да стане по някои от предписаните в ЗН начини и в сроковете, посочени
в закона. Последиците от упражненото право на наследяване, в случаите на
изявена воля за приемане, са възникване на наследственото правоприемство,
т.е. преминаването на имуществото (правата, но и задълженията) на
наследодателя към наследника. От момента на приемането наследникът
отговаря за задълженията на наследодателя било изцяло, ако приемането е
направо, било ограничено – до размера на полученото наследство – ако е
приел по опис (чл. 60, ал. 1 и ал. 2 ЗН). Начините за приемане на наследството
са посочени изчерпателно в ЗН. Съобразно отговорността на наследника те са
два – направо и по опис, а съобразно способа за приемане също са два –
изрично, с нарочно волеизявление до районния съд (чл. 49, ал. 1 ЗН, чл. 51, ал.
1, изр. 1 ЗН, чл. 61, ал. 1 ЗН), или с конклудентни действия (чл. 49, ал. 2 ЗН).
Чл. 48 ЗН не съдържа законова презумпция, по силата на която наследниците
по закон носят отговорността по чл. 60 ЗН от откриването на наследството по
смисъла на чл. 1 ЗН до доказване приемането на наследството по опис или
отказ от наследството. Начините за приемане на наследството са посочени в
закона и никой от тях няма приоритет пред останалите, нито се предполага, до
доказване на противното, да е налице. Кредиторът, който претендира, че
наследник на починал негов длъжник отговаря за задълженията на
наследодателя си, следва да докаже, че наследникът е приел наследството на
длъжника по някой от предвидените в ЗН начини. Член 48, изр. 1 ЗН изрично
постановява, че наследството (правата, но и задълженията) се придобива с
приемането му. Следователно без приемане наследникът не отговаря за
задълженията на наследодателя. От това следва, че фактическият състав,
който поражда отговорността на наследника на починалия длъжник, включва
освен юридическите факти, от които е възникнало кредиторовото вземане към
наследодателя длъжник, но и юридическите факти, от които е възникнало
правото на наследяване на наследника на починалия длъжник, както и факта
на упражняването на правото на наследяване. Кредиторът е този, който следва
да докаже благоприятния за него положителен факт на приемането на
наследството (арг. чл. 154, ал. 1 ГПК). Ако той не може да стори това, законът
4
му е предоставил възможност да поиска по реда на чл. 51, ал. 1, изр. 2 ЗН от
съда, пред който делото е висящо, определяне на срок на ответника наследник
на починал наследодател длъжник за вземане на становище дали приема
наследството на починалия длъжник, или се отказва. Ищецът, чиято е
доказателствената тежест, не е установил ответниците да са приели
наследството на баща си, поради което съдът намира, при прилагане на
последиците на доказателствена тежест, че ответниците на отговарят за дълга
на Ф. Н. С.. Вж. в практиката например Решение № 101 от 8.10.2019 г. на ВКС
по гр. д. № 2260/2018 г., IV г. о., Решение № 507 от 19.12.2013 г. по в. гр. д. №
501/2013 г. на Окръжен съд – Смолян, Решение № 1954 от 4.04.2024 г. по в. гр.
д. № 7363/2023 г. на Софийски градски съд и др.
Предвид изложеното, ответниците не са пасивно материалноправни
легитимирани да отговарят по иска, въпреки че са установени всички други
елементи от фактическия състав на иска.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ на „ДЗИ – ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, с ЕИК *********, срещу А. Ф. С., с ЕГН
**********, и С. Ф. С., с ЕГН **********, да бъдат осъдени да заплатят по
613,57 лв. всеки – регресно вземане за изплатено на С. Г. И., с ЕГН
**********, застрахователно обезщетение, дължимо за настъпило на
08.12.2020 г. пътнотранспортно произшествие, причинено от Ф. Н. С., при
управление на лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № А8286ВХ, ведно
със законната лихва за забава от 08.01.2025 г. до окончателното изплащане.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Бургас в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
5