Решение по дело №1288/2021 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: 552
Дата: 12 октомври 2021 г. (в сила от 12 октомври 2021 г.)
Съдия: Нина Методиева Коритарова
Дело: 20212230101288
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 април 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 552
гр. Сливен, 12.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, X СЪСТАВ в публично заседание на
единадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Нина М. Коритарова
при участието на секретаря Мариана В. Тодорова
като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело №
20212230101288 по описа за 2021 година
Производството е образувано въз основа на депозирана искова молба от Р. ИВ. Б.,
ЕГН: ********** от гр. Сливен, ***** срещу АС. Г. М., ЕГН: ********** от гр. Сливен,
***** с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 240 ЗЗД.;
Предявен е установителен иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, вр. чл.
240 ЗЗД, за признаване за установено по отношение на ответницата, че същата дължи на
ответника сумата от 800 лв. предоставена й по договор за заем от 12.12.2018 г., която е била
получена от ответницата при подписването на договора за заем, но не е била върната в срока
предвиден в чл. 1 от договора. Претендира съдът да признае за установено в отношенията
между страните, че ответницата дължи на ищеца сумата от 800 лв. предадена по договор за
заем от 12.12.2018 г. ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата
молба-09.04.2021 г. до окончателното плащане. Претендира сторените по делото разноски в
исковото и в заповедното производство.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна чрез назначения особен
представител. Счита, че искът е допустим, но не взима становище по неговата
основателност предвид липсата на контакт с ответницата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата
на страните, приема за установено следното:
Правната квалификация на така предявения положителен установителен иск е чл. 422
1
ГПК във вр. с чл. 240 ЗЗД. Ищецът носи доказателствена тежест да установи наличието на
договорни отношения по договор за заем между страните, предаването на заетата сума на
ответника, както и настъпването на падежа на задължението. Ответникът следва да установи
изпълнение на задължението си спрямо ищеца, респ. плащане на дължимите суми.
Приложено е ч. гр. д. № 4630/2020 г. на СлРС, от което се установява, че по
заявление на ищеца, депозирано на 17.12.2020 г., е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника АС. Г. М. за вземанията, предмет на
настоящия иск- главница в размер на 800 лв. по Договор за паричен заем от 12.12.2018 г.
ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението-17.12.2020 г. до
окончателното й плащане. Заповедта е била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5
ГПК. Изложеното сочи, че за ищеца е налице правен интерес от предявения установителен
иск по чл. 422 ГПК и същият е процесуално допустим.
Между страните е подписан договор за паричен заем 12.12.2018 г., по силата на
който, на ответницата е предоставена заемна сума в размер на 800 лева. Заемателят се е
задължил да върне кредита в срок до 06.06.2019 г. по см. на чл. 1 от договора. По смисъла на
изричните клаузи на договора заемодателят има право да получи заетата сума след
изтичането на уговорения срок и се задължава да предостави сумата в договорения размер
при спазване на условията на договора. Заемателят има право да погаси предсрочно заема и
е длъжен да върне получената сума в уговорения в договора срок-06.06.2019 г. Съгласно чл.
13 от договора същият служи като разписка за предаване на сумата от 800 лв.
За да се уважи иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 240, ал.1 ЗЗД следва да са
налице следните материалноправни предпоставки (юридически факти), а именно: 1. валидно
сключен договор за заем; 2. предаване на заемната сума от заемодателя на заемателя; 3.
настъпил падеж за връщане на заемната сума от заемателя на заемодателя; 4. липса на
плащане от страна на заемодателя. В случая тези четири елемента се доказват от
представените по делото писмени доказателства. Налице е валиден договор за заем, усвоена
е от заемателя предоставената сума от 800 лв., доколкото в чл. 13 от договора е предвидено,
че същият служи като разписка за предаване на сумата, настъпил е падежа на задължението
за връщане на главницата с настъпването на крайния срок на договора за заем -06.06.2019 г.
по чл. 1 преди датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение-
17.12.2020 г. Ответницата не докажа връщане на заетата сума.
Съответно, предявеният иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 240, ал.1 ЗЗД
следва да бъде уважен изцяло в размер на 800 лв. Като законна последица от уважаване на
иска с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 240, ал.1 ЗЗД за главницата ответникът
следва да бъде осъден да заплати и законната лихва върху тази сума от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение -17.12.2020 г. до окончателното й
изплащане.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответницата дължи на ищeца сумата от 625 лв.,
2
съставляваща общ размер на сторените в исковото производство разноски и сумата от 175
лв., съставляваща общ размер на разноските сторени в заповедното производство.
Така мотивиран, Сливенският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 във вр. с чл.415 от ГПК във
вр. с чл. 240 ЗЗД, че АС. Г. М., ЕГН: ********** от гр. Сливен, *****, дължи на Р. ИВ. Б.,
ЕГН: ********** от гр. Сливен, *****, сумата от 800 лв., съставляваща главница
предоставена й по договор за заем от 12.12.2018 г., която е била получена от ответницата
при подписването на договора за заем ведно със законната лихва върху главницата считано
от датата на подаване на заявлението-17.12.2020 г. до окончателното й плащане за която е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 4630/2020 г. на СлРС.
ОСЪЖДА АС. Г. М., ЕГН: ********** от гр. Сливен, *****, да заплати на Р. ИВ. Б.,
ЕГН: ********** от гр. Сливен, *****, сумата от 625 лева, съставляваща сторени разноски
по настоящото дело, както и сумата от 175 лв., съставляваща сторени в заповедното
производство разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Сливенския окръжен съд в
двуседмичен срок, считано от датата на връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
3