РЕШЕНИЕ
№ 262
гр. Нови пазар, 12.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Галина Николова
при участието на секретаря Диана В. Славова
като разгледа докладваното от Галина Николова Гражданско дело №
20253620100121 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 235 ГПК.
Предявена е искова молба от „Юробанк България“ АД срещу Г. Я. С. от с. К., за
установяване, че вземанията по издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 504/2024 г. на
НПРС съществуват.
Исковете са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване, съгл.
чл. 210, ал.1 ГПК и са със следния предмет:
1/ иск по чл. 422 от ГПК вр. 124 от ГПК вр. вр.чл.430, ал.1 от ТЗ за сумата от 6900 лв.
главница;
2/ / иск по чл. 422 от ГПК вр. 124 от ГПК вр. вр.чл. 430, ал.2 ТЗ за сумата от 169,74 лв.
възнаградителна лихва за периода от 08.08.2023 г. до 09.04.2024г.
Ищецът твърди, че съгласно Договор за потребителски кредит по Програма за
гарантиране на безлихвени кредити в защита на хора, лишени от възможността да полагат
труд поради пандемията от Covid-19 №*/* г. на ответника е бил отпуснат кредит в размер на
6900лв. без лихва, като сумата е следвало да бъде върната на 60 равни месечни вноски по
191,67 лв., с крайна падежна дата на 08.06.2026 г.
На 10.07.2023 г. ответникът бил преустановил плащанията по договора. Допуснатото
било просрочие, от датата на изпадане в забавата – 10.07.2023 г.
Ищецът сочи, че е уведомил ответника за просрочието и обявяването на кредита за
изцяло изискуем, като поканата е връчена на 04.03.2024 г. на длъжника.
В посочения в поканата срок, ищецът сочи, че длъжникът не е изпълнил
задължението си по договора за кредит.
Ищецът сочи, че към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение ответникът не е изпълнил задълженията си по договора за кредит, съгласно
поканата и оставащите суми по него са следните:
6900 лв. главница; 169,74 лв. мораторна лихва за периода от 10.07.2023 г. до
1
09.04.2024 г. и 468 лв. разходи за уведомяване за периода от 10.07.2023 г. до 09.04.2024 г.
Предвид на горното, ищецът моли съда да постанови решение спрямо ответника, по
силата на което да признае, че вземанията по издадената Заповед за изпълнение за сумите от
6900 лв. главница; 169,74 лв. мораторна лихва за периода от 10.07.2023 г. до 09.04.2024 г.,
съществуват.
Ищецът претендира направените по делото разноски.
На ответника е назначен особен представител, поради призоваването му по реда на
чл. 47, ал.5 от ГПК. Особеният представител оспорва предявените искове. Прави възражение
за действителността на договора, като сочи, че същия е съставен на шрифт по – малък от
изискуемите 12 кегела, което е нарушение на чл. 10, ал.1 ЗПК.
От името на ответника особеният представител сочи, че сключеният договор е
недействителен и на основание чл. 23 ЗПК моли съда да го обяви за такъв, както и да
постанови връщане само на чистата стойност по него за главницата.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът прие за безспорно
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е приложен Договор за потребителски кредит по Програма за гарантиране
на безлихвени кредити в защита на хора, лишени от възможността да полагат труд поради
пандемията от Covid-19 №*/* г. на ответника е бил отпуснат кредит в размер на 6900лв. без
лихва, като сумата е следвало да бъде върната на 60 равни месечни вноски по 191,67 лв., с
крайна падежна дата на 08.06.2026 г.
Съгласно чл. 1, ал. 5 от договора е договорен ГЛП – 0,00% , като съгласно чл. 4, ал. 1
от договора кредитополучателят ползва гратисен период от 24 месеца, считано от сключване
на договора до 08.06.2023 г.
Съгласно чл. 1, ал. 6 от договора, кредитополучателят не дължи на банката такси,
комисионни и неустойки, във връзка с кредита.
Съгласно чл. 7 от договора, при просрочие на дължимите погасителни вноски, както
и при предсрочна изискуемост на кредита, Кредитополучателят дължи обезщетение за
времето на забавата върху просрочената главница по кредита в размер на законната лихва за
забава, чийто размер се определя от МС.
По делото е представено извлечение от счетоводните книги на кредитора и настоящ
ищец по делото, съгласно което се установява, че длъжникът и ответник, е изпаднал в забава
на 10.07.2023 г. и считано от 04.03.2024 г., кредитът му бил обявен за предсрочно изискуем.
Ищецът е изпратил до длъжника писмена покана от 03.11.2023 г., за уведомяване за
предсрочната изискуемост на вземанията по договора за кредит, л. 30. С писмената покана
бил предоставен едномесечен срок от датата на получаване й за доброволно изпълнение на
задължението. Писмената покана не е връчена, поради посочени в разписката причини –
лицето не е открито, няма никой който да приеме книжата и е залепено уведомление. За
лицето е била извършена и справка за трудовите договори, но е установено, че последният
му договор е прекратен на 01.07.2023 г. (л.31 от делото).
По делото, във връзка с направеното оспорване от особения представител на
ответника е назначена съдебно техническа експертиза със задача на вещото лице, след като
се запознае с материалите по делото, да определи размера на шрифта на който е изготвен
договора за кредит и приложенията към него дали отговарят на изискванията на чл. 10, ал. 1
ЗПК.
От приетата по делото експертиза се установява, че целият договор за кредит е
изготвен на шрифт „Times New Roman“ с размер от 11,9 пункта. Установени са и
изключения, при изписването на текстат и относно банковата сметка, който е с големина на
символите от 8,7 пункта (сн. № 3), а име и фамилия били изписани с размер от 7,9 пункта.
2
В погасителния план вещото лице е установило, че цифрите в таблиците били
изписани в размер от 11,9 пункта, а текстът, извън таблиците бил изписан в размер от 11,6
пункта.
Въз основа на установените по делото факти, съдът приема от правна страна
следното:
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна,
следното:
Между страните няма спор относно сключването на договора и предоставянето на
кредита по него в размер на 6900 лв. от ищеца на ответника.
Няма спор и относно настъпилата предсрочна изискуемост на кредита, считано от
датата на нейното обявяване от 04.03.2024 г., което на длъжника и кредитополучател е
станало известно едва с получаване на препис от исковата молба от назначения му особен
представител, доколкото както самата заповед за изпълнение, така и исковата молба са
останали невръчени на самия длъжник, който е бил уведомен по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК.
Относно действителността на договора за кредит, съдът е длъжен да следи служебно
да следи за наличието на неравноправни клаузи, доколкото е налице договор, сключен с
потребител. В този смисъл са вменените на съда задължения по чл. 7, ал.3 от ГПК.
Съгласно изискванията на чл. 9-11 ЗПК, съдържанието на договора за потребителски
кредит следва да отговаря на определени минимални изисквания.
Съгласно посоченото в чл. 10, ал.1 ЗПК, договорът за потребителски кредит се
сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин,
като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер
шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора.
От приетата по делото експертиза се установява, че не всички елементи в договора са
изготвени в еднакъв размер на шрифта, доколкото са установени такива в различни размери.
Установеният шрифт е „Times New Roman“, и е с размери от 11,9; 11,6 и 7,9, използвани в
самия договор.
В погасителния план размерът на шрифта е също различен от 8,7 пункта (сн. № 3), а
име и фамилия били изписани с размер от 7,9 пункта.
От значение за правилната преценка за действителността на договора е размерът на
шрифта в самия него, който според установеното по делото, в най – големият си размер е от
11,9 пункта.
Горното означава, че договорът е сключен в нарушение на изискването на чл. 10, ал.1
ЗПК, който въвежда минимален размер на шрифта – не по-малък от 12. Това означава, че
размерът на който е изготвен договора, не може да бъде по – малък или дори равен на 12, а
следва да е по- голям от него. Размерът на шрифта е гаранция, че съдържанието на самия
договор е ясно и разбираемо за потребителя. Предвид отсъствието на самия потребител и
ответник и липсата на данни за неговата грамотност и възприемчивост, дали съдържанието
на сключения договор е било ясно и разбираемо за него, то спазването на изискването на чл.
4, т. 2 от ДИРЕКТИВА 2008/48/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 23
април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива
87/102/ЕИО на Съвета, не може да се презумира. Самата норма на чл. 10, ал.1 ЗПК,
представлява своеобразна гаранция за ясно, кратко и по разбираем начин посочване на
основните елементи от договора, както нарушаването на чл. 10, ал.1 ЗПК, води до
недействителност на целия договор.
Това прави, сключеният договор неотговарящ на изискванията на чл. 10, ал.1 ЗПК, с
това и на основание чл. 22 ЗПК, той е недействителен.
Съдът служебно намира, че договорът не отговаря и на изискванията на чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПК, доколкото в него не е посочен ГПР. Дори и подобно на посочения в договора ГЛП
(чл. 1, ал. 5), той да е 0%, законът изисква ясното му посочване, без да се налага тълкуване
3
на самия договор относно наличието или липсата на такъв. Това представлява нарушение на
чл. 10, т. 2, б. „ж“ от ДИРЕКТИВА 2008/48/ЕО.
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.
1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен.
Съдът приема, че на основание чл. 22 вр. Чл. 10, ал.1 и чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК,
договорът за кредит е недействителен.
Съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита.
От събраните по делото доказателства, приложеното извлечение от счетоводните
книги при банката се установява, че кредитополучателят не е извършвал плащания по
договора за кредит, съгласно погасителния план. Поради това, че съгласно чл. 23 от ЗПК,
когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща
само чистата стойност на кредита, съдът намира, че искът по чл. 422 от ГПК вр. 124 от ГПК
вр. вр.чл.430 от ТЗ за сумата от 6900 лв. главница е основателен и следва да се уважи.
Забраната за дължимост на лихви, означава, че ответникът не дължи законна лихва
върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение, считано от 18.04.2024 г. и в тази част искът следва да се отхвърли. Съгласно
посоченото в т. 4 от Решение на Съда (трети състав) от 9 ноември 2016 година по дело C-
42/15 (Home Credit4), член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че
допуска държавата членка да предвиди в националната си правна уредба, че когато не
съдържа всички изисквани данни по член 10, параграф 2 от тази директива, договорът за
кредит се счита за сключен без лихви и без разноски само ако става въпрос за данни, чиято
липса би могла да попречи на потребителя да прецени обхвата на своето задължение.
В този смисъл са и постановените Решение № 221 от 28.07.2025 г. на ВКС по к. т. д.
№ 951/2024 г., Решение № 50259 от 12.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3620/2021 г., III г. о., ГК,
Решение № 129 от 30.07.2024 г. на ВКС по т. д. № 630/2023 г., I т. о., ТК и мн.др.
На основание чл. 23 ЗПК следва да се отхвърли искът за по чл. 422 от ГПК вр. 124 от
ГПК вр. вр. чл. 430, ал. 2 ТЗ за сумата от 169,74 лв., представляваща възнаградителна лихва
за периода от 08.08.2023 г. до 09.04.2024г., като неоснователен.
Относно разноските по чл. 81 от ГПК:
Относно разноските в исковото производство. С оглед изхода на процеса, на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК, искането за разноски следва да се уважи, пропорционално на
уважените искове.
Предявените от ищеца искове са в общ размер на 7069,74 лв.
За предявените искове, ищецът е направил разноски за ДТ от 234,61 лв., както и
възнаграждение за адвокат в размер на 1264,54 лв.
Ищецът е платил още 1053,77 лв. за особен представител на ответника, както и
сумата от 200 лв. за изготвянето на техническата експертиза.
Общо направените от ищеца разноски са в размер на 2 518,31 лв.
Пропорционално на уважената част от исковете, в размер на 6900 лв. и на основание
чл. 78, ал.1 ГПК, следва да се уважи претенцията за разноски в размер на 2457,85 лв. и да се
отхвърли за разликата до 2 518,31 лв.
Относно разноските в заповедното производство. Съгласно задължителната
съдебна практика - т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС
следва да се присъдят на ищеца, пропорционално на предявените искове и направените по
заповедното производство разноски.
4
Съгласно Заповед за незабавно изпълнение № */22.04.2024 г. и Изпълнителен лист №
235/22.04.2024 г. са присъдени разноски, които включват 141,39 лв. заплатена държавна
такса и 761,83 лв. адвокатско възнаграждение.
Общо присъдените със заповедта разноски са в размер на 903,22 лв.
Пропорционално на уважените искове следва да се уважи претенцията за разноски в
размер на 881,53 лв. и да се отхвърли за разликата до 903,22 лв.
На основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422,ал.1 от ГПК вр. 124 от ГПК вр.
чл.430, ал.1 от ТЗ, спрямо Г. Я. С. с ЕГН ********** от с. К., общ. Н., обл.
Ш., съществуването на вземането на „Юробанк България“ АД гр.С., с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. С., район В., ул. „О.“ № *, представлявано от
изпълнителните директори Д.Ш. и П.Д., за сумата от 6900 лв. (шест хиляди и деветстотин
лева) - главница, за което вземане е издадена Заповед за незабавно изпълнение №
*/22.04.2024 г. и Изпълнителен лист № 235/22.04.2024 г. по ч.гр.д. № 504/2024 г. на НпРС,
като отхвърля иска за законната лихва върху посочената сума, считано от 18.04.2024 г. до
пълното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска по иск по чл. 422 от ГПК вр. 124 от ГПК вр. вр.чл. 430, ал.2 ТЗ, на
„Юробанк България“ АД гр.С., с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., район
В., ул. „О.“ № *, представлявано от изпълнителните директори Д.Ш. и П.Д., спрямо Г. Я. С.
с ЕГН ********** от с. К., общ. Н., обл. Ш., за признаване за установено, за
съществуването на вземането за сумата от 169,74 лв., представляваща възнаградителна
лихва за периода от 08.08.2023 г. до 09.04.2024г., за което вземане е издадена Заповед за
незабавно изпълнение № */22.04.2024 г. по ч.гр.д. № 504/2024 г. на НпРС и Изпълнителен
лист № 235/22.04.2024 г,
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, Г. Я. С. с ЕГН ********** от с. К., общ. Н.,
обл. Ш., ДА ЗАПЛАТИ на „Юробанк България“ АД гр.С., с ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление гр. С., район В., ул. „О.“ № *, представлявано от изпълнителните директори
Д.Ш. и П.Д., направените и дължими по делото разноски в размер на 2457,85 лв. (две
хиляди четиристотин петдесет и седем лева осемдесет и пет ст.), като отхвърля искането за
разноски за разликата до 2 518,31 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, вр. т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, Г. Я. С. с ЕГН ********** от с. К., общ. Н., обл. Ш., ДА
ЗАПЛАТИ на „Юробанк България“ АД гр.С., с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. С., район В., ул. „О.“ № *, представлявано от изпълнителните директори
Д.Ш. и П.Д.,направените по заповедното производство разноски в размер на 881,53 лв.
5
(осемстотин осемдесет и един лева петдесет и три ст.), като отхвърля искането за разноски за
разликата до 903,22 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Шумен в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
На основание чл. 7, ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи и докладва по ч.гр.д. №
504/2024 г.на НпРС.
Съдия при Районен съд – Нови Пазар: _______________________
6