№ 8513
гр. София, 23.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело
№ 20221110113789 по описа за 2022 година
При условията на обективно (чл.210,ал.1 ГПК) и субективно (чл.215 ГПК)
комулативно съединяване са предявени положителни установителни искове по чл. 422
ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с
чл.150 ЗЕ и по чл.86,ал.1 ЗЗД.
С исковата молба ищецът „ФИРМА”ЕАД е предявил установителни искове да бъде
признато със сила на присъдено нещо, че всеки от двамата ответници като съсобственици
му дължи поотделно , т.е. при условията на РАЗДЕЛНОСТ следните суми:
- ответницата Г. С. Н.-Г. да заплати: 1 048,24 лв, представляващи 5/8 части от
стойността на доставена , но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се в гр. АДРЕС, с абонатен № ******, по договорни отношения между страните
през периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г.; 151,31 лв, представляващи 5/8 части от
мораторната лихва върху цената на топлоенргията за периода от 15.09.2019г. до
25.08.2021г.; 21,03 лв, представляващи 5/8 части от цената на услугата „дялово
разпределение” за същия имот през периода от 01.08.2018г. до 30.04.2020г. , и 3,94 лв,
представляващи 5/8 части от мораторната лихва върху цената на услугата „дялово
разпределение” за периода от 01.10.2018г. до 25.08.2021г., за които е издадена заповед по
чл.410 ГПК по гражданско дело № 53784/2021г. по описа на СРС,68 състав, и
- ответникът С. П. Н. да заплати: 628,95 лв, представляващи 3/8 части от
стойността на доставена , но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се в гр. АДРЕС, с абонатен № ******, по договорни отношения между страните
1
през периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г.; 90,78 лв, представляващи 3/8 части от
мораторната лихва върху цената на топлоенргията за периода от 15.09.2019г. до
25.08.2021г.; 12,62 лв, представляващи 3/8 части от цената на услугата „дялово
разпределение” за същия имот през периода от 01.08.2018г. до 30.04.2020г. , и 2,36 лв,
представляващи 3/8 части от мораторната лихва върху цената на услугата „дялово
разпределение” за периода от 01.10.2018г. до 25.08.2021г., за които е издадена заповед по
чл.410 ГПК по гражданско дело № 53784/2021г. по описа на СРС,68 състав;
В хода на съдебното производство пълномощниците на ищцовото дружество
поддържат предявените искове. При устните състезания в заседанието на 26.04.2023г.
юрисконсулт на ищеца е пледирал за уважаване на исковете.
Ответниците Г. С. Н. и С. П. Н. оспорват предявените искове по основание и по
размер според изричните им изявления в представения на 29.04.2022г. общ отговор на
исковата молба. Предявено е възражение за изтекла 3-годишна погасителна давност за
предявяването на част от претендираните от ищеца вземания. Посочва се , че „задължението
не е доказано по основание и по рамер” , без да се сочат конкретни доводи. Сочат се факти ,
които затрудняват ответниците при изплащането на дължимите суми , които обаче са
неотносими към предмета на делото.
С определението по чл.140 ГПК е ОТХВЪРЛЕНО предявеното от ответника С. П. Н. с
отговора на исковата молба искане за назначаване на служебен защитник. Като необжалвано
това определение е влязло в сила.
В хода на съдебното производство , включително и в заседанието на 26.04.2023г. , в
което е даден ход по същество на делото , не се е явил представител на ответниците.
Подпомагащата страна – „ФИРМА”ООД (конституирана с определението по чл.140
ГПК – б.с.) не изпраща представител по делото , но с придружително писмо от
03.11.2022г. е представил писмени доказателства.
Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и
като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК намира за
установено следното :
Относно допустимостта на исковете :
Предявените установителни искове са ДОПУСТИМИ.
За ищеца е налице правен интерес от предяваването им , тъй като това е негово
задължение по чл.415,ал.1 ГПК поради оспорването в срока по чл.414,ал.2 ГПК от
длъжниците на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в заповедното гр.д. №
13722/2019г. по описа на СРС, 68 състав. Според изричните разпоредби на чл.416,изр.1
ГПК/редакция – ДВ, бр. 42/2009г. / и чл.422,ал.1 ГПК искът по чл.415,ал.1 ГПК е
установителен , а не осъдителен.
Относно възражението за изтекла погасителна давност :
Възражението по чл.120 ЗЗД е НЕОСНОВАТЕЛНО.
2
Вземанията за заплащане стойността на потребена топлоенергия (каквито са тези,
които са предмет на предявения иск по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка
с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ ) са периодични- независимо, че произтичат
от общ правопораждащ юридически факт (договорното правоотношение за продажба на
топлоенергия между страните) всяко от тях е САМОСТОЯТЕЛНО и различно от
останалите. Ноторно известен факт, регламентиран и в публично оповестените Общи
условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София”ЕАД на
потребители за битови
нужди в гр.София, приложими и в разглеждания случай е, че топлофикационното
дружество предоставя топлоенергията всеки месец, като потребителят заплаща цената на
доставената топлоенергия месечно. Касае се за повтарящи се през определен период от
време самостоятелни еднородни задължения с общ източник. Обстоятелството, че
месечните плащания не са еднакви и не са с предварително фиксиран размер, не
променя периодичния характер на вземанията, които възникват за
топлофикационното дружество относно плащането на цената за доставената
топлоенергия. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 3/18.05.2012г. на ОСГТК на
ВКС по тълкувателно дело № 3/2011г. Следователно предявените от ищеца главни
вземания съгласно изричната разпоредба на чл.111,буква"в", предл.3 ЗЗД се погасяват с
изтичането на тригодишна давност. Това е възприетото становище в решение № 168/
22.12.2009г. по търг. д. № 408/2009г. на ВКС, ТК , което е постановено по реда на чл.290
ГПК и е задължително за съдилищата с оглед изрично посоченото в т.2 от Тълкувателно
решение № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС.
По настоящото дело ищецът не претендира сбора от прогнозните стойности на
топлоенергията , удостоверени с издаваните месечни фактури през процесния период
(чл.32,ал.1 от Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
„ФИРМА” ЕАД на клиенти в гр. София), а претендира окончателния размер на реално
потребената топлонергия през този период, изчислен след приключване на съответния
отоплителен сезон, удостоверен в съответната изравнителна сметка за всеки
отоплителен сезон през процесния период и издадените две общи фактури №
**********/31.07.2019г. и № **********/31.07.2020г. ( чл.32,ал.2 от Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „ФИРМА” ЕАД на клиенти в гр. София),
представени с исковата молба.
Съгласно чл.114,ал.1 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, от който
вземането е станало изискуемо, т.е. от датата на падежа. Падежът на вземането по фактура
№ **********/31.07.2019г.., удостоверяваща окончателния размер на реално потребената
топлонергия през периода от 01.05.2018г. до 30.04.2019г., е 14.09.2019г. според посоченото
в същата фактура. Падежът на вземането по фактура № **********/31.07.2020г.,
удостоверяваща окончателния размер на реално потребената топлонергия през периода от
01.05.2019г. до 30.04.2020г., е 14.09.2020г. според посоченото в същата фактура. Тези
падежи са определени в съответствие с чл.33,ал.2 и ал.3 във връзка с ал.4 и ал.5 от Общи
3
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „ФИРМА” ЕАД на
клиенти в гр. София. Следователно погасителната давност за задълженията по първата
фактура № **********/31.07.2019г. е започнала да тече от 15.09.2019г., и е изтекла на
15.09.2022г. , а за втората фактура № **********/31.07.2020г. е започнала да тече от
15.09.2020г. , и ще изтече на 15.09.2023г.
Съгласно изичната разпоредба на чл.422,ал.1 ГПК установителният иск по
чл.415,ал.1 ГПК се счита предявен от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение. В конкретния случай заявлението по чл.410 ГПК е предявено на
15.09.2021г., т.е. преди изтичането на давностните срокове.
Предвид изложеното възражението на ответниците по чл.120 ЗЗД е неоснователно.
Относно основателността на исковете:
Предявените установителни искове са ОСНОВАТЕЛНИ.
През процесния период от месец 05.2018г. до месец 04.2020г. е съществувало
договорно правоотношение между ищцовото дружество като топлопреносно предприятие и
двамата ответници като „клиенти на топлинна енергия” по смисъла на чл.153, ал.1
ЗЕ/редакция ДВ, бр.54/2012г./, по силата на което в съсобствения на двамата ответници
имот ( което се установява от приетите като писмени доказателства нотариален акт №
119/21.06.1999г. , том ІІІ, рег. № 5992, нот. дело № 510/1999г. на нотариус Йонко Литовски и
Удостоверение № РВЕ22-ЕВ00-985/16.11.2022г. за наследниците на Иванка Христова Н. –
б.с.),намиращ се в сграда-етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа по
реда на чл.133,ал.2 ЗЕ, е била доставяна топлоенергия. Това правоотношение е възникнало
при действието на ЗЕЕЕ/отм./ с предишния собственик на имота, но е продължило да
съществува при действието на ЗЕ/обн. В ДВ, бр. 107/09.12.2003г. / и на Общите условия за
продажба на топлинна енергия от „ФИРМА”ЕАД на потребители за битови нужди в
гр.София, които съгласно чл.150,ал.2,изр.2 ЗЕ влизат в сила 30-дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителя. Ответниците
нито твърдят, нито представят доказателства за предложени от тях специални условия по
чл.150,ал.3 ЗЕ. Съответствието на Общите условия за продажба на топлоенергия с отделни
клаузи от ЗЗП и с други нормативни актове е без правно значение за възникването на
задължението на ответниците за заплащане на потребената в съсобствения им имот
топлоенергия,включително и за сградна инсталация, тъй като това задължение следва от
възмездния характер на правоотношението между ответниците като потребители на тази
топлоенергия и ищеца като нейн доставчик, както и от основния принцип в гражданското
право за недопускане на неоснователно обогатяване (чл.55 ЗЗД и чл.59 ЗЗД). Потребителят
на топлоенергия е длъжен да заплати стойността й, тъй като обратното означава да се
допусне неоснователното му обогатяване за сметка на топлопреносното предприятие.
Като потребители на топлинна енергия през посочения период за ответниците са
възникнали задължения да заплащат цената на доставената им топлоенергия за горещо
водоснабдяване и за отопление (чл.140а ЗЕ), включително и за сградна
инсталация(чл.140,ал.3 ЗЕ; чл.143 ЗЕ и чл.145,ал.2 и
4
ал.3 ЗЕ).
Според чл.139,ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда– етажна
собственост, се извършва по системата за дялово разпределение въз основа на показанията
на индивидуалните топломери в отделните имоти (чл.145, ал.1 ЗЕ). През процесния период
т.нар. услуга”топлинно счетоводство” за сградата-етажна собственост , в която се намира
обитавания от ответниците имот,
е извършвана от „ФИРМА”ООД според установеното от вищото лице по съдебно-
техническата екпертиза , прието в заседанието на 26.04.2023г. , неоспорена от страните.
Ответниците дължат на ищеца и начислените „суми за дяово разпределение”.
Възражението им в обратния смисъл е неоснователно. Според изричната разпоредба на
чл.22,ал.2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
„ФИРМА”ЕАД на клиенти на град София клиентите заплащат на продавача стойността
на услугата дялово разпределение , извършвана от избрания от тях търговец. Поради това
сумите за дялово разпределение се начисляват във фактурите, издавани от ищеца, и се
събират заедно с цената на доставената топлоенергия . Поради тези причини се касе за
вземане на ищеца.
По делото няма нито твърдения, нито доказателства през процесиня период
ответниците да са предявявали рекламации пред „ФИРМА”ЕАД и пред „ФИРМА”ООД
относно размерите на начисляваните им суми в издаваните фактури и изравнителни сметки
нито в определените срокове за това , нито след изтичането им.
Според изложените от вещото лице констатации в приетото в съдебното заседание на
26.04.2023г. заключение по съдебно-техническата експертиза, неоспорено от страните, в
издадените фактури и изравнителни сметки за процесния период количествата
топлоенергия , подадена за процесния период в процесния имот са изчислявани в
съотвествие с действалата нормативна уредба. Според приетото в заседанието на
26.04.2023г. заключение по съдебно-счетоводната експертиза счетоводството на ищцовото
дружество е водено редовно , извършени са и съответните корекции по изравнителните
сметки по партидата на ответниците за процесния период.
Според приетото в зесадението на 26.04.2023г. заключение по съдебно-счетоводната
експертиза , неоспорено от страните , за периода от 01.05. 2018г. до 30.04.2020г. сборът от
дължимите за процесния имот месечни суми за доставена топлоенергия в процесния имот
е в размер на 1 677,19 лв , а за периода от 01.08. 2018г. до 30.04.2020г. сборът от
дължимите суми за дялово разпределение е в размер на 33,65 лв.
Съгласно чл.30,ал.3 ЗС всеки съсобственик отговаря за задълженията по ползването на
съсобствения имот съобразно частта си. Съсобствениците не са солидарни длъжници.
Съгласно чл.9,ал.1 ЗН , чл. 5,ал.1 ЗН , чл.21 СК, чл.27,ал.1 СК , чл.44,т.1 СК и чл.28 СК
ответникът С. П. Н. като съсобственик при условията на съпружеска имуществена
общност на имота и като преживял съпруг на наследодателката Иванка Христова Н. е
собственик на 3/8 идеални части от правото на собственост върху процесния апартамент и
5
следователно отговаря за 3/8 части от задълженията във връзка с доставката на топлинна
енергия , т.е. 628,94 лв и за 3/8 части от задължението за плащане на услугата дялово
разпределение за този имот, т.е. 12,61 лв. Ответницата Г. С. Н. - Г. като дете на
наследодателката Иванка Христова Н. и като съсобственик по договора за продажба на
имота е съсобственик на 5/8 идеални части от правото на собственост върху процесния
апартамент и следователно отговаря за 5/8 части от задълженията във връзка с доставката
на топлинна енергия , т.е. 1 048,25 лв и за 5/8 части от задължението за плащане на услугата
дялово разпределение за този имот, т.е. 21,04 лв. Субективно съединените искове по чл.
422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с
чл.150 ЗЕ следва да бъдат уважени изцяло.
Като не са изпълнили главните си задължения на съответните падежи, ответниците
са изпаднали в забава по смисъла на чл.84,ал.1 ЗЗД (без необходимост от покана) и за
всеки от тях са възникнали акцесорните задължения по чл.86,ал.1 ЗЗД за плащане на
мораторните лихви върху неизплатените главници, които върху стойността на
топлоенергията за периода от 15.09.2019г. до 25.08.2021г. са в размер на 90,79 лв за
ответника С. П. Н. и в размер на 151,30 лв за ответницата Г. С. Н.- Г. , а върху цената на
дяловото разпределение за периода от 01.10.2018г. до 25.08.2021г. са в размер на 2,37 лв
за ответника Симен П. Н. и в размер на 3, 93 лв за ответницата Г. С. Н.- Г. ,, изчислени
по реда на чл.162 ГПК въз основа на изичсленията на вещото лице по съдебно-счетоводната
експертиза. Тъй като не са представени доказателства тези суми да са платени от
ответниците , следва да се приеме , че за ищцовото дружество съществуват лихвени
вземания против всеки от двамата ответници за посочения период и в посочения
размер. Субективно съединените искове по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК
във връзка с чл.86,ал.1, ЗЗД също следва да бъдат уважени изцяло.
Относно разноските по делото :
На ищеца следва да бъдат присъдени направените от него разноски по настоящото
исково производство – платените държавна такса (121,64лв), депазити за съдебно-
счетоводна експертиза (300 лв) и за съдебно-техническа експертиза (300 лв).
Ищцовата страна страна претендира присъждане и на юрисконсултско възнаграждение,
каквото й се полага на основание чл.78,ал.8 ГПК, тъй като е представлявана по настоящото
дело от юрисконсулт. Това искане следва да бъде уважено. Размерът на юрисконсултското
възнаграждение следва да бъде определен съгласно действащата редакция на чл.78,ал.8
ГПК (50 лв).
Всеки от двамата ответници следва да бъде осъден да плати част от разноските и от
юрисконсултското възнаграждение на ищеца, пропорционално на притежавана от него
идеална част от правото на собственост върху имота.
Съдът не присъжда разноски на ответниците , тъй като исковете са уважени, а и не са
представени доказателства за осъществени от тях разходи във връзка с насотящото дело.
Съдът не присъжда разноски и на подпомагащата страна , тъй като не е предявено
6
съответно искане , а и не са представени доказателства за извършени от нея разноски по
настоящото дело.
С оглед изрично постановеното в мотивите и в диспозитива на т.12 от Тълкувателно
решение № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС с настоящото съдебно решение следва да бъде
определен и окончателния размер на разноските в заповедното производство, като бъдат
осъдени страните да ги заплатят.
На ищеца (заявител в заповедното производство) следва да бъдат присъдени
разноските, направени от него в заповедното производство – платената държавна такса и
юрисконсултското възнаграждение, присъдено със заповедта по чл.410 ГПК. Всеки от
двамата ответници следва да бъде осъден да плати част от разноските и от
юрисконсултското възнаграждение на ищеца, пропорционално на притежавана от него
идеална част от правото на собственост върху имота.
Ответниците (длъжници в заповедното производство) не са извършили разходи по
заповедното дело.
Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1
ГПК, че Г. С. Н.-Г. ,ЕГН: **********, гр. АДРЕС, дължи на „ФИРМА” ЕАД,
ЕИК:********, със седалище и адрес на управление: гр. София,ул. Ястребец №23Б,
следните суми: 1 048,24 лв (хиляда четиридесет и осем лева и двадесет и четири стотинки),
представляващи 5/8 части от стойността на доставена , но неизплатена топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. АДРЕС, с абонатен № ******, по договорни
отношения между страните през периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г.; 151,31 лв (сто
петдесет и един лева и тридесет и една стотинки), представляващи 5/8 части от
мораторната лихва върху цената на топлоенргията за периода от 15.09.2019г. до
25.08.2021г.; 21,03 лв (двадесет и един лева и три стотинки), представляващи 5/8 части от
цената на услугата „дялово разпределение” за същия имот през периода от 01.08.2018г. до
30.04.2020г. , и 3,94 лв (три лева и деветдесет и четири стотинки), представляващи 5/8
части от мораторната лихва върху цената на услугата „дялово разпределение” за периода
от 01.10.2018г. до 25.08.2021г., заедно със законната лихва въху двете главници от датата
на предявяването на заявлението по чл. 410 ГПК- 15.09.2021г. до окончателното изплащане ,
за които е издадена заповед по чл.410 ГПК по гражданско дело № 53784/2021г. по описа на
СРС,68 състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК във връзка с
чл.415,ал.1 ГПК, че С. П. Н. ,ЕГН: **********, гр. АДРЕС, дължи на „ФИРМА” ЕАД,
ЕИК:********, със седалище и адрес на управление: гр. АДРЕС, следните суми: 628,95 лв
(шестстотин двадесет и осем лева и деветдесет и пет стотинки), представляващи 3/8 части
от стойността на доставена , но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот,
7
находящ се в гр. АДРЕС, с абонатен № ******, по договорни отношения между страните
през периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г.; 90,78 лв (деветдесет лева и седемдесет и осем
стотинки), представляващи 3/8 части от мораторната лихва върху цената на
топлоенргията за периода от 15.09.2019г. до 25.08.2021г.; 12,62 лв (дванадесет лева и
шестдесет и две стотинки), представляващи 3/8 части от цената на услугата „дялово
разпределение” за същия имот през периода от 01.08.2018г. до 30.04.2020г. , и 2,36 лв (два
лева и тридесет и шест стотинки), представляващи 3/8 части от мораторната лихва върху
цената на услугата „дялово разпределение” за периода от 01.10.2018г. до 25.08.2021г.,
заедно със законната лихва въху двете главници от датата на предявяването на заявлението
по чл. 410 ГПК- 15.09.2021г. до окончателното изплащане , за които е издадена заповед по
чл.410 ГПК по гражданско дело № 53784/2021г. по описа на СРС,68 състав.
ОСЪЖДА Г. С. Н.-Г. ,ЕГН: **********, гр. АДРЕС, ДА ЗАПЛАТИ на „ФИРМА”
ЕАД, ЕИК:********, със седалище и адрес на управление: гр. АДРЕС, следните суми:
451,03 лева (четиристотин петдесет и един лева и три стотинки), представляващи част от
направените от ищеца разноски по настоящото исково производство– платените държавна
такса за предявяване на исковата молба и депозити за съдебно-счетоводна и за съдебно-
техническа експертизи, пропорционална на уважената част от претенциите против този
ответник (чл.78,ал.1 ГПК); 31,25 лв (тридесет и един лева и двадесет и пет стотинки),
представляваващи част от полагащото се на ищцовото дружество юрисконсултско
възнаграждение в настоящото исково производство, пропорционална на уважената част от
претенциите против този ответник (чл.78,ал.8 ГПК); 24,49 лв (двадесет и четири лева и
четиридесет и девет стотинки), представляващи част от направените от ищеца разноски по
заповедното производство по гр.д. № 53784/2021г. по описа на СРС,68 състав– платената
държавна такса за предявяване на заявлението по чл.410 ГПК, пропорционална на
уважената част от претенциите против този ответник (т.12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на
ВКС), и 31,25 лв ( тридесет и един лева и двадесет и пет стотинки), представляваващи част
от полагащото се на ищцовото дружество юрисконсултско възнаграждение в заповедното
производство по гр.д. № 53784/2021г. по описа на СРС, 68 състав (т.12 от ТР № 4/2013г. на
ОСГТК на ВКС).
ОСЪЖДА С. П. Н. ,ЕГН: **********, гр. АДРЕС, ДА ЗАПЛАТИ на ФИРМА” ЕАД,
ЕИК:********, със седалище и адрес на управление: гр. АДРЕС , следните суми: 270,62
лв ( двеста и седемдесет лева и шестдесет и две стотинки), представляващи част от
направените от ищеца разноски по настоящото исково производство– платените държавна
такса за предявяване на исковата молба, депозити за съдебно-счетоводна експертиза и за
съдебно-техническа експертиза , пропорционална на уважената част от претенциите против
този ответник (чл.78,ал.1 ГПК); 18,75 лв (осемнадесет лева и седемдесет и пет стотинки),
представляваващи част от полагащото се на ищцовото дружество юрисконсултско
възнаграждение в настоящото исково производство, пропорционална на уважената част от
претенциите потив този ответник (чл.78,ал.8 ГПК); 14,69 лева ( четиринадесет лева и
шестдесет и девет стотинки), представляващи част от направените от ищеца разноски по
8
заповедното производство по гр.д. № 53784/2021г. по описа на СРС,68 състав– платената
държавна такса за предявяване на заявлението по чл.410 ГПК, пропорционална на
уважената част от претенциите против този ответник (т.12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на
ВКС), и 18,75 лв (осемнадесет лева и седемдесет и пет стотинки), представляваващи част
от полагащото се на ищцовото дружество юрисконсултско възнаграждение в заповедното
производство по гр.д. № 53784/ 2021г. по описа на СРС, 68 състав (т.12 от ТР № 4/2013г. на
ОСГТК на ВКС).
Решението е постановено при участието на подпомагащата страна „ФИРМА”ООД,
ЕИК:*******, град АДРЕС1.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването на съобщението до всяка от страните с преписа от решението (чл.259,ал.1 ГПК
във връзка с чл.7,ал.2 ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9