№ 18657
гр. София, 16.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА
МИТОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ Н. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА МИТОВА
Гражданско дело № 20251110111275 по описа за 2025 година
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Е. М.“ ЕООД, ЕИК: *********, твърди, че по силата на сключен
между „Ю. Б.“ АД /с предходно наименование „Ю. Б. Е. Д. Б.“ АД/, като кредитор, и
ответника А. В. М., ЕГН **********, като кредитополучател, Договор за поребителски
кредит № FL ******/18.08.2008 г. кредиторът е предоставил на кредитополучателя
потребителски кредит в размер на 20 000 лв. Посочва, че с подписването на договора
ответникът се е задължил да погасява задължението си по кредита на 120 месечни
анюитетни вноски, за периода от 18.09.2008 г. до 18.08.2018 г., който краен срок бил
изменен с Анекс № 1 от 21.05.2009 г. с 24 месеца – до 15.08.2020 г., когато настъпвал
крайният падеж на договора, а месечната вноска била предоговорена за сумата от
299,27 лева. Твърди, че на 18.01.2016 г. е сключен договор за цесия /Договор за
възлагане на вземания/ между „Ю. Б.“ АД и „Е. М.“ ЕООД, по силата на който
задължението на ответника, произтичащо от процесния договор за потребителски заем
е било изкупено от ищеца. Поддържа, че за периода от датата на цесията
кредитополучателят не е изпълнил поети договорни задължения към банката, а именно
– не е плащал погасителни вноски. Посочва, че в изпълнение на задължението си по
чл. 99 ЗЗД за уведомяване на длъжника за прехвърленото вземане цедентът е
упълномощил адв. Х. да извърши уведомяването от името на цедента и за негова
сметка, като прилага уведомление от името на цедента към исковата молба. Поддържа,
че въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е
било образувано ч. гр. д. № 12393/2024 г. по описа на СРС, 56 състав, по което е била
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника, и че след подадено
възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК са били дадени указания за предявяване на
1
иск за установяване на съществуването на процесните вземания. Иска се от съда да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че
дължи на ищеца сумата от 4508,13 лв., представляваща част от главницата,
претендирана в заповедното производство, а именно представляваща сбор от вноски за
периода от 15.03.2019 г. до 15.08.2020 г., ведно със законната лихва от 29.02.2024 г. до
окончателното плащане, както и сумата от 1446,97 лева, представляваща част от
вземането за лихва, за което е издадена заповедта за изпълнение, за периода от
06.03.2021 г. до 30.01.2024 г. Претендира разноски.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, в
който оспорва допустимостта и основателността на исковете. Твърди, че заповедното
производство, а следователно и исковото по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, са
недопустими, поради това, че по предходно ч.гр. д. № 63652/2022 г. по описа на СРС,
39 състав, е била издадена срещу длъжника заповед за изпълнение за същото вземане
и на същото основание, която с Определение № 30922/04.09.2023 г. е обезсилена
поради непредявяване на установителния иск в срок. На второ място счита, че липсва
идентичност между основанието на заявеното в заповедното и в исковото
производство вземане, поради това, че в исковото производство допълнително се
посочвал период на падежиралите вноски, които се претендират. Отделно от
изложеното поддържа, че вземането е погасено по давност поради обявена на
длъжника предсрочна изискуемост. Навежда довод, че част от клаузите по договора
били неравноправни и поради това нищожни, като бил нищожен и целият договор, тъй
като същият не би бил сключен без тези клаузи.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа страна следното:
От приложената по делото Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 63652/2022 г. по описа на СРС, 39 състав, е видно, че на
15.12.2022 г. (л.67) е видно, че ответникът в настоящото производство А. В. М. е
осъден да заплати на „Е. М.“ ЕООД сумата от 4 000,00 лева, частично от 19 209,91
лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № FL
******/18.08.2008 г., сключен между А. В. М. и „Ю. Б.“ ЕАД, вземанията по който са
прехвърлени на „Е. М.“ ЕООД по силата на Приложение № 4 към договор за
прехвърляне на вземания /цесия/ от 18.01.2016 г., ведно със законната лихва за периода
от 23.11.2022 г. до изплащане на вземането; сумата от 921,10 лева, представляваща
мораторна лихва за периода от 15.08.2020 г. до 21.11.2022 г.
Видно от Определение № 30922/04.09.2023 г., постановено по ч.гр.д. №
63652/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 39 състав (л.68), Заповед за
изпълнение на парично задължение от 15.12.2022 г. е обезсилена поради това, че в
указания от съда срок заявителят не е предявил иск за установяване на вземанията,
предмет на заповедта.
От приложеното ч.гр.д. № 12393/2024 г. по описа на СРС, 56 състав е видно, че
на 20.03.2024 г. съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК, по силата на която ответникът в настоящото производство А. В. М. е осъден да
заплати на „Е. М.“ ЕООД сумата от 5000 лева, представляваща главница по Договор за
потребителски кредит № FL ******/18.08.2008 г., представляваща част от дължима
главница в общ размер от 19 209,91 лева, чиято изискуемост е настъпила на краен
падеж 15.08.2020 г., ведно със законната лихва за периода от 29.02.2024 г. до
изплащане на вземането; сумата от 1 638,19 лева, представляваща мораторна лихва за
2
периода от 10.02.2021 г. до 30.01.2024 г.
Видно от съдържанието на приложения по делото Договор за потребителски
кредит № FL******/18.08.2008 г. (л.8-9 от ч.гр.д. № 12393/2024 г.), сключен между
„Ю. Б. Е. Д. Б.“ ЕАД като кредитор и А. В. М. като потребител е уговорено
предоставянето на кредит в размер на 20 000 лева, като крайният срок за погасяване на
кредита е до 18.08.2018 г. Уговорен е променлив лихвен процент в размер на сбора от
базовия лихвен процент /БЛП/ на банката за потребителски кредити за съответния
период на начисляване на лихвата плюс договорена надбавка в размер на 2,45 пункта.
Посочено е, че базовият лихвен процент се определя от Съвета на директорите на
банката или от Комитета към Съвета на директорите и подлежи на ежемесечно
преразглеждане. Промяна в БЛП се приема при съществени промени в пазарните
условия, свързани с колебанията/измененията на борсовите курсове/индекси и/или
размера на лихвения процент на финансовия пазар и пр. Посочен е годишен процент
на разходите /ГПР/ от 15,66 %.
Съгласно Анекс № 1 към Договор за потребителски кредит (л.12 от ч.гр.д. №
12393/2024 г.), сключен на 21.05.2009 г., срокът на издължаване на сумата по договора
за кредит е удължен до 15.08.2020 г.
Видно от Договор за възлагане на вземания от 2016 г. (л.15-21) и Приложение
№ 1 към него (л.29) „Ю. Б.“ ЕАД е прехвърлил вземането си срещу ответника,
произтичащо от Договор за потребителски кредит от 18.08.2008 г. на ищеца „Е. М.“
ЕООД.
По делото е изслушано заключение на съдебно-счетоводна експертиза (л.79-
80), което съдът кредитира като компетентно, обосновано и отговарящо в пълнота на
поставените въпроси. Според вещото лице на 18.08.2008 г. сумата по отпуснатия
кредит в размер на 20 000 лева е изцяло усвоена от ответника на 18.08.2020 г.
посредством превод на неговата разплащателна сметка. По договора са извършени
плащания в общ размер на 3 466,75 лева, с които са погасени 790,09 лева главница за
периода 18.09.2008 г. – 15.06.2009 г., 2 659,15 лева възнаградителна лихва за периода
18.09.2008 г. – 15.08.2009 г., 1,61 лева за периода 17.10.2008 г. – 24.07.2009 г. и такси
РС в размер на 15,90 лева за периода от 18.09.2008 г. до 18.09.2010 г. Размерът на
непогасените вземания за главница по Договор за потребителски кредит № FL
******/18.08.2008 г. за периода 15.03.2019 г. – 15.08.2020 г. е в размер на 4 789,16 лева.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна
страна следното:
По предявените искове по реда на чл. 422 ГПК:
Допустимостта на предявената искова претенция по установителния иск,
предвид релевирането й по реда на чл. 422 ГПК, се обуславя освен от наличието на
общите процесуални предпоставки, още и от подаването на възражение от длъжника в
срока по чл. 414 ГПК, предявяването на установителен иск в едномесечен срок от
уведомяването на кредитора, както и от тъждество между вземането по заповедта за
изпълнение и претендираното в исковото производство.
Процесуална предпоставка от категория на абсолютните за допустимостта на
всеки иск е липсата на друго влязло в сила съдебно решение или издадена заповед за
изпълнение между същите страни, на същото основание и за същото искане. В
случаите, когато е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и тя е оспорена от
длъжника по реда на чл. 414 ГПК, кредиторът може и следва да осъществи защита на
вземането си чрез предявяване на специалния установителен иск по чл. 422 ГПК в
3
едномесечния преклузивен срок по чл. 415, ал. 1 ГПК, за да установи със сила на
присъдено нещо неговото съществуване. Признаването на вземането с влязло в сила
съдебно решение по така предявения иск придава изпълнителна сила на оспорената
заповед за изпълнение – чл. 416 ГПК, като въз основа на същата кредиторът има право
да се снабди с изпълнителен лист и да проведе принудително изпълнение. При
обезсилване на заповедта за кредитора би съществувал правен интерес да предприеме
защита на вземането си чрез предявяване на осъдителен иск по общия ред.
Обезсилването на заповедта за изпълнение с влязъл в сила акт на съда не се ползва със
сила на присъдено нещо относно недължимост на вземането и този извод е безспорен
предвид възможността за предявяване на осъдителен иск за вземането. Не съществува
процесуална пречка обаче за предявяване на вземането чрез иницииране на ново
заповедно производство, а при подадено възражение – чрез установителен иск по реда
на чл. 422 ГПК. Основанията за недопустимост на производството са уредени в закона
и не могат да се тълкуват и прилагат разширително. В случай на обезсилена заповед за
изпълнение не е изключен правният интерес на кредитора да предяви вземането си по
реда на заповедното производство отново – напротив, той се ползва с положителните
последици – по-нисък размер на държавната такса, по-бързо произнасяне на съда, а и
изминалият период от време поставя възможност за реализиране на новонастъпили
обстоятелства, при които вземането да е вече безспорно. Последици от обезсилване на
заповедта за изпълнение по първото инициирано заповедно производство се
ограничават до загуба на платената държавна такса и на заличаване последиците
относно погасителната давност. Такава обаче не е недопустимостта на новото
заявяване по реда на заповедното производство. Цитираната от ответника съдебна
практика не е относима. На първо място, тя не е постановена по повод разглеждания в
настоящото производство въпрос и не може да се тълкува и прилага превратно. В нея
се коментира обратната хипотеза – недопустимост на осъдителния иск, когато не е
обезсилена заповедта за изпълнение за същото вземане, поради липса на правен
интерес, като за пълнота в мотивите се сочи, че осъдителният иск би бил приложим
ред за защита при обезсилена заповед за изпълнение.
Ето защо съдът намира, че производството е допустимо и предявените искове
следва да се разгледат по същество.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК
вр. чл. 99 ЗЗД:
Основателността на иска се обуславя от кумулативното наличие на следните
предпоставки: 1./валидно възникнало правоотношение по договор за потребителски
кредит между „Ю. Б.“ АД, в качеството на кредитодател, и ответника с твърдяното
съдържание, по силата на което ответникът е получил претендираната сума и се е
задължил да я върне в посочения срок; 2./ изискуемост на задължението на ответника;
3./ наличието на валиден договор за цесия, по силата на който ищецът е придобил
процесните вземания; 4./ съобщаването на цесията на ответника от първоначалния
кредитор или негов пълномощник. На основание чл. 154, ал. 1 ГПК установяването на
същите е в тежест на ищеца, който черпи от тях изгодни правни последици. При
установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже наличието
на обстоятелства които са основание за спиране и/или прекъсване на погасителната
давност за вземането, както и погасяване на задълженията си чрез тяхното изпълнение.
Между страните не се спори, а и от представения Договор за потребителски
кредит № FL******/18.08.2008 г. се установява, че между „Ю. Б.“ ЕАД е сключен
процесния договор за потребителски кредит, като от представения по делото Договор
4
за прехвърляне на вземания и Приложение № 1 към него се установява, че вземането
на банката срещу ответника е прехвърлено на ищеца.
Процесният договор за потребителски кредит е сключен при действието на
Закона за потребителския кредит (Обн., ДВ, бр. 53 от 30.06.2006 г., в сила от
01.01.2007 г., отм. ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г.). Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 1
ЗПК (отм.) договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който
кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане. Следователно въз основа на сочената разпоредба и в отклонение от
правилото на чл. 240 ЗЗД, установяващ реален характер на договора за заем, по
отношение на договора за потребителски кредит законодателят е предоставил
възможност същият да се сключи както като реален, така и като консенсуален договор.
Във втория случай договорът е двустранен, като пораждащ от една страна
задължението на кредитодателя да предостави договорената сума, а от друга –
задължението на кредитополучателя да я върне.
Съдът намира, че въз основа на анализираните доказателства при условията на
пълно и главно доказване е установено предоставянето в полза на ответника на кредит
в размер от 20 000 лв. въз основа на процесния договор.
Съобразно вмененото от закона правомощие на съда да проверява валидността
на договора за кредит и противоречието на същия с императивните правни норми и
добрите нрави, съдът намира следното:
По отношение действителността на процесния договор, приложение намират
разпоредбите на ЗПК (отм.). В чл. 14, ал. 1 ЗПК (отм.) са изброени хипотезите, в които
договорът за потребителски кредит е нищожен, а именно при неспазване на
изискванията на чл. 6, чл. 7, т. 4 – 14, чл. 8, ал. 1, чл. 9, ал. 1 и чл. 10. Процесният
договор е сключен в писмена форма съгласно чл. 6, ал. 2 ЗПК (отм.). Същият съдържа
информация за чистата стойност на кредита, условията за издължаване на кредита от
потребителя, свързаните с договора разходи, които трябва да бъдат понесени от
потребителя, правото на потребителя да погаси предсрочно кредита, разходите по чл.
21, ал. 2, като настоящият състав намира, че договорът съответства на условията за
действителност, регламентирани в чл. 7, т. 4, 6, 8, 9, 11 и 12 ЗПК (отм.). Същевременно
обаче, съдът намира, че не са спазени изискванията на чл. 7, т. 7 ЗПК (отм.), тъй като в
договора не са посочени ясно и разбираемо за потребителя условията, при които
възнаградитената лихва по кредита може да бъде променяна.
Методът за изчисляване на съответния лихвен процент трябва да съдържа ясно
и конкретно разписана изчислителна процедура, посочваща вида, количествените
изражения и относителната тежест на всеки от отделните компоненти – пазарни
индекси и/или индикатори. Когато кредитополучателят – потребител не е получил
предварително достатъчно конкретна информация за начина, метода, по който банката
кредитор може едностранно да промени размера на възнаградителната лихва,
респективно базовия лихвен процент, както и когато методологията, създадена от
банката кредитор, например с нейни вътрешни правила не е част от договора за
кредит, банката не може да се счита за добросъвестна по отношение на общата
дефиниция за неравноправна клауза по чл. 143 ЗЗП, за да е приложимо правилото по
чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП. Уговорката в договора за кредит, предвиждаща възможност за
едностранна промяна на договорения лихвен процент въз основа на непредвидено в
самия закон основание и когато такова договорно изменение не е обвързано с
обективни обстоятелства, които са извън контрола на доставчика на услугата, е
5
неравноправна по смисъла на общата дефиниция по чл. 143 ЗЗП. /в този смисъл
Решение № 50053/18.07.2023 г. по т.д. № 614/2022 г., II т.о. на ВКС/.
В конкретния случай, в клаузата на чл. 3, ал. 4 от договора е посочено
единствено, че базовият лихвен процент се променя при съществени промени в
пазарните условия, свързани с колебания/изменения на борсовия курс/индекс и/или
размера на лихвения процент на финансовия пазар и др. Така формулираната клауза
съдържа единствено общи компоненти, които не са определени достатъчно ясно, нито
са определяеми по точен начин и не дават възможност да се предвиди кой точно
икономически показател ще съобрази банката при промяна на БЛП. Липсва яснота
относно методиката и математическия алгоритъм за начина на формиране на
едностранна промяна на лихвата, липсва обвързаност на конкретния размер на
повишаването на лихвата с повишаването на индекса. Липсата на такава конкретна
методика или формула създава възможност при наличие на изменение на
променливата компонента кредиторът произволно да променя размера на лихвата по
кредита. Поради това, клаузата на чл. 3, ал. 1 и 4 от договора са сключени в нарушение
на принципа за добросъвестност, създават значителна неравнопоставеност между
страните относно правата и задълженията, и са във вреда на потребителя. По този
начин само формално е изпълнена разпоредбата на чл. 7, т. 7 ЗПК (отм.).
Предвид изложеното, договорът за потребителски кредит е недействителен на
основание чл. 14, ал. 1 ЗПК (отм.)
Съгласно чл. 14, ал. 2 ЗПК (отм.), когато договорът за потребителски кредит е
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи
лихви или други разходи по кредита.
По възражението за изтекла погасителна давност:
Съгласно чл. 110 ЗЗД с изтичането на пет години се погасяват всички вземания,
за които законът не предвижда друг срок.
Съгласно задължителните разяснения в ТР № 3 от 21.11.2024 г. по т.д. № 3/2023
г. на ОСГТК на ВКС при уговорено погасяване на паричното задължение на отделни
погасителни вноски с различни падежи, давностният срок за съответната част от
главницата и/или за възнаградителните лихви започва да тече съгласно чл. 114 ЗЗД от
момента на изискуемост на съответната вноска. При обявяване на дълга за предсрочно
изискуем давностният срок за вноските от главницата с настъпил до този момент
падеж, започва да тече от предсрочната изискуемост.
В случая, давността за вземанията по кредита е прекъсната с подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 29.02.2024 г., като за периода
13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. давността за вземанията е спряна на основание чл. 3, т. 2
ЗМДПИППП. От изложеното следва извод, че погасени по давност са всички
вземания, чиято изискуемост е настъпила до 22.12.2018 г., а непогасени по давност са
вземанията, чиято изискуемост е настъпила след тази дата.
В случая е предявена главница за периода 15.03.2019 г. – 15.08.2020 г. и по
изложените съображения същата не е погасена по давност.
С оглед заключението на вещото лице, според което главницата по Договор за
потребителски кредит № FL ******/18.08.2008 г. за периода 15.03.2019 г. – 15.08.2020
г. е в размер на 4 789,16 лева, като няма данни за извършени погасявания на тази сума,
с оглед диспозитивното начало искът за главница се явява основателен и следва да
бъде уважен в пълния заявен размер. Плащанията, отнесени за погасяване на други
вземания, следва да бъдат съобразени като погасяване на главница с падеж преди
6
процесния, и не могат да бъдат съобразени като основание за редуциране на
главницата за заявения в настоящото производство период на дължимост.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Предвид извода за недействителност на договора за потребителски кредит и на
основание чл. 14, ал. 2 ЗПК /отм./ искът за мораторна лихва подлежи на отхвърляне.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни.
Разноските, дължими в полза на ищеца за заповедното производство, следва да
бъдат изчислени на база сумата от 119,10 лева за държавна такса, и 215,30 лева за
адвокатско възнаграждение. Следователно с оглед уважената част от исковете
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 253,15 лева разноски
за заповедното производство.
Съразмерно на уважената част от исковете и съобразно приложения списък и
доказателства за плащане, на ищеца следва да бъдат присъдени 665,50 лева. разноски
за исковото производство.
Ответникът е доказал разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1050
лева (л.30 от ч.гр.д. № 12393/2024 г.), което следва да бъде отнесено общо към
исковото и заповедното производство. Съразмерно на отхвърлената част от исковете
следва да му бъдат присъдени разноски в размер на 255,13 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр.
99 ЗЗД, че А. В. М., ЕГН: ********** дължи на „Е. М.“ ЕООД, ЕИК: *********,
сумата от 4508,13 лева, представляваща част от главницата по Договор за
потребителски кредит № FL ******/18.08.2020 г. в заявен общ размер от 19 209,21
лева, а именно представляваща сбор от вноски за периода от 15.03.2019 г. до
15.08.2020 г., ведно със законната лихва от 29.02.2024 г. до окончателното плащане,
която сума представлява част от сумите, за които по ч.гр.д. № 12393/2024 г. по описа
на СРС, 56 състав е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1446,97 лева, представляваща част от вземането за
лихва, за което е издадена заповедта за изпълнение, за периода от 06.03.2021 г. до
30.01.2024 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА А. В. М., ЕГН: ********** да плати на „Е. М.“ ЕООД, ЕИК:
*********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 253,15 лева разноски за
заповедното производство и сумата от 665,50 лева. разноски за исковото
производство.
ОСЪЖДА „Е. М.“ ЕООД, ЕИК: ********* да плати на А. В. М., ЕГН:
7
********** сумата от 255,13 лева разноски в заповедното и исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2 – седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8