Решение по дело №12076/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 3284
Дата: 12 октомври 2022 г. (в сила от 12 октомври 2022 г.)
Съдия: Анна Димитрова Дъбова
Дело: 20215330112076
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 юли 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 3284
гр. Пловдив, 12.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Анна Д. Дъбова
при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова
като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело №
20215330112076 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 238 и сл. ГПК.
Образувано по предявени от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град София, бул. „Д- р
Петър Дертлиев” № 25, офис- сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, против П. В. Д.,
ЕГН **********, с адрес гр. П., *****, кумулативно обективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и по чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 22 689, 15 лв. – представляваща
предсрочно изискуема главница, дължима по договор за потребителски
паричен кредит № **/20.06.2017 г., сключен между ответника и “Уникредит
Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на ищеца
с Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания от
20.01.2020 г. към Рамков Договор за продажба и прехвърляне на вземания от
02.11.2018 г., сключен между “Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и
“Агенция за събиране на вземания” ЕАД, сумата в размер от 1 658, 48 лв.
възнаградителна лихва за периода от 14.05.2019 г. до 20.01.2020 г. и сумата в
размер от 1 768, 70 лв. - обезщетение за забава за периода от 15.05.2019 г. до
30.06.2021 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата
на депозиране исковата молба в съда – 01.07.2021 г., до окончателното й
изплащане.
Ищецът твърди, че е кредитор на ответника по силата на Индивидуален
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 20.01.2020 г. към Рамков
Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 02.11.2018 г., сключен
1
между “Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и “Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, с което цедентът прехвърлил на ищеца процесните вземания
срещу длъжника. Твърди, че съгласно договорът за цесия ищецът се задължил
от името на цедента и за своя сметка да изпраща уведомления за извършената
цесия, за което бил надлежно упълномощен от страна на цедента. Поддържа,
че изпратил уведомление за прехвърляне на вземанията, ведно с уведомление
за предсрочна изискуемост от първоначалния кредитор, което уведомление се
върнало в цялост като неполучено. Прилага уведомленията за извършена
цесия и към исковата молба и счита, че с връчването й за отговор,
изявлението на цедента чрез надлежно упълномощения цесионер следва да се
счита достигнало до длъжника, дори последният да участва в производството
чрез назначен по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител. Твърди, че на
20.06.2017 г. ответникът П. В. Д. сключил с “Уникредит Кънсюмър
Файненсинг” ЕАД договор за потребителски паричен кредит № **/20.06.2017
г., сключен при Общи условия. По силата на така сключения договор по
банковата сметка на кредитополучателя била преведена сумата в размер от 26
000 лв., от която сумата от 6 037, 08 лв. е заплатена по сметка на
кредитополучателя, а сумата от 19 962, 92 лв. е преведена за рефинансиране
на задължение към “Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД по договор №
2628423. Твърди, че заемната сума, подлежаща на връщане е от 26 390 лв.,
включваща чистата стойност на кредита от 26 000 лв. и такса за разглеждане
на кредита от 390 лв. Твърди, че било установено и задължение за заплащане
на възнаградителна лихва в размер от 11 567, 63 лв. Сочи, че потребителят
поел задължение за връщане на предоставената в заем сума, ведно с
възнаградителна лихва, на 120 месечни анюитетни вноски, всяка от 316, 31
лв., с падеж на първата вноска на 14.07.2017 лв. и на последната на 14.06.2027
г. Твърди, че поради допусната забава в плащанията вземането по договора за
кредит е обявено за предсрочно изискуемо на основание чл. 12, ал. 2, б. „а“ от
Общите условия към договора. Твърди, че предсрочната изискуемост е
обявена на 14.05.2021 г., когато на длъжника е връчено уведомление за
обявяване на вземанията по договора за предсрочно изискуеми. По така
изложените съображения се моли за уважаване на предявените искове.
Ответникът П. В. Д. не е депозирал в законоустановения за това срок
по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства намира, че са
налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 ГПК за постановяване на
неприсъствено решение по отношение на ответника.
Ответникът е получил препис от исковата молба по месторабота на
основание чл. 49 ГПК във вр. с чл. 47, ал. 3 ГПК, чрез друго лице, съгласно да
приеме съобщението (така Определение № 7 от 05.01.2017 г. на ВКС по ч. т.
д. № 2496/2016 г., II т. о., ТК), като в законоустановения за това срок по чл.
131, ал. 1 ГПК не е депозирала отговор на исковата молба.
Ответникът е бил редовно призован за съдебното заседание, проведено
2
на 06.10.2022 г., като е получил призовката отново по месторабота.
Въпреки редовното му призоваване ответникът не се е явил в съденото
заседание за разглеждане на делото. Последният е бил редовно уведомен за
възможността за постановяване на неприсъствено решение против него с
получаване на разпореждането на съда, постановено по реда на чл. 131 ГПК,
както и с призовката за първото по делото съдебно заседание.
Следователно налице са предпоставките, установени в разпоредбата на
чл. 238, ал. 1 ГПК, а именно – ответникът да не е подал отговор на исковата
молба, да е бил редовно призован за първото по делото съдебно заседание, на
което не се е явил и не е депозирал молба за разглеждането му в негово
отсъствие.
Налице е и третата кумулативно изискуема предпоставка за
постановяване на неприсъствено решение, а именно от събраните по делото
писмени доказателства, да се установява, че исковата претенция е вероятно
основателна, което обстоятелство следва от приложените към исковата молба
писмени доказателствени средства.
По така изложените съображения предявените искове следва да бъдат
уважени, като в полза на ищеца и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК се присъдят
сторените от последния разноски в заповедното и исковото производство.
С оглед изхода на правния спор в полза на ищеца и на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК следва да бъдат присъдени сторените разноски в исковото
производство в 1 044, 65 лв. за заплатена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определи в размер на сумата от 100 лв. на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредба за
заплащането на правната помощ, или сумата от общо 1 144, 65 лв.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
П. В. Д., ЕГН **********, с адрес гр. П, *****, да заплати на „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление град София, бул. „Д- р Петър Дертлиев” № 25, офис- сграда
Лабиринт, ет. 2, офис 4, сумата от 22 689, 15 лв. – представляваща
предсрочно изискуема главница, дължима по договор за потребителски
паричен кредит № **/20.06.2017 г., сключен между ответника и “Уникредит
Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на ищеца
с Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания от
20.01.2020 г. към Рамков Договор за продажба и прехвърляне на вземания от
02.11.2018 г., сключен между “Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и
3
“Агенция за събиране на вземания” ЕАД, сумата в размер от 1 658, 48 лв.
възнаградителна лихва за периода от 14.05.2019 г. до 20.01.2020 г. и сумата в
размер от 1 768, 70 лв. - обезщетение за забава за периода от 15.05.2019 г. до
30.06.2021 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата
на депозиране исковата молба в съда – 01.07.2021 г., до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА П. В. Д., ЕГН **********, да заплати на „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, сумата от 1 144, 65 лв.
разноски в исковото производство по гр.д. № 12076/2021 г. на Районен съд -
Пловдив, IX граждански състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. Решението
подлежи на контрол по реда на чл. 240 ГПК в едномесечен срок от връчването
му от страната, срещу която е постановено.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: __п/____________________
4