Р Е Ш Е Н И Е
№93 26.03.2020 г.
град
Несебър
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Несебърският районен съд граждански
състав
на пети март две хиляди и двадесета
година
в публично заседание в
следния състав:
Районен съдия: Евгени Узунов
при секретаря Мая Деянова
като разгледа докладваното
от съдията Е.Узунов
гражданско дело № 413 по
описа за 2020година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по повод исковата молба на В.Т.Т. с ЕГН-********** от
гр.*********, с пълномощник адв.В.В., с посочен съдебен адрес ***, чрез адв.В.
против К.Н.Г. с ЕГН-********** ***, хотел-ресторант „Г.“.
Твърди се, че
на 05.04.2017г. в к.к.С.Б., бар“К.“
ищецът е бил нападнат и бит от ответника – деяние за което е образувано
наказателно производство, което е било прекратено, тъй като не са установени
признаците по чл.131, ал.1, т.12 от НК, а престъпление по чл.130, ал.1 от НК
съгласно разпоредбата на чл.161, ал.1 НК се преследва по тъжба на пострадалия.
Така се твърди, че при инцидента са нанесени от ответника удари с юмруци по
главата на ищеца, в следствие силата на които последния паднал на земята. В
резултат ищецът е получил следните телесни увреждния: отток на лицето в ляво и
оток на долна устна с ранички по кожата и лигавицата, кръвонасядане по
вътрешната повърхност на устната кухина, в следствие на които изпитвал
затруднения при храненето и поемането на течности. Дълго време след това
чувствал силни болки в тилната област на главата и зъбите от лявата страна,
боляла го и дясната ръка, която контузил при падането на земята.
За
претърпените болки и страдания от нанесените му телесни увреждания претендира
обезщетение в размер на 3000лв., ведно със законната лихва от датата на
увреждането 05.04.2017г. до окончателното изплащане на сумата. Представя
писмени доказателства; моли да се изиска и приложи ДП № 304ЗМ196/2017г. по
описа на РУ-Несебър и да бъдат допуснати до разпит двама свидетели-очевидци за
установяване нанасянето на побоя и един свидетел за доказване състоянието на
ищеца след инцидента-претърпените болки и страдания.Моли се за допускане на СМЕ
с поставени въпроси. Претендират се съдебни разноски.
В месечния срок
е постъпил писмен отговор, с който предявеният иск се оспорва единствено по
размер. Потвърждава се, че на посочената в исковата молба дата е възникнал
конфликт между двамата, породен от недоразумение и последван от сбиване, в
което са участвали и други лица. Навежда се че претендираният от ищеца размер
на обезщетение е твърде завишен, предвид получените травматични увреждания и не
съответства на критериите за справедливост по чл.52 ЗЗД. Моли се за намаляване
размера на обезщетението за неимуществени вреди, като в условията на
евентуалност се твърди че е налице съпричиняване по смисъла на чл.51 ЗЗД,
изразяващо се в провокативно отношение на ищеца към ответника предхождащо и
провокирало последващия конфликт.
В хода на
производството се разпитаха свидетели.
Видно от
доказателствата по делото се установява, че на 04.04.2017 г., ищеца В.Т. по
повод завръщането си от работа в чужбина, решил да устрои събиране в заведение
с приятели.Около седем човека, около 23:30 ч, отишли в бар „К."/бившо М./, находящ се в к.к „С.Б.",
община Несебър. Настанили се на маса до входа на заведението. По това време на
бара в заведението се намирали и ответника К.Г. и негов приятел И.С..
Всички се
забавлявали и танцували, консумирали са алкохолни напитки. В заведението имало
диджей, който си тръгнал и тъй като лица от компанията на ищеца се познавали с
лица от персонала на заведението им било позволено всеки сам да си избира и пуска музика от
музикален пулт в заведението.
Ответникът К.Г.,
възприел, че ищеца В.Т., често ходи да сменя музиката, поради което решил, че
той е диджей на заведението. Мислейки го за такъв, започнал да му поръчва
песни, а от своя страна Т., изпълнил на няколко пъти музикални желания на Г..
Около 05:00 ч.
на 05.04.2017 г., след поредно поръчване на песен от страна на ответника към
ищеца,последният отказал да пусне музика по желание на К.Г.. Последният,
недоволен от отказа станал от мястото на което бил,застанал фронтално лице в лице с ищеца и му нанесъл
юмручен удар в областта на лицето, в следствие на което той паднал на земята,
до масата, на която седял. Настанала суматоха. Всички се струпали около масата
на Т., а Г. след като ударил Т. излязъл от заведението.
В.Т. подал
сигнал на телефон 112.
На място бил
изпратен полицейски автопатрул, които установили, и съответно отвели в РУ на
МВР-Несебър за изясняване на случая, лицата, участвали в сбиването.
От
свидетелските показания приложени по делото категорично се установява, че
свидетелят К.Г. е нанесъл юмручен удар, в областта на лицето на пострадалия- ищец
В.Т..В следствие на нанесения удар и в рпряка причинно следствена връзка с него
Т. поднал на земята.
Настоящият
състав на съда приема за безспорно установено, че
ответникът е извършил виновно визираното по-горе обществено опасно
деяние, в резултат на което е причинил на ищеца, като пряка и непосредствена
последица, травматични увреждания,а иименно:
Контузия на
лявата половина на лицето и на лявата половина на долната устна и контузия на
левите долни три зъби - втори, трети и четвърти зъб.
Видно от
съдържанието на заключението по съдебно-медицинската експертиза уврежданията са
получени вследствие действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети и са
получени по механизма на удряне с такива предмети и (или) падане и удряне на
травмираните области на тялото по такива предмети. Уврежданията в областта на
лявата половина, лявата устна и болките в областта на посочените леви зъби,
отговарят да са били получени вследствие нанасяне на удар с ръка, като пръстите на ръката са били свити в
юмрук отговарят ударът да е бил нанесен с дясната ръка
Болките в
областта на дясната предмишница и тилните области на главата, са били получени
при падането на ищеца и удряне на дясната предмишница и тилните области на
главата по обзавеждането в заведението и съответно, при падането и удрянето на
главата на повърхността на терена на местопроизшествието.
Установените увреждания
в областта на лявата половина на лицето, лявата половина на долната устна отвън
и по лигавичната й повърхност, както и контузията на долните леви зъби в
тяхната съвкупност, са причинили на пострадалия- „ВРЕМЕННО РАЗСТРОЙСТВО НА
ЗДРАВЕТО, НЕОПАСНО ЗА ЖИВОТА".При обичаен ход на оздравителните процеси,
такива увреждания заздравяват за срок от около 2-3 седмици. Вследствие падането
и удрянето на дясната ръка и главата в тилната област, на пострадалия са му
били причинени „БОЛКИ И СТРАДАНИЯ", При обичаен ход на оздравителните
процеси, болките при такива увреждания продължават около една седмица.
Съдът намира,
че, съгласно нормата на чл.45, вр. с чл. 52 от ЗЗД, се ангажира деликтна
отговорност на ответника за обезщетяване на претърпените от пострадалия, в
резултат от нанесените му телесни повреди, неимуществени вреди.
Касателно
размера на вредите и на дължимото обезщетение, от показанията на разпитаните по
делото свидетели и заключението на вещото лице по извършената СМЕ се
доказва, че оздравителния процес в съвкупност е бил с продължителност 2-3
седмици. Ищецът в продължение на няколко дни изпитвал затруднение при хранене и
пиене.
Съдът,
кредитира показанията на свидетелите Калпаклиев и Киров , тъй като първият е
имал собствени възприятия за състоянието на ищеца непосредствено след инцидента
и в продължителен период от време след това.Близостта им като приятели и факта,
че Киров и ищеца са в отношения, които внасят съмнение за заинтересованост не
се потвърждават при съпоставката им с останалите доказателства по делото. Според
заключението на експерта, по време на лечението пострадалият е бил с
временно затруднение на дъвченето и говоренето за срок от 2-3 седмици при
обичаен ход на оздравителния процес.
Като
взе предвид причинените на ищеца травматични увреждания, съпътстващите ги
физически болки и страдания, продължителния период на лечението им,
здравословното състояние и възрастта на пострадалия преди инцидента, и икономическите условия в
страната към датата на извършване на непозволеното увреждане, съдът намира, че,
в съответствие с установения в чл.52 от ЗЗД принцип, размерът на дължимото на
въззиваемия от жалбоподателя обезщетение за неимуществени вреди следва
да бъде определен в размер на сумата от
общо 800.00 /осемстотин/ лева, за които искът по чл.45, ал.1, вр. чл.52 от ЗЗД
е основателен и доказан, като иска над този размер, следва да бъде отхвърлен.
Ответника,
следва да бъде осъден и да заплати държавна такса по делото, съразмерно с
уважената част от иска.
При този изход
на делото и с оглед претенцията за разноски на ищцовата страна, на осн. чл. 78,
ал.1 от ГПК такива следва да и бъдат присъдени.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
К.Н.Г. с ЕГН-********** ***, хотел-ресторант „Г.“ да заплати на В.Т.Т. с ЕГН-**********
от гр.*********, с пълномощник адв.В.В., с посочен съдебен адрес ***, чрез адв.В.
сума в размер на 800 /осемстотин/ лв., представляващи обезщетение за понесени неимуществени
вреди ведно със законна лихва върху тази сума от датата на деликта 05.04.2017г. до окончателно им изплащане, както и сумата от 1002 лв (хиляда и два
лева ) лева разноски по делото.
ОСЪЖДА К.Н.Г.
с ЕГН-********** ***, хотел-ресторант „Г.“ да заплати по сметка на РС Несебър,
сума в размер на 32 лева /тридесет и два лева/ – държавна такса върху уважения
размер на исковете.
Решението може
да бъде обжалвано в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен
съд – Бургас.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: