№ 1119
гр. София, 25.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ХРИСТО КР. КРАЧУНОВ
при участието на секретаря ЛЮБОМИРА Г. СЕРАФИМОВА
като разгледа докладваното от ХРИСТО КР. КРАЧУНОВ Гражданско дело
№ 20211110126594 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба от „Т------” АД, с която са предявени
установителни искове срещу П. Д. П..
Ищецът твърди, че между „Т------” АД и П. Д. П. е сключен договор за потребителски
кредит № ------ от 11.05.2017г. Кредитът в размер на 1500 лева е предоставен и усвоен
изцяло от кредитополучателя. Ответникът е сключил и застраховка „Ж----------“, за което
заплатил сумата от 152,10 лева. Съгласно условията по договора, кредитополучателят дължи
възнаградителна лихва в размер на 26,78 %, както и е определен и фиксиран годишен
процент на разходите от 45,22%, поради което общото задължение по договора в размер на
2458,88 лева. Кредитополучателят се е задължил да погаси кредита на 26 месечни вноски,
платими до 15-то число на съответния месец, всяка от които в размер на 94,57 лева, а
последната- в размер на 94,63 лева, дължима на 15.07.2019 г., като в случай на допусната
забава, кредитополучателят дължи и законна лихва върху просрочената сума за периода на
забавата. Ответникът не е заплатил всички месечни вноски, като към датата на сезиране на
съда са изискуеми всички незаплатени суми по договора. Твърди също, че въз основа на
Приложение № 1/15.02.2021 г. към Рамков договор за продажба на вземания /цесия/ от
31.08.2018 г. Поддържа, че задълженията на ответника са за сумата от 1742,62 лева,
главница с настъпил падеж по договор за потребителски кредит № ------ от 11.05.2017г.,
ведно със законна лихва от 29.03.2018 г. до изплащане на вземането, договорна
възнаградителна лихва в размер на 222,02 лева за периода от 15.08.2017 г. до 16.10.2017 г.,
обезщетение за забава върху предсрочно изискуемата главница в размер на 132,15 лева за
периода от 15.08.2017 г. до 15.03.2018 г. Ищецът е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение, по което заявление е образувано гражданско дело и е издадена заповед за
изпълнение, като за нея ответникът е уведомен и в законоустановения срок е подал
1
възражение.
С оглед на тези обстоятелства, ищецът в срока по чл. 415 ал.1 ГПК предявява иск с
искане към съда да бъде поставеното решение, с което спрямо ответника да бъде прието за
установено вземането на ищеца за сумата от 1742,62 лева, главница с настъпил падеж по
договор за потребителски кредит № ------ от 11.05.2017г., ведно със законна лихва от
29.03.2018 г. до изплащане на вземането, договорна възнаградителна лихва в размер на
222,02 лева за периода от 15.08.2017 г. до 16.10.2017 г., обезщетение за забава върху
предсрочно изискуемата главница в размер на 132,15 лева за периода от 15.08.2017 г. до
15.03.2018 г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. д.
20610/2018г. по описа на СРС, 26 състав. Претендира разноски.
В отговор на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК, ответникът оспорва
предявените искове като неоснователни. Оспорва да е получил сумата по кредита в пълния
договорен размер. Излага съображения, че процесният договор е нищожен на основание чл.
10, ал. 1, вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е спазена предвидената от закона форма – не е
спазено изискването да е написан по ясен и разбираем начин, както и всички елементи на
договора да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт, но не по - малък от 12.
Навежда, че договорът е недействителен, тъй като в нарушение на чл. 11, ал. 2 от ЗПК на
ответника не били представени общите условия, както и договора липсва погасителен план,
което е задължително изискване по ЗПК, поради което за ответника е била налице
невъзможност да прецени икономическите последици от сключването му, както и неясното
формиране на месечните вноски е във вреда на ответника. Сочи, че е налице нищожност и
на клаузата относно дължимостта на сумата от 198,25 лева за такса за оценка на досие,
доколкото чрез включването й към задълженията по договора се заобикалят задължителните
разпоредби на ЗПК, а в случай, че същата е включена в ГПР, размерът й би надвишил
петкратния размер на законната лихва, което е основание за недействителност на целия
договор. При евентуалност – оспорва да е настъпила предсрочната изискуемост на
незаплатения остатък на задълженията по договора. Счита, че ищецът недопустимо е
включил към претендираното вземане за главница и сума за оценка на досие, както и
неоснователно се претендират лихви върху тях. Оспорва валидно да е уведомен за
предсрочна изискуемост на кредита. Сочи, че дължи връщане само на чистата стойност по
кредита, а именно 1500 лв., като разликата до платените от него суми подлежат на
приспадане от главницата от страна на ищеца. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2
и ал.3 от ГПК, установи следното от фактическа и правна страна:
От приложения към исковата молба договор се установява, че между „Т------” АД и
П. Д. П. е сключен Договор за потребителски кредит от 11.05.2017 г. Кредитът е в размер на
1500 лева е предоставен и усвоен изцяло от кредитополучателя. По делото е приета ССчЕ,
която съдът възприема, видно от която на кредитополучателя е усвоил пълната сума на
отпуснатия му кредитен лимит.
2
От ССчЕ се установява, че ответникът не е изпълнявал задълженията си по договора
и същия не ангажира доказателства за плащане на задължението си.
С писмо длъжникът е уведомен за обявяване на предсрочната изискуемост.
Уведомлението е връчено на 24.01.2018 г., видно от представената обратна разписка в
заповедното производство. В разписката изрично е посочено, че се връчва уведомление за
предсрочна изискуемост. Освен това към момента на приключване на съдебното дирене
срока на договора е изтекъл и цялата сума по кредита е изискуема.
От приетата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че неплатения остатък по
кредита е 1742,62 лева главница по договора, сумата от 222,20 лева възнаградителна лихва
за периода 15.08.2017 г. – 29.03.2018 г., сумата от 156,01 лева лихва за забава за периода
15.08.2017 г. – 15.03.2018 г.
При така установената фактическа и правна обстановка съдът намира иска за
основателен. Неоснователни са възраженията на ответната страна за наличие на
неравноправни клаузи в договора, които са довели до плащане на по-голяма сума от
кредитополучателя. Погасителния план е инкорпориран в самия договор за кредит на
страница втора, като са посочени всички вноски с дата на падеж и размер. Договорът е
написан по ясен и разбираем начин и отговоря на изискванията на ЗПК.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, че П. Д. П. ЕГН
********** дължи на „Т------” АД, ЕИК ------- сумата от 1742,62 лева главница по Договор
за потребителски кредит от 11.05.2017 г., сумата от 222,20 лева възнаградителна лихва за
периода 15.08.2017 г. – 16.10.2017 г., сумата от 132,15 лева лихва за забава за периода
15.08.2017 г. – 15.03.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от 12.07.2019 г. до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА П. Д. П. ЕГН ********** да заплати на „Т------” АД, ЕИК ------- сумата от
886,04 лв. – разноски по настоящото дело и разноски в заповедното производство по ч.гр.д.
20610/2018, СРС, 26 състав.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3