№ 1015
гр. Варна , 19.03.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в закрито заседание на
деветнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Даниела Д. Томова
Членове:Галина Чавдарова
Радостин Г. Петров
като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно частно
гражданско дело № 20213100500470 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.1, т.2, във вр. с чл.121 от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. №25337/02.12.2020г. по описа на
ВРС, на „Ленно” АД, ЕИК *********, със седалище гр. София,
представлявано по пълномощие от юрисконсулт М.Щ., срещу определение
№263186/12.11.2020г. на Варненски районен съд, 40 състав, постановено по
гр.д. №2607/2020г. по описа на ВРС, с което е оставено без уважение
възражението на дружеството – ответник за неподсъдност на делото на
Варненски районен съд с оглед правилото на чл.108, ал.1 от ГПК.
Като излага твърдения, че с оглед страните и основанието на предявените
искове не е налице хипотезата на чл.113 от ГПК и приложение следва да
намери общата разпоредба на чл.105 от ГПК, жалбоподателят счита, че
незаконосъобразно и неправилно първоинстанционният съд не е зачел
надлежно заявеният от него отвод за местна неподсъдност на делото.
Отделно в частната жалба подробно са обосновани аргументи за
неприложимост в конкретния случай на разпоредбата на чл.113 от ГПК като
се твърди, че страните по възникналото правоотношение са търговци по
смисъла на Търговския закон, физическите лица - солидарни длъжници са
сключили договора заедно с кредитополучателя, следователно са се
съгласили с клаузите на договора, а въпроса дали спорът е с потребителски
1
характер или не е решаващ за изхода на спора, поради което по този въпрос
съдът следва да се произнесе с решението по делото, а не на този ранен етап
от процеса. Моли за отмяна на обжалваното определение, съответно за
прекратяване на образуваното пред Варненски районен съд производство и
изпращане на делото по подсъдност на Софийски районен съд.
Частната жалба е надлежно администрирана от районния съд.
В срока по чл.276, ал.1 от ГПК от насрещната страна – ищците Р. С. В.,
ЕГН **********, гр. Варна, лично качеството и като ЕТ „ЕТЮД - Р.В.“, ЕИК
*********, и С. С. В., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. Варна, чрез
общ пълномощник адвокат Д.Т., ВАК, е подаден отговор вх.
№262706/14.01.2021г., в който са обосновани подробно аргументи за
приложимост в конкретния случай на предоставената в чл.113 от ГПК
изборна местна подсъдност, позовавайки се и на съдебната практика,
установена с редица съдебни актове на СЕС и национални съдилища. Иска се
обжалваното определение на първоинстанционния съд да бъде потвърдено.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1, във вр. с чл.274, ал.1,
т.2 и чл.121 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима. За да се
произнесе по същество на същата, въззивната съдебна инстанция взе предвид
следното:
Пред Варненски районен съд ищците Р. С. В., ЕГН **********, гр.
Варна, действаща в лично качество и като ЕТ „ЕТЮД - Р.В.“, ЕИК
*********, и С. С. В., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. Варна, са
предявили обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл.55 и чл.86 от ЗЗД срещу ответника „Ленно” АД, ЕИК *********, със
седалище гр. София за връщане на неоснователно платени суми по договор за
потребителски кредит, ведно със законната лихва върху главницата от
предявяване на иска до окончателното плащане. Същите са обосновани с
твърдения за нищожност поради нарушаване на принципите на морала и
добрите нрави, заобикаляне на закона и привидност на сключения между тях,
в качеството им на заемополучател, солидарни и ипотекарни длъжници, от
една страна, и ответното дружество – заемодател, от друга страна, договор за
потребителски кредит от 20.06.2019г., с което е обоснована претенцията на
ищците за неоснователно обогатяване на ответника с исковата сума от
11 236,82 лева.
2
В отговора си на исковата молба ответникът е направил отвод за местна
неподсъдност на Варненски районен съд на основание чл.105 от ГПК
обосновано с твърдение, че седалището и адреса на управление на
дружеството е в гр. София.
Възражението е направено в преклузивния срок по чл.119, ал.3 от ГПК,
поради което е процесуално допустимо, подлежащо на разглеждане по
същество.
Действително общото правило на чл.108, ал.1 от ГПК разпорежда, че
исковете срещу юридически лица се предявяват пред съда, в чийто район се
намира тяхното управление или седалище. В случая обаче са налице
основания за приложението на специалната местна подсъдност по чл.113 от
ГПК, съгласно която иск на потребител може да бъде предявен и по неговия
настоящ или постоянен адрес. Като страна по сключен с кредитна институция
договор за кредит ищците имат качеството “потребител на финансова услуга”
по смисъла на §13, т.1, във вр. с т.12 от ДР на ЗЗП. Исковете са основани на
твърдения за нелоялна търговска практика при предоставянето на кредити на
физически лица срещу ипотека, при която с цел избягване и заобикаляне на
законите, защитаващи потребителите при кредитиране, ответникът –
заемодател е изискал и съдействал регистриране на заемополучателя като
едноличен търговец, в резултат на което са били наложени неравноправни
клаузи в договора за кредит, засягащи правата на ищците като потребители на
финансовата услуга. От това следва, че същите носят белезите на искове на
потребители по смисъла на чл.113 от ГПК. Въпросите дали договорът за
кредит попада в приложното поле на Закона за потребителския кредит и дали
ищците могат да се ползват от закрилата на Директива 93/13/ЕИО са от
значение за материалноправния спор между страните, но не са релевантни за
разрешаването на процесуалния спор относно местната подсъдност на
предявените по делото искове. Релевантно за определяне на местната
подсъдност е качеството на ищците на потребители на финансова услуга по
смисъла на §13, т.1, във вр. с т.12 от ДР на ЗЗП, от което произтича правото
да се ползват от специалната местна подсъдност по чл.113 от ГПК. В тази
връзка съдът съобразява, че макар кредитния договор формално да е сключен
от заемополучателя Р. В. като ЕТ, на този етап от процеса не може
еднозначно и категорично да се приеме, че същият е сключен в рамките и/или
3
за нуждите на осъществявана търговска дейност. Следва да се съобрази в тази
връзка и факта, че с регистрирането си като едноличен търговец физическото
лице не придобива правосубектност, различна от тази, която притежава като
физическо лице. Регистрацията като ЕТ му дава права на търговец, но тя не
раздвоява физическото лице в две различни негови качества, дори
имуществото на предприятието на ЕТ да може да се отграничи от неговото
лично имущество. Независимо дали задълженията са поети от лицето като
гражданскоправен субект или като субект на търговското право, то отговаря
за тях с цялото си имущество. Поради това въпроса дали сключения в
конкретния случай кредитен договор има търговски характер или не се
включва в предмета на спора и следва да бъде разрешен с акта по същество,
но не е от значения за определяне на местната подсъдност.
По тези съображения съдът намира, че общата местна подсъдност по
чл.108, ал.1 от ГПК, според която спорът би бил местно подсъден на
Софийски районен съд като съд по седалище на ответника, в конкретния
случай е дерогирана, и делото следва да бъде разгледано от Варненски
районен съд като местно компетентен, с оглед вписаните адреси на ищците,
съд по иск на потребители – чл.113 ГПК. Като е изложил сходни съображения
и като краен резултат е оставил без уважение направения от ответника отвод
за местна неподсъдност на делото, първоинстанционният съд е постановил
законосъобразно и правилно определение, което следва да бъде потвърдено.
Подадената от ответника частна жалба се преценява като неоснователна и се
оставя без уважение.
Съгласно разпоредбата на чл. 81 ГПК, съдът следва да се произнесе по
исканията на страните за разноски във всеки акт, с който приключва делото в
съответната инстанция. Настоящото определение не е приключващ
производството съдебен акт, поради което няма основание при
постановяването му да се присъждат разноски на страните. Въпросът за
правото на ищците - ответници по частната жалба, на разноски за настоящото
производство по чл.274, ал.1 ГПК следва да бъде разрешен в зависимост от
изхода на делото при постановяване на крайния акт по съществото на спора.
Ето защо разноски в тяхна полза не следва да се присъждат.
Водим от горното и на основание чл.278, ал.2 от ГПК съдът
4
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №263186/12.11.2020г. на Варненски
районен съд, 40 състав, постановено по гр.д. №2607/2020г. по описа на ВРС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5