Р Е Ш Е Н И Е
№ 260332 / 15.10.2020г.
гр. Перник, 15.10.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в открито съдебно заседание
на двадесет и първи септември през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ
КРИСТИНА КОСТАДИНОВА
при
участието на секретаря Божура Антонова, като разгледа докладваното от съдия К.
Костадинова гр.д. № 8349 по описа на
съда за 2019 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 124 от ГПК.
Образувано е
по искова молба на „Водоснабдяване и канализация“ ООД гр. Перник, с ЕИК:
*********, подадена чрез процесуалния му представител – юрк. Десислава
Йорданова, срещу А.Л.Н., с ЕГН: ********** и Р.Л.Г., с ЕГН: **********, с която
се иска да бъде признато за установено, че ответниците в качеството на
наследници на Л.П.М., починал на 09.01.2017 г. и в качеството си на
потребители, дължат на ищеца сумата от общо 2627.12 лева, представляваща
стойността на доставена, отведена и пречистена, но незаплатена вода за имот –
апартамент № 9, находящ се в ****, от които главница в размер на 2126..71 лева
за периода от 02.12.2015 г. до 03.06.2019 г. вкл, и 500.41 лева – обезщетение
за забава за периода от 11.02.2016 г. до 07.08.2019 г., като всяка от
ответниците дължи по ½ част от посочените суми, както и законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
ЗИПЗ до окончателното плащане на сумата. Претендират се и направените по делото
разноски.
В исковата
молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно отношение,
възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия /приети с
Решение №ОУ-09 от 11.08.2014 г.на ДКЕВР/, които са публикувани по установения
ред и по отношение на които наследодателят на ответниците/ответниците не са
изразили несъгласие, и Наредба № 4 на МРРБ за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните услуги /ДВ бр.88 от 2014г., изм. и доп./. Съществуващото
правоотношение е възникнало още с присъединяването на потребителя към
водоснабдителната и канализационна система и откриването на партида с абонатен
номер. В качеството си на потребители на „ВиК“ услуги абонатите били задължени
да заплащат същите в предвидения в закона срок.
В тази
връзка се прави извод, че като потребители, респективно наследвици на
потребител ответниците били запознати с обстоятелството, че всеки месец дължат
погасяване на формираното към „ВиК" ООД Перник парично задължение за
изразходвано количество вода. За ползването на услугите на посочения адрес е
била създадена отделна партида – абонатен
№ 1191055 в счетоводните регистри
на доставчика с титуляр – наследодателят на ответниците – Л.П.М., починал на
09.01.2017 г. Обръща се внимание, че ответниците не са изпълнили и задължението
си след смъртта на техния наследодател /на 09.01.2017 г./ да променят титуляра
на партидата като представят удостоверение за наследници. Посочва се, че в
съответствие с посочените в ОУ срокове е извършвано отчитане на показанията на
монтирания/те в обекта водомер/и /чл. 21/ съответно са начислявани сумите от
потребеното количество вода. В сроковете, установени от ОУ обаче, наследодателят
на ответниците, респективно ответниците не са заплатили дължимите от тях суми.
С тези аргументи се иска претенциите да бъдат уважени. Претендират се разноски.
Представени
са извлечения от сметка, Общи условия /ОУ/ за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от ВиК оператор „ВиК“ ООД гр. Перник и удостоверение за
наследници на Л.П.М.. В хода на производството са представени ОУ на ищцовото
дружество, публикувани в централен и местен ежедневник. Представени са и карнетни
картони за отчети на водомера, монтиран за процесния имот, както и на общия
водомер в сградата, където се намира процесният имот.
По делото е
изготвена и съдебно-счетоводна експертиза.
В законоустановения срок по чл. 131
от ГПК от страна на ответниците по делото, чрез адв. М.Г., са постъпили писмени
отговори с идентично съдържание, с които предявените искове се оспорват изцяло
като неоснователни.
На първо място се твърди, че нито
наследодателят на ответниците е имал, нито самите ответници имат качеството
потребители на ВиК услуги за процесния имот през процесния период. В тази
връзка се твърди, че лицето Л.П.М. не е било нито собственик, нито ползвател на
водоснабдения имот. По тези съображения и ответниците нито са придобили
задължение да платят изразходваните от него ВиК услуги, нито на свои ред са
потребявали такива като собственици на имота след смъртта на баща си.
На следващо място се оспорва
редовността на водените от ищцовото дружество счетоводни книги, както и издаваните
въз основа на тях фактури. Оспорва се и представеното по делото извлечение от
сметка, като се обръща внимание, че същото не се ползва с доказателствена сила.
Посочва, че са начислявани количества вода, не са потребени действително.
Оспорва се качеството на предоставяните ВиК услуги.
Твърди се, че общите условия на
дружеството не били надлежно публикувани. Оспорва се възникването качеството
потребител на ВиК услуги по силата на ОУ.
Оспорват се т.нар. „карнети“ за
процесния имот през процесния период като се твърди, че същите не били
изготвяни надлежно и не отразяват реалното количество потребени ВиК услуги.
Прави се възражение за изтекла
погасителна давност спрямо част от процесните вземания – за сумата от общо
803.43 лева – главница за периода от 02.12.2015 г. до 22.10.2016 г., и за
сумата от общо 248.46 лева – лихва за периода от 11.02.2016 г. до 07.08.2019 г.
– съответно за относимата ½ част спрямо всяка ответница.
С тези аргументи се иска претенциите
на дружеството да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски.
В съдебно
заседание, проведено на 21.09.2020 г., ищцовото дружество, редовно призовано не
изпраща представител. Не се явява и упълномощеният процесуален представител
юрк. Н.. Няма постъпило от дружеството писмено становище по исковете, не са
представени доказателства за собствеността на процесния имот въпреки дадената
възможност за това въз основа на издадено съдебно удостоверение, не са
направени и доказателствени искания.
Ответниците
– редовно призовани, не се явяват. Вместо тях се явява упълномощеният им
процесуален представител адв. Г.. Последният счита исковете за неоснователни,
поради което и иска същите да бъдат отхвърлени. Обръща внимание, че въпреки
дадените от съда указания и издаденото съдебно удостоверение ищцовото дружество
не е представило документ, от който да се установява собствеността на процесния
имот. В тази връзка поддържа, че по делото не се доказва качеството потребител
на ВиК услуги на наследодателя на ответниците респ. след смъртта на последния
на самите ответници.
Пернишкият
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
От ищцовото дружество е депозирано заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу
ответниците за вземанията, които са предмет на настоящото производство. В тази
връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед № 4478/23.10.2019
г. по ч.гр.д. № 6183/2019 г. по описа на РС Перник. Срещу посочената заповед
длъжниците /ответници по настоящото дело/ са депозирали възражение в срока по
чл. 414 от ГПК.
По делото е представено копие от Общи условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „Водоснабдяване и
канализация” ООД – Перник, действащи към процесния период. Представени са и
копия от в-к. Новинар и в-к. Съперник, от които е видно, че общите условия на
дружеството на надлежно публикувани в един централен и един местен ежедневник.
От справка – извлечение № 15770 се установява, че на
името на лицето Л.П.М. е открита партида при ищеца с абонатен номер 1191055 относно имот – апартамент № 9, находящ
се в ****. За периода от 02.12.2015 г. до 03.06.2019 г. вкл. за имота е
начислена сумата от общо 2126.71 лева – главница за ползвани ВиК услуги.
Доколкото сумата не е заплатена е начислено и обезщетение за забава за периода
от 11.02.2016 г. до 07.08.2019 г. – в размер на общо 500.41 лева.
По делото са представени и карнетни картони за имот –
апартамент № 9, находящ се в ****, в които липсва подпис за абонат.
От удостоверение за наследници на Л.П.М. се
установява, че същият е починал на Л.П.М. като е оставил за свои наследници
ответниците.
По делото е изготвена и съдебно – икономическа
експертиза, като установените от вещото лице стойности съвпадат с тези по
извлечението от сметка.
Така установената фактическа обстановка налага
следните изводи от правна страна:
Исковете
са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 60
от ЗН вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК – за установяване вземането на ищеца към ответниците за предоставени ВиК услуги, за посочения
по-горе имот, за което е издадена заповед № 4478/23.10.2019 г. по ч.гр.д. №
6183/2019 г.
на ПРС за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК. Съдът възприема посочената правна квалификация, доколкото
наследодателят на ответниците е починал по време на процесния период / Л.П.М.,
починал на 09.01.2007 г./ следователно за част от
вземанията същите отговарят в лично качество като потребители на ВиК услуги в
имота, а за останалата част /до смъртта на наследодателя им/ в качеството си на
наследници – за задълженията на починалото лице.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжниците лично като същите
са депозирали възражение в срока по чл. 414 от ГПК, което е наложило даване на
указания за предявяване на иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК. В
тази връзка предявеният установителен иск е допустим като целта му е издадената
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК да влезе в сила след
установяване съществуването на вземането по съдебен ред в исково производство.
В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото /респ.
наследодателя на ответниците и дружеството е/била налице облигационна връзка за
предоставяне на ВиК услуги, както и че същият е изпълнил задължението си за
реално доставяне на такива услуги съответно и тяхната стойност.
Посочената доказателствена тежест е указана изрично на ищеца с доклада по
делото, като в същия на ищеца е указано и че следва да представи доказателства
за обстоятелствата, за които носи доказателствената тежест в процеса. На ищеца
е указано и че не сочи доказателства за съответните обстоятелства и в частност
за обстоятелството наследодателят на ответниците /ответниците да
е бил/са собственик(ци)/ползвател(и) на вещноправно основание на процесния
имот респ. ползвател(и)
на ВиК услуги за процесния имот през процесния период.
Съгласно чл. 8 от Наредба № 4
на МРРБ за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните услуги /наричана по-нататък „наредбата”/ получаването на ВиК услуги се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика
(собствениците) на водоснабдителните и канализационните системи или от
оправомощени от него (тях) лица и от съответния регулаторен орган. С общите
условия се определят правата и задълженията на оператора и на
потребителите. В срок до 30 дни
след влизането в сила на общите условия потребителите имат право да направят
пред съответния оператор заявление, в което да предложат различни условия.
Предложените от потребителите и приети от оператора различни условия се
отразяват в писмени споразумения. При непостигане на споразумение в едномесечен
срок от получаване на заявлението от оператора остават в сила общите условия. В това отношение, облигационната връзка между водоснабдителното дружество
и потребителя възниква по силата на закона, от момента на възникване качеството
потребител. Последното е определено в чл. 3, ал. 1, т. 2 от наредбата като
съгласно тази разпоредбата потребител на ВиК услуги е всеки собственик
респективно титуляр на вещно право на ползване или вещно право на строеж на
жилище и нежилищен имот в сграда - етажна собственост.
Следователно отношенията между потребителя и дружеството доставчик на ВиК
услуги възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице
възникне качеството на клиент на ВиК услуги, като не е
необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика
на услугата.
В
тази връзка достатъчно е да се установи, че ответникът е потребител на ВиК
услуги, съответно, че общите условия са произвели действие.
От
разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредбата е видно, че потребител на ВиК
услуги е лицето, което получава ВиК услуги и ги използва за собствени нужди
като ползва водоснабдения имот в
качеството си на собственик на същия или по силата на учредено в негова полза вещно
право на ползване или вещно право на строеж върху имота.
В
конкретния случай ответниците по делото са подали отговор на исковата молба, в
който изрично са посочили, че оспорват качеството си на потребители на ВиК
услуги като твърдят, че нито те са собственици/ползватели на вещноправно
основание на процесния имот през процесния период, нито наследодателят им е бил
такъв.
По
тези съображения и съдът е указал с доклада по делото на ищеца, че не сочи
доказателства относно обстоятелството ответниците /респ. техния наследодател/
да имат качеството потребители на ВиК услуги относно процесния имот в процесния
период. Въпреки това от страна на ищцовото дружеството не е ангижирано нито
едно доказателство в полза на твърдението му, че ответниците /а преди това
наследодателят им/ са собственици/вещноправни ползватели на процесния имот – апартамент №
9, находящ се в ****. Следва да се отбележи, че на ищеца беше издадено съдебно
удостоверение за снабдяване с информация относно вещноправния статут на имота,
като делото дори беше отложено повторно по молба на процесуалния представител
на дружеството за издаване на документи от компетентната институция, но въпреки
това съответните документи така и не бяха представени.
В тази връзка
единствено от представените карнетни картони не може да се приеме за
установено, че ответникците /респ. техния наследодател/ имат качеството
потребители на ВиК услуги относно процесния имот, предвид направеното от тях
изрично оспорване на този факт. Посоченият извод следва от обстоятелството, че
липсват данни, а и изисквания в ОУ на дружеството ищец при посещение на адреса
за отчитане на потребени услуги неговите служители да проверяват самоличността
на лицето, което подписва като „клиент” още по-малко има изискване това лице да
е собственик/вещноправен ползвател на имота. В тази връзка и подпис за „клиент”
се полага от налично на адреса лице и то само в случай, че таково бъде намерено
– напр. в процесния случай подписи за клиент в карнетите въобще липсват. На
последно място следва да се отбележи и че нито един от ответниците дори не е
адресно регистриран на административния адрес на процесния имот.
По
тези съображения, доколкото от ангажираните от ищцовото дружество доказателства
не се установи наличие на облигационна връзка между него и ответниците /техния
наследодател/ досежно доставка на ВиК услуги за процесния имот, то и
предявеният иск за главница следва да бъде отхвърлен. След като главният иск е
неоснователен, то за неоснователна следва да се приеме и акцесорната претенция
за обезщетение за забава, поради което последната също следва да бъде
отхвърлена.
Предвид
извода, че между страните по делото въобще не е налице облигационна връзка през
процесния период относно процесния имот, то и съдът не намира за нужно да
обсъжда останалите доводи на ответната страна в това число възражението за давност.
Няма необходимост да бъде обсъждана и изготвената експертиза.
По исканията за разноски на страните:
По
разноските в ч.гр.д. № 6183/2019 г. по описа на Пернишкия РС /заповедно
производство/:
Искане за
разноски в това производство е направил само заявителят. С оглед изхода на
делото обаче такива не му се дължат.
Длъжниците
не правят искане за разноски и не доказват да са извършили такива.
По разноските
в гр.д. № 8349/2019 г. по описа на Пернишкия РС /исково производство/:
Ищцовото
дружество претендира разноски – за държавна такса, депозит за вещо лице и
юрисконсултско възнаграждение, но предвид изхода на производството такива не му
се дължат.
Ответниците претендират
разноски в размер на 300 лева – адвокатски хонорар всеки. Посочените
разноски са действително извършени, поради което и по аргумент от т. 1 от
Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на
ВКС следва да бъдат присъдени изцяло. Липсва основание за намаляване поради
прекомерност тъй като договорите за правна защита и съдействие са сключени на
06.03.2020 г. Освен това следва да се отбележи, че независимо от
обстоятелството, че отговорите са с идентично съдържание, то ответниците са се
защитавали самостоятелно като всеки от тях е ангажил адвокат.
Водим от
горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от „Водоснабдяване и канализация“ ООД
гр. Перник, с ЕИК: ********* и със седалище и адрес на управление: гр. Перник,
ул. Средец № 11 срещу А.Л.Н., с ЕГН: ********** и адрес: *** и Р.Л.Г., с ЕГН: **********
и адрес: ***, установителни искове за признаване
за установено, че ответниците в качеството на наследници на Л.П.М., починал
на 09.01.2017 г. и в качеството си на потребители, дължат на ищеца сумата от
общо 2627.12 лева, представляваща стойността на доставена, отведена и
пречистена, но незаплатена вода за имот – апартамент № 9, находящ се в ****, от
които главница в размер на 2126..71 лева за периода от 02.12.2015 г. до
03.06.2019 г. вкл, и 500.41 лева – обезщетение за забава за периода от
11.02.2016 г. до 07.08.2019 г., като всяка от ответниците дължи по ½
част от посочените суми, както и законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното плащане
на сумата, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 6183/2019 г. по описа на Пернишкия РС.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване
и канализация“ ООД гр. Перник, с ЕИК: ********* ДА ЗАПЛАТИ на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК на А.Л.Н., с ЕГН: ********** сумата от общо 300 лева, представляваща разноски за
адвокат в настоящото исково производство.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване
и канализация“ ООД гр. Перник, с ЕИК: ********* ДА ЗАПЛАТИ на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК на Р.Л.Г., с ЕГН: ********** сумата от общо 300 лева, представляваща разноски за
адвокат в настоящото исково производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила на
решението, изисканото ч. гр. д. № 6183 по
описа за 2019 г. на Пернишки районен съд да бъде върнато на съответния
състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по
настоящето дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
К.
КОСТАДИНОВА
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА:И.Д.