Р Е Ш Е Н И Е
29. 04. 2020 г. гр.
Варна
Варненски окръжен съд,
наказателно отделение, в закрито заседание на посочената дата в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТАНЧО САВОВ
ЧЛЕНОВЕ : МАЯ НАНКИНСКА
ДЕЯН
ДЕНЕВ
се запозна с докладваното от
съдия Денев ВЧНД № 394 /2020 г. установи :
Делото е образувано по жалба от М.М.А. , срещу
определение на ВРС по НОХД № 2164 /2017 г., с което с произнасяне по чл. 270 от НПК е отказано изменение на мярката за неотклонение от „Задържане под стража“ в по лека.
Твърди се, че въведеното извънредно положение е
обстоятелство, което съдът би следвало да вземе предвид при решаване на въпроса
не се ли налага изменение на определената мярка за неотклонение и да му
отговори положително.
Желае се отмяната на атакувания съдебен акт и
постановяване на нов, с който „задържането под стража“ да бъде заменено с по
лека мярка за неотклонение.
Съдебният състав, запознавайки се с жалбата на А. и
със съдържанието на атакуваното определение, констатира следното:
А. е бил осъден от първата инстанция на седем години
лишаване от свобода за продължавано престъпление по чл. 211 от НК.
В съответствие с разпоредбата на чл. 309 от НПК съдът
аргументирано е определил мярка за неотклонение „ задържане по стража“
На молбата на подсъдимия за изменението й, съдът е
отговорил отрицателно, което и становище е предмет на ревизия в настоящото
производство.
Доводите, че престъплението е с висока степен на
обществена опасност и че съществува опасност от укриване или извършване на
престъпление са споделят.
Обоснованото предположение за извършено престъпление
е налице и своите съображения за
извършването му съдът е изложил в постановената си присъда.
Наложената за деянието санкция предполага и
основателна опасност от укриване или извършване на престъпление с цел
осуетяване на наказателна репресия.
Извънредното положение не е аргумент в подкрепа тезата
на подсъдимия и не води до различни от изложените първоинстанционни изводи.
Видно от материалите по делото, наказателното производство срещу него следва
своето законосъобразно развитие.
Взетата мярка за неотклонение и според преценката не
въззивната инстанция е единствената , чрез което могат да се постигнат
целите по чл. 67 от НПК.
Изложеното до тук съдът намира като аргумент за
становището си относно правилността на проверяваното определение, поради което
и на основание чл.345 във вр. с чл. 341 ал. 2 във вр. с чл. 270 ал. 4 от НПК,
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА определение на ВРС по НОХД № 2164 /2017
г., с е отказано изменение на мярката за
неотклонение на М.А. от „Задържане под
стража“ в по лека.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :