Решение по дело №1542/2019 на Районен съд - Кюстендил

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 400

гр. Кюстендил, 28.11.2019г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Кюстендилски районен съд, ІІ състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и деветнадесета година,  в състав:

                                                          Председател: Николай Николов

                                                                                        

Секретар Валентина Спирова,

Прокурор Радостина Стоянова,

като разгледа докладваното от съдията АНД № 1507 по описа за 2019 година,

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПРИЗНАВА обвиняемия Б.Д., роден на ***г. в гр.Сурдулица,  Република Сърбия, живущ ***, с *** гражданство, със средно образование, женен, безработен, неосъждан, ЕГН ********** за виновен в това, че на 15.02.2017г. в гр.Кюстендил пред сектор „ПП“ при ОД на МВР – Кюстендил е потвърдил неистина в писмена декларация, която по силата на чл.151, ал.5 от Закона за движение по пътищата се дава пред орган на властта – МВР за удостоверяване истинността на някои обстоятелства – че лицето е установило обичайното си пребиваване в Република България, за да му бъде издадено българско СУМПС – престъпление по чл.313, ал.1 НК, поради което и на основание чл.78а НК го освобождава от наказателна отговорност,  като му налага административно наказание “глоба” в размер на 1 000 (хиляда) лева.

ОСЪЖДА обвиняемия Бобон Д., с посочени по-горе лични данни, да заплати по сметка на ОСлО при ОП  – гр.Кюстендил сторените на досъдебното производство разноски в размер на 236.22 (двеста тридесет и шест лева, двадесет и две стотинки) лева.

Решението подлежи на жалба и протест пред Окръжен съд – гр. Кюстендил в 15-дневен срок от днес.

                                               

                                               Районен съдия:

 

 

МОТИВИ към решение по АНД №1542/2019г. по описа на КРС:

 

 

Районна прокуратура – гр.Кюстендил е внесла за разглеждане предложение за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание на Б.Д. от гр.Сурдулица, Р.Сърбия за престъпление по чл.313, ал.1 НК.

В постановлението се твърди, че Д. на 15.02.2017 г. в гр. Кюстендил пред сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР - гр.Кюстендил е потвърдил неистина, че „обичайното му пребиваване" не е в друга държава - членка на Европейския съюз , в писмена декларация, която по силата на чл.151, ал.5 от Закона за движение по пътищата се дава пред орган на властта - МВР на РБ, за удостоверяване истинността на някои обстоятелства - че лице е установило обичайното си пребиваване в Република България, за да му бъде издадено българско свидетелство за управление на моторно превозно средство – престъпление по чл.313, ал.1 НК.

Представителя на Районна прокуратура-гр.Кюстендил поддържа обвинението и пледира за приложение на чл.78а НК с налагане на минимално наказание.

Обвиняемият не е взел присъствено участие в съдебното производството. На досъдебното производство е дал обяснения за случилото се.

Защитникът му – адв.М. *** пледира за постановяване на минимално наказание.

Кюстендилският районен съд, след като обсъди събраните в хода на наказателното производство доказателства както поотделно, така и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Обвиняемият Б.Д. е роден на ***г. в гр.Сурдулица,  Република Сърбия, живущ ***, с *** гражданство, със средно образование, женен, безработен, неосъждан, ЕГН **********.

Обвиняемият Д. живеел и работил в Германия. За времето от 06.09.2015г. до настоящия момент същият е адресно регистриран на адрес в гр.Франкфурт на Майн, ул."Цум Юнген Щрасе"№1, където има обичайно пребиваване, съгласно Директива 2006/126/ЕО. От момента на установяването си в тази държава, Д. посещавал Република  България инцидентно - само два дни в периода от 01.01.2016г. до 15.02.2017г.

На 15.02.2017г. обвиняемият Д. подписал заявление за издаване на българско свидетелство за правоуправление на МПС. Заедно с него подписал и писмена декларация, с която декларирал, че обичайно му пребиваване не е в друга държава - членка на Европейския съюз. Подписването на такава декларация се изисквало по силата на чл. 151, ал.5 от Закон за движение по пътищата - "Свидетелство за управление на моторно превозно средство се издава на лица, които са установили обичайното си пребиваване в Република България, за което обстоятелство подписват декларация..."

Заявлението, ведно с попълнената декларация по чл.151,ал.5 ЗДвП били подадени в сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР - гр.Кюстендил на 15.02.2017г. и входирани с №29285/15.02.2017г.

Въз основа на подаденото заявление на обвиняемия било издадено СУМПС с №*********.

На 26.03.2019г. в ГД"Национална полиция" било получено писмо с вх.№328600-14962 от КВА-компетентен орган по издаване на свидетелства за управление на МПС в Германия. Писмото било съпроводено от форма за обичайно пребиваване, от която е видно, че Б.Д. живее непрекъснато в Германия от 06.09.2015г. и съответно има „обичано пребиваване" в Германия.

От изготвената съдебно-графическа експертиза е видно, че подписът, положен след графа „Декларатор" и ръкописните попълнения, в оригиналната декларация от 15.02.2017г. по чл.151, ал.5 ЗДвП, представена пред „Пътна полиция" - гр.Кюстендил е положен и са изпълнени от обвиняемия Б.Д..

Горната фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото доказателства – показанията на разпитаните свидетели, заключението на графическата експертиза, посочените писмени доказателства и справка за съдимост.

Релевантните обстоятелства са установени по безспорен и категоричен начин, а преценката им налага извод, че обвиняемият Д. на 15.02.2017г. в гр.Кюстендил е потвърдил неистина в писмена декларация, която по силата на закон – чл.151, ал.5 ЗДвП се дава пред орган на властта – пред сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – гр.Кюстендил за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, а именно, че е установил обичайното си пребиваване в Република България на следния адрес: гр.Кюстендил, ул.“Велбъжд“№18, ет.2, с което е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.313, ал.1 НК.

Непосредствен обект на престъплението по чл.313, ал.1 НК са обществените отношения, свързани с реда за създаване на документи.

От обективна страна, изпълнителното деяние се характеризира с действие – в писмена декларация, която по силата на закон – чл.151, ал.5 ЗДвП - се дава пред орган на властта – структурите на МВР, в случая сектор “ПП” при ОД на МВР – гр.Кюстендил – за удостоверяване истинността на някое обстоятелство, в случая, че  установил обичайното си пребиваване в Република България. Обвиняемият е потвърдил неистина, декларирайки горното, при положение, че това не е сторено.

Субект на престъплението е обвиняемият.

Деянието е извършено виновно, при форма и вид на вината – пряк умисъл. Обвиняемият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е целял същите.

Предвид обстоятелството, че за извършеното от обвиняемия деяние се предвижда наказание “лишаване от свобода” до три години или “глоба” в размер от 100 до 300 лева, с оглед факта, че същият не е осъждан, по отношение на него не е прилаган института, регламентиран в чл.78а НК и предвид това, че от деянието няма нанесени и невъзстановени имуществени вреди, съдът прие, че са налице кумулативно изискуемите се предпоставки за прилагане на разпоредбата на чл.78а НК, предвиждаща освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.

С оглед данните по делото, при индивидуализацията на наказанието, съдът съобрази: степента на обществена опасност на деянието и на дееца, смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, доходите на обвиняемия и семейното му положение.

Степента на обществена опасност на деянието не е завишена. Този извод съдът направи като взе предвид: степента на увреждане на обществените отношения, времето, мястото, начина на извършване на престъплението. Степента на обществена опасност на дееца е ниска. Липсват отегчаващи обстоятелства.

Размера на глобата съдът определи при изключителен превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността обстоятелства, а именно 1 000 лева.

С така определеното административно наказание съдът прие, че ще се постигнат целите на наказанието по отношение на обвиняемия и по отношение на останалите членове на обществото.

Обвиняемият беше осъден да заплати сторените деловодни разноски в размер на 236, 22 лева по сметка на ОСлО при ОП-гр.Кюстендил.

По тези съображения съдът постанови решението си.

        Районен съдия: