Р Е Ш Е Н И Е №261754
17.12.2020г., гр. Пловдив
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГК, XVII –
ти съдебен състав в открито съдебно заседание на двадесет и първи октомври две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
при участието на
секретаря Василена Стефанова като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 6727 по описа за 2019г. на съда,
за да се произнесе взе предвид следното.
Предмет на делото са
искове с правна квалификация чл. 415 вр. с чл. 422 ГПК.
Ищец „Лайт Кредит
Консулт“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив,
ул.Полет № 1, ет.2 с ******иска да се признае за установено по отношение на
ответник В.Д.Н. с ЕГН ********** с адрес: *** сумите за които е била издадена
заповед № 2177/11.03.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
по ч.гр.д. № 3934/2019г. по описа на РС – Пловдив както следва: 1 429.28
лева, която сума е дължима по Договор за заем № ***/***сключен с „Лайт Кредит“
ООД като в качеството на гарант по
договор за гаранция сключен на ***между „Лайт Кредит“ ООД и „Лайт Кредит
Консулт“ ЕООД, ищецът е изплатил на кредитора процесната сума и е в стъпил в неговите
права срещу ответника; 787,28 – неплатена част от възнаграждение по договор за
гаранция сключен от ***с падеж 10.01.2019г. ведно със законната лихва за забава
върху главниците от 08.03.2019г. до окончателното изплащане на сумата, както и
разноските в заповедното производство.
Ищецът поддържа, че ответник В.Н. и трето неучастващо
по делото лице Т.Я.Т. са сключили договор за заем № ***/***по силата на който
са получили сумата от 1 200 лева за срок от 12 месеца и падеж 10.01.2019г.
Посочено е че общо дължимата сума подлежаща на връщане е в размер на
1 475.64 лева.
Изпълнението на задължението за връщане на заемната
сума по договора за заем е обезпечено с поръчителство – гаранция от страна на
ищеца, което е учредено в писмена форма съгласно договор за гаранция сключен
със заемодателите. По този договор заемодателите за предоставеното им
обезпечение са се съгласили да заплатят сумата от 12 ежемесечни премии всяка на
стойност от 98.41 лева. По договора били платени 4 премии на стойност 393.64
лева, а по договора за заем била платена сумата от 46.36 лева.
С настъпване падежа на задължението по договора за
заем и поради липса на плащане заемодателят е активирал обезпечението –
гаранцията и е поискал от гаранта ищеца да заплати задължението на
заемодателите. На 26.02.2019г. ищецът е плати сумата от 1 429.28 лева,
която и претендира. Претендира и възнаграждението си по договора за гаранция.
Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.
Ответник В.Д.Н.
оспорва по основание и размер исковете. Заявява, че заемодателя „Лайт Кредит“
ООД следвало първо да предяви иска си срещу заемателите и тогава да активира
гаранцията и да иска плащане от ищеца. Оспорва се предаването на заемната сума
от 1200лева по договора за заем. Заявява се възражение за недействително на
договора за заем на основание чл. 22 вр. с чл. 11, ал.1, т.9, т.10 и т.11 ЗПК,
а с оглед акцесорния характер на гаранцията то и тя се явява недействителна.
Посочва се че гаранционното възнаграждение представлява разход по кредита, но
реално не е включено в договора за заем. Възразява се за нищожност на договора
за заем от на основание чл. 26, ал.1 ЗЗД. Посочва се, че е нарушена
разпоредбата на т.1, подт.1.2 записана в предмета на договора за гаранция,
където е посочено, че заемодателят се задължава да предяви иска си първо срещу
заемателя и едва ако не бъде удовлетворен да иска плащане от гаранта. Тази
поредност на търсене за събиране на вземането не е спазена. Искът не е предявен
от заемателя, а направо от гаранта, което е в нарушение на договора.
Иска се отхвърлянето на исковате като неоснователни и
недоказани. Ангажират се доказателства.
Съдът след като се запозна със събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност и на основание чл.12 вр. с чл. 235, ал.2 ГПК намира за установено от фактическа и правна страна следното.
Със заповед № 2177/11.03.2019г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 3934/2019г. по описа на РС –
Пловдив е разпоредно длъжник /ответник в настоящето производство/ В.Д.Н. да
заплати в полза на ищеца сумите както следва: 1 429.28 лева, която сума е
дължима по Договор за заем № ***/***сключен с „Лайт Кредит“ ООД като в
качеството на гарант по договор за
гаранция сключен на ***между „Лайт Кредит“ ООД и „Лайт Кредит Консулт“ ЕООД,
ищецът е изплатил на кредитора процесната сума и е встъпил в неговите права
срещу ответника; 787,28 – неплатена част от възнаграждение по договор за
гаранция сключен от ***с падеж 10.01.2019г. ведно със законната лихва за забава
върху главниците от 08.03.2019г. до окончателното изплащане на сумата, както и
разноските в заповедното производство.
С възражение по чл. 414 ГПК вх. № 18842/20.03.2019г. В.Д.Н.
е оспорила задължението си.
В срока по чл. 415, ал.1, т.1 ГПК ищецът е предявил
настоящия иск в законоустановения едномесечен срок, поради което исковете се
явяват допустими.
По делото се установява, че ответник В.Н. и трето
неучастващо по делото лице Т.Я.Т. /солидарен длъжник в заповедното производство
от когото не е постъпило възражение по чл. 414 ГПК/ са сключили договор за заем
№ ***/***с дружество „Лайт Кредит“ ООД /л. 84 от делото/ по силата на който са
получили сумата от 1 200 лева за срок от 12 месеца и падеж 10.01.2019г.
Посочено е че общо дължимата сума подлежаща на връщане е в размер на
1 475.64 лева
Изпълнението на задължението за връщане на заемната
сума по договора за заем е обезпечено с поръчителство – гаранция от страна на
ищеца, което е учредено в писмена форма
съгласно договор за гаранция сключен със заемодателите - договор от ***/ л. 94
от делото/. По този договор заемодателите за предоставеното им обезпечение са
се съгласили да заплатят сумата от 12 ежемесечни премии всяка на стойност от
98.41 лева в полза на ищеца. По договора били платени 4 премии на стойност
393.64 лева, а по договора за заем била платена сумата от 46.36 лева
С настъпване падежа на задължението по договора за
заем и поради липса на плащане от страна на заемателите, заемодателят „Лайт
Кредит“ ООД е активирал обезпечението – гаранцията като е поискал от гаранта - ищеца
по делото „Лайт Кредит Консулт“ да заплати задължението на заемателите. На 26.02.2019г.
ищецът е плати чуждия дълг - сумата от 1 429.28 лева, която и претендира.
Претендира и възнаграждението си по договора за гаранция от 10.01.2018г., което
не е заплатено в пълен размер.
От прочита на предмета на Договора от 10.01.2018г.,
сключен между „Лайт кредит“ ООД /наричан за краткост „Заемодател“/, „Лайт
кредит консулт“ ООД /наричан за краткост „Гарант“/ и заемателя – ответник В.Н.,
описан в т.1, разграничен детайлно в подточки 1.1 и 1.2, се налага извод, че
страните са постигнали договорки в смисъл Гарантът, със съгласието на
Заемодателя, да предостави на Заемателя гаранция при определени условия. От
тълкуването на клаузите 1.1 и 1.2 поотделно и съотнесени една с друга, като
съставни части на предмета на договора, се налага извод, че клаузата на т.1.2
се явява специална по отношение на клаузата
на т.1.1 Това е така, защото се регламентира реда за търсене на
вземането – първо срещу длъжника, и едва ако не бъде удовлетворен иска за
плащане, да се поиска плащането от Гаранта. Уговорката по т.1.2 е и логична,
предвид на това, че Договорът за гаранция, подписан между Заемодател, Заемател
и Гарант обезпечава сключеният договор за заем № ***/***между Заемодател и
Заемател.
Ето защо, искът по делото се явява неправилно заведен
от Гаранта „Лайт кредит консулт” ЕООД против длъжника В.Н. по Договора за
паричен заем. Самият кредитор „Лайт кредит“ ООД, в качеството му на заемодател,
не е отправил иск срещу длъжника за заплащане на неплатената сума. Нещо повече,
липсват данни не само да е предявяван иск, но и
изобщо да е отправяна дори и писмена покана от кредитора към длъжника в
тази насока за плащане на дълга.
Горното обстоятелство е установено по повод на
възражението на ответник Н. в отговора на исковата молба по т. V, което съдът възприема за основателно с оглед на
което и намира, че предявените искове следва да се отхвърлят изцяло като
неоснователни.
Не е необходимо да бъдат разглеждани останалите
възражения на ответника за недействителност на договора за гаранция предвид
обстоятелството, че не е спазена процедурата по поредността на завеждането на
претенциите от страна на заемодателя към гаранта, а от там и настоящия иск е
преждевременно заведен.
Горните изводи се възприемат изцяло от Окръжен съд –
Пловдив по гр.д. № 2044/2019г. и гр.д. № 219/2020г. като настоящата инстанция
също ги споделя.
На основание чл. 78 ГПК в полза на ответника следва да
бъдат присъдени разноски в размер на сумата от 350 лева за платено адвокатско
възнаграждение.
Така мотивиран съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Лайт Кредит Консулт“ ЕООД с
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Полет № 1,
ет.2 с ******против В.Д.Н. с ЕГН ********** с адрес: *** за признаване за
установено, че последната дължи сумите за които е била издадена заповед №
2177/11.03.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№ 3934/2019г. по описа на РС – Пловдив както следва: 1 429.28 лева, която
сума е дължима по Договор за заем № ***/***сключен с „Лайт Кредит“ ООД като в
качеството на гарант по договор за
гаранция сключен на ***между „Лайт Кредит“ ООД и „Лайт Кредит Консулт“ ЕООД,
ищецът е изплатил на кредитора процесната сума и е в стъпил в неговите права
срещу ответника; 787,28 – неплатена част от възнаграждение по договор за
гаранция сключен от ***с падеж 10.01.2019г. ведно със законната лихва за забава
върху главниците от 08.03.2019г. до окончателното изплащане на сумата като
неоснователени и недоказани;
ОСЪЖДА „Лайт Кредит Консулт“ ЕООД с ЕИК *********
със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Полет № 1, ет.2 с ******ДА
ЗАПЛАТИ в полза на В.Д.Н. с ЕГН ********** с адрес: *** разноски за настоящата
инстанция в размер на сумата от 350 лева за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр.
Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.
В.С.