Определение по дело №2119/2019 на Районен съд - Стара Загора

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

                 Номер  435                Година  28.01.2020                     Град  Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                 XII  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и осми януари                                                                                 Година 2020 

в закрито съдебно заседание в следния състав:

                                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:  И. Р.

Секретар:                

Прокурор:                                  

като разгледа докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 2119 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

След изтичане на срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, в който назначеният от съда особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК на ответника, е подал писмен отговор, съгласно нормата на чл. 140, ал. 1 ГПК, съдът намери, че исковата молба е редовна, а предявените с нея искове по чл. 422, ал. 1 ГПК допустими.

За изясняване на делото от фактическа страна следва да се приемат като относими, допустими и необходими писмени доказателства, представените с исковата молба писмени документи, каквито с отговора не са представяни, както и да се изиска и приложи заповедното ч.гр.д. № 2753/2018 г. на СтРС.

Следва да се даде възможност на особения представител на ответника да уточни неясното си искане за оспорване на „всички представени от ищеца с исковата молба документи, които не носят подписа на ответника“, като посочи не само точно с номер и дата всеки един от представените от ищеца документи, които оспорва, но и какво точно му оспорва – верността и/или автентичността, а ако оспорва и последната – и автентичността на кой точно подпис оспорва, едва след което в същото заседание съдът ще се произнесе по необходимостта от открИ.е на производство  по чл. 193 и сл. ГПК за проверка на неговата истинност, ако и представилият го ищец заяви, че ще се ползва от него.

Доколкото страните нямат искания за събиране на други доказателства делото, следва да се внесе и насрочи в открито съдебно заседание, за което да се призоват същите с препис от настоящото определение, с което да им се съобщи и проекта на съда за доклад на делото, като на ищеца се изпрати и препис от отговора на особения представител на ответника. Страните следва да се приканят към постигане на спогодба по делото, като им се разяснят преимуществата й.

 

Воден от горните мотиви и на основание чл. 140 ГПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба по делото, като им разяснява, че всяко доброволно разрешаване на спора би било по - благоприятно за тях, тъй като чрез взаимни отстъпки биха могли да постигнат взаимно удовлетворяване на претенциите си по собствена воля, като освен това при спогодба се дължи половината от дължимата се за производството държавна такса.

 

           РАЗЯСНЯВА на страните възможността да разрешат спора си и чрез медиация (доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове), като се обърнат към съответен медиатор вписан в единния публичен регистър на медиаторите към министъра на правосъдието.

 

СЪОБЩАВА на страните следния проект за доклад на делото: обстоятелствата, от които произтича съществуването на претендираните от ищеца вземания, са посочени в исковата му молба и изразяват по същество в това, че на 30.05.2018 г. подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК пред РС Стара Загора, за вземанията си към ответника. Било образувано ЧГД № 2753/2018 г., но заповедта по същото била връчена на ответника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което подавал исковата си молба на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК. В качеството си на краен снабдител, съгласно чл. 98а ЗЕ, продавал ел.енергия на клиентите си при публично известни общи условия. Действащите такива през процесния период били Общите условия на договорите за продажба на ел.енергия на ищеца, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-013/10 05.2008 г. и влезли в сила на 27.06.2008 г. Съгласно чл. 35, ал. 1 ОУ, същите влизали в сила 30 дни след първото им публикуване, без да било необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. ОУ били публикувани на сайта на ищеца. По силата на чл. 7, т. 1 ОУ, ищецът поел задължение да снабдява с ел.енергия обекта на ответника с ИТН - в -. За ответника бил открит клиентски номер -, в качеството му на собственик на посочения имот през процесния период, което било видно и от извършена справка в С.. Ответникът, съгласно чл. 11, т. 1 ОУ,        се задължил да му плаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с ел.енергия, в сроковете и по начините, определени в същите - чл. 18, ал. 1 и 2. Съгласно чл. 27, ал. 1 ОУ, при неплащане в срок на дължими суми, клиентът дължал обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден. В изпълнение на задълженията си по общите условия, ищецът му доставил на обекта, за периода 23.02.2016 г. - 22.04.2016 г., ел.енергия на обща стойност 126.09 лева, която до този момент не му била платена. Поради забава в плащането й, му дължал и законна лихва в общ размер от 26.29 лева за периода 26.04.2016 г. - 29.05.2018 г. Същата се дължала по всяка фактура отделно за период от падежа й до образуване на делото. Срокът за плащане на фактурата бил посочен в нея. 

Искането е да се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 126.09 лева за главница от неплатена цена на доставена до обекта му ел. енергия от 23.02.2016 г. до 22.04.2016 г., с 26.29 лева лихва за забава от 26.04.2016 г. до 29.05.2018 г., и законна лихва върху главницата от 30.05.2018 г. до изплащането й, за които парични задължения е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д № 2753 описа за 2018 г. на Старозагорския районен съд. Претендира за сторените по делото и в заповедното производство разноски.

Правната квалификация на предявените искове за съществуване на процесните вземания е нормата на чл. 422, ал. 1 ГПК.

С подадения в срок отговор особеният представител на ответника заема становище, че се налагал извод, че представените доказателства – фактури, за задължение на ответника за неплатена ел.енергия, всъщност не установявали наличието на изпълнено от ищеца негово задължение за доставка ел. енергия. Не били представени доказателства, които да подкрепяли тезата му, че доставил ел.енергия на ответника и той дължал плащане за използваната ел. енергия, което било обект на установяване по делото от ищеца. Липсвали доказателства за установяване на правнорелевантното обстоятелство, че ответникът бил в договорни правоотношения с него. Респективно, че имал открита при него партида. Не било представено заявление и открИ.е на партида на името на ответника. В тази връзка следвало да се посочи, че по правилата за разпределяне на доказателствената тежест, изпълнението на правните задължения следвало да се установи от страната, която навеждала този положителен факт – аргумент от чл. 154, ал. 1 ГПК, чрез пълно и главно доказване. Всяка страна в процеса трябвало да установи чрез пълно и главно доказване фактите, от които черпела благоприятни за себе си правни последици. Изводът, който се налагал, бил, че цялата претенция на ищеца била изцяло неоснователна. По изложените съображения, моли съда да отхвърли предявените искове, като неоснователни. Оспорвал фактическите твърдения на ищеца в исковата му молба и всяко едно от тях подлежало на доказване от него. Оспорвал и всички представени от ищеца с исковата му молба документи, които не носели подписа на ответника.

Тежестта за доказване на твърдените от страните горепосочени обстоятелства, се разпределя между тях по делото, както следва: ищецът носи тежестта да докаже по делото всички обстоятелства/факти, твърдени в исковата му молба, тъй като на тях е основал предявените искове за съществуване на процесните вземания, а ответникът носи тежестта да докаже по делото всички обстоятелства/факти, твърдени в отговора на особеният му представител, тъй като на тях са основани възраженията за неоснователност на тези искове.

На основание чл. 146, ал. 2 ГПК, съдът указва на ищеца, че не е представил като писмени доказателства по делото цитираните в исковата му молба общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на Е.С. и общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на Е.Р., както и доказателства за влизането им в сила.

 

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото следните заверени преписи от: справка по лице, препис – извлечение от сметка, фактура № **********/31.03.2016 г. и фактура № **********/30.04.2016 г.

 

           ДА СЕ ИЗИСКА и ПРИЛОЖИ ч.гр.д. № 2753 по описа за 2018 г. на Старозагорския районен съд.

 

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на особения представител на ответника, най-късно в насроченото за разглеждане на делото съдебно заседание, да уточни неясното си искане в отговора за оспорване на „всички представени от ищеца с исковата молба документи, които не носят подписа на ответника“, като посочи не само точно с номер и дата всеки от представените от ищеца документи, които оспорва, но и какво точно му оспорва – верността и/или автентичността, а ако оспорва и последната – и автентичността на кой точно подпис под тях оспорва, едва след което в същото заседание съдът ще се произнесе по необходимостта от открИ.е на производство  по чл. 193 и сл. ГПК за проверка на тяхната истинност, ако и представилият ги ищец заяви, че ще се ползва от същите.

 

ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 26.02.2020 г. от 10.30 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение, а на ищеца да се изпрати и препис от отговора на особения представител на ответника.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. 

 

                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: