№ 30778
гр. София, 21.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело
№ 20251110130159 по описа за 2025 година
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София, 21.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав в закрито заседание на
двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и пета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. д. № 30159/2025 г. по описа на
СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Подадена е искова молба от Х. Н. Х. срещу Специализирана болница за активно
лечение по детски болести „Проф. Иван Митев“ ЕАД, като се твърди, че на ищеца било
наложено дисциплинарно наказание „забележка“ със Заповед № ЧР-09-218/12.05.2025 г.
Поддържа, че заповедта била издадена във връзка с дадено интервю пред сайта clinica.bg на
05.05.2025 г., което според ответника – работодател следвало да бъде съгласувано с него.
Навежда доводи, че интервюто е било дадено в извънработно време, в лично качество, като
не съдържало никакви преки твърдения по отношение на работодателя, което обосновава
подробно. Излага съображения, че наложеното дисциплинарно наказание било
незаконосъобразно, като в заповедта имало недоказани твърдения и внушения, че ищеца бил
използвал служебното си положение за извличане на лична облага, което не отговаряло на
истината и накърнявало доброто му име като медицински специалист. Твърди, че с
наложеното дисциплинарно наказание се ограничавало негово конституционно
регламентирано право и гарантирано и от ЕКПЧ на свобода на изразяване на мнение. Прави
доказателствени искания за приемането на писмени доказателствени средства. Иска отмяна
на дисциплинарното наказание.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника, като
е направен отвод за нередовност на исковата молба, поради неяснота на петитума, тъй като
се искала отмяна на заповедта, а не на дисциплинарното наказание, което обосновава.
1
Поддържа, че предявеният иск е неоснователен, като ищецът изрично бил признал, че е дал
интервю пред посочения сайт. Навежда доводи, че в случая ищецът бил санкциониран на
основание чл. 187, ал. 1, т. 7 КТ, тъй като с деянието си бил нарушил задълженията си по
трудовото правоотношение, които били регманетирани в различна по степен нормативни
актове, в т. ч. вътрешните правила на работодателя. Сочи, че съгласно вътрешните и
устройствените правила на болницата – работодател ищецът можел да осъществява
корепонденция с всички официални институции само чрез ръководството на болницата.
Същото задължение било регламентирано и в длъжностната характеристика, която
съдържала препратка към релевантните вътрешни актове на работодателя. Инвокира доводи,
че с даването на процесното интервю, ищецът пряко бил нарушил норми от правилника,
предвиждащи, че предложения от медии, за каквито и да било изяви, следвало да бъдат
адресирани единствено до Изпълнителния директор, като изявления пред медии можел да
дава само оторизиран представител на Изпълнителния директор, а изявлението изрично
първо се съгласува. Излага съображения за неприложимост на КРБ и ЕКПЧ, поради
наличието на трудово правоотношение между страните. Твърди, че с оглед действащия при
работодателя Етичен кодекс, всеки от работещите в болницата имал право в лично и
професионално качество да взима участие в средствата за масова комуникация, но само след
оторизиране и съгласуване с ръководството на лечебното заведение. Поддържа, че
поведението на ищеца е несъвместимо с интересите на лечебното заведение. Сочи, че
обстоятелства посочени от ищеца с оглед задълженията му във връзка с процесното интервю
водели до неоснователност на доводите му. Навежда доводи, че макар работодателят като
лечебно заведение да не е изрично посочен в интервюто, то имало непреки референции към
него, за които прави обосновка. Излага аргументи, че наложеното дисциплинарно наказание
е най-лекото по вид, което съответствало и било съобразено с тежестта на дисциплинарното
нарушение, както и с обстоятелството, че ищецът нямал наложени предишни
дисциплинарни наказания. Твърди, че е спазен реда за налагането на дисциплинарно
наказание. Прави доказателствени искания за приемането на писмени доказателствени
средства, както и по реда на чл. 186 ГПК да бъде задължен УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“
ЕАД да представи удостоверение за броя на работниците към 05.05.2025 г. Иска отхвърляне
на предявените искове.
С оглед твърденията в исковата молба и отговора на искова молба, съдът намира
следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с конститутивен иск с правно основание чл. 357 КТ, във
вр. чл. 188, т. 1 КТ.
Съдът, като извърши проверка на редовността и допустимостта на исковата молба
съобразно правилото на чл. 129 ГПК и чл. 130 ГПК намира, че същата е нередовна, тъй като
ищецът не е изложил в обстоятелствената част основанието на което е възникнало трудовото
правоотношение с ответника, както и каква длъжност заема, поради което на страната
следва да се предостави възможност да отстрани нередовността на исковата молба. По
отношение отводът на ответника за нередовност на исковата молба, следва да се отбележи,
че както изявленията на страните в обстоятелствената част, така и петитумът (с оглед
правилото на чл. 20 ЗЗД) подлежи на тълкуване. В случая няма съмнение, че ищецът е
формулирал надлежен петитум – иска се отмяна на наложеното дисциплинарно наказание,
което е наложено с посочена заповед от работодателя. Недоброто езиково формулиране на
петитума не означава, че същият е неясен. Напротив ищецът ясно и точно е посочил, че иска
отмяна на дисциплинарното наказание и е формулирал надлежно искане до съда с оглед
търсената защита. Следователно отводът на ответника по редовността на исковата молба
следва да бъде оставен без уважение.
За да бъде уважен предявеният конститутивен иск в обективната действителност
следва да са налице следните материални предпоставки: 1) страните да се намират в трудово
2
правоотношение; 2) работникът или служителят да е изпълнил задълженията си по
трудовото правоотношение, съобразно закона, уговореното в трудовия договор,
длъжностната характеристика или произтичащи от вътрешните актове на работодателя, или
законна заповед на работодателя; 3) работодателят е да упражнил работодателската си власт,
но да е наложил незаконосъобразно дисциплинарно наказание.
Ищецът носи доказателствената тежест да установи първите две материални
предпоставки.
Тежестта на доказване, т. е. задължението за установяване законността на наложеното
дисциплинарно наказания носи ответникът по настоящото дело. А законността на
дисциплинарното наказания „забележка“ се обуславя от проявлението на обстоятелствата,
предвидени чл. 195 КТ, във вр. чл. 194, ал. 1 КТ, във вр. чл. 193, ал. 1 КТ и чл. 192 КТ. След
установяването факта на нарушението на трудовата дисциплина, нарушителя, времето и
мястото на извършване на противоправното неизпълнение на трудовите задължения,
работодателят е длъжен да субсумира тези обстоятелства под диспозицията на правната
норма, регламентирана в чл. 195 КТ, във вр. чл. 186 и чл. 187 КТ, вследствие на което може
да упражни своето потестативно субективно право да наложи дисциплинарно наказание на
виновния работник или служител.
Между страните не се спори, поради което на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК
следва да бъде отделено за безспорно, че: 1) ищецът е участвал и дал интервю за сайта
clinica.bg на 05.05.2025 г.; 2) ответникът е изискал, а ищецът е предоставил писмени
обяснения по реда на чл. 193 КТ; 3) със Заповед № ЧР-09-218/12.05.2025 г. ответникът е
наложил на ищеца дисциплинарно наказание „забележка“.
Настоящият съдебен състав счита, че следва да допусне представените към исковата
молба и отговора на исковата молба писмени доказателства, тъй като са допустими,
относими и необходими за разрешаването на правния спор предмет на делото.
Доказателственото искане на ответника по реда на чл. 186 ГПК, съдът намира, че е
формално процесуално допустимо, тъй като е направено своевременно. Въпреки това с
оглед предмета на правния спор, същото се явява неотносима към предмета на делото и
релевантните факти, за които е разпределена доказателствена тежест, поради което следва да
бъде оставено без уважение.
Така мотивиран, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 29.09.2025 г. от 10,00 ч., за
която дата и час страните да бъдат призовани, като им се връчи препис от настоящото
определение, а на ищеца - и от писмения отговор и доказателствата към него, като съдът им
указва в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение да вземат
становище във връзка с дадените указания и доклада по делото.
УКАЗВА и ДАВА възможност на ищеца в едноседмичен срок от съобщението, с
писмена молба, с препис за ответника да отстрани нередовностите на исковата молба, като
изложи твърдения за основанието на което твърди, че е възникнало трудовото
правоотношение между страните, както и длъжността, която заема или е заемал към момента
3
на процесното дисциплинарно наказание.
УКАЗВА на ищеца, че при неизпълнение на указанията, исковата молба ще бъде
върната, а производството ще бъде прекратено.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ отводът на ответника за нередовност на исковата молба,
поради ненадлежно формулиран петитум.
ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНО между страните на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК,
че: 1) ищецът е участвал и дал интервю за сайта clinica.bg на 05.05.2025 г.; 2) ответникът е
изискал, а ищецът е предоставил писмени обяснения по реда на чл. 193 КТ; 3) със Заповед №
ЧР-09-218/12.05.2025 г. ответникът е наложил на ищеца дисциплинарно наказание
„забележка“.
ДОПУСКА на основание чл. 146, ал. 4 ГПК всички приложени към исковата молба и
отговора на исковата молба писмени доказателствени средства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ответника по реда на чл.
186 ГПК да бъде задълже УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД да предствави удостоверение за
броя на работниците към 05.05.2025 г.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад по делото, съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на правния спор,
предмет на делото!
НАСОЧВА СТРАНИТЕ КЪМ ПРОЦЕДУРА ПО МЕДИАЦИЯ.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по
медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на
електронен адрес: (http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
Медиацията е платена услуга.Към Софийски градски съд действа Програма „Спогодби”,
осигуряваща, за момента, безплатно провеждане на процедура по медиация, от която
страните също могат да се възползват. Повече информация за Програма „Спогодби” може да
бъде получена всеки работен ден от 9:00 до 17:00 часа от Мариана Николова - Съдебен
координатор Програма "Спогодби" при Софийски районен съд тел. 02/8955 423; Юлиана
Шулева - Съдебен координатор Програма "Спогодби" при Софийски градски съд тел.
02/9219 413 в Съдебната палата – гр. София (вход откъм ул. „Позитано”), тел. 9219 413 или
от Мариана Николова на тел. 8955423 и ел. адрес: ********@******.***, както и в Центъра
за спогодби и медиация, който се намира в гр. София, бул. „Цар Борис III” №. 54, ет. 2, в
сградата на Софийски районен съд. Подробности за Програма „Спогодби” включително и за
естеството на процедурата могат да бъдат видени и на електронен адрес:
http://srs.justice.bg/srs/82-Програма%20%22Спогодби%22 .
УКАЗВА на страните, че при постигане на спогодба и в случай, че се нуждаят от
съдействието на съда, за да бъде одобрена или се нуждаят от съдействие при организиране
на срещата по медиация, следва да уведомят писмено чрез деловодството на състава, като
посочат електронен адрес или телефон с оглед насрочване на заседанието за одобряване на
спогодбата в максимално кратък срок.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4