РЕШЕНИЕ
№ 671
гр. Ямбол, 16.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Димчо Г. Димов
при участието на секретаря С.С.М.
като разгледа докладваното от Димчо Г. Димов Гражданско дело №
20222330100405 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба от „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД - гр. П. против Х. А. П. от с. К. обл. Я.. Твърди се, че ищецът в
качеството на краен снабдител съгласно разпоредбата на чл.98а ЗЕ продава ел. енергия на
клиентите си при публично известни Общи условия. По силата на същите дружеството било
поело задължение да снабдява с ел. енергия обект на ответника с ИТН ***7 в с. К., обл.
Я.,***. Твърди се, че за ответникът бил открит кл.№ ********** в качеството на
съсобственик съгласно нот.акт вписан под № ***, том***, дело № ***/2018 г. Твърди се, че
ответникът от своя страна съгласно Общите условия се е задължил да заплаща всички
задължения, свързани със снабдяване с електрическа енергия в сроковете и начините
определени в същите.Твърди се, че съгласно Общите условия неплащане в срок на
дължимите суми, клиентът дължи и обезщетение на забава в размер на законната лихва за
всеки просрочен ден. По същество се поддържа, че ищецът е изправна страна и е доставил
на обекта на ответника за периода 09.11.2020 г. до 08.02.2021 г. ел.енергия на обща стойност
127,65 лв. Твърди се, че същата и до настоящия момент не е заплатена. На следващо място
се твърди, че ответникът е изпаднал в забава и дължи на ищеца и законна лихва в размер
на 10.01 лв. от 01.01.2021 - 15.11.2021 г. Сочи се, че ищеца е подал заявление за издаване
на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, по която пред ЯРС е било образувано
ч.гр.д. № ***/2021 г. По посоченото дело е била издадена заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК. С последното
обстоятелство по същество ищеца обоснова правният си интерес от предявяване на иска
предмет на разглеждане в настоящото производство.
1
Претендира се от съда да постанови решение, с което да установи съществуване на
вземанията на ищеца към ответника, както следва: сумата от 127,65 лв. – представляваща
стойността на консумирана от обекта на потребителя ел. енергия за периода 09.11.2020г. -
08.02.2021 г., както и сумата от 10.01 лв., представляваща стойността на законната лихва за
забава от 01.01.2021г. - 15.11.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 16.11.2021 г., до
окончателното изплащане на задължението. Претендира се разноски в исковото и
заповедното производство.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпило отговор от особеният представител на
ответника, с който се поддържа, че иска е допустим, но се оспорва по основание и размер.
Сочи се, че представените фактури са първичен счетоводен документ, удостоверяващ
предмета и стойността на извършената стопанска операция, но не установяват наличие на
вземане в полза на ищеца, и не доказват забава в плащането, както и, че в настоящия
случай представените фактури не съдържат подпис на ответника.
На своя ред приложеният от „Билинг“ системата на ищеца препис- извлечение от
клиентска сметка също бил счетоводен документи и не държал информация относно
надлежно осчетоводяване на процесните фактури от ищеца в съответствие с изискването на
чл.182 от ГПК.
На следващо място се поддържа, че ищецът не е ангажирал доказателства, от които
да е видно изпълнение на задължението за снабдяване с ел. енергия съгласно Общите
условия по сключения договор за продажба на ел.енергия.
Не се установявало по делото дали количествата електроенергия, чието заплащане се
претендира са реално доставени в имота на ответника и съответно правилно отчетени за
търговско измерване, съобразно Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на
метрологичен контрол.
В съдебно заседание за ищеца не се явява законен или процесуален представител като
с молба депозирана преди съдебно заседание се поддържат предявените искове.
В съдебно заседание за ответника се явява в качеството на особен представител
назначен от съда се явява адв.Г. Д. от АК Я. чрез когото в хода на делото по същество и с
депозирани писмени бележки се сочи че от представената по делото от ищеца счетоводна
справка се установява, че претендираното вземане в размер на 127,65 лева, представляващо
стойността на консумираната ел.енергия от ответника е фактически изплатено в пълен
размер на 16.08.2022 год., съгласно същата справка. Поради което от същата справка може
да се направи безспорен извод за недължимост на претендираната сума по издадените три
броя фактури за периода от 09.11-.2020 год. до 08.02.2021 год., поради извършени плащания
от ответника. Претендира се исковите претенции да бъдат отхвърлени изцяло.
Съдът като взе предвид становището на страните и събраните по делото писмени
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
На 16.11.2021 год. пред Районен съд Я. е било депозирано заявление за издаване на
2
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от страна на „ЕВН България Електроснабдяване”
ЕАД - гр. П., с което е поискано издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и
изпълнителен лист против длъжника – ответник Х. А. П. с ЕГН **********, за сумите от:
127,65 лева – главница, представляваща стойност на електиречска енергия, доставена за
периода от 09.11.2020 год. до 08.02.2021 год. по партидата на ответникаобезщетение за
забавено плащане на главницата, в размер на законната лихва за периода от 01.01.2021 год.
до 15.11.2021 год., в размер на 10,01 лева, както и за законната лихва върху главницата,
считано от датата на постъпване на заявлението в съда, до окончателното и изплащане.
По така депозираното заявление пред Районен съд Я. е образувано ч. гр.дело №
***/2021 год. по описа на същия съд.
Заповедният съд е уважил искането на заявителя и е издал заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК с № ***/17.11.2021 год., връчена на длъжника по реда
на чл.47, ал.5 ГПК чрез залепване на уведомление, като в указания на заявителя срок същият
е депозирал против ответника иск за установяване на вземанията си предмет на
разглеждане в настоящото производство.
По делото е представен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№***, том ***, рег.№*** дело*** от 10.12.2018 год. на нотариус Е. Щ. с рег.№ *** с район
на действие Районен съд Я., видно от който ответника е придобил в собственост дворно
място, представляващо в едно с построената в него жилищна сграда на административен
адрес: с.К., общ.Т., ***.
По делото са представени декларация – приложение № 1, за достъп до
електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Юг“ ЕАД и заявление -
приложение № 2 за започване на продажба на електрическа енергия до „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД за обект с ИТН *** от ответника Х. А. П. с кл.№ **********.
По делото е представена издадена от ищеца фактура № *** от 16.12.2020 год., с
посочено задължено по нея лице Х. А. П., кл.№ **********, с ИТН *** – с.К., за потребна в
периода 09.11.2020 – 08.12.2020 г. електрическа енергия в размер на 92 кВтч на стойност
20.70 лева с ДДС.
По делото е представена издадена от ищеца фактура № *** от 16.01.2021 год., с
посочено задължено по нея лице Х. А. П., кл.№ **********, с ИТН*** – с.К., за потребна в
периода 09.12.2020 – 08.01.2021 г. електрическа енергия в размер на 242 кВтч на стойност
53.56 лева с ДДС.
По делото е представена издадена от ищеца фактура № *** от 16.02.2021 год., с
посочено задължено по нея лице Х. А. П., кл.№ **********, с ИТН *** – с.К., за потребна в
периода 09.01.2021 – 08.02.2021 г. електрическа енергия в размер на 237 кВтч на стойност
53.39 лева с ДДС.
По делото от ищеца е представена и счетоводна справка по партида за кл.номер
**********, ИТН ***, клиент – Х. А. П. от с.К., видно от която: фактура № *** от
16.01.2021 год., с падеж 31.12.2020 год. на стойност 20.70 лева е заплатена на 16.08.2022
3
год.; фактура № *** от 16.01.2021 год., с падеж 27.01.2021 год. на стойност 53.56 лева е за
платена на 16.08.2022 год. и фактура № *** от 16.01.2021 год., с падеж 16.02.2021 год. на
стойност 53.39 лева е заплатена на 16.08.2022 год. или общо е била заплатена сумата от
127,65 лева, като видно от същата спхравка е че остатък за плащане към 29.09.2022 год. е
0.00 лева.
По делото е допусната и изслушана съдебно техническа експертиза, неоспорена от
страните, видно от заключението на вещото лице по която: През процесния период е налице
доставена до имота на клиента ел.енергия, като общото количество доставена електрическа
енергия за процесния период е в размер на 571 кВтч, от които 525 кВтч дневна тарифа и 46
кВтч по нощна тарифа.Отчетените количества ел.енергия съвпадат с фактурираните такива,
обективирани с фактури с номера: ***/16.12.20220 год.; ***/16.01.2021 год. и фактура №
***/16.02.2021 год. Процесният електромер с фабричен номер *** е преминал успешно
всички изискуеми проверки, съгласно Закона за измерванията. Процесният електромер е
отчитан редовно в един и същи часови диапазон. Отчитането е извършено на място
посредством терминал.
При така установените фактически обстоятелства съдът намира от правна страна
следното:
Предявените искове са с правно основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, във вр. с чл.79 от
ЗЗД, във вр. с чл.86 от ЗЗД.
Същите са процесуално допустими предявени от и срещу процесуално легитимирана
страна при наличие на правен интерес с оглед разпоредбата на чл.415 ГПК.
Разгледани по същество съдът намира следното:
По силата на разпоредбата на чл.98а ЗЕ, ищцовото дружество има качеството на
краен снабдител и продава електрическа енергия на клиентите си при публично известни
общи условия. В процусния случай такива се явяват представените и приобщеното по
настоящото дело ч.гр.дело № ***/2021 год. по описа на ЯРС Общи условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на ищеца одобрени с Решение на ДКЕВР №
***/10.05.2008 год., в сила от 27.06.2008 год. Съгласно чл.35, ал.1 от Общите условия,
същите влизат в сила 30 дни след публикуването им, без да е необходимо изричното им
писмено приемане от клиентите. Съгласно чл.1, т.4 от Общите условия, потребител на
електрическа енергия за битови нужди е физическо лице, собственик или ползвател на имот,
присъединен към електроразпределителната мрежа на “ЕВН България
Електроразпределение” АД съгласно действащото законодателство, което ползва
електрическа енергия за домакинството си.
В случая ответника е придобил имота обект на електроснабдяване на 10.12.2018 год.
и е подал декларации декларации за достъп до електроразпределителната мрежа на
„Електроразпределение Юг“ ЕАД и за започване на продажба на електрическа енергия до
„ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД и в този смисъл спрямо него са действали Общите
условия. Съгласно чл.13, ал.1 от Общите условия, ищецът снабдява с електрическа енергия
4
всеки Клиент, чието съоръжение е присъединено към електроразпределителната мрежа на
„ЕВН България Електроразпределение” АД и не се е възползвал от правото си да избере
друг доставчик. По делото липсват доказателства ответника да е избрал друг доставчик на
ел.енергия. Ето защо и на горните съображения съдът намери, че ответника има качеството
на Клиент по смисъла на Общите условия и между него и ищеца са възникнали валидни
облигационни правоотношения с предмет доставка и продажба на ел. енергия. Съгласно
чл.7, ЕВН ЕС се задължава да снабдява с електрическа енергия при условия на
равнопоставеност всеки Клиент, чийто обект е присъединен към електроразпределителната
мрежа, обслужвана от „ЕВН България Електроразпределение” АД, а съгласно чл.11,
Клиентът се задължава да заплаща стойността на използваната в обекта електрическа
енергия в сроковете и по начина, определени в тези Общи условия.
За доказване стойността и обема на доставената ел.енергия в процесния обект на
ответника, ищецът е представил не само издадените от него фактури, но и ангажирал
експертиза, която съдът кредитира и приема за установено, че ищецът е изпълнил
задълженията са по договора за продажба на ел. енергия в посочения в исковата молба обем
и стойност. Индиция за това е и представената справка от ищцовото дружество, на която се
позовава и особения представител на ответника, доколкото видно от същата стойността на
продадената ел.енергия в общ размер по трите фактури 127,65 лева е била заплатена на
16.08.2022 год, което по същество е своеобразно признаване задълженията по издадените от
ищеца фактури. Заплащането стойността на фактурите е станало след подаване на
заявлението по чл.410 ГПК и исковата молба в съда, като същото следва да се вземе предвид
при постановяване на съдебното решение съобразно чл.235, ал.3 ГПК, тъй като извършеното
плащане по фактурите е обстоятелство от значение за спорното право.
В този смисъл предявения иск за главница в размер на 127,65 лева следва да се
отхвърли като погасен чрез плащане. Следва да се уважи иска за признаване за установено,
че ответника дължи на ищеца законната лихва върху главницата от 127,65 лева от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 16.11.2021 г., до
окончателното изплащане на задължението – 16.08.2022 год.
Следва да се уважи и ска с който се претендира да се признае за установено, че
ответника дължи на ищеца сумата от 10,01 лева, представляваща стойността на законната
лихва за забава от 01.01.2021г. - 15.11.2021 г. като съдът сам провери чрез електронен
интернет калкулатор, че законната лихва върху сумата от 20.70 лева по фактура № *** от
16.12.2020 год. за периода от 01.01.2021 год. до 15.11.2021 год. е 1,83 лева; върху сумата от
53,56 лева за периода от 28.01.2021 год. до 15.11.2021 год. е 4.34 лева и върху сумата от
53,39 лева за периода от 02.03.2021 год. до 15.11.2021 год. е 3,84 лева, или общо 10,01 лева.
По разноските:
Съгласно ТР №4/2013 год. от 18.06.2014 год. с решението по установителния иск
съдът се произнася по дължимостта на разноските за заповедното производство, относно
размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно
отхвърлената и уважената част на иска.
5
Предвид изхода на делото, ищецът има право на разноски в пълен размер, тъй като
плащането по процесните фактури е било извършено след депозиране на зявлението по
чл.410 ГПК и след депозиране иска за установяване вземането по издадената заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК, и в този смисъл съдът намери, че ответника с поведението си е
дал повод за завеждане на делото.
Разноските за юрисконсултско възнаграждение по делото следва да бъдат определени
от съда съобразно разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК. Съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, към която препраща чл.37 от Закона за правната помощ, за
защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лева. В
случая съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева в исковото
производство и 50,00 лева в заповедното, на основание чл.26 от Наредбата за заплащането
на правната помощ и предвид липсата на особена правна сложност на производството, а и
фактическа такава.
С оглед доказателствата за сторените от ищеца разноски в заповедното и исковото
производство и определения по реда на чл.78, ал.8 ГПК от съда размер на юрисконсултското
възнаграждение за процесуално представителство на ищеца, следва ответника да бъде
осъден да заплати на ищеца сторените от него в заповедното производство разноски в
размер на 75,00 лева, от които държавна такса в размер на 25 лева и 50 лева юрисконсултско
възнаграждение и сторените такива в исковото производство в размер на 725,00 лева, от
които държавна такса – 75 лева, 300 лева – възнаграждение за особен представител –
адвокат на ответника и 350 лева възнаграждение на вещо лице, или общо разноски в
исковото и заповедното производство в размер на 800,00 лева.
По изложените мотиви и на основание чл.235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл.415, ал.1 ГПК, че съществува
вземане на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр.П., *** към Х. А. П. с ЕГН ********** от с.К., обл.Я., ***, за сумата от 10.01
лв., представляваща стойността на законната лихва за забава от 01.01.2021г. - 15.11.2021 г.,
както и за законната лихва за забава върху сумата от 127,65 лева от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 16.11.2021 г., до окончателното
изплащане на задължението – 16.08.2022 год. като иска да бъде признато за установено, че
съществува вземане на ищеца към ответника за главница в размер на 127,65 лева,
представляваща стойността на консумираната от обекта на потребителя електрическа
енергия за периода 09.11.2020 год. до 08.02.2021 год. ОТХВЪРЛЯ като погасен чрез
плащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК, Х. А. П. с ЕГН ********** от с.К.,
обл.Я., *** ДА ЗАПЛАТИ на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр.П., *** сумата от 800,00 лева, представляваща сбор от
6
сторените от ищеца разноски в исковото и заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Я. в 2-седмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
7