Определение по дело №628/2020 на Окръжен съд - Ямбол

Номер на акта: 260004
Дата: 4 януари 2021 г.
Съдия: Николай Енчев Иванов
Дело: 20202300500628
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 30 декември 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,              II-ри  въззивен граждански състав

На  04  януари  2021  година

В закрито заседание в следния състав:

 

                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

                                                                         ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ

                                                ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА

                                                                                   

като разгледа докладваното от съдия Н.Иванов възз.гр.д. №628 по описа на ЯОС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

           

В изпълнение на задълженията си по чл. 267 ГПК, Ямболският окръжен съд  констатира следното:

Производството пред Ямболски окръжен съд е образувано по въззивна жалба на  Д.Ж.Р. *** против Решение №260058/25.09.2020г. постановено по гр. дело №333/2020г. по описа на ЯРС, в частта му,  с която съдът е приел за установено, че Д.Ж.Р., дължи на „Профи кредит България“ЕООД гр.София, с ЕИК-*********, въз основа на Договор за потребителски кредит №**********/22.05.2018 г. главница в размер на 2999,14 лв., ведно със законната лихва върху нея от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-25.11.2019 г. до окончателното плащане и 701,25 лева – неплатено договорно възнаграждение, за които е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 4101/2019 г. на ЯРС и е осъдил Д.Ж.Р. да заплати на Профи кредит България“ЕООД гр.София, с ЕИК-*********, направените по заповедното производство разноски в размер на 100,44 лв. и направените по делото разноски в размер на 139,70 лв.

Въззиваемата страна  е депозирала отговор на жалбата.

Съдът констатира, че жалбата е допустима, като подадена в законоустановения срок, от легитимна страна и при наличие на правен интерес от обжалване. Същата е редовна от външна страна, поради което следва да се внесе за разглеждане в открито заседание.

С жалбата е представено: Копие от Общи условия на Профи кредит България ЕООД към договор за потребителски кредит и е направено искане да бъде задължен ищеца "да приложи по делото справка, от която да е видно по чия сметка са преведени средствата от отпуснатият кредит".

Съдът счита, че е преклудирано, на осн.чл.266 ал.1 ГПК  правото на страните да сочат и да представят нови доказателства, тъй като не се касае за новоткрити или нововъзникнали факти и доказателства по см. на ал.2, нито са налице данни, тези доказателства да не са били допуснати от първоинстанционния съд, поради процесуално нарушение по см. на ал.3 /в жалбата не са наведени и твърдения за наличие на предпоставките по чл.266 ал.2 и 3 ГПК/. Напротив Общи условия на Профи кредит България ЕООД към договор за потребителски кредит са били представени и прието пред ЯРС. Освен това ищецът не твърди,че е превеждал суми по сметката на въззивницата. Ето защо представеното с жалбата писмено доказателство не следва да бъде приемано, а доказателственото искане -отхвърлено.

ЯОС намира, че следва да извърши доклад  на жалбата и отговора, който да връчи на страните  заедно с призовката за  с.з., поради което

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И   :

 

НАСРОЧВА   делото в о.с.з.  на  09.02.2021 год. от  10.00 часа, за която дата  и час да се призоват страните.

Извърши доклад на жалбата и отговора, както следва:

В жалбата се твърди, че решението в обжалваната му част е неправилно. Жалбоподателят твърди, че ищецът „ Профи кредит България" ЕООД е твърдял, че във връзка с отпуснатият договор за кредит на клиента В. В. М., ответницата е „ солидарен длъжник" на посоченото лице, а не поръчител.

Въззивницата счита, че поръчителят е солидарен длъжник- лице, което се е задължило спрямо кредитора на друго лица да отговаря солидарно  за изпълнението за неговото задължение. Т.е. ако кредитът е бил отпуснат и на двамата, така както твърди ищецът, би било излишно да се посочва в договора за кредит, че В.М.е клиент, а тя -солидарен длъжник. Сочи ,че за сключването на договора за поръчителство е достатъчна писмената форма, без да се изисква нотариална заверка-  във каквато форма е положен подписът й под договора, с който се задължавала да отговаря солидарно с кредитополучателя. От този факт следвало, че е спазена и формата на договора за поръчителство. Законът предвиждал поръчителят да отговаря за изпълнението на чуждо задължение- така, както тя отговаряла за задължението на клиента на ищеца, без по нейната сметка да са приведени средства от отпуснатият кредит. Сочи, че ищецът с твърдението си, че тя не е поръчител на основният длъжник, а солидарен длъжник, цели заобикалянето на закона, за да  я лиши от правата, които закона предоставя на поръчителя.

Твърди, че в съдебно производство гр.д. № 4101/ 2019г по описа на ЯРС, по издаване на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, ищецът не е приложил документ за предявяване на искът по чл. 422 ГПК срещу поръчителя и ответник по настоящото дело-Д.Р.. Т.е. ищецът не е упражнил в срок възможността дадена му от закона да предяви иск за вземането си срещу длъжника В. В. М.. Ищецът бил посочил, че договорът за потребителски кредит е прекратен автоматични от негова страна и е обявена предсрочната му изискуемост на 31.07.2019г, като от този факт следвало, че от тази дата настъпвал падежът за плащане на цялото неизплатено до този момент задължение по кредита. Чл. 147 изр. 1 ЗЗД предвиждал поръчителят да остане задължен и след падежа на главното задължение, ако кредиторът е предявил иск против длъжника в течение на шест месеца от настъпването на падежа. Твърди се, че към настоящият момент по делото нямало данни кредиторът да е предявил иск срещу длъжника за събиране на задължението. Сочи, че тъй като към настоящият момент посоченият в чл. 147 ЗЗД шест месечен срок от настъпването на падежа на главното задължение е изтекъл и кредиторът не е предявил иск за събиране на вземането си срещу длъжника, настоящото дело срещу поръчителя за същото задължение  следва да бъде прекратено на посоченото основание.

Предвид посоченото и по съображения изложени в жалбата се иска отмяна на решението в атакуваната му част и отхвърляне на иска изцяло, както и присъждане на разноски по делото.

В писмен отговор въззиваемата страна оспорва жалбата. Изразява становище, че решението в обжалваната му част не страда от пороците посочени в същата. Твърди се, че правните изводи на съда съответстват на събраните по делото доказателства. От договора, искане за отпускане на потребителски кредит било видно, че е налице задължаването на въззивницата  като съдлъжник, и същият се е съгласил с това и е положен подпис на договора и на ОУ, който не бил оспорен. Не се установявало от приложените писмени доказателства ответникът да се е задължил по договора като поръчител, т.е да отговаря като гарант за чужд дълг, както и поемането на задължение за чужд дълг не означавало автоматично, че е налице поръчителство. Последното било договор различен от юридическия факт пораждащ главното задължение, страни по който са кредиторът и поръчителят, в настоящия случай такова съглашение между ищеца и ответникът не било налице. В случая отношенията се уреждали по правилата на чл. 121-127 ЗЗД относно солидарните задължения, което изключвало приложението на чл.147 от ЗЗД. Съобразно така уговорените задължения, за ответника се е породила чиста солидарна отговорност без тя да бъде свързана с фигурата на поръчителя. Наред с изложеното се сочи още, че дори съдът да приеме, че ответникът все пак има качеството на поръчител, тоест - го ползва привилегироващият срок по чл. 147 от ЗЗД, специално уреждащ времевите граници на отговорността на поръчителя, то в случая ищецът е спазил този преклузивен срок. Сочи се, че във връзка с гореизложеното и представените доказателства с исковата молба, че отпуснатата сума по кредита е преведена по посочените от солидарния длъжник В.В.М. банкови сметки, тези факти не освобождават ответника Д.Ж.Р., в качеството и на солидарен длъжник, от отговорност за неизплатеното задължение по ДПК № **********. Претендира се, потвърждаване на първоинстанционното решение в атакуваната.

НЕ ПРИЕМА като доказателство по делото представените с жалбата: Копие от Общи условия на Профи кредит България ЕООД към договор за потребителски кредит.

ОТХВЪРЛЯ искането на въззивницата, да бъде задължен ищеца "да приложи по делото справка, от която да е видно по чия сметка са преведени средствата от отпуснатият кредит".

Съдът приканва страните към спогодба.

Препис от определението да се връчи на страните.

Препис от отговора да се връчи на жалбоподателя.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.                                       

     

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ:1.                           2.