№ 10435
гр. София, 31.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
при участието на секретаря СТИЛИАНА В. ДРАГАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20231110101046 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК, вр. чл. 422 ГПК.
Образувано е по искова молба от „Т.С.“ ЕАД срещу Г. Н. А., с която са предявени по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК кумулативно съединени установителни искове с правно основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, с искане за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца следните суми: 3683,04 лв. - главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за имот, находящ се на адрес: гр. С.............., абонатен №
40333, за периода от 01.05.2017 г. до 30.06.2019 г., ведно със законна лихва от 23.07.2021 г.
до изплащане на вземането, 804,13 лв. - мораторна лихва за периода от 15.09.2018 г. до
15.07.2021 г., 34,57 лв. – главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение на
топлинна енергия за периода от 01.07.2018 г. до 30.06.2019 г., ведно със законна лихва от
23.07.2021 г. до изплащане на вземането, 8,02 лв. - мораторна лихва върху цената на
услугата дялово разпределение за периода от 31.08.2018 г. до 15.07.2021 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 43201/2021 г. по описа
на СРС, 48 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение с ответника въз основа на
договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150
ЗЕ обвързват потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия,
като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана по системата за дялово
разпределение. Твърди, че съгласно приложимите общи условия купувачът на топлинна
енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от периода, за който се
отнася, а като не е сторил това, ответникът е изпаднал в забава, поради което дължи
1
обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия. Поддържа, че съгласно чл. 139
ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово
разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а
ЗЕ. Сочи, че в настоящия случай услугата дялово разпределение на ТЕ в сградата се
извършва от „Т.С.” ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в
съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, за
което също се дължи възнаграждение. Моли за уважаване на предявените искове.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба, с който ответникът
оспорва предявените искове. Счита, че производството е недопустимо в частта, в която се
претендира сума над 3683,04 лв. Оспорва да е собственик на процесния имот, поддържа, че
качеството му на клиент на топлинна енергия не изхожда от представения договор за наем,
тъй като към процесния период договорът би могъл да е прекратен, а и същият не е вписан.
Прави възражение за погасяване по давност на част от претендираните от ищеца вземания.
Моли за прекратяване частично на производството и за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в срока по чл.
415, ал. 4 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, за което длъжникът е уведомен по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна
съществуването на вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК. Съдът приема, че не е налице твърдяната недопустимост, тъй като исковете са
предявени в размерите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради
което искането за прекратяване на производството е неоснователно.
По предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между него и ответника, по
силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че
през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабденият имот, е
извършвана услугата дялово разпределение и че е възникнало задължение за заплащане на
възнаграждение в претендирания размер.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните вземания.
По възражението за давност в тежест на ищеца е да установи настъпването на
обстоятелства, обуславящи основание за спиране и/или прекъсване на погасителната
давност по смисъла на чл. 115 ЗЗД и чл. 116 ЗЗД.
2
По предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в
тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на ответника в
забава.
По делото не е спорно, а се установява и от приетите доказателства, че през исковия
период процесният имот е бил топлофициран и че сградата - етажна собственост, в която се
намира, е била присъединена към топлопреносната мрежа. Не е спорно, че за сградата се
извършва услуга топлинно счетоводство, за което е взето решение по Протокол от
20.09.2001 г. от Общо събрание на собствениците на блока на ул. „П.Д.“ № 9 и е сключен
Договор от 20.11.2001 г. между „Т.С.“ ЕООД и представител на етажната собственост за
извършване на услуга за дялово разпределение на топлинна енергия.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е определено в § 1, т.
42 от ДР на ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г., а именно: физическо лице - собственик или
ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара
за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството
си. Съгласно разпоредбата на чл. 153 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
„потребители на топлинна енергия“. След отмяната на § 1, т. 42 ДР на ЗЕ и с влизане в сила
измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. се въвежда понятието „клиент на топлинна енергия“,
което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“.
Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) „Битов
клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
собствени битови нужди. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (редакция след 17.07.2012 г.) всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена
за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36,
ал. 3 ЗЕ. Посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за
битови нужди, са собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване
върху имота. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни
субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива
качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие.
Сключването на договора с третото лице следва да се докаже с всички допустими по ГПК
3
доказателствени средства, например с откриване на индивидуална партида на ползвателя
при топлопреносното дружество (ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. по описа на
ОСГК на ВКС).
В мотивите на тълкувателното решение е прието, че предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от ДКЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. С оглед на изложеното, собственикът или титуляр на вещно
право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се
смята потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите
части на сградата топлинна енергия. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на
етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки
етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.
Въз основа на представените и приети по делото доказателства съдът приема, че
ответникът е имал през процесния период качеството на потребител на топлинна енергия,
доставяна до имота, в качеството си на наемател, сключил договор за доставка на топлинна
енергия със съгласието на собственика на имота. В тази връзка са приети Заявление –
декларация до „Т.С.“ ЕАД с изх. № Г-3260/10.02.2017 г. от Г. Н. А. за промяна на негово
име на партидата за топлоснабден имот на адрес: гр. С.............. с абонатен № 40333, въз
основа на договор за наем и декларация от собственика, което заявление е подписано от
ответника, чийто подпис не е оспорен по делото; Договор за наем от 04.01.2017 г., сключен
между Министерство на външните работи като наемодател и Г. Н. А. като наемател,
съгласно Заповед № 95-00-514/21.12.2016 г. на министъра на външните работи, видно от
който на ответника е предоставен за временно и възмездно ползване процесният недвижим
имот, находящ се в гр. С.............., като е предвидено, че консумативните разноски са за
сметка на наемателя – чл. 2, ал. 2, разходите за електроенергия, топлоенергия, телефон,
студена вода и топла вода се заплащат от наемателя отделно на съответните доставчици –
чл. 2, ал. 5, като договорът е сключен за срок от 5 години; Протокол от 06.01.2017 г.,
съставен в присъствието на назначена със Заповед № 95-00-283/03.10.2013 г. на Главния
секретар на МВнР комисия и Г. Н. А. за фактическото предаване на владението на
процесния имот на наемателя – ответник; Декларация от Министерство на външните работи
от 26.01.2017 г. за даване на съгласие Г. Н. А. да бъде купувач на топлинна енергия за срока
от 04.01.2017 г. до прекратяване на договора за наем; Протокол от 03.07.2019 г., съставен в
присъствието на назначена със Заповед № 95-00-280/02.04.2019 г. на министъра на външните
работи комисия и Г. Н. А. за фактическото приемане и предаване на процесния имот – ап.
20, находящ се в гр. София, ул. „П.Д.“ № 9, бл. 3, ет. 5. От посочените документи се
установява, че от 04.01.2017 г. до 03.07.2019 г. наемател на процесния имот е бил именно
ответникът, който е сключил договор за доставка на топлинна енергия с ищеца с подаване на
заявлението – декларация за откриване на партида на свое име. Считано от 01.07.2019 г.
клиент на топлинна енергия за стопански нужди е Министерство на външните работи по
4
силата на сключен писмен договор при общи условия за продажба на топлинна енергия за
стопански нужди от „Т.С.“ АД на потребители в гр. София по чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ, от
17.07.2019 г. С оглед на това съдът приема за изпълнена хипотезата на посоченото по – горе
ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. по описа на ОСГК на ВКС и именно ответникът
дължи цената на доставената топлинна енергия до имота през исковия период от 01.05.2017
г. до 30.06.2019 г. Във връзка с възраженията на ответника, че договорът за наем може да е
бил прекратен следва да се посочи, че в тежест на ответника е да установи този факт, в
частност прекратяване на договора за наем преди или по време на процесния период, за
което не са ангажирани доказателства. Напротив, от приетия протокол за предаване на
владението се установява, че имотът е предаден на собственика на 03.07.2019 г., т. е. след
края на исковия период. Липсата на данни за вписване на договора за наем съгласно чл. 4, б.
„е“ от Правилника за вписванията не влияе на качеството потребител на ответника, тъй като
вписването има само оповестително действие по отношение на третите лица, които
придобиват права от праводателя. В разглеждания случай е налице постигнато изрично
съгласие между ищеца и наемателя на топлоснабдения имот през исковия период за
сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди. В подкрепа на
този извод е откритата индивидуална партида на наемателя, поради което цената за
доставената топлинна енергия се дължи от последния.
Нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители (клиенти) на топлинна енергия за битови
нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда
съдържанието на договора, без да е необходимо изрично изявление на ответника –
потребител относно приемането на Общите условия, в който смисъл е и съдебната практика
- решение № 35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г. по описа на ВКС, ІІІ г. о. При тази
нормативна уредба съдът приема, че между главните страни по спора за процесния период е
сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни
общи условия, каквито са Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № 0У-
1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от
11.08.2016 г., което правоотношение е възникнало с оглед изричното искане на ответника с
подаването на заявление – декларация за промяна на партидата на негово име, в качеството
на наемател на имота през процесния период.
В разпоредбата на чл. 156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия в сгради – етажна
собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността
топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз
основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение,
монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
От приетото по делото заключение на СТЕ, което съдът кредитира като компетентно
5
изготвено и в пълнота отговарящо на поставените задачи, се установява, че през процесния
период от 01.05.2017 г. до 30.06.2019 г. в имота е доставяна и
потребявана топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на имот и топлинна енергия за БГВ на стойност общо 4237,31 лв. (която сума е
без включени изравнявания, корекции и просрочени задължения от предходни периоди).
Тази топлинна енергия е начислена при условията на установения по делото осигурен
достъп до имота за отчет на уредите за дялово разпределение. Вещото лице е отразило, че в
периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. в имота е имало пет отоплителни тела, свързани
към ВОИ с монтирани разпределители на топлинна енергия, по които са направени визуални
отчети – общо 7506,000 д. е., на база на които е изчислена и начислена ТЕ, отдадена от
отоплителните тела в имота общо 8326,622 кВтч. Не е начислявана ТЕ за отопление на имот
от отоплителните тела в общите части като дял за имота. За имота е начислен разход на ТЕ
за отопление от сградна инсталация на база пълен отопляем обем 263 куб. м – 3636,263
кВтч, както и ТЕ за подгряване на вода за БГВ на база отчетен разход по два водомера (96
куб. м.). В периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. в имота е имало пет отоплителни тела,
свързани към ВОИ с монтирани разпределители на топлинна енергия, по които са направени
визуални отчети – общо 2837,000 д. е., на база на които е изчислена и начислена ТЕ,
отдадена от отоплителните тела в имота общо 3739,167 кВтч. Не е начислявана ТЕ за
отопление на имот от отоплителните тела в общите части като дял за имота. За имота е
начислен разход на ТЕ за отопление от сградна инсталация на база пълен отопляем обем 263
куб. м – 3267,901 кВтч, както и ТЕ за подгряване на вода за БГВ на база отчетен разход по
два водомера (105 куб. м.). В периода от 01.05.2019 г. до 30.06.2019 г. за имота е начислен
разход на ТЕ за подгряване на вода за БГВ на база отчетен разход по два водомера (5 куб.
м.). От експертизата се установява също, че претендираните суми като стойност на
доставена топлинна енергия са изчислени съобразно пълния отопляемия обем на имота по
проект и действащите през процесния период цени. Вещото лице е посочило, че за двата
пълни отчетни периода разходът на ТЕ за отопление от сградната инсталация е над 50 % от
общата ТЕ за отопление в СЕС. Общата сума по прогнозно начислената ТЕ за периода
01.05.2017 г. - 30.06.2019 г. възлиза на 3370,73 лв., а с включване на изравнителните сметки
е в размер на 4237,31 лв. Технологичните разходи в абонатната станция са отчислявани от
доставената в абонатната станция топлинна енергия и са били за сметка на „Т.С.“ ЕАД
съгласно нормативната уредба. Топломерът в абонатната станция е преминавал
метрологични проверки на 17.11.2016 г. и на 04.10.2018 г., като не са констатирани
отклонения.
От заключението на СТЕ се установява, че топлинната енергия е начислена съобразно
нормативните изисквания. Заключението е изготвено не само на база едностранно съставени
от ищеца частни документи (извлечение от сметка и съобщения към фактури), но и въз
основа на данните, предоставени на вещото лице от фирмата за дялово разпределение -
изравнителни сметки за потребена топлинна енергия в имота, отчети на уредите за дялово
разпределение и на документи, представени от топлофикационния район, поради което
съдът кредитира изцяло заключението при формиране на фактическите си изводи относно
6
реално доставената до имота топлинна енергия и нейната стойност през исковия период.
Относно начисляването на топлинна енергия са представени от третото лице – помагач с
молба от 12.02.2024 г. и документи за годишен отчет на уредите за дялово разпределение за
период от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. (от 04.05.2018 г.) и от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г.
(от 30.05.2019 г.), издадени на името на ответника Г. Н. А. и подписани за клиент, като в
документа за главен отчет от 04.05.2018 г. е отбелязано срещу подписа на клиент „А. наем“,
които подписи не са оспорени по делото.
Във връзка с констатацията на вещото лице, изготвило СТЕ, че за отчетните периоди
процентът на отопление от сградна инсталация надхвърля 50 % (съответно 55,73 % и 52,29
%), следва да се посочи, че според чл. 78 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването, когато топлинният товар на отоплителните тела в сграда - етажна
собственост, е намален с над 50 % от проектния отоплителен товар на сградата и
количеството на енергията, отдадена от сградната инсталация, е по-голямо от количеството
на енергията за отопление на имотите, топлопреносното предприятие е длъжно писмено да
уведоми потребителите в сградата - етажна собственост, и лицето по чл. 139б ЗЕ и да
предприеме действия съгласно т. 6.6 и 6.6.1 от методиката. Съгласно разрешенията на ТР №
2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. по описа на ОСГК на ВКС, неизпълнението на
задължението на топлопреносното предприятие по чл. 78, ал. 1 от Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването (при намален топлинен товар на отоплителните тела
в сграда - етажна собственост с над 50 % от проектния отоплителен товар на сградата,
вследствие на което количеството на енергията, отделено от сградната инсталация, е по-
голямо от количеството на енергията за отопление на отделните имоти) не съставлява
основание за разваляне на договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди в
сградата - етажна собственост, тъй като не засяга същественото съдържание на
материалното продажбено правоотношение. Това неизпълнение не може да има за
последица нито освобождаване, нито намаляване на отговорността на клиентите на
топлинна енергия в сграда – етажна собственост за заплащане на цената на топлинната
енергия за общите части на етажната собственост, каквато обща част по предназначение е
и сградната инсталация (чл. 140, ал. 3 ЗЕ). Договорното правоотношение по договора за
продажба на топлинна енергия за битови нужди продължава да обвързва страните по него,
при неупражнено право на клиентите на топлинна енергия по чл. 153, ал. 2 ЗЕ за
прекратяването му, при което всяка от страните дължи изпълнение на поетите договорни
задължения, като в нормативната уредба не е предвидена възможност за намаляване или
отпадане на отговорността на клиентите за цената на топлинната енергия за общите части на
етажната собственост при неизпълнение на задължението на топлопреносното предприятие
по чл. 78, ал. 1 НТ. В случая нито се твърди, нито са представени доказателства, че етажните
собственици в процесната сграда - етажна собственост са се възползвали от възможността да
прекратят договорната си връзка с топлопреносното предприятие в хипотезата на чл. 153,
ал. 2 ЗЕ, поради което и същите, вкл. ответникът, дължат цената на ТЕ за общите части
на сградата - етажна собственост, включително за сградната инсталация (в този смисъл
например решение № 265766 от 14.09.2021 г. по в. гр. д. № 6571/2019 г. по описа на СГС,
7
IV-Б въззивен състав).
По делото е изслушана и съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), неоспорена от
страните, която съдът кредитира по реда на чл. 202 ГПК, според която общата стойност на
изравнителните сметки за периода м. 05.2017 г. - м. 06.2019 г. е в размер на 885,56 лв. и
представлява разлика за доплащане, която сума е прибавена към първоначалното
задължение на абоната за процесния период. От изравнителните сметки за връщане са
прихванати текущи задължения и няма погасени задължения извън процесния период. За
периода от м. 05.2017 г. до м. 06.2019 г. потребената топлинна енергия по пера и стойности
по прогнозни данни, изчислена съобразно действащите цени на ТЕ през процесния период е
в размер на 3371 лв., в т. ч. сума за отопление - 2075,22 лв., подгряване на вода – 1295,78 лв.
Стойността на потребената ТЕ, с включени изравнителни сметки за същия период,
извършени текущи плащания и прихващания е в размер на 3683,01 лв. (3371 лв. + 885,56 лв.
– 573,55 лв.), като вещото лице е отразило извършени плащания в общ размер на 573,55 лв.
През процесния период са издадени три броя общи фактури на обща стойност 4093,88 лв., с
които са сторнирани месечните суми за прогнозно начислената топлинна енергия чрез
издаване на кредитни известия и в които фактури са вписани сумите от изравнителните
сметки, издадени към 31.07. на съответната година. Вещото лице е посочило и дължимата
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия до 15.07.2021 г. – 804,13 лв.
Предвид изложеното, съдът приема, че за процесния имот е доставяна топлинна
енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е измервано
коректно, а стойността й е в размер на 4237,31 лв. (в която част следва да се кредитира
заключението на СТЕ), от които (видно от заключението на ССчЕ) са заплатени 573,55 лв.,
съответно искът е доказан по основание за сумата от 3663,76 лв.
От ответника своевременно е направено възражение за изтекла погасителна давност,
по отношение на което съдът намира следното:
Задълженията на потребителя за заплащане стойността на топлинната енергия са
такива за периодични плащания, тъй като са налице повтарящи се през определен период от
време еднородни задължения, чийто падеж е уговорен в общите условия на ищцовото
дружество, като не е необходимо плащанията да са еднакви по размер (така ТР №
3/18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. по описа на ОСГК на ВКС). Същите се погасяват с
изтичане на тригодишен давностен срок. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да
тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а в чл. 114, ал. 2 ЗЗД е предвидено, че
ако е уговорено вземането да става изискуемо след покана, давността започва да тече от
деня, в който задължението е възникнало.
Разпоредбата на чл. 116, б. „б“ ЗЗД предвижда, че давностният срок се прекъсва с
предявяване на иск относно вземането. Според Общите условия за продажба на топлинна
енергия от „Т.С.“ ЕАД от 2016 г., купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия в 45 - дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Тъй като настоящият иск се счита предявен от момента на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 23.07.2021 г., на основание чл. 422, ал. 1 ГПК – то в
8
случая от 23.07.2021 г. давността е прекъсната, като в периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020
г. срокът на погасителната давност е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13
от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г.). Ето
защо, вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 16.05.2018 г. (с прибавяне на 69 дни,
през които давност не е текла), са погасени по давност (последното извършено плащане е от
01.2018 г. и не влияе върху погасените по давност вземания, тъй като от тази дата е изтекъл
тригодишен давностен срок към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК).
В случая това са вземанията за периода от 01.05.2017 г. до 31.03.2018 г. (вземането за
м. 03.2018 г. е станало изискуемо на 15.05.2018 г.), или непогасени са вземанията за периода
от 01.04.2018 г. (вземането за м. 04.2018 г. е станало изискуемо на 15.06.2018 г., когато
давността е била прекъсната) до 30.06.2019 г.
При съобразяване на общата фактура за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г.,
общата фактура за периода от 01.05.2019 г. до 30.06.2019 г., изравнителните сметки за
същия период, извлечението от сметка на ищеца и заключението на съдебно-техническата
експертиза, както и по реда на чл. 162 ГПК съдът приема, че непогасена по давност е сумата
от 2166 лв. Ето защо искът за главница за топлинна енергия е основателен за сумата от 2166
лв. и за периода от 01.04.2018 г. до 30.06.2019 г., до който размер следва да бъде уважен,
съответно отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 3683,04 лв. и за периода от
01.05.2017 г. до 31.03.2018 г. Като законна последица от уважаването на иска, върху
главницата следва да се присъди и законна лихва от датата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК - 23.07.2021 г. до окончателното плащане на задължението.
По иска за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия:
Върху погасената по давност главница за периода от 01.05.2017 г. до 31.03.2018 г.
лихва не се дължи - по аргумент от чл. 119 ЗЗД.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия на ищеца от 2016 г., приложими в случая,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32,
ал. 1 и ал. 2 в 45 - дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл.
33, ал. 4 обаче продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва
само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2, т. е. ако не
са заплатени в 45 - дневен срок след издаване на обща фактура за отчетния период, опредЕ.
на база изравнителните сметки. Според чл. 32, ал. 2 след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки, продавачът издава за отчетния период
кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Върху
тези окончателно определени по размер суми въз основа на реалния отчет на доставеното
количество ТЕ клиентите дължат обезщетение за забава, ако не са заплатили сумите в
посочения в чл. 33, ал. 2 срок. Следователно, задълженията на ответника за заплащане
стойността на доставената енергия са възникнали като срочни, поради което поставянето на
9
потребителя в забава не е обусловено от отправяне на покана от кредитора или от
публикуване на общата фактура на интернет - страницата на дружеството. В ОУ от 2016 г.
падежът на задължението за заплащане стойността на ТЕ е изрично определен – с изтичане
на 45 - дневен срок след изготвяне на изравнителните сметки след края на отоплителния
сезон. Ето защо за главните вземания за периода м. 04.2018 г. – м. 06.2019 г. в полза на
ищеца съществува вземане за мораторна лихва (върху непогасените по давност вземания),
която следва да се начислява за периода 15.09.2018 г. - 15.07.2021 г. (за вземането по общата
фактура от 31.07.2018 г. - за периода 15.09.2018 г. - 15.07.2021 г. и за вземането по общата
фактура от 31.07.2019 г. - за периода 15.09.2019 г. - 15.07.2021 г.) и е в размер на 349,27 лв.,
определен по реда на чл. 162 ГПК и чрез използване на лихвен калкулатор и заключението
на ССчЕ, до която сума искът за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия е
основателен и следва да бъде уважен, като бъде отхвърлен за разликата до пълния предявен
размер от 804,13 лв.
По претенцията за услугата за дялово разпределение на топлинна енергия за периода:
По силата на чл. 22 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото разпределение
на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от
Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на ЕС,
като съгласно ал. 2 на същите клаузи – клиентите заплащат на продавача - „Т.С.“ ЕАД
стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.
Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите заплащат цена на
услугата дялово разпределение (извършвана от избран от клиентите търговец), като
стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане
уредите за дялово разпределение. В клаузата на чл. 36, ал. 2 от Общите условия 2016 г. е
предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата се определя от продавача,
съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение, и се обявява по
подходящ начин на клиентите. С общите условия, одобрени от ДКЕВР, се урежда
съдържанието на договора за продажба на топлинна енергия между страните, който на
основание чл. 20а ЗЗД има сила на закон за последните.
Предвид горните обстоятелства ищецът се легитимира като субект, който има право
да получи цената на извършваната услуга за дялово разпределение, съобразно което
предявеният иск за установяване дължимостта на тази сума в полза на „Т.С.“ ЕАД и при
наличните доказателства, представени от третото лице - помагач, че през процесния период
действително е извършвана услуга за дялово разпределение на топлинна енергия, е
установен по основание. Предвид началото на периода, за който се претендира цена на
услуга за дялово разпределение - м. 07.2018 г., няма вземания, които да са погасени по
давност. Следователно се дължи възнаграждение за целия процесен период от 01.07.2018 г.
до 30.06.2019 г. в размер на 34,57 лв., който не е оспорен по делото и се установява от
експертните заключения, и искът следва да бъде уважен изцяло. Като законна последица
върху главницата следва да се присъди и законна лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК - 23.07.2021 г. до окончателното плащане.
10
По иска за мораторна лихва върху главницата за цена на услуга за дялово
разпределение на топлинна енергия:
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана - арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за заплащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на заявлението по чл. 410 ГПК, съответно на исковата молба, поради което
акцесорната претенция в тази част е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на разноски имат и двете страни, като разноски се
претендират само от ищеца.
За исковото производство на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на ищеца следва да
бъде присъдена сумата от 680,04 лв. – от общо 1208,10 лв. (108,10 лв. – държавна такса, 300
лв. – депозит за СТЕ, 250 лв. – депозит за ССчЕ, 450 лв. – депозит за особен представител и
100 лв. - юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37
ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, при съобразяване на
материалния интерес, фактическата и правната сложност на делото и извършените в хода на
същото процесуални действия от пълномощника на страната).
За заповедното производство на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на ищеца се
следват разноски в размер на сумата от общо 79,14 лв. (28,15 лв. – юрисконсултско
възнаграждение, дължимо от ответницата и 50,99 лв. – държавна такса), съразмерно на
уважената част от исковете.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от
„Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. С............., срещу Г. Н.
А., ЕГН **********, с адрес: гр. С..............., искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл. 149 ЗЕ, че Г. Н. А., ЕГН **********, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, сумата от
2166 лв. - цена на доставена от дружеството топлинна енергия за имот с абонатен № 40333,
находящ се в гр. София, район Изгрев, ул. „П.Д.“ № 9, бл. 3, ет. 5, ап. 20, за периода от
01.04.2018 г. до 30.06.2019 г., ведно със законната лихва от 23.07.2021 г. до изплащане на
вземането, сумата от 349,27 лв. – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2018 г. до 15.07.2021 г., както и сумата от 34,57 лв. - цена на услугата за
дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.07.2018 г. до 30.06.2019 г.,
ведно със законната лихва от 23.07.2021 г. до изплащане на вземането, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 12.10.2021 г. по ч. гр. д. № 43201/2021 г.
по описа на СРС, 48 състав, като
11
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК
********, със седалище и адрес на управление: гр. С............., срещу Г. Н. А., ЕГН
**********, с адрес: гр. С..............., искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149
ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване дължимостта на стойност на топлинна енергия за сумата
над 2166 лв. до сумата от 3683,04 лв. и за периода от 01.05.2017 г. до 31.03.2018 г., на
мораторна лихва върху нея за сумата над 349,27 лв. до сумата от 804,13 лв. и на мораторна
лихва върху цената на услугата за дялово разпределение на топлинна енергия в размер на
8,02 лв. за периода от 31.08.2018 г. до 15.07.2021 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 12.10.2021 г. по ч. гр. д. № 43201/2021 г. по описа на СРС, 48
състав.
ОСЪЖДА Г. Н. А., ЕГН **********, с адрес: гр. С..............., да заплати на „Т.С.“
ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. С............., на основание чл. 78,
ал. 1 и ал. 8 ГПК, сумата от 79,14 лв. - разноски за ч. гр. д. № 43201/2021 г. по описа на СРС,
48 състав, и сумата от 680,04 лв. - разноски за исковото производство.
Решението е постановено при участието на „Т.С.“ ЕООД като трето лице - помагач
на страната на ищеца „Т.С.“ ЕАД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок
от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12