Присъда по дело №281/2024 на Районен съд - Елхово

Мотиви към Присъда № 80 от 16.05.2024 година, постановена по НОХД № 281/2024
година по описа на РС - Елхово:

Производството по делото е образувано по внесен от ЯРП обвинителен акт против
подсъдимата С. Х. Д. /S.H.J./, гражданин на Сирийска Арабска Република, по обвинение в
престъпление по чл. 279, ал.1 от НК за това, че на 22.04.2024 година, в района на гранична
пирамида № 165, находяща се в землището на село Странджа, община Болярово, област
Ямбол, влязла през границата на страната от Република Турция в Република България, без
разрешение на надлежните органи на властта.
В съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа повдигнатото
против подсъдимата обвинение, като намира същото за доказано по категоричен начин,
както от обективна, така и от субективна страна. Предлага на подсъдимата да бъдат
наложени при условията на чл. 55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК наказания лишаване от свобода за
срок от пет месеца, което на основание чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено за изпитателен
срок от три години, както и глоба в размер на 500.00 лева.
Подсъдимата е редовно призована за съдебно заседание лично и по реда на чл.180,
ал.3 от НПК по нейно изрично искане, направено в ДП, но производството по делото пред
съда е протекло в нейно отсъствие и с участието на служебен защитник – адв. М. А. от АК –
Ямбол. Съдът е приел, че разглеждането на делото в отсъствието на подсъдимата не би
попречило за установяване на обективната истина по делото и до нарушаване правата на С.
Х. Д..
В съдебно заседание служебният защитник на подсъдимата - адв. М. А. заявява, че
от събраните по делото доказателства се установява, че С. Х. Д. е извършила деянието, за
което й е повдигнато обвинение - престъпление по чл. 279, ал.1 от НК, но тъй като тя е
влязла в страната ни за да търси закрила, желая съдът да не й налага наказание на основание
чл. 279, ал.5 от НК.
От събраните по делото доказателства съдът установи следното от фактическа
страна:
Подсъдимата С. Х. Д. е родена на ***г. в гр.***, Сирийска Арабска Република и е
гражданин на тази страна.
Подсъдимата живеела в родината си, но решила да я напусне и преди неустановено
по делото време отишла в Република Турция. След това тя решила да се установи в страна
от Западна Европа, където да живее по-спокойно. Тъй като не разполагала с надлежно
разрешение да влезе през границата на страната ни, решила да премине по незаконен път
турско - българската граница и се свързала с неустановено лице, което срещу парично
възнаграждение се съгласило да й помогне да достигне от Турция до Република България,
като част от пътя на подсъдимата към Западна Европа. В изпълнение на намерението си на
22.04.2024 г. подсъдимата, като част от група от нейни сънародници, всички имащи
намерение да влязат в Република България не по установения за това ред, били превозени в
близост до турско българската граница, след което групата, продължила да се движи пеша в
гориста местност и така достигнала до възпрепятстващото съоръжение на турско-
българската границата. Водачът на групата направил срез и отвор във възпрепятстващото
съоръжение на турско - българската граница и така на 22.04.2024 г. подсъдимата преминала
през направения отвор заедно с останалите лица от групата, като по този начин влязла от
Република Турция в Република България в района на 165 гранична пирамида, находяща се в
землището на с.Странджа, обл.Ямбол, без разрешение на надлежните органи на властта.
При влизането си в страната подсъдимата не носела документи за самоличност, нито е
притежавала документи, даващи й право да влезе в страната ни.
По-късно на 22.04.2024 година подсъдимата и останалите нейни сънародници се
качили в лек автомобил, марка „Мерцедес Вито“ с румънска регистрация, с който трябвало
1

да продължат движението си във вътрешността на страната ни. Същият автомобил потеглил
и около 14.30 часа преминал по път ІІ-79 на кръстовището за село Стефан Караджово, но не
спрял на подаденият от полицейските служители, които се намирали там, между които и
свид. С. К., сигнал за спиране със стоп палка и бил последван до землището на село
Саранско от св. К. и колегите му. Там преследвания автомобил, в който се намирала и
подсъдимата, спрял и при извършената полицейска проверка на превозното средство,
подсъдимата била установена и задържана от полицейските служители заедно с останалите
общо 19 лица от групата - граждани на САР, както и шофьорът на автомобила – румънски
граждани, а след това всички били отведени от служители на РД „ГП“ – Елхово в място за
временно настаняване в ГПУ - Елхово. При задържането на подсъдимата в нея не са били
намерени документи за самоличност, както и такива, даващи й право да влезе в Република
България, нито впоследствие подсъдимата е представил такива.
След задържането на групата лица на 22.04.2024 година, на следващият ден било
разпоредено на св. Д.М.А. - служител на ГПУ Болярово и негови колеги да извършат
проверка с цел установяване мястото, откъдето задържаните лица са преминали държавната
ни граница. При извършената такава проверка било установено, че подсъдимата и
спътниците й са преминали турско-българската граница в района на 165 гранична пирамида,
находяща се в землището на с.Странджа, общ. Болярово, където бил констатиран отвор
/срез/ в долната част на изграденото възпрепятстващо съоръжение, както и са открити следи,
които били оставени от множество лица с направление от Р Турция към вътрешността на
страната ни.
При регистрацията на задържаните лица било установено, че подсъдимата е С. Х. Д.
/S.H.J./, гражданин на Сирийска Арабска Република .
От приложената по делото справка за съдимост се установява, че С. Х. Д. /S.H.J./ не
е осъждана на територията на Република България към момента на деянието.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
писмени и гласни доказателства - от показанията на свидетелите С. К. и Д. А., дадени в хода
на съдебното следствие, от обясненията на подсъдимата, дадени в хода на ДП и прочетени в
съдебно заседание на основание чл. 279, ал.2, вр. с ал.1, т.2 от НПК и от писмените
доказателства, приложени по делото и приобщени към доказателствения материал чрез
прочитането им по реда на чл.283 от НПК. Показанията на свидетелите С. К. К. и Д.М.А. са
правдиви, логични и последователни, поради което същите се възприеха от съда и се
кредитираха като достоверни и обективни. Възпроизведените от тях факти са пряко
относими към времето, мястото и механизма на осъществяване на престъпното деяние. В
подкрепа на показанията на свидетелите са и обясненията на самата подсъдима и писмените
доказателства по делото. Обясненията на подсъдимата, макар и средство за защита,
кореспондират с останалия доказателствен материал и преди всичко с показанията на
свидетелите С. К. и Д. А., поради което съдът ги възприе за достоверни. В обясненията на
подсъдимата се съдържат фактически твърдения относно времето и мястото на извършване
на деянието, както и такива относно формата на вината и мотивът за осъществяване на
инкриминираното престъпление, а също и данни за начина на откриването й като пътник в
спрения от полицейските служители лек автомобил и последвалото задържане на нея и
спътниците й.
Въз основа на горната фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
Подсъдимата С. Х. Д. е осъществила с деянието си от обективна и субективна
страна престъпният състав на чл.279, ал.1 от НК, като на 22.04.2024 година, в района на
гранична пирамида № 165, находяща се в землището на село Странджа, област Ямбол,
влязла през границата на страната от Република Турция в Република България, без
разрешение на надлежните органи на властта. Налице е съставомерно деяние по посочения
2

текст от Наказателния кодекс.
От обективна страна подсъдимата е извършила фактически действия по
преминаване през държавната ни граница, без да е получила разрешение от надлежните
органи на властта, осъществяващи гранично - пропускателен контрол. Действащият
граничен режим и ред в Република България, изискват преминаване през определени места –
ГКПП със знанието и разрешението на граничните власти, каквото в случая е липсвало, като
категорични съждения за последното се съдържат в показанията на свидетелите С. К. и Д.
А., а и в обясненията на подсъдимата. Поради изложеното, от обективна страна с деянието
си подсъдимата е нарушила установения в страната режим и ред за преминаване на
държавната граница, като деянието е осъществено в първата изпълнителна форма, визирана
в чл.279, ал.1 от НК - без разрешение на надлежните органи на властта, в хипотезата на
„влизане” в страната. В настоящият случай, откриването на нарушителите на границата след
влизането им в Република България и вече на територията на страната ни, води до извод, че
деянието е довършено. Довършено „влизане“ и „излизане“ през границата по смисъла на чл.
279 НК от обективна страна е налице, когато деецът е преодолял наложения контрол или
мерките и препятствията, установени от властта за по-ефикасна защита на границата.
От субективна страна, инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк
умисъл, като подсъдимата е съзнавала общественоопасния характер на извършеното,
предвиждала е неговите последици и е целяла тяхното настъпване. Предприемайки
пътуването си, подсъдимата е бил наясно с липсата на изискуемото разрешение за влизане в
Република България и в др. държава от ЕС, както и с установения пропускателен граничен
контрол при преминаване на държавната ни граница. Именно затова тя е предприела
незаконно преминаване на държавната ни граница от територията на Република Турция на
територията на Република България, като е съзнавала, че ще влезе в страната ни без
знанието на граничните власти, следователно в съзнанието й е била формирана представата
за противоправния характер на деянието й и за неговите общественоопасни последици,
които е предвиждала, а от волева страна пряко е целяла и искала тяхното настъпване, за да
реализира крайната си цел – да достигне до територията на Република България, след което
да продължи към страна от Западна Европа.
Предвид изложеното, съдът призна подсъдимата С. Х. Д. за виновна в извършването
на престъпление по чл.279, ал.1 от НК.
Причините за извършването на деянието от подсъдимата съдът намира в
незачитането на установеният в страната ни законов ред и желанието й на всяка цена, дори и
по непозволен начин да осъществи преминаването на държавната граница между Р Турция и
Р България, за да достигне територията на България.
Съдът не намери основания за приложението на чл.279, ал.5 от НК, съгласно който
текст, не се наказва лицето, което влезе в страната, за да се ползва от правото на убежище
съгласно Конституцията. Съдът счита, че не са налице доказателства по делото, от които да
се приеме, че подсъдимата е влязла в страната ни с цел да търси убежище, поради това, че в
собствената си родина е била преследвана заради своите убеждения или дейност в защита на
международно признати права и свободи. Изявления в тази насока – че желае да се ползва от
убежище в Република България, подсъдимата не е направила нито при задържането си, нито
впоследствие при разпита й в хода на досъдебното производство. Следва да се отбележи и,
че цялостното поведение на подсъдимата свидетелства, че преминаването й през границата
ни е единствено с цел да достигне територията на страната ни и да продължи към страна от
Западна Европа, без да сочи каквито и да било други причини, които да дадат основание за
съда да приложи разпоредбата на чл.279, ал.5 от НК.
При определяне на вида и размера на наказанието на подс.С. Х. Д. съдът взе
предвид степента на обществена опасност на деянието, която е сравнително висока, предвид
динамиката на този вид престъпления в страната. Съдът взе предвид и степента на
3

обществена опасност на подсъдимата, която не е висока, предвид на това, че същата не е
осъждана към момента на деянието, както и предвид направените от нея самопризнания в
хода на ДП, способствали за разкриване на обективната истина по делото. Взеха се предвид
причините и подбудите за извършване на престъплението, както и механизмът на
извършването му. При тези фактически констатации, съдът прие, че в случая са налице
многобройни и изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства - необременено
съдебно минало към момента на деянието, критично отношение към деянието,
самопризнания в хода на ДП, възрастта на подсъдимата, същевременно съдът прие, че й
най-лекото, предвидено в закона наказание за извършеното от подсъдимата престъпление,
се явява несъразмерно тежко за извършеното престъпление и определи наказание на
подсъдимата при условията на чл.55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК - под най-ниския предел на
наказанията лишаване от свобода и глоба, предвидени в нормата на чл.279, ал.1 от НК и й
наложи наказание лишаване от свобода за срок от пет месеца и глоба в полза на държавата в
размер на 500.00 /петстотин/ лева.
Съдът намери, че са налице материалноправните предпоставки за приложението на
чл.66, ал.1 от НК по отношение на С. Х. Д., тъй като към момента на деянието тя не е
осъждана за престъпление от общ характер, наложеното му наказание е до три години
лишаване от свобода и съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко
за поправянето на осъденото лице не е необходимо ефективното изтърпяване на наложеното
наказание лишаване от свобода. Ето защо и на основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложи
изпълнението на това наложено наказание на подс.С. Х. Д. за изпитателен срок от ТРИ
ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
Съдът прие, че не следва да се прилага разпоредбата на чл. 55, ал.3 от НК като на
подсъдимата не се налага наказание глоба, тъй като с прилагането на тази разпоредба би се
стигнало до необосновано толериране на престъпно поведение като процесното и затова
според съда наложената глоба, отмерена по реда на чл. 55, ал. 2 НК ще доведе до
изпълнение целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК. В случая са налице и
отегчаващи обстоятелства като се има предвид степента на обществена опасност на
деянието и динамиката на този вид престъпления в страната и с не налагането на
кумулативно предвиденото наказание глоба би се стигнало до неоправдано снизхождение.
Направените по делото разноски за преводач в хода на ДП, съгласно разпоредбата
на чл. 189, ал.2 от НПК са за сметка на органа, който ги е направил, и не следва да се
присъждат. Други разноски по делото не са направени.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: .........................
/В.Апостолова/

4

Номер на акта:	80
Дата:	16 май 2024 г. (в сила от 1 юни 2024 г.)
Съдия:	Виолета Костадинова Апостолова

Дело:	20242310200281
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	9 май 2024 г.

Присъда по дело №281/2024 на Районен съд - Елхово

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите