МОТИВИ
към присъда по НОХД № 187 по описа на Карловския
районен съд за 2018год.
Районна Прокуратура –
Карлово е повдигнала обвинение против подсъдимите:
А.П.М. за това,
че на 15.12.2016г. в гр.С., обл.П., като
непълнолетен, но като е разбирал свойството и значението на извършеното, при
условията на продължавано престъпление и в съучастие, като съизвършител
с непълнолетния М.Л.К., ЕГН: ********** ***, противозаконно е отнел чуждо
моторно превозно средство;
-на 15.12.2016г. в гр.С.,
обл.П. лек автомобил - марка “Рено” модел “Лагуна” с peг. № ******на стойност 3500лв. /три хиляди и петстотин
лева/ от владението на П.Д.Г., ЕГН: ********** ***, без негово съгласие с
намерение да го ползва, като е последвала повреда на моторното превозно
средство - изразяващи се в счупена предна броня, спукан радиатор, премахване на
фабрична кора над акумулатора и унищожен метален кожух на ауспуха, като
стойността на повредите е 446,50лв. /четиристотин четиридесет и шест лева и
петдесет стотинки/ и същото е било оставено без надзор;
-на 15.12.2016г. в гр.С.,
обл.П. лек автомобил - марка “Форд” модел “Транзит” с
peг. ******на стойност 7375лв. /седем хиляди и триста
седемдесет и пет лева/ от владението на И.Н.Ф., ЕГН: ********** ***, без негово
съгласие с намерение да го ползва, като същото е било оставено без надзор-
престъпление по чл. 346, ал.2, т.1, във вр. с ал.1, във вр. с чл.26,
ал.1, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с
чл.63, ал.1, т.3 от НК;
И за това, че на
15.12.2016г. в гр.С., обл.П., като непълнолетен, но
като е разбирал свойството и значението на извършеното, при условията на
продължавано престъпление и в съучастие, като съизвършител
с непълнолетния М.Л.К., ЕГН: ********** *** е отнел чужди движими вещи, а
именно:
-на 15.12.2016г. в гр.С.,
обл.П. един брой акумулатор за лек автомобил, без
установена марка с мощност 70 ампер часа на стойност 95лв. /деветдесет и пет
лева/ от владението на П.Д.Г., ЕГН: ********** ***, без негово съгласие с
намерение противозаконно да го присвои;
-на 15.12.2016г. в гр.С.,
обл.П. един брой акумулатор марка Sollte
“Солите”, черен на цвят с надпис на етикета отстрани “72-30 FL. RC:160MIN.
ССА:720А. (CMF90L. 12V. 90АН HYUNDAI ENERCELL CO., LTD.) на стойност 125лв.
/сто двадесет и пет лева/ от владението на И.Н.Ф., ЕГН: ********** ***, без
негово съгласие с намерение противозаконно да го присвои, като до приключване
на съдебното следствие в първоинстационния съд
откраднатите вещи са били върнати- престъпление по чл. 197, т.1, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с
чл.26, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.63,
ал.1, т.4 от НК;
М.Л.К. за това, че на
15.12.2016г. в гр.С., обл.П., като непълнолетен, но
като е разбирал свойството и значението на извършеното, при условията на
продължавано престъпление и в съучастие, като съизвършител
с непълнолетния А.П.М., ЕГН: ********** ***, противозаконно е отнел чуждо
моторно превозно средство, както следва:
-лек автомобил - марка
“Рено” модел “Лагуна” с peг. № ******на стойност
3500лв. /три хиляди и петстотин лева/ от владението на П.Д.Г., ЕГН: ********** ***,
без негово съгласие с намерение да го ползва, като е последвала повреда на моторното
превозно средство - изразяваща се в счупена предна броня, спукан радиатор,
премахване на фабрична кора над акумулатора и унищожен метален кожух на
ауспуха, като стойността на повредите е 446,50лв. /четиристотин четиридесет и
шест лева и петдесет стотинки/ и същото е било оставено без надзор;
-лек автомобил - марка
“Форд” модел “Транзит” с peг. ******на стойност
7375лв. /седем хиляди и триста седемдесет и пет лева/ от владението на И.Н.Ф.,
ЕГН: ********** ***, без негово съгласие с намерение да го ползва, като същото
е било оставено без надзор – престъпление по чл.346, ал.2, т.1, във вр. с ал.1, във вр. с чл.26, ал.1, във вр. с
чл.20, ал.2, във вр. с ал.1, във вр.
с чл.63, ал.1, т.3 от НК;
И за това, че на 15.12.2016г. в гр.С., обл.П., като непълнолетен, но като е разбирал свойството и
значението на извършеното, при условията на продължавано престъпление и в
съучастие, като съизвършител с непълнолетния А.П.М.,
ЕГН: ********** *** е отнел чужди движими вещи, а именно:
- един брой акумулатор за лек автомобил, без установена марка с
мощност 70 ампер часа на стойност 95лв. /деветдесет и пет лева/ от владението
на П.Д.Г., ЕГН: ********** ***, без негово съгласие с намерение противозаконно
да го присвои;
- един брой акумулатор марка Sollte
“Солите”, черен на цвят с надпис на етикета отстрани “72-30 FL. RC:160MIN.
ССА:720А. (CMF90L. 12V. 90АН HYUNDAI ENERCELL CO., LTD.) на стойност 125лв. /сто
двадесет и пет лева/ от владението на И.Н.Ф., ЕГН: ********** ***, без негово
съгласие с намерение противозаконно да го присвои, като до приключване на
съдебното следствие в първоинстационния съд
откраднатите вещи са били върнати – престъпление по чл.197, т.1, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с
чл.26, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.63,
ал.1, т.4 от НК.
Представителят на
Районна прокуратура – Карлово поддържа изцяло така повдигнатото обвинение и
предлага на подсъдимите да бъде определено наказание лишаване от свобода за
срок от четири месеца, изпълнението на което да бъде отложено с изпитателен
срок от една година.
В наказателния процес
няма конституиран граждански ищец.
Подсъдимите А.М. и М.К. са
се признали за виновни по обвинението, като при условията на чл. 371 т.2 от НПК
изцяло са признали фактите, посочени в обстоятелствената част на обвинителния
акт и са заявили, че не желаят да се събират доказателства за тях. На основание
чл. 372, ал. 4 от НПК съдът е обявил, че така направеното самопризнание от
подсъдимите ще се ползва при постановяване на присъдата, без да се събират
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт. Изразяват пред съда съжаление и критичност. Защитникът на подсъдимия М. пледира
на последния да се наложи наказание пробация, а
защитникът на подсъдимия К. счита, че наказанието на последния следва да е
обществено порицание. Подсъдимите се солидаризират със становищата на защитата.
Съдът като обсъди на основание чл. 14 и чл.
373, ал. 2 и 3 от НПК всички събрани по делото доказателства – самопризнанията
на подсъдимите, дадени в съдебно заседание, обясненията им от досъдебното
производство, подкрепено от прочетените и приети на основание чл. 283 от НПК
протоколи за разпит на свидетелите Х.И.Г.,
И.А.М., М.В.Г.,
М.В.П., И.Н.Ф., П.Д.Г., два броя протокол за оглед на местопроизшествие от
16.12.2016г., ведно със снимков материал, два броя протокол за изземване на одорологични следи, дактилоскопни
следи, протокол за доброволно предаване от 16.12.2016г., два броя експертна
справка за съхранение на одорологични следи, удостоверение за раждане, акт за раждане,
препис-извлечение от акт на раждане,
девет броя справки на лице АИС БДС, справка за лице извършител на
престъпление, два броя справка в централна база КАТ, справки за съдимост,
бюлетини за съдимост и характеристични справки на подсъдимите, заключение на
съдебно стоково-оценъчна експертиза, изготвена от вещото лице Р.М., три броя заключение
на съдебно- психиатрична експертиза, изготвена от вещото лице д-р Р.Д., намери
за установено следното:
Подсъдимият А.П.М., ЕГН **********
е роден на ***г***. **** към момента на извършване
на процесните деяния.
Подсъдимият М.Л.К., ЕГН ********** е роден на *** ***. ***
На 15.12.2016г.,
вечерта, до фурната в гр. С., обл. П. се събрали
непълнолетният към инкриминираната дата (навършил пълнолетие преди приключване
на досъдебното производство) подсъдим А.П.М., непълнолетният подсъдим М.Л.К.,
непълнолетният свидетел М.В.П., непълнолетният свидетел М.В.Г. и малолетният свидетел
И.А.М.. Същите си взели две бутилки бира от по два литра и отишли в боровата
гора, където постояли около 1-2 часа, като през това време изпили бирата. После
около 17:00-18:00 часа тръгнали в посока хлебозавода. А.М. предложил да отидат
някъде в гр. С., да вземат какъвто открият автомобил и да се повозят. М.К. и И. М. се съгласили, а М. Г. казал, че бърза да си
хване автобуса. Тръгнали всички заедно и както вървели, стигнали до
междублоково пространство в района на бл. 3 на ул. „Х.Д.“ в гр. С., където А.М.
започнал да опитва дръжките на вратите на различни автомобили, като при единия,
тя се отворила. Автомобилът бил марка „Рено“, модел „Лагуна“ с peг. № ****, собственост на свидетеля П.Д.Г. ***. Подсъдимият
А.М. се качил в колата, седнал на шофьорското място, включил на свободна
предавка и без да стартира двигателя й, казал на М.К. и И.М. да бутат
автомобила. Свидетелят Г., случайно намиращ се там, видял, че в колата има и
шофьор, както и че М.К. и И.М. го бутали, а наоколо имало и други момчета,
които не познавал. Х. Г. попитал дали шофьорът има книжка, а те му отговорили
положително. В този момент до тях спряла друга кола, чийто шофьор попитал какво
става, при което момчетата се разбягали в страни и изоставили автомобила, а Г.
си заминал. След това А.М. се върнал и освободил ръчната спирачка, а колата
свободно потеглила надолу към храсти и се ударила в бордюр, в резултат на което
били причинени повреди, изразяваща се в счупена предна броня, спукан радиатор,
премахване на фабрична кора над акумулатора и унищожен метален кожух на ауспуха
на стойност всичко 446,50лв. М.Г.си тръгнал, а подсъдимите М.К. и А.М. отишли
при автомобила, който бил спрял след надолнището и взели акумулатора от него с
намерение да го продадат, като заедно го скрили. След това А.М. и М.К. продължили
да се движат по пътя. Видели лек автомобил марка „Форд“, модел „Транзит“ (микробус)
с peг. № ****, собственост на свидетеля И.Н.Ф. ***.
Микробусът се намирал на ул. „Т. м.“ на околовръстен път в гр. С.. Подсъдимият А.М. проверил
дали е отключен и след като се оказало, че е, се качил на шофьорското място. М.К.
бил отвън до шофьорската врата. Ключовете за микробуса били вътре в него. А.М.
запалил двигателя на микробуса и привел автомобила в движение, като М.К. го
подканял да спре, за да се качи и той, тъй като шофьорската врата била все още
отворена, а той се намирал до нея, но А.М. не спрял и М.К. се дръпнал от нея. М.
изминал с микробуса около 500 метра и спрял. К. се опитал след това да се качи
на шофьорското място, за да се повози, но А.М. го избутал. След това подсъдимите
видели два акумулатора в микробуса, като взели единия от тях с намерение да го
продадат. Скрили и него.
Свидетелят П.Г., на 18.12.2016г. случайно се
видял с подсъдимия А.М. и го приканил да му върнат взетия акумулатор. Около
половин час по-късно А.М. му донесъл акумулатора и му го върнал. Другият
акумулатор, предаден доброволно от И.М. на 16.12.2016г. бил върнат същия ден с
постановление за връщане на ВД на пострадалия И.Ф..
Видно от заключението на
изготвената съдебно стоково–оценъчна експертиза /л.50-53 от ДП/ пазарната
стойност на лек автомобил „Рено“ модел „Лагуна“ с рег. №******е 3500лв., а на
лек автомобил марка „Форд“ модел „Транзит“ с рег. №**** е 7375лв. Средната
пазарна стойност на един брой акумулатор марка Sollte
“Солите”, черен на цвят с надпис на етикета отстрани “72-30 FL. RC:160MIN.
ССА:720А. (CMF90L. 12V. 90АН HYUNDAI ENERCELL CO., LTD) възлиза на 125лв., а на
един брой акумулатор без установена марка с мощност 70 ампер часа, ползван поне
от три години е 95лв. Пазарната стойност на инкриминираните части за лек
автомобил „Рено“ модел „Лагуна“ с рег. №****е в общ размер на 446,50лв., както
следва: 1бр. предна броня - 190лв., 1бр. радиатор - 196,50лв., 1бр. фабрична
кора над акумулатора – 13,50лв., 1бр. метален кожух за ауспуха – 46,50лв.
Сътношението на установената пазарна
стойност на лек автомобил марка „Рено“ модел „Лагуна“ с рег. №******към
минималната работна заплата (МРЗ) за страната към м. декември 2016г. (420лв.
приета с ПМС №375/28.12.2015г.) е в размер на 8,3333; съотношението на
установената пазарна стойност на лек автомобил марка „Форд“ модел „Транзит“ с
рег. №**** към МРЗ за страната към м. декември 2016г. е в размер на 17,5595 и
съотношението на установената пазарна стойност на причинените щети по лек
автомобил марка „Рено“ модел „Лагуна“ с
рег. №******към МРЗ за страната към м. декември 2016г. е в размер на 1,0631.
От заключението на
назначената съдебно-психиатрична експертиза по отношение на подсъдимия А.М.
/л.30-33 от ДП/ е видно, че същият не се води на учет
в ЦПЗ и не страда от психично заболяване. По време на инкриминираното деяние е
бил близо до горната граница на непълнолетието. Бил е в състояние на обикновено
алкохолно опиване, лека степен. Той е могъл да разбира свойството и значението
на извършеното и да ръководи действията и постъпките си. Могъл е да възприема
правилно обстоятелствата и фактите, които има значение по делото и може да дава
достоверни обяснения за тях. М. не страда от каквото и да е психично заболяване
и не се нуждае от лечение. Не се установяват задръжки в умственото му
развитие.
От заключението на
назначената съдебно-психиатрична експертиза по отношение на подсъдимия М.К. /л.37-40
от ДП/ се установява, че по време на инкриминираното деяние е бил непълнолетен,
близо до долната граница на непълнолетието. Няма обективни данни поведението му
да е било повлияно от алкохолно опиване. Могъл е да разбира свойството и
значението на извършеното деяние и е бил в състояние да ръководи постъпките си,
но е бил улеснен от ниската степен на психологично развитие и повлиян от
по-възрастен младеж. Бил е в състояние правилно да възприема фактите, които
имат значение за делото и може да дава достоверни обяснения за тях. Няма
задръжки в умственото развитие на лицето. Същият не страда от психично
заболяване и не се води на диспансерен учет в ЦПЗ П..
Няма основание да бъде лекуван.
От заключението на
назначената съдебно-психиатрична експертиза по отношение на свидетеля И.М.
/л.44-46 от ДП/ се установява, че той не се води на учет в ЦПЗ и не
страда от психично заболяване, бил е малолетен по време на инкриминираното
деяние. С оглед физическото и психическото си състояние И.М. не е могъл да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи действията и
постъпките си. Могъл е правилно да възприема обстоятелствата и фактите, които
имат значение по делото и може да дава достоверни обяснения за тях.
Интелектуалните възможности на М. са в ниските стойности на нормата. Няма
обективни данни да е бил повлиян от алкохол. Не страда от каквото и да е
психично заболяване и не се нуждае от лечение.
Така описаната
фактическа обстановка съдът намира за безспорно и категорично установена от
събраните по делото в хода на досъдебното производство доказателства, съгласно
разпоредбата на чл.372, ал.4 от НПК, като на базата на тези доказателства съдът
приема за напълно установени изложените в обвинителния акт обстоятелства. Съдът
кредитира свидетелските показания. Между тях не съществуват противоречия
относно главния факт на доказване. Съдът
възприема обясненията на подсъдимите от досъдебното производство
като съответни на кредитираните от
съдебния състав доказателства. В съдебно заседание правят пълно признание на
фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт, което е съответно на
цялата съвкупност от доказателства, събрани в рамките на досъдебната фаза на
процеса. Така признанието на подсъдимите намира опора, както в гласните, така и
писмени доказателства, два броя протокол за оглед на местопроизшествие от
16.12.2016г., ведно със снимков материал, два броя протокол за изземване на одорологични следи, дактилоскопни
следи, протокол за доброволно предаване от 16.12.2016г., два броя експертна
справка за съхранение на одорологични следи, удостоверение за раждане, акт за раждане,
препис-извлечение от акт на раждане,
девет броя справки на лице АИС БДС, справка за лице извършител на
престъпление, два броя справка в централна база КАТ, справки за съдимост,
бюлетини за съдимост и характеристични справки на подсъдимите, заключение на
съдебно стоково-оценъчна експертиза, изготвена от вещото лице Р.М., три броя
заключение на съдебно- психиатрична експертиза, изготвена от вещото лице д-р Р.Д.,
които заключения съдът намира за изготвени с необходимите професионални знания
и ги кредитира.
В рамките на събрания доказателствен материал не се установяват такива
противоречия и непълноти, които да водят до извод, различен от този, който е
приет с внесения в съда обвинителен акт относно наличието на характеризиращите
деянието, за които е повдигнато обвинение, белези. Ето защо и съдебният състав напълно приема
фактическите констатации на същия, като обосновани и правилни. При тези
доказателства по делото съдът приема, че с деятелността си подсъдимите М. и К.
са осъществили от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.197,
т.1, във вр. с чл.194, ал.1, във вр.
с чл.26, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.63,
ал.1, т.4 от НК. Същите на 15.12.2016г. в гр.С., обл.П.,
като непълнолетни, но като са разбирали свойството и значението на извършеното,
при условията на продължавано престъпление и в съучастие, като съизвършители са отнели чужди движими вещи, а именно:
- на 15.12.2016г. в гр.С., обл.П.
един брой акумулатор за лек автомобил, без установена марка с мощност 70 ампер
часа на стойност 95лв. /деветдесет и пет лева/ от владението на П.Д.Г., ЕГН: **********
***, без негово съгласие с намерение противозаконно да го присвои;
- на 15.12.2016г. в гр.С., обл.П.
един брой акумулатор марка Sollte “Солите”, черен на
цвят с надпис на етикета отстрани “72-30 FL. RC:160MIN. ССА:720А. (CMF90L. 12V.
90АН HYUNDAI ENERCELL CO., LTD.) на стойност 125лв. /сто двадесет и пет лева/
от владението на И.Н.Ф., ЕГН: ********** ***, без негово съгласие с намерение
противозаконно да го присвои, като до приключване на съдебното следствие в първоинстационния съд откраднатите вещи са били върнати.
Подсъдимите са извършвали
отнемане на вещи, върху които са установили своя трайна фактическа власт, като са
отнели възможността на владелеца да се
ползва от тях, отдалечавайки ги от местопрестъплението и са установили своя
такава.
Двамата подсъдими са
действали като съизвършители по чл. 20 ал. 2 от НК –
и двамата са участвали в отнемането на вещите, предмет на престъплението и
заедно са ги укрили с цел да ги продадат.
Осъществената престъпна
дейност на подсъдимите се квалифицира по чл. 26, ал. 1 от НК, като
продължавана, тъй като подсъдимите са извършили две отделни деяния,
характеризиращи се самостоятелно по време, място, обстановка. Те, поотделно
осъществяват състави на престъплението „кражба”. Във времево отношение са
извършени в непродължителен период едно след друго и при еднородна обстановка –
от автомобилите на пострадалите. За извършването им са взети две отделни
решения от подсъдимите, но при еднородна обстановка. Предвид това последващото деяние от обективна и субективна страна се
явява продължение на предшествуващото, а деятелността
им се квалифицира като продължавано престъпление при наличието на
горепосочените предпоставки.
Престъплението за
двамата подсъдими е квалифицирано и по чл. 63, ал. 1, т. 4 от НК, тъй като към
момента на извършването му подсъдимите не са били навършили 18 години, но са могли
да разбират свойството и значението на извършеното и да ръководят постъпките
си.
Налице е квалификацията
чл. 197 т. 1 от НК, предвид, че предметът на престъплението е бил върнат на правоимащите лица още преди внасяне на обвинението в съда.
От субективна страна
престъплението подсъдимите са извършили умишлено със съзнавани и целени общественоопасни последици. Подсъдимите са съзнавали, че
движимите вещи, които отнемат са чужди, че действат съвместно, предвиждали са,
че ще прекъсне фактическата власт върху тях на лицето, което е оправомощено да я упражнява и че ще осъществят своя такава
и са целели този резултат.
Налице е и особения
субективен елемент на деянието – намерението у подсъдимите да своят предмета на
престъплението. Те са искали да се разпоредят с него в свой интерес, като го
продадат.
Подсъдимите М. и К. са
осъществили от обективна и субективна страна и състава на престъплението по чл.
346, ал.2, т.1, във вр. с ал.1, във вр. с чл.26, ал.1, във вр. с
чл.20, ал.2, във вр.
с ал.1, във вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК- На
15.12.2016г. в гр.С., обл.П., като непълнолетни, но
като са разбирали свойството и значението на извършеното, при условията на
продължавано престъпление и в съучастие, като съизвършители,
противозаконно са отнели чуждо моторно превозно средство:
-на 15.12.2016г. в гр.С.,
обл.П. лек автомобил - марка “Рено” модел “Лагуна” с peг. № ******на стойност 3500лв. /три хиляди и петстотин
лева/ от владението на П.Д.Г., ЕГН: ********** ***, без негово съгласие с
намерение да го ползва, като е последвала повреда на моторното превозно
средство - изразяващи се в счупена предна броня, спукан радиатор, премахване на
фабрична кора над акумулатора и унищожен метален кожух на ауспуха, като
стойността на повредите е 446,50лв. /четиристотин четиридесет и шест лева и
петдесет стотинки/ и същото е било оставено без надзор;
-на 15.12.2016г. в гр.С.,
обл.П. лек автомобил - марка “Форд” модел “Транзит” с
peг. ******на стойност 7375лв. /седем хиляди и триста
седемдесет и пет лева/ от владението на И.Н.Ф., ЕГН: ********** ***, без негово
съгласие с намерение да го ползва, като същото е било оставено без надзор.
Подсъдимите са извършили
противозаконно отнемане на два броя МПС, върху които са установили фактическа
власт, като са отнели възможността на
владелеца да се ползва от тях, отдалечавайки ги от местопрестъплението, с цел
да ги ползват. Налице е квалификацията на деянието по т. 2 на ал.1 на чл.346 от НК, тъй като на едно от
моторните превозни средства, марка “Рено” модел “Лагуна” с peг.
№ ****, е последвала повреда изразяваща се в счупена предна броня, спукан
радиатор, премахване на фабрична кора над акумулатора и унищожен метален кожух
на ауспуха.
Двамата подсъдими са действали като съизвършители по чл. 20 ал. 2 от НК – и двамата са
участвали в отнемането на превозните средства. От субективна страна
престъплението са извършили умишлено, със съзнавани и целени общественоопасни последици. Налице е и квалификацията на
чл. 26 ал. 1 от НК, доколкото последващото деяние от
обективна и субективна страна се явява продължение на предшествуващото.
Тъй като и двамата подсъдими са били непълнолетни към момента на извършване на деянието,
то е налице квалификацията на чл. 63 ал. 1 т. 3 от НК.
Предвид изложените
съображения съдът призна подсъдимите за виновни в извършване на престъплениятоя в които са обвинени.
При индивидуализация
наказанието на подсъдимите съдът съобрази, че за престъплението по чл. 346, ал.2, т.1, във вр. с ал.1, във вр. с чл.26,
ал.1, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с
чл.63, ал.1, т.3 от НК, в което са обвинени
подсъдимите предвиденото наказание е лишаване от свобода до три години, а
престъплението чл.197, т.1, във вр. с чл.194, ал.1,
във вр. с чл.26, ал.1, във вр.
с чл.20, ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.63, ал.1, т.4 от НК – лишаване от свобода до две
години, но не повече от предвиденото от закона.
Относно определяне на
наказанието на подсъдимите, съдът, с оглед приложението на процедурата по
чл.372 ал.4 от НПК и предвид императивността на
разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, определи същото при условията на чл.58а. В
случая според съда следва да се прилага разпоредбата на чл. 58а ал. 4 от НК,
във вр. с чл.55 от НК. При индивидуализация
наказанието на подсъдимите съдът прецени, че са налице многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства, при наличието на които и най – лекото предвидено в
закона наказание - от три месеца лишаване от свобода, се явява несъразмерно
тежко, с оглед обществената опасност и на деянието, и на дейците, поради което
определи наказанието при приложението на чл.55 от НК. Като смекчаващи
отговорността обстоятелства съдът прецени чистото съдебно минало на
подсъдимите, младата им възраст, признанието на вината още на фаза досъдебно
производство, съдействието им за разкриване на обективната истина и
добросъвестното им процесуално поведение. Тези обстоятелства мотивираха съда да
приложи разпоредбата на чл.55, ал.1 от НК, който в случая е и по-благоприятен
за дейците и на основание чл. 55 ал. 1 т. 2 б. Б да замени наказанието лишаване
от свобода, което се предвижда за всяко от двете престъпление, за подсъдимия М.
с наказание пробация за всяко от повдигнатите му
престъпления, изразяваща се в следните пробационни
мерки: „Задължителна регистрация по
настоящ адрес ***, за срок от ДЕВЕТ месеца, включваща явяване и подписване на
подсъдимия пред пробационен служител с периодичност
два пъти седмично. 2. „Задължителни периодични срещи с пробационен
служител” за срок от ДЕВЕТ месеца, имайки предвид, че същият е бил в горната граница
на деянието и негова е била водещата роля за извършване на престъплението. За
всяко от престъпленията, в които е обвинен К., на същото основание, съдът замени
наказанието лишаване от свобода с обществено порицание, като съобрази добрата
му обществена характеристика и ниската граница на непълнолетието му.
Така определените
наказания на подсъдимите съдебният състав счита за справедливи и способстващи
за изпълнение целите на наказанието, визирани в чл.36, ал.1 от НК и
по-специално ще се въздейства превъзпитателно и възпиращо спрямо подсъдимите
към извършване на престъпни деяния в
бъдеще.
Съдът на основание чл.
23 ал. 1 от НК наложи на подсъдимия М., едно общо най-тежко наказание за
горепосочените престъпления, а именно „пробация”,
изразяваща се в следните пробационни мерки:
„Задължителна регистрация по настоящ адрес ***, за срок от девет месеца,
включваща явяване и подписване на подсъдимия пред пробационен
служител с периодичност два пъти седмично.2. „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от девет месеца.
На същото основание
съдът наложи на подсъдимия К. общо най-тежко наказание за престъпленията, за
които го призна за виновен обществено
порицание, като постанови същото да бъде изпълнено чрез поставяне на извлечение от присъдата на информационното
табло на кметството по местоживеене ***
С оглед изхода на делото
и на основание чл. 189 ал. 3 от НПК съдът осъди
всеки от подсъдимите да заплати в полза на държавата, по бюджетна сметка
на ОД на МВР П. сумата от по 154,56 лева, представляващи разноски по делото,
направени в досъдебното производство.
По изложените
мотиви Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
П.В.