Решение по дело №243/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба „ТРАНСЕКСПРЕС МС“ ООД, ЕИК *********, представлявано от Ж. В. А. против Решение № 1418/02.12.2024 г. по АНД № 3221/2024 г. по описа на Районен съд Варна, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 23-0002803/15.05.2024 г. издадено от Началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“ Варна, с което за нарушение на чл. 10 ал. 1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтПр/, на основание чл. 104а от ЗАвтПр на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева.

В жалбата са изложени твърдения за допуснати нарушения на процесуалните правила и нарушения на закона, представляващи касационни основания по чл. 348 ал. 1 т. 1 е т. 2 от НПК. Твърди се грешка в квалификацията, тъй като съдът е приел, че е налице съставомерно деяние по чл. 10 ал. 1 от ЗАвтПр, но смяната на управителя не е сред реквизитите на лицензията за превоз. Твръди се маловажност, доколкото смяната на управителя се публикува в Търговския регистър и е публично известно, като съдът не е приел основания за прилагане на института на маловажност. Като съществено нарушение на процесуалните правила са посочени – грешка в определяне датата на нарушението, оспорва се компетентността на актосъставителя и АНО, противоречие между мотиви и диспозитив, тъй като е направено смесване на изпълнителните деяния на две различни правни норми – чл. 9 ал. 4 от Наредба № 11/31.10.2002г. на МТС изисква предприемане на действие, докато нормата на чл. 10 ал. 1 от ЗАвтПр – бездействие, поради което за дружеството, а и съдът не могат да определят еднозначно коя е нарушената законова разпоредба и коя следва да е санкционната норма. Подддържа се и нарушение, свързано с необсъждане на доводите и възраженията на жалбоподателя. Прави искане за отмяна на решението и отмяна на НП в цялост, а в отношение на евентуалност да се измени НП като се приложи чл. 28 от ЗАНН.

В съдебно заседание, касаторът не се явява, представлява се от адв. Д. К. от ****, който поддържа жалбата на изложените в нея основания. Претендира за присъждане на разноските, направени пред въззивната и касационната инстанции по представения списък.

Ответникът - Началник на Областен отдел „АА“ Варна, в писмено становище оспорва жалбата. Твърди се, че датата и мястото на нарушението са правилно определени. Оспорва се е налице притоворечие, тъй като АНО е обосновал преквалификацията от чл. 9 ал. 4 от Наредба № 11/31.10.2002г. на МТС на чл. 10 ал. 1 от ЗАвтПр, като в НП била допусната техническа грешка при пренасяне на нарушената норма и вместо преквалифицираната чл. 10 ал. 1 от ЗАвтПр е посочена чл. 9 ал. 4 от Наредба № 11/31.10.2002г. на МТС, но тезата на органа е, че жалбоподателят се защитава срещу фактите. Поради това, не е нарушено правото на защита на дружеството – жалбоподател. Твърди се, че нарушението е установено безспорно, тъй като промяната в управителя представлява промяна на данните на лиценза на превозвача и е налице задължение за уведомяване за извършената промяна. Счита, че решението на Районния съд е правилно и законосъобразно и моли да бъде оставено в сила, като в полза на ответника да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение срещу размера на адвокатския хонорар, в случай че такъв се претендира от касационния жалбоподател.

В съдебно заседание не се явява и не се представлява.

Участващият по делото прокурор от Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за основателност на касационната жалба и пледира решението на Районен съд – Варна да бъде отменено като неправилно.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна и пред надлежния съд, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна.

Производството пред ВРС е образувано по жалба от „ТРАНСЕКСПРЕС МС“ ООД, ЕИК *********, представлявано от Ж. В. А. срещу НП № 23-0002803/15.05.2024 г. на Началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“ Варна, с което за нарушение на чл. 9 ал. 4 от Наредба № 11/31.10.2002г. на МТС, на основание чл. 104а от ЗАвтПр на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева. За да потвърди НП, съдът е приел за установено, че на 09.01.2024г. в сградата на ОО „АА“ Варна, служители на отдела са установили, че превозвачът „ТРАНСЕКСПРЕС МС“ ООД, притежаващ лиценз на Общността № 21480 за извършване на международен превоз на товари, валиден до 06.11.2029г., не е подал в 30-дневния срок, изтичащ на 03.02.2023г., заявление за настъпила промяна в обстоятелствата – промяна на управителя на дружеството – на 04.01.2023г., когато в Търговския регистър е вписан като управител Ж. В. А.. Служителите приели, че е осъществено административно нарушение на чл. 9 ал. 4 от Наредба № 11/31.10.2002г. на МТС и съставили АУАН, който е връчен на упълномощено лице на същата дата. Срещу АУАН е подадено възражение, което не е уважено и на 15.05.2024г. е издадено обжалваното НП. В него АНО е преквалифицирал нарушението на чл. 10 ал. 1 от ЗАвтПр.

Въз основа на така установените факти, въззивният съд е потвърдил НП, като е приел, че е издадено от компетентен орган, като в хода на административнонаказателното производство не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Приел е, че посочването като нарушена норма чл. 9 ал. 4 от Наредба № 11/31.10.2002г. на МТС не води до незаконосъобразност на НП, тъй като жалбоподателят се защитава срещу фактите, а не срещу правната квалификация и доколкото и в АУАН и в НП фактите са еднакви, не е налице противоречие в двата акта. По приложението на закона съдът е приел, че правилно е приложена нормата на чл. 10 ал. 1 от ЗАвтПр, тъй като е доказано, че промяната в управителя е настъпила на 04.01.2023г., като за жалбоподателя е възникнало задължението по посочената разпоредба, да подаде заявление за отразяване на промяната до 03.02.2023г. по образец, съгласно Приложение 11б към чл. 9 ал. 4 от Наредба № 11/31.10.2002г. на МТС. Прието е, че промяната на управителя безспорно представлява „промяна в обстоятелствата“, която подлежи на заявяване пред ИА „АА“ в 30-дневен срок от настъпването й. изпълнителното деяние, според съда, е осъществено чрез бездействие, като съгл. чл. 104а от ЗАвтПр, който не подаде заявление в 30-дневен срок от настъпване на промени в обстоятелствата, вписани в лиценза за извършване на превоз на пътници или товари, извън случаите на чл. 10 ал. 2, се наказва с имуществена санкция в размер на 1000 лева. Прието е, че не е налице „маловажен случай“, доколкото се касае за нарушение, което не се явява с по-ниска степен на обществена опасност от обичайното проявление на нарушенията от същия вид.

Неправилно въззивният съд е извел изводи за законосъобразност на наказателното постановление поради липса на допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени процесуални нарушения.

Актосъставителят и административнонаказващият орган са посочили датата на извършване на нарушението като дата на установяване на нарушението – „На 04.02.2023г. в гр. Варна, [улица], в административната сграда на РД „АА“ Варна при подаване на заявление Приложение № 11б от Наредба 11/2002г. на МТС за промяна на обстоятелствата ….“, т. е. така написано, това е датата на установяване на нарушението, като е допусната неяснота при описанието на това кога е извършено нарушението и кога е установено, като е посочено, че АУАН е съставен и връчен на 09.01.2024г. Тази неяснота, допусната в АУАН, не е отстранена и в НП.

За да предизвика целените с издаването му правни последици, наказателното постановление следва да съдържа законово определен минимален обем информация, посочен в чл. 57 от ЗАНН, в т. ч. дата и място на извършване на нарушението – арг. от чл. 57 ал. 1 т. 5 от ЗАНН Недопустимо е императивно изискуеми от закона реквизити да бъдат извеждани по тълкувателен път. Изискването за посочване на дата и място не е самоцел, а е предвидено във връзка с правото на защита на нарушителя, както и с извършване на съдебния контрол за законосъобразност, тъй като само в случай, че е посочена точна дата на извършване на нарушението, може да се прецени приложимостта на чл. 34 от ЗАНН. Посочването на датата на извършване на нарушението има отношение и при определяне на релевантната за даден казус редакция на материалния закон.

Ето защо, настоящият състав на касационната инстанция намира изложеното за самостоятелен и достатъчен аргумент за незаконосъобразност на наказателното постановление, респективно за неговата отмяна. Достигайки до противоположен извод, въззивният съд е постановил решението си в нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 348 ал. 1 т. 1 от НПК.

Предвид гореизложеното, настоящата инстанция намира, че решението на ВРС е неправилно и следва да се отмени, като се отмени и издаденото НП.

При този изход на спора и предвид чл. 63д ал. 1 от ЗАНН, направеното от процесуалния представител на касационния жалбоподател искане за присъждане на разноски се явява основателно и предвид представените доказателства за направените разноски, представляващи заплатен адвокатски хонорар и в двете инстанции, същото следва да бъде уважено. Възражението срещу размера на платеното адвокатско възнаграждение е неоснователно, тъй като същото е в минималния размер от 400 лв. за всяка от инстанциите.

 

На основание чл. 222 ал. 1 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 1418/02.12.2024 г. по АНД № 3221/2024 г. по описа на Районен съд Варна и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № № 23-0002803/15.05.2024 г. издадено от Началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“ Варна, с което на „ТРАНСЕКСПРЕС МС“ ООД е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лв. за извършено нарушение на чл. 10 ал. 1 от Закона за автомобилните превози, на основание чл. 104а от Закона за автомобилните превози.

 

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ да заплати на „ТРАНСЕКСПРЕС МС“ ООД, ЕИК ********* сумата от 800 /осемстотин/ лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение за двете инстанции.

 

Решението е окончателно.