№ 17402
гр. София, 29.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20251110132767 по описа за 2025 година
Производството по настоящото дело е образувано по подадена от М. С. А.,
искова молба против Д.г. № 112 „Д.с.“ – гр. София, с която е предявен иск с правно
основание чл. 357, ал. 1 вр. чл. 188, т. 1 КТ за отмяна на наложено на ищеца със
Заповед № 477/20.05.2025 г., дисциплинарно наказание „забележка“.
Ищцата извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че
страните се намират в трудово правоотношение породено от сключен Трудов Договор
№ 7 от 04.12.2017 г., по силата на който изпълнява длъжността „Учител, детска
градина“. Развива подробни съображения в насока, че едно от децата от групата, на
която е възпитател – О., проявява вербална и физическа агресия, като излага и че
родителите на О. също проявява спрямо нея и другите възпитатели вербална агресия,
повишен тон и неуважително отношение. Излага, че поведението на О., е било повод
за подаване на жалби до директора на заведението от страна на родителите на другите
деца. Сочи, че родителите на О. също са подавали множество сигнали до управата на
детската градина във връзка с нейната работа. Твърди, че в късния следобед около
16:00 ч. на 29.04.2025 г. е била на двора на детската градина заедно с децата от III A
група „ Захарно петле“, като част от децата, включително и О., играели футбол. По
време на играта настъпил инцидент с О., за който ищцата научила от другите деца.
Твърди, че не е била пряк свидетел на случилото се, но пострадалото дете нито
плачело, нито имало видима травма, но въпреки това изпратила О. при помощник-
възпитателката да се измие. Освен това О. обяснил, че не обвинява никого, както и че
сам се е ударил. Във връзка с изложеното, родителите на О. подали сигнал до
директора, в който посочили, че детето е прехапало езика си и плюело кръв. Подробно
аргументира, че изложеното в сигнала не отговаря на истината. За така посоченото
ищцата твърди, че е наложено неправомерно дисциплинарно наказание „забележка“,
като подробно излага, че в случая не е налице нарушение на трудовата дисциплина.
Евентуално счита, че наложеното наказание не съответства на тежестта на
нарушението. Твърди, че не са поискани обясненията в хода на дисциплинарното
производство. Счита, че заповедта е издадена при злоупотреба с права от страна на
работодателя. Моли съда да отмени процесната заповед. Претендира разноски.
1
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът
признава, че при налагането на дисциплинарното наказание не са спазени всички
нормативни изисквания, поради което също сочи, че заповедта е незаконосъобразна.
Прави искане за постановяване на решение при признание на иска.
Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 357, ал. 1 вр. чл. 188, т. 1 КТ за отмяна на
наложено на ищеца със Заповед № 477/20.05.2025 г., дисциплинарно наказание
„забележка“.
Съгласно процесуалноправната разпоредба на чл. 237, ал. 1 ГПК когато
ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се
произнася с решение съобразно признанието.
В случая от страна на ответното дружество, с депозирания по делото отговор на
исковата молба по чл. 131, ал. 1 ГПК, е направено признание на предявената искова
претенция.
Налице е и другата изискуема се от закона предпоставка, а именно искане на
ищеца за постановяване на решение, съобразно заявеното от ответника признание,
което искане е формулирано от процесуалния представител на ищцовата страна в
проведеното на 26.09.2025г. открито съдебно заседание.
Спазени са и изискванията на чл. 237, ал.3 от ГПК, тъй като признатото право
не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което
страната може да се разпорежда.
По гореизложената аргументация съдът намира, че следва да се произнесе с
решение по чл. 237, ал. 1 ГПК – при признание на иска, с което исковата претенция
следва да бъде уважена.
По разноските.
От страна на ищеца се претендират разноски, но по делото не са представени
доказателства за извършването на такива, поради което разноски в полза на М. А. не
следва да се присъждат.
По аргумент от чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да заплати по сметката на
СРС, държавна такса в размер на 80.00лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ, на основание чл. 357, ал. 1 вр. чл. 188, т. 1 КТ, като
незаконсъобразно дисциплинарно наказание „Забележка“, наложено на М. С. А.,
ЕГН **********, със Заповед № 477/20.05.2025г., издадена от Директора на Д.г. №
112 „Д.с.“, ЕИК **********.
ОСЪЖДА Д.г. № 112 „Д.с.“, ЕИК **********, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК,
да заплати по сметката на Софийски районен съд сумата от 80.00лв. – държавна
такса.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3