РЕШЕНИЕ
№ 13156
гр. София, 03.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело
№ 20241110109369 по описа за 2024 година
Предявени са от ищеца „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, обективно
кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с
правно чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД срещу ответника И. Г. Р. ,
ЕГН **********, с адрес: гр. София, ****** за установяване на вземане по издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумата 1931,60 лв.
дължима главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.5.2020 г. до
30.04.2022 г. за имот с адрес: гр. София, ****** аб. № *****, ведно със законната лихва
от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение – 30.11.2023 г. до окончателното й погасяване, 368,31 лв. обезщетение за
забава върху дължимата главница за доставена топлинна енергия за периода от
15.09.2021 г. до 16.11.2023 г., 26,74 лв. неплатена цена на услуга дялово разпределение
за периода от 01.10.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 30.11.2023
г. до окончателното й погасяване, и 6,42 лв. обезщетение за забава върху дължимата
главница за дялово разпределение за периода от 16.12.2020 г. до 16.11.2023 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
19.12.2023 г. по ч.гр.д.№ 66138/2023 г. по описа на СРС, 151 с-в.
Ищецът „Топлофикация - София” ЕАД извежда съдебно предявените права при
твърдения, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа
на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период
на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена,
формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по
реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на
топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след датата
на публикуване на месечните сметки. Сочи, че до процесния имот е доставена
1
топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. на стойност 1931,60 лв. и
е осъществявана услуга дялово разпределение за периода от 01.10.2020 г. до 30.4.2022
г., за която не е заплатено дължимото възнаграждение в размер на 26,74 лв.
Претендира и заплащането на обезщетение за забава съответно в размер на 368,31 лв.
върху главницата за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до
16.11.2023 г., и обезщетение за забава в размер на 6,42 лв. върху дължимата главница
за дялово разпределение за периода 16.12.2020 г. до 16.11.2023 г., както и законната
лихва върху главниците от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 30.11.2023 г. до окончателното й погасяване.
Ответникът И. Г. Р. в срока по чл. 131 от ГПК е подал отговор на исковата
молба, в който оспорва иска с доводи, че не е налице облигационна връзка между
страните, тъй като същият не е вещен ползвател, както и че имотът е топлоснабден и до
същия реално е доставено претендираното количество топлинна енергия. Оспорват
средствата за измерване да са сертифицирани, както и да са преминали периодична
метрологична проверка. Оспорва се и твърдението на ищеца, че между етажната
собственост и третото лице – помагач е сключен договор за извършване на дялово
разпределение, както и правото на ищеца да претендира сумите за дялово
разпределение вместо третото лице помагач с доводи за липса на реално плащане
и/или договор за цесия между двете дружества. Счита, че не са налице строителни
книжа, удостоверяващи изградена сградна инсталация на топлопреносната мрежа в
сграда, както и да е извършено заснемане на щрангове, отоплителни тела и записване
на техните индивидуални параметри, КПД, проектна мощност и кубатура на
сертифицирано лице. Оспорва протокола на общото събрание на ЕС относно
представителната власт на лицата, които са участвали в същото. Релевира възражение
за изтекла в негова полза погасителна давност. Направено е общо оспорване на
клаузата за лихви, позовавайки се общо на ЗЗП. Моли за отхвърляне на предявените
искове и претендира разноски.
Конституираното трето лице – помага „МХ Елвеко“ ООД в предоставения от
съда срок не изразява становище.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от приложения по делото Нотариален акт за дарение на недвижим имот №
****, том ********* от 17.11.1997 г. ответникът е придобил собствеността върху
недвижим имот, представляващ Апартамент № ******* находящ се в гр. София,
******, като дарителите Р П С и РуЛю Р.а са си запазили безвъзмездно и пожизнено
право на ползване върху дарените от всяка от тях идеални части, заедно и поотделно.
Ответникът, като собственик на горния имот на дата 25.04.2006 г. е подал
заявление – декларация до ответника, с която е заявил откриването на партида за
топлоснабдяване на имота, като е декларира, че домакинството му се състои от трима
души и ще използва имота за жилищни нужди.
Представено е удостоверение от Столична община – район „ от което се
установява, че жилищен блок със стар строителен номер 12-16, ул. „**** настоящ
административен адрес: гр. София, *****
Представените е Договор № ****** г. между етажните собственици на сграда,
находяща се на адрес: гр. София, ******и В и третото лице - помагач „МХ Елвеко “
ООД за извършване от последното на индивидуално разпределение на топлинна
енергия по апартаменти, съгласно системата за индивидуално измерване, за
сключването на който е взето решение от общото събрание на етажната собственост на
01.10.2002 г..
По делото са представени съобщение към обща фактура № *****г., съобщение
към обща фактура № ******г., месечните фактури и кредитни известия, издавани в
периода 01.05.2020 г. – 30.04.2022 г. и справка за потребените количествата топлинна
енергия и дължимата цена и за дължимото възнаграждение за дялово разпределение за
периода 01.10.2020 г. до 31.07.2022 г., както и изравнителни сметки и справка за
2
показанията на индивидуалните топломери, изготвени от третото лице - помагач.
От представените по делото протоколи за подмяна (въвеждане) на топломер и
свидетелства за проверка (л.144 – л. 160) се установява, че по отношение на общия
топломер 4019008 е извършена метрологична проверка на 25.06.2018 г., на която е
установено, че същият съответства на одобрения тип. След това е извършена проверка
на 17.09.2021 г. с резултат „съответства на одобрения тип“ и същият е заменен с
топломер № 40122017 г., по отношение на който е извършена метрологична проверка
на 09.02.2023 г., която установява годността му и на същата дата е заменен с друг
топломер № ******
Представени са общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди
от „Топлофикация София“ АД на потребителите в гр. София.
Според заключението на вещото лице инж. М. Т. по допуснатата съдебно-
техническата експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и
компетентно дадено, сумите за топлинна енергия за имота са били начисление в
съответствие с изискванията на действащата нормативна уредба. Посочено е, че през
исковия период в процесния имот не е имало монтирани отоплителни тела и съответно
не са монтирани топлоразпределители – абонатът не ползва топлинна енергия за
отопление на имот. Абонатът заплаща топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, разпределяна от ФДР между всички абонати проорционално на пълните
отопляеми обеми на имотите им по проект, като в случая отопляемата кубатура е 161
куб.м. В имота се ползва топла вода, отчитана по монтиран водомер. За процесния
период абонатът е осигурил достъп и главните отчети от дата 20.05.2021 г. и от
16.05.2022 г са подписани от абоната. Според експерта общите топломери в абонатната
станция, по които е отчитана топлоенергията са изправни. От заключението на
съдебно–техническата експертиза се установява, че стойността на потребената
топлинна енергия за процесния период е в размер на 1972,80 лева. Вещото лице е
посетило имота, като при огледа е констатирал липсата на монтирани радиатори, което
е отразено и при изготвянето на изравнителните сметки от ФДР. Към заключението е
представена и справка за показанията на топломера, технологичните разходи,
служебната и енергията за разпределение за процесната сграда.
Според заключението на вещото лице И. Н. Г. по допуснатата съдебно-
счетоводна експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и
компетентно дадено, начислените суми за процесния период по прогнозни данни са
1898,60 лв., а след годишното отчитане и изравнението от ФДР – 1931,60 лв., като
ищецът е осчетоводил от изравнението през м. 07.2021 г. сума за доплащане 255,19 лв.,
а през месец 07.2022 г. сума за връщане в размер на 181,05 лв. Вещото лице е
изчислило размера на законната лихва, считано от датата на изпадане на ответника в
забава до 16.11.2023 г. – 363,85 лв. Размерът на главницата за предоставена услуга
дялово разпределение от 01.10.2020 г. до 30.04.2022 г. е 26,74 лв., а законната лихва
върху тази сума за периода 16.12.2020 г. – 16.11.2023 г. е в размер на 6,31 лв. Вещото
лице е изчислило и дължимата сума за топлинна енергия само за периода 01.10.2020 г.
– 30.04.2022 г., която е в размер на 1611,74 лв., а дължимата лихва за периода
15.09.2021 г. – 16.11.2023 г. е в размер на 287,26 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна
енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане
на уговорената цена в претендирания размер, както и че за процесния период е
извършвана услугата „дялово разпределение“, както и дължимата цена. При
установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
претендираните вземания.
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
3
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2,
изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези
норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които
възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените
имоти. С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на
ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото
тълкувателно решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране
на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са
подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те
са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на
доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за редакциите на чл. 153,
ал. 1 ЗЕ преди ДВ, бр. 54 от 2012 г., визиращи като страна по договора за продажба на
топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия
потребителите на топлинна енергия за битови нужди.
Предвид посочената законодателна уредба потребител на топлинна енергия по
силата на закона е собственика на топлоснабдения имот, освен ако имота е обременен
с вещно право на ползване, в който случай потребител се явява вещния ползвател,
което разрешение съответства и на общата уредба на задълженията на носителя на
ограниченото вещно право по чл. 57 ЗС, възлагаща в негова тежест разноските,
свързани с ползването на вещта. Посочените разпоредби са приложими обаче,
доколкото относно доставката на топлинна енергия до определен топлоснабден имот
няма сключен писмен договор, явяващ се по правило основен източник на
облигационните отношения, какъвто е и настоящия случай. Несъмнено по делото беше
установено, че с прехвърлянето на процесния имот на ответника, дарителите са си
запазили вещното право на ползване. Същевременно от приетото като доказателство
заявление-декларация през 2006 г. ответникът, като собственик на имота е заявил
желанието си да бъде открита партида за топлоснобдяване на имота на негово име,
като е декларирал и броя на членовете на семейството си, както и че ще ползва същия
за жилищни нужди. С посоченото заявление ответникът, като собственик на имота и
въпреки съществуващото вещно право на ползване за трети лица, същият
недвусмислено е заявил желанието са сключване на договор с ищеца за доставка на
топлинна енергия в имота му. В този смисъл е константната съдебна практика,
възприета в Решение от 05.04.2019 г. по в.гр.д. № 16734/2018 г. на СГС, Решение от
08.09.2022 г. по в.гр.д. № 13123/2019 г. на СГС много други. С оглед на всичко
изложено може да се направи несъмнен извод, че през процесния период между
страните е съществувало валидно правоотношение по повод доставката на топлинна
енергия в процесния имот и ответникът отговаря за цената на доставената топлинна
енергия и възнаграждението за извършена услуга дялово разпределение.
Съдържанието на установеното между страните правоотношение е уредено от
Общите условия /ОУ/ на топлопреносното предприятие, одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране и действащи през процесния период. На съда му е
служебно известно, че Общите условия на ищцовото дружество са публикувани и са
влезли в сила, а и към исковата молба са представени доказателства в тази насока.
Общите условия обвързват ответника дори и без да са приети изрично съгласно
разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява
изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения да е упражнил правото си на
4
възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. Следователно се
налага извод, че между ответника и ищеца съществува облигационно правоотношение
по договор за доставка на топлинна енергия, по силата на което за ищеца
„Топлофикация София” ЕАД е налице задължение да доставя в топлоснабден обект
топлинна енергия, а за ответника е налице задължение да заплаща нейната цена, в
качеството му на потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на
параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката. С Тълкувателно решение № 2/2016 г.,
постановено по тълкувателно дело № 2/2016 г. по описа на ОСГК на ВКС е посочено,
че за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в
сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката,
които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с пар. 1 от
Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.
Съгласно чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите. Разпоредбата на чл. 145 ЗЕ посочва, че топлинната енергия за отопление на
имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, и топлинната
енергия за отопление на общите части при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя като разлика между топлинната енергия за
отопление на сградата и топлинната енергия за отопление на имотите, след което се
разпределя между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните
имоти.
Действащата през процесния период нормативна уредба на чл. 155, ал. 1 ЗЕ
предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост
заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни
месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, 2) на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по
реална месечна консумация.
В случая въз основа на неоспореното от страните заключението по съдебно-
техническата експертиза беше доказано, че за процесния период в имота на ответника е
доставена топлинна енергия на стойност 1972,80 лв., като не се установиха нормативни
нарушения при доставката и начисляването на доставеното количество топлинна
енергия. В този смисъл, както от представените по делото протоколи за метрологична
проверка, така и от заключението СТЕ се установи, че общите топломери, въз основа
на които е отчитана топлинната енергия са били изправни. След извършен оглед от
вещото лице по СТЕ е установено, че имота е с демонтирани радиатори и в имота не се
ползва топлинна енергия за отопление, в какъвто смисъл са и изравнителните сметки, а
същевременно вещото лице е установило, че за процесния имот е начислена топлинна
енергия единствено за БГВ и сградна инсталация.
По наведеното възражение за изтекла погасителна давност, съгласно
задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г.
по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на
предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на
повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор,
чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите
им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с
еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на
тригодишен давностен срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът
в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на 30.11.2023 г.
Съгласно 33, ал. 2 от Общи условия на ищеца, клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Предвид изложеното вземането за доставена топлинна енергия за м.
5
септември 2020 г. е станало изискуемо на 14.11.2020 г. и давността за същото към
момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е била
изтекла, поради което вземането е погасено по давност, както и всички по-стари
вземания.
По отношение на вземането за м. октомври 2020 г., същото е станало изискуемо
на 14.12.2020 г., като давностиня срок изтича на 14.12.2023 г., но с подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 30.11.2023 г. давността е
прекъсната. Следователно вземанията на ищеца за доставена топлинна енергия за
периода от 01.10.2020 г. до 30.04.2022 г. не са погасени по давност. Видно от
заключението на ССчЕ, дължимата и неплатена цена за доставена топлинна енергия за
периода от 01.10.2020 г. до 30.04.2022 г. е в размер на 1611,74 лв., до който размер се
явява основателна исковата претенция, а за горницата до пълния предявен размер
искът подлежи на отхвърляне.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия съдът
изходи от разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от Общите условия, съгласно който клиентите
са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 ако не платят задълженията си след тази
дата дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва. Съгласно, чл. 33, ал. 4
от ОУ продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само
за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2., т.е. за
реално потребеното количество топлинна енергия след годишното отчитане и
издаването на обща фактура за отчетния период. Предвид горния извод на съда за
частична основателност на претенцията за главница за топлинна енергия, основателна
се явява и претенцията за обезщетение за забава само върху основателната част от
главница, която видно от заключението на ССчЕ за периода от 15.09.2021 г. до
16.11.2023 г. е в размер на 287,26 лв. Именно до този размер се явява основателна
исковата претенция на ищеца, а в останалата част до пълния предявен размер от 368,31
лв. подлежи на отхвърляне.
По иска за дължимото възнаграждение за услугата дялово разпределение, съдът
намира, че съгласно чл. 36 от сега действащите ОУ и чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването се заплащат от потребителите на топлинна
енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените
услуги на дружествата за дялово разпределение. Съгласно представения по делото
договор между етажните собственици и топлинният счетоводител, потребителите
дължат абонаментна цена за отчитане на показанията на индикатора за разпределение
на разхода за отопление, водомери за топла вода, поддръжка на монтираните уреди и
изготвяне на обща и индивидуална сметка. Същевременно от заключението на СТЕ се
установи, че действително дяловото разпределение е извършвано от третото лице –
помагач „МХ Елвеко“ ООД. От представените по делото писмени доказателства и
прието заключение по изслушаната съдебно-счетоводна експертиза се установи, че за
периода 01.10.2020 г. – 30.04.2022 г. за процесния имот са начислени неплатени суми
за извършена услуга дялово разпределение в общ размер на 26,74 лв., в какъвто размер
е и предявената от ищеца претенция, поради което предявеният иск се явява изцяло
основателен.
По отношение на претенцията за обезщетение за забава върху цената за услугата
дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на
топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84,
6
ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба,
въпреки изричните указания на съда в тази насока, поради което акцесорната
претенция и в тази част се явява неоснователна.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на направените от него
разноски в заповедното производство съразмерно уважената част от исковата
претенция. В заповедното производство ищецът е сторил разноски, които са в тежест
на този длъжник-ответник, съобразно разделната отговорност, в размер 46,66 лева -
заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева,
определено от съда съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от Наредба за
заплащане на правната помощ, при съобразяване извършените действия, материалния
интерес, фактическата и правна сложност на делото). Съобразно уважената част от
иска на ищеца следва да се присъди съответна част от сторените в заповедното
производство разноски, а именно сумата от 79,78 лв. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК
заявителят (ищец) има право на направените от него разноски в исковото
производство, съобразно уважената част от исковете. Същият е сторил разноски в
размер 95,34 лв. държавна такса, 400 лв. депозит за вещо лице по СТЕ, 350 лв. депозит
за вещо лице по ССчЕ и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в размер
на 100 лева съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за
заплащане на правната помощ, при съобразяване извършените действия, материалния
интерес, фактическата и правна сложност на делото. От тях съобразно уважената част
на иска следва да се присъди съответна част, а именно сумата от 780,29 лв.
Ответникът на основание чл. 78, ал. 3 ГПК също има право на разноски за
исковото производство, съобразно отхвърлената част на предявените искове, като
искане в този смисъл е направил процесуалния представител на ответника – адв.
Михаел Любомиров Любомиров за присъждане на възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ. Искането за присъждане на адвокатско възнаграждение се
явява основателно, като на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. и предвид липсата
фактическа и правна сложност на делото, процесуалната активност на адвоката, броя
на проведени заседания, както и защитавания материален интерес, съдът определя
адвокатско възнаграждение на адвокат Михаел Любомиров Любомиров в размер на
533 лв. От така определеното възнаграждение съобразно отхвърлената част на
предявения иск следва да се присъди в тежест на ищеца сумата от 93,06 лв. В
хипотезата на развило се исково производство, в рамките на което е осъществена
защитата на ответника и са разгледани възраженията му срещу предявения иск, липсва
основание за начисляване на още едно адвокатско възнаграждение в заповедното
производство, защита на длъжника по което се изчерпва с подаването на възражение
по утвърден образец, за което не се изисква да бъде мотивирано.
Водим от горното, съдът
7
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Топлофикация София”
ЕАД по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че И. Г. Р. , ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к.
„Люлин“, бл. 212, вх. Б, ет. 3, ап. 26 ДЪЛЖИ НА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б
сумата 1611,74 лв. дължима главница за доставена топлинна енергия за периода от
01.10.2020 г. до 30.04.2022 г. за имот с адрес: гр. София, ****** аб. № *****, ведно със
законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение – 30.11.2023 г. до окончателното й погасяване, 287,26 лв.
обезщетение за забава върху дължимата главница за доставена топлинна енергия за
периода от 15.09.2021 г. до 16.11.2023 г. и 26,74 лв. неплатена цена на услуга дялово
разпределение за периода от 01.10.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва
от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение – 30.11.2023 г. до окончателното й погасяване, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 19.12.2023 г. по
ч.гр.д.№ 66138/2023 г. по описа на СРС, 151 с-в., като ОТХВЪРЛЯ предявените
искове за горницата над 1611,74 лв. до пълния предявен размер 1931,60 лв. дължима
главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.09.2020 г., за
горницата над 287,26 лв. до пълния предявен размер от 368,31 лв. обезщетение за
забава за периода от 15.09.2021 г. до 16.11.2023 г. и за сумата от 6,42 лв. обезщетение
за забава върху дължимата главница за дялово разпределение за периода от 16.12.2020
г. до 16.11.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 19.12.2023 г. по ч.гр.д.№ 66138/2023 г. по описа на СРС,
151 с-в., КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА И. Г. Р. , ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Люлин“, бл. 212,
вх. Б, ет. 3, ап. 26 ДА ЗАПЛАТИ НА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 79,78 лв. – разноски в заповедното производство, както и
сумата от 780,29 лв.– разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б ДА ЗАПЛАТИ НА адв. Михаел
Любомиров Любомиров, ЕГН **********, с адрес на кантората: гр. София, ул.
„Гургулят“ № 31, ет.1, на основание чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата сумата от
93,06 лв. – адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на
ответника
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца „Топлофикация София” ЕАД – „МХ Елвеко“ ООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8