Решение по дело №3137/2017 на Районен съд - Стара Загора

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№.............                                            ……………………….                               гр.Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Старозагорският районен съд                                                       ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ състав

на  десети октомври                                                                                                          2017 година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                                                Председател: АЛЕКСАНДЪР Г.

Секретар: РОСИЦА ДИМИТРОВА

Прокурор:

като разгледа докладваното от СЪДИЯ Г.

гражданско дело номер 3137 по описа за 2017 година,

 

Делото е образувано по иск с правно основание чл.422 ГПК за установяване на вземане на ищеца „Ти Би Ай Банк”ЕАД–гр.София/като цесионер на „Ти Би Ай кредит”ЕАД/ за сумата от 779,55лева главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното заплащане на сумата, за което вземане ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 1054/2017г. на Старозагорския районен съд – против ответника В.М.Г.. Общо вземанията към датата на подаване на заявлението били в размер на 1149,55лева, но били извършени частични плащания от длъжника за 370лева, които били съобразени при предявяване на настоящия иск.

В срока по чл.131 ГПК е постъпило „възражение” от ответника, което съдът приема за представен писмен отговор.

Делото е образувано по искова молба от „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД в която твърдят, че имат образувано ч.гр.дело № 1054/2017 г. по описа на Районен Съд - Стара Загора, XII с - в., по реда на чл. 410 от ГПК срещу длъжника В.М.Г., ЕГН **********. По делото в законоустановеният срок било постъпило възражение от длъжника срещу издадената Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Със свое разпореждане, получено от нас на 02.05.2017 г., съдът им е предоставил едномесечен срок, съгласно чл. 415 от ГПК, за предявяване иск за установяване вземането си. Във връзка с предоставената ни възможност, моля да приемете за разглеждане настоящият иск. На 21.02.2006 г. „Ти Би Ай Кредит” ЕАД сключва Договор за потребителски кредит № **********, ведно с ОУ за издаване и предоставяне право на ползване на карта „Ти Би Ай Кредит” към договора за потребителски кредит (Приложение № 2) с ответника В.М.Г., ЕГН **********. Съгласно сключения Договор, „Ти Би Ай Кредит" ЕАД е предоставило на ответника кредитна карта с лимит от 500 лв. ведно с ОУ към договора за потребителски кредит и ОУ за издаване и предоставяне право на ползване на карта „Ти Би Ай Кредит" (Приложение № 3). На 26.02.2008г. е сключен анекс към договора ********** ведно с ОУ към договора за потребителски кредит и ОУ за издаване и предоставяне право на ползване на карта „Ти Би Ай Кредит", като кредитния лимит бил увеличен на 1000лв. Съгласно чл. 4.4 от Общите условия за издаване и предоставяне право на ползване на карта „Ти Би Ай Кредит" ЕАД, ответникът се е задължил да погасява в срок „задължителна месечна вноска", която е променлива величина и се формира като сбор от дължимите за месеца договорна лихва, транзакционна такса и такса за обслужване. За използвания финансов ресурс (лимит) се начислява договорна лихва от дата на теглене на парите до датата на погасяването им. В случай на невнасяне в срок на дължимите от него плащания по кредита, на основание чл. 3, ал. 3 от ОУ на договора за потребителски кредит, Потребителят дължи на Кредитора обезщетение за забава в размер на законната лихва върху цялата просрочена сума до окончателното и погасяване. В чл. 4, ал. 3 от ОУ на договора за потребителски кредит е уредена предсрочна изискуемост върху непогасеното задължение на клиента при неплащане на три поредни месечни вноски, считано от датата, на която клиентът е следвало да плати последната от трите просрочени „задължителни месечни вноски''. Към дата на подаване на заявлението, длъжникът не е погасил задължителни вноски с падежи 15.03.2015 г., 15.04.2015г. и 15.05.2015г., като предсрочната изискуемост е настъпила на 16.05.2015г. В чл.4, ал.7 от ОУ за издаване и предоставяне право на ползване на карта „Ти Би Ай Кредит" ЕАД, е уредена предсрочна изискуемост върху непогасеното задължение на клиента при неплащане на три поредни месечни вноски, считано от датата, на която клиентът е следвало да плати последната от трите просрочени „задължителни месечни вноски". Към дата на подаване на заявлението, длъжникът не е погасил задължителни вноски с падежи: 15.03.2015г., 15.04.2015г. и 15.05.2015г., като предсрочната изискуемост е настъпила на 16.05.2015г. Ответникът е уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита видно е от приложената обратна разписка, че Уведомлението за предсрочна изискуемост е получно от В.М.Г., ЕГН ********** на 04.05.2016г. лично. Разпоредбата на чл.22 от ОУ за целево финансиране гласи, че всички уведомления, съобщения, покани и други, ще бъдат отправяни по адреса на клиента, посочен в договора. Доказаването, че дадено писмо е изпратено до посочения адрес е в тежест на страната, която е изпратила писмото. В случая „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД разполага с писмен документ, според който уведомлението за предсрочна изискуемост е адресирано именно до адреса на кредитополучателя, посочен в процесното съглашение, а именно: гр. Стара Загора, п.к. 6000, ул. Ангел Кънчев № 2, бл. 2, вх. В, ет. 5, ап. 66. Достатъчно е изпращането на писмото да се извърши до посочения от страната адрес, за да се счита връчването за редовно. В тежест на страните по договора е да актуализират адресите, които обитават и съответно да уведомяват насрещната страна по договора за настъпилите промени. Видно е, от приложена обратна разписка за доставка на пратка, R PS 1734 00BST2 IP, с бар код: 9016042800194 (Приложение 4), че ответникът е търсен на посочения в договора за потребителски кредит адрес. Уведомлението за предсрочна изискуемост, с бар код9016042800194 (Приложение 5) е изпратено до посочения в договор за кредит адрес. Видно е от обратната разписка, че пратката била получена от лицето лично на адреса на получателя. Адресът, на който е изпратено уведомлението, бил посоченият в договора за кредит постоянен, настоящ адрес и адрес за кореспонденция. Ответникът е уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на вземането. Чрез сключен договор за Цесия (Приложение № 6) на 05.09.2012г., всички вземания от горецитирания договор № **********/21.02.2006г., заедно с всички дадени във връзка с него обезпечения, са прехвърлени от „Ти Би Ай Кредит" ЕАД, в качеството му на цедент, на „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД, в качеството му цесионер. Към настоящата искова молба прилагаме приложение № 1: Списък на договори от Договора за цесия (Приложение № 7), от което е видно, че договор № **********/21.02.2006 г. попада в обхвата на прехвърлителната сделка. Видно от приложеното към настоящата искова молба „известие за доставяне на препоръчано писмо ИД PS 1734 00AETT 6", с бар код: 90150912000591" (Приложение 8) „ТРАНЗАКТ ЮРЪП" ЕАД, ЕИК121554961, с предишно наименование „Ти Би Ай Кредит" ЕАД, е изпратил съобщение за прехвърляне на вземане (Приложение 9) с бар код: 90150912000591, на декларирания от ответника в договора за кредит адрес. Видно от обратната разписка, Уведомлението за извършена цесия било получено на 16.09.2015 г. от ответника лично. На основание чл. 8, изречение второ от Общите условия към договора за потребителски кредит, всички извлечения, уведомления, покани и всякакви други документи, свързани с изпълнението на Договора и изпратени от Кредитора на последно декларирания от Потребителя адрес, се считат за валидно получени от него. Към дата на входиране на заявлението по чл.410 от ГПК, задължението на ответника към „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД е в общ размер на 1 149.55 лв. Длъжникът е ползвал 930.12лв. от отпуснатия кредитен лимит, начислени са му съгласно договора и транзакционни такси в размер на 0.00 лв. за периода 01.02.2015г. до 31.01.2017г., такси за обслужване в размер на 54 лв., дължими за периода от 01.02.2015г. до 31.01.2017 г. Отделно от това, за периода от 01.02.2015 г. до 31.01.2017г., върху кредитния лимит е начислена договорна лихва в размер на 165.43 лв., както и законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането. След входиране на заявлението ответникът е направил частични плащания в общ размер на 370 лв., което обуславя разликата в претендираните суми със заявлението за издаване на заповед за изпълнение и с настоящата искова молба.Молят да бъде постановено решение, с което да признаете за установено, че лицето В.М.Г., ЕГН **********, в качеството си на кредитополучател (Потребител) по Договор за потребителски кредит № **********/21.02.2006 г. дължи изпълнение на парично задължение към „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД, в качеството му на „Кредитор" (Цесионер) по същия договор, на сума в общ размер на 779.55 лв., от които: главница в размер на 779.55 лв. от отпуснатия кредитен лимит, като претендираме и законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането. Моля да разпределите отговорността за разноските в заповедното производство съобразно изхода от спора. В случай, че искът ни бъде уважен изцяло, моля да ни бъдат присъдени разноските в заповедното производство в общ размер на 175лв. (25лв. - държавна такса за образуване на заповедното производство и 150лв. - юриск. възнаграждение). Молят да им бъдат присъдени направените разноски, съгласно приложения към настоящата искова молба списък с разноски.

 

Ищецът чрез процесуалния си представител юрисконсулт Колев поддържа претнцията по отношение на останалите незаплатени суми, както и по отношение на направените разноски.

 

Ответникът В.М.Г. признава дължимостта на претенцията в размер на 178,55лева главница, ведно със законната лихва, като моли да му бъде даден срок от три месеца, в който банката да не предприема изпълнителни дела срещу мен.

 

           Съдът като обсъди събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

           

            Видно от материалите по приложеното ч.гр.д.№ 1054/2017г. по описа на Старозагорския районен съд се установява, че на 21.02.2017г., ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против длъжника - ответник в настоящото производство. По образуваното дело Старозагорският районен съд е издал заповед за изпълнение, с която е разпоредил на длъжника да заплати поисканите със заявлението суми, а именно: 930,12лева главница, представляваща неплатено задължение по договор за кредит № **********/21.02.2016г., както и договорна лихва от 165,43лева за периода от 01.02.2015г. до 31.01.2017г. и 54лева такса обслужване и законната лихва върху главницата от 21.02.2017г. до окончателното изплащане на вземането, както и 25лева държавна такса и 75лева юрисконсултско възнаграждение. В срока по чл.414, ал.2 от ГПК ответникът В.М.Г. *** е подал възражение за недължимост, с което е заявил, че е заплатил част от дължимите суми по издадената заповед за изпълнение. Съдът в заповедното производство частично е обезсилил заповедта за изпълнение, в частта й за дължимост на главницата над размера на признатите 779,55лева до общо търсените 930,12лева.

 

            След завеждане на исковата молба в съда ответникът е внесъл суми на 12.06.017г. и на 14.08.2017г. - общо 600,80лева – представителят на ищеца юрисконсулт Колев заявява, че ответникът продължава да дължи на ищеца към датата на съдебно заседание сумата от 178,55лева, ведно със законната лихва от датата на завеждане на заявлението в съда до окончателното заплащане на сумите. Претендира за направените по делото разноски.

 

            По делото са представени платежни нареждания от страна на ответника, с които е заплатил дължими суми към ищеца, като същият прави признание на иска по отношение на останалите неиздължени суми, в размер на 178,55лева главница, ведно със законната лихва от 21.02.2017г. до окончателното изплащане на вземането. Съдът намира, че следва на осн.чл.237 ГПК да бъде постановено решение при признание на иска, а именно, че ответникът дължи на ищеца търсената сума от 178,55лева, ведно със законната лихва от датата на завеждане на заявлението в съда на 21.02.2017г. до окончателното заплащане на сумата. Следва да бъдат присъдени направените от ищеца разноски в заповедното производство от 100лева и 25лева държавна такса в настоящото производство, както и 100лева юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство.

  

Водим от горните мотиви, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

 

            ПРИЗНАВА за установено по отношение на В.М.Г. ЕГН **********, адрес ***, че дължи за заплащане на “ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.София, ул”Димитър Хаджикоцев”, № 52-54, ЕИК *********, представлявано от НОРА ИВАНОВА ПЕТКОВА и НИКОЛАЙ Г. СПАСОВ в качеството му на изпълнителни директори на дружеството, чрез пълномощника им юриск.Тодор Колев сумата от 178,55лева/сто и седемдесет и осем лева и петдесет и пет стотинки/ – неизплатено задължение по договор за потребителски кредит № **********/21.02.2006г., ведно със законната лихва върху сумата от 21.02.2017г. до окончателното заплащане на сумата, за които суми е издадена заповед № 706/ 22.02.2017г. по ч.гр.д. № 1054/2017г. на Старозагорския районен съд.

 

            ОСЪЖДА В.М.Г. ЕГН **********, адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на “ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.София, ул”Димитър Хаджикоцев”, № 52-54, ЕИК *********, представлявано от НОРА ИВАНОВА ПЕТКОВА и НИКОЛАЙ Г. СПАСОВ в качеството му на изпълнителни директори на дружеството, чрез пълномощника им юриск.Тодор Колев сумата от 125/сто двадесет и пет/лева разноски по делото и 100/сто/лева разноски в заповедното производство.   

 

            Решението може да се обжалва с въззивна жалба в двуседмичен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Старозагорския окръжен съд.

 

 

 

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: