№ 130
гр. София, 27.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Десислава Ал. Алексиева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20211100508429 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №8429/2021 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на И.Л. К. ЕГН
********** от гр.София срещу решение №20052617 от 25.02.2021 г постановено по гр.д.
№27658/2020 г на СРС , 156 състав ; в частта , с която е признато за установено спрямо
въззивника , че същият дължи на основание чл.422 ГПК във вр.чл.200 ЗЗД, чл.318 ал.2 ТЗ ,
чл.110 ал.2 ЗС на “Т.С.” ЕАД ЕИК **** , гр.София сумата от 1095,06 лева цена на
незаплатена топлинна енергия за периода м.06.2016 г – м.04.2018 г за ап.№65 в гр.София ,
**** ; и сумата от 32,34 лева за дялово разпределение за периода м.06.2016 г – м.04.2018 г ,
ведно със законната лихва от 14.06.2019 г до окончателното заплащане на сумите ; за които
суми /частично/ е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 20.06.2019 г по ч.гр.д.
№34073/19 г на СРС , 156 състав . Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските .
Въззивникът излага доводи за недопустимост и неправилност на решението на СРС /в
обжалваната част/ . Счита , че не е доказано , че е бил собственик на имота за процесния
период . Не е представен и писмен договор между ЕС и третото лице. По делото не са
приложени фактурите за доставка на топлинна енергия .
Въззиваемата страна не подала писмен отговор на въззивната жалба .
Третото лице “Т.с.” ЕООД ЕИК **** гр.София не взема становише по въззивната жалба .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 25.02.2021 г и
е обжалвано в срок на 11.03.2021 г .
1
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС в посочената
част .
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема
за установено следното от фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК
настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на
съдебното решение в обжалваната част , като такива основания не се констатират . Относно
доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба
изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от
Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
Решението на СРС е правилно в обжалваната част , с изключение на част от правната
квалификация . В правната квалификация неправилно е посочен чл.110 ал.2 ЗС , който няма
пряко отношение към спора и касае вещния статут на топлинната енергия . В същото време
не е посочена разпоредба от ЗЕ /чл.149 ЗЕ/ , който е специалният закон за доставката на
топлинна енергия . Посочването на чл.318 ал.2 ТЗ е излишно , а чл.79 ал.1 ЗЗД трябва да се
включи с оглед различния фактически състав на извършване на дялово разпределение .
Законосъобразно СРС е приел , че ответникът е потребител на топлинна енергия съгласно
императивната норма на чл.153 ЗЕ . Съгласно нотариален акт от 29.11.2018 г на стр.21-23 от
делото пред СРС ответникът е собственик на процесния имот . Същият не е представил
доказателства за противното
СТЕ установява , че третото лице помагач е извършвало дялово разпределение за етажната
собственост на ответника като не са били налице възражения от управителните органи на
етажната собственост . Ищецът и третото лице не оспорват наличието на писмен договор
между тях , такъв е представен към исковата молба , както и според СТЕ договорът е
продължил да бъде изпълняван и за процесния период .
ССЕ и СТЕ са работили според данните на третото лице , защото такава е нормативната
уредба на отчитането и начисляването на топлинна енергия по ЗЕ и Наредба №16-334 от
06.04.2007 г за топлоснабдяването. Друго „изчисляване“ и „контрол на изходните данни“ не
могат да бъдат извършени за минал момент поради обективните физични свойства на
топлинната енергия .
Доставената топлинна енергия е доказана със заключението на СТЕ , като СТЕ доказва и
че процесния имот е топлоснабден за процесния период. Според СТЕ измерването и
отчитането на доставената топлинна енергия и начисляването на сметки е извършвано
съгласно действащата нормативна уредба. СТЕ е взела предвид вида на сградната
инсталация и отопляемия обем на жилището и общите части . От отчетеното количество
топлинна енергия са приспаднати технологичните разходи за абонатната станция за сметка
на ищеца . Дяловото разпределение и изравнителните сметки са изготвени съобразно ЗЕ и
Наредба №16-334 от 06.04.2007 г за топлоснабдяването . СТЕ доказва законно измерване и
отчитане на топлинната енергия , а ССЕ доказва по размер дължимите суми за дялово
2
разпределение .
Не е необходимо представяне на фактурите за процесния период . Ответникът е битов
потребител и данъчно незадължено по ЗДДС физическо лице по чл.113 ал.3 т.1 ЗДДС ;
както и съгласно чл.113 ал.6 ЗДДС няма данни фактури да са били изискани от потребителя
. Отделно , процесните задължения се доказват с писмени доказателства и СТЕ , а не с
издаване или не на фактури .
Налага се изводът , че решението на СРС е правилно и трябва да бъде потвърдено в
обжалваната част , като се уточни правната квалификация .
С оглед изхода на делото в тежест на въззивника са разноските на въззиваемата страна ,
както и държавна такса в полза на СГС .
По изложените съображения , СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20052617 от 25.02.2021 г постановено по гр.д.№27658/2020 г
на СРС , 156 състав ; в частта , с която е признато за установено спрямо И.Л. К. ЕГН
********** от гр.София , че дължи на “Т.С.” ЕАД ЕИК **** , гр.София сумата от 1095,06
лева цена на незаплатена топлинна енергия за периода м.06.2016 г – м.04.2018 г за ап.№65 в
гр.София , **** ; и сумата от 32,34 лева за дялово разпределение за периода м.06.2016 г –
м.04.2018 г , ведно със законната лихва от 14.06.2019 г до окончателното заплащане на
сумите ; за които суми /частично/ е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от
20.06.2019 г по ч.гр.д.№34073/19 г на СРС , 156 състав ; като правната квалификация да
се счита по чл.422 ГПК във вр.чл.149 ЗЕ , чл.200 ЗЗД и чл.79 ал.1 ЗЗД ; както и в частта
за разноските .
ОСЪЖДА И.Л. К. ЕГН ********** от гр.София , да заплати на “Т.С.” ЕАД ЕИК **** ,
гр.София сумата от 420 лева разноски пред СГС /възнаграждение за особен представител и
юрисконсултско възнаграждение/ и да заплати по сметка на СГС 50 лева държавна такса .
Решението е постановено при участието на “Т.с.” ЕООД ЕИК **** гр.София като трето
лице помагач на ищеца “Т.С.” ЕАД ЕИК **** гр.София .
Решението не подлежи на обжалване , поради материален интерес под 5000 лева по всеки от
исковете / чл.280 ал.3 т.1 ГПК/ .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3