Р Е Ш Е Н И Е №
21
гр.Видин, 03.02.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Видинският районен съд, гражданска
колегия, 3 – ти състав в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: Милена Стоянова
при
секретаря Милена Евтимова като разгледа докладваното от съдията Стоянова гр.дело № 324 по описа за 2021год.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова
молба от „Теленор България“ ЕАД – София,
чрез адв. Никола Шущарков против С.И.И. ***, с която е предявен установителен иск с правно
основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД и чл. 342, ал. 1 от ТЗ.
Претенциите на ищцовото дружество
произтичат от възникнали облигационни отношения с ответника по силата на
сключени Договори за мобилни услуги и Договори за лизинг.
Поддържа се, че ответникът не е
изпълнил задълженията си, както следва:
По договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ++359*********, сключен на 26.03.2017г.:
87.23 лева – неплатени
абонаментни такси и използвани услуги за период 18.09.2018г. – 17.12.2018г.
77.61 лева – неустойка, начислена
поради неизпълнение на задължение за заплащане на абонаментни такси и услуги.
По Договор за лизинг за
устройство марка Самсунг Галакси Джей 7 2016 Голд, сключен на 26.03.2017г.:
135.54 лева – неплатени лизингови
вноски за период 18.09.2018г. –
17.02.2019г.
14.03 лева – дължима сума за
устройство марка Самсунг Галакси Джей 7 2016 Голд.
По Допълнително споразумение
към договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ++359*********, сключен на 10.10.2017г. :
96.93 лева – неплатени
абонаментни такси и използвани услуги за период 18.09.2018г. – 17.12.2018г.
77.46 лева – неустойка, начислена
поради неизпълнение на задължение за заплащане на абонаментни такси и услуги.
По Договор за лизинг за
устройство марка Самсунг Галакси Джей 7 2017 Дуал Голд, сключен на 10.10.2017г.
:
247.08 лева – неплатени лизингови
вноски за период 18.09.2018г. – 17.02.2019г.
71.13 лева – дължима сума за
устройство марка Самсунг Галакси Джей 7 2017 Дуал Голд.
По Договор за лизинг за
устройство марка HUAWEI P20 LITE DUAL BLACK, сключен на 23.04.2018г.:
705.54 лева – неплатени лизингови
вноски за период 18.09.2018г. – 17.02.2019г.
По договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ++359*********, сключен на 23.04.2018г.:
34.77 лева – неплатени
абонаментни такси и използвани услуги за период 18.09.2018г. – 17.12.2018г.
27.48 лева – неустойка, начислена
поради неизпълнение на задължение за заплащане на абонаментни такси и услуги.
Иска се от съда да постанови
решение, с което да се признае за установено по отношение на ответника, че
дължи на ищеца сумата в общ размер от
1574.80 лева, представляваща неплатени месечни абонаменти, използвани услуги,
неустойка и дължима сума за мобилни устройства, ведно със законната лихва,
считано от подаване на заявлението в съда до окончателното плащане.
Ответникът редовно уведомен, чрез назначения особен
представител е подал отговор на исковата молба в законния едномесечен срок, в
който е оспорил исковите претенции като неоснователни. Навел е възражение за
погасени по давност претенции, без да е направена каквато и да било конкретика
за това.
По делото са събрани писмени
доказателства, приложено е ч.гр.д. № 1549/2020г. по описа на РС – Видин.
Видинският районен съд, като взе предвид събраните
по делото доказателства, и съобрази разпоредбите на закона, намира за
установено от фактическа страна следното:
По заповедното производство е представен договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ++359*********, сключен на 26.03.2017г., от който е видно, че ответницата е сключила
договор с ищеца за абонаментен план старт 30.99 лева. Договорът е сключен за срок от 24 месеца.
Представено
е и Допълнително
споразумение към договор за мобилни
услуги с предпочетен номер ++359*********, сключен на 10.10.2017г., от който
е видно, че ответницата е сключила договор с ищеца за абонаментен план Тотал
30.99 промо 2000МВ. Договорът е сключен за срок от 24 месеца.
Представен е и договор за мобилни
услуги с предпочетен номер ++359*********, сключен на 23.04.2018г. с абонаментен
план Тотал 10.99. Договорът е сключен за срок от 12 месеца.
Представени са и три броя
договори за лизинг, както следва: Договор за лизинг за устройство марка Самсунг
Галакси Джей 7 2016 Голд, сключен на 26.03.2017г., Договор за лизинг за
устройство марка Самсунг Галакси Джей 7 2017 Дуал Голд, сключен на
10.10.2017г., Договор за лизинг за устройство марка HUAWEI P20 LITE DUAL BLACK,
сключен на 23.04.2018г. В договорите за лизинг е уговорен погасителен план за
всяко от устройствата за срок от 23 месеца.
Представени
са Общи
условия на „Теленор
България“ ЕАД за
взаимоотношенията с потребителите на мобилните
телефонни услуги.
Представени
са и пет броя фактури за вземания на ищеца към ответницата за процесния период.
Видно от
приложеното ч.гр.д. № 1549/2020г. по описа на РС – Видин, съдът е издал заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК от
17.10.2020г. за сумата в
общ размер на 1574.80 лева, включваща
следните вземания:
По договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ++359*********:87.23 лева – неплатени абонаментни такси и
използвани услуги за период 18.09.2018г. – 17.12.2018г.
14.03 лева – дължима сума за
устройство марка Самсунг Галакси Джей 7 2016 Голд
77.61 лева – неустойка, начислена
поради неизпълнение на задължение за заплащане на абонаментни такси и услуги
По Договор за лизинг за устройство марка
Самсунг Галакси Джей 7 2016 Голд 135.54 лева – неплатени лизингови вноски за
период 18.09.2018г. – 17.02.2019г.
По Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер
++359********* :
96.93 лева – неплатени
абонаментни такси и използвани услуги за период 18.09.2018г. – 17.12.2018г.
71.13 лева – дължима сума за устройство
марка Самсунг Галакси Джей 7 2017 Дуал Голд
77.46 лева – неустойка, начислена
поради неизпълнение на задължение за заплащане на абонаментни такси и услуги
По Договор за лизинг за
устройство марка Самсунг Галакси Джей 7 2017 Дуал Голд
247.08 лева – неплатени лизингови
вноски за период 18.09.2018г. – 17.02.2019г.
По Договор за лизинг за
устройство марка HUAWEI P20
LITE DUAL BLACK
705.54 лева – неплатени лизингови
вноски за период 18.09.2018г. – 17.02.2019г.
По договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ++359*********:
34.77 лева – неплатени
абонаментни такси и използвани услуги за период 18.09.2018г. – 17.12.2018г.
27.48 лева – неустойка, начислена
поради неизпълнение на задължение за заплащане на абонаментни такси и услуги, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението в съда – 08.09.2020г. до окончателното
плащане, както и разноски в размер на 31.50
лева за платена държавна такса и 360.00 лева
– адвокатско възнаграждение.
Посочено е, че вземането произтича
от следните обстоятелства: неизпълнение
по договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ++359*********, Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер
++359*********, договор за мобилни услуги с предпочетен номер
++359*********, Договор за лизинг за
устройство марка Самсунг Галакси Джей 7 2016 Голд, Договор за лизинг за устройство марка Самсунг
Галакси Джей 7 2017 Дуал Голд, Договор за лизинг за устройство марка HUAWEI P20 LITE DUAL BLACK.
При така установеното от фактическа страна,
съдът намира от правна страна следното:
По
договорите за мобилни услуги.
Ищецът основава претенциите си на твърдението, че има вземания за стойността на
потребени мобилни услуги по сключени договори за мобилни
услуги с ответника и допълнителни споразумения към тях.
Безспорно е, че страните са в облигационни правоотношения, регулирани от
Общи условия, като ответникът има качеството абонат и
потребител на услуги от мобилния оператор „Теленор България
" ЕАД, съгласно т. 1 и т. 49 от
ДР на Закона за електронните съобщения.
От представените фактури и извлечение към всяка от тях, се установяват потребените от ответницата мобилни услуги и тяхната стойност.
Доказателства за извършено плащане на тези суми от ответницата не са
ангажирани.
По
отношение на претендираната неустойка
Ищцовото
дружество претендира заплащане на начислена неустойка
за предсрочно прекратяване на договора.
Съгласно чл. 92 от ЗЗД задължението за неустойка възниква при неизпълнение
на конкретно задължение за едната страна по договора, като страните следва да
са уговорили начина, по който евентуално ще бъде начислявана неустойката.
В случая, от приложените по делото
Общи условия се установява, че при неплащане в срок на задължения за
предоставени услуги, доставчикът има право едностранно да прекрати договора / чл.
19б/, а същевременно договора,
сключен между страните съдържа клауза за уговорена неустойка в размер на
дължимите месечни такси до края на договора. Върху ищеца пада тежестта на главно и пълно
доказване на твърденията за прекратяване на договора при твърдените
обстоятелства и в тази насока съдът е дал указания с проекта на доклад. В хода на производството обаче не бе проведено доказване кога и от кого
са прекратени договорните правоотношения, по какъв начин страната, която
упражнява правото си да прекрати договора е уведомила другата страна. Следва да се отбележи,
че надлежното упражняване на потестативното право на разваляне е елемент от
правопораждащия фактически състав на вземането за неустойка, тъй като същата е
уговорена именно за този етап от развитието на облигационното правоотношение. Доколкото не е уговорено друго,
следва да се приеме, че надлежното упражняване на правото на разваляне се
подчинява на общите правила на чл. 87, ал. 2 от ЗЗД и писмените договори
подлежат на прекратяване с изявление в същата форма. Доказателства
за едностранно прекратяване на договора от страна на мобилния оператор поради
виновно неизпълнение на потребителя на услугата, не бяха ангажирани. Дори да се приеме, че исковата молба служи като изявление за разваляне на
договора, то това изявление е
след изтичане на срока на договора и след съставянето на процесните сметки, с които
е начислена
неустойка, т.е. към момента на начисляването не е имало
основание за това. Освен това,
следва да се отбележи, че в сметките, с които е начислена търсената неустойка липсва посочване какво е основанието за начисляването
- по кой договор, на какво основание от съответния договор, за кой период и пр.
Изложеното
по-горе се отнася и до претендираната
неустойка по договор
за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********, сключен на 23.04.2018г.,
въпреки направената конкретизация за дължимост на неустойка в размер най-много
на три стандартни месечни абонаменти. В
случая, въпросът който подлежи на изясняване е налице ли е основание за
начисляване на неустойка и какво е то. Според настоящият съдебен състав за
ответницата като потребител следва да е ясно на какво основание й е начислена претендираната неустойка и как
е изчислен размерът й. В конкретния случай, яснота по тези въпроси липсва.
По изложените съображения, съдът намира, че кредиторът
не се е възползвал от правото си да прекрати договора, поради което в неговата правна сфера не е възникнало вземане за неустойка
при предсрочно прекратяване на същия.
Процесният договор е сключен при предварително определени условия от едната страна - доставчикът на мобилни услуги. Видно е от
самия договор, че същия е бланков и не е бил предмет на предварително
договаряне между страните като ответникът не е имал възможност да влияе върху
съдържанието му.
С оглед на горното, съдът намира, че ответницата не дължи претендираната неустойка, поради което предявеният иск за дължимостта на същата е неоснователен и ще следва да бъде отхвърлен за сумата в общ размер от 182.55 лева по договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ++359*********, сключен на 26.03.2017г., по Допълнително
споразумение към договор за мобилни
услуги с предпочетен номер ++359*********, сключен на 10.10.2017г. и по договор за мобилни услуги с предпочетен
номер ++359*********, сключен на 23.04.2018г.
По
договорите за лизинг.
От представените три броя договори
за лизинг- Договор за лизинг за устройство марка Самсунг Галакси Джей 7 2016
Голд, сключен на 26.03.2017г., Договор за лизинг за устройство марка Самсунг
Галакси Джей 7 2017 Дуал Голд, сключен на 10.10.2017г. и Договор за лизинг за
устройство марка HUAWEI P20 LITE DUAL BLACK, сключен на 23.04.2018г., се
установява, че ищцовото дружество като лизингодател е предоставило на ответницата
като лизингополучател за временно
възмездно ползване мобилни устройства.
В договорите е уговорен подробен
погасителен план на лизинга. Установява се
също, че страните са уговорили, че лизингополучателят има право да
придобие собствеността върху вещта като подпише Договор за изкупуване на
устройството с лизингодателя най-малко 10 дни преди изтичане на срока на
договора за лизинг, след изпълнение на условията, посочени в ОУ и след като
заплати уговорена допълнителна сума, която ще бъде начислена във фактурата за
ползвани мобилни услуги. В противен
случай устройството подлежи на връщане в срок от един месец след изтичане на
срока на договора, като в същия срок лизингополучателят може да заяви изрично в
писмена форма, че желае да върне устройството.
Договорът за лизинг намира своето правно основание в чл. 342,ал.1 ТЗ.
Съгласно този текст, с договора за
лизинг лизингодателят се задължава да предостави за ползване вещ срещу
възнаграждение. Отношенията
по договор за лизинг се уреждат като при отношенията по договор за наем и
разпоредбата на чл. 345 от ТЗ препраща към разпоредбите на договор за наем.
В конкретния случай, се установява, че ответницата
не е изпълнила задълженията си да заплати
дължимите се лизингови вноски по
договорите за лизинг. Не се установи
договорите да са прекратени, нито пък ответницата да е върнала дадените й на лизинг мобилни устройства.
Поради това, същата ще следва да заплати на ищцовото дружество дължимите се
вноски по договорите за лизинг в общ
размер от 1088.16 лева, включваща сумата от 135.54 лева – неплатени лизингови вноски за
период 18.09.2018г. – 17.02.2019г. по
Договор за лизинг за устройство марка Самсунг Галакси Джей 7 2016 Голд, сключен
на 26.03.2017г., сумата от 247.08 лева – неплатени лизингови вноски за период
18.09.2018г. – 17.02.2019г. по Договор
за лизинг за устройство марка Самсунг Галакси Джей 7 2017 Дуал Голд, сключен на
10.10.2017г., сумата от 705.54 лева – неплатени лизингови вноски за период 18.09.2018г. –
17.02.2019г. по Договор за лизинг за
устройство марка HUAWEI P20 LITE DUAL BLACK, сключен на 23.04.2018г.
По отношение на направеното
възражение за изтекла погасителна давност, настоящият съдебен състав намира
следното:.
Ответницата,
чрез особен представител е
направила възражение за изтекла погасителна давност на вземанията, без да
конкретизира становището си. В чл. 114 от ЗЗД е посочено, че давността
тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В конкретния случай
вземанията са за мобилни услуги и приложима е кратката тригодишна давност, тъй
като се касае за периодични плащания. Подаването на заявление за издаване на заповед за
изпълнение не прекъсва давността. Издадената заповед за изпълнение не се ползва
със сила на присъдено нещо, а само с изпълнителна сила. Заповедта не е влязла в
сила. Исковата молба е подадена в съда на 22.02.2021г. Първата фактура № ********** е издадена на
18.10.2018г. и е със срок на плащане до
02.11.2018г. на вземания за отчетен период от 18.09.2018г. до 17.10.2018г. Към момента на подаване на исковата молба в
съда, тригодишния давностен срок не е изтекъл. Поради това, съдът намира
възражение за изтекла погасителна давност за неоснователно.
По
отношение на разноските.
С оглед
изхода на делото, в полза на ищеца ще следва да се присъдят разноски съобразно
уважената част от иска в размер на 46.71 лева
за платена държавна такса, 360.96
лева – разноски за адвокатско
възнаграждение, 265.22 лева – разноски за особен представител.
По
заповедното производство в полза на ищеца ще следва да се присъдят разноски в общ размер от 346.12 лева.
На основание чл. 236, ал. 1, т. 7
от ГПК в решението следва да се посочи и банковата сметка, по която да се
преведат присъдените суми, или друг посочен от ищеца начин на плащане. В
случая, ищецът е посочил банкова сметка, ***:
IBAN: ***, BIC:***.
Воден от
горното, Съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на С.И.И.
с ЕГН ********** с адрес: ***, че дължи
на „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ” ЕАД със седалище и адрес
на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6 с ЕИК
********* сумата в общ размер от 1392.25 лева, представляваща неплатени месечни
абонаменти, използвани услуги и дължима сума за мобилни устройства по договор
за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********, Допълнително споразумение
към договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ++359*********, договор за мобилни услуги с предпочетен номер
++359*********, Договор за лизинг за
устройство марка Самсунг Галакси Джей 7 2016 Голд, Договор за лизинг за устройство марка Самсунг
Галакси Джей 7 2017 Дуал Голд, Договор за лизинг за устройство марка HUAWEI P20 LITE DUAL BLACK, ведно със законната лихва,
считано от подаване на заявлението в съда – 08.09.2020г. до окончателното
плащане по издадена заповед № 1419 от 17.10.2020г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1549/2020г. по описа на РС –
Видин, като исковата претенция над присъдената сума до претендираната такава от
1574.80 лева – ОТХВЪРЛЯ като неоснователна.
ОСЪЖДА С.И.И. с ЕГН ********** с адрес: *** заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД със седалище и адрес на управление:
гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6 с ЕИК ********* разноски в исковото
производство в общ размер от 672.89 лева и разноски по заповедното произовдство в общ размер от 346.12
лева.
Банковата сметка на ищеца, по
която да се преведат присъдените суми е IBAN: ***, BIC:***.
Решението подлежи на обжалване пред ОС - Видин в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: