РЕШЕНИЕ
№ 26
гр. Варна, 05.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на десети
декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Иван Стойнов
при участието на секретаря Валентина М. МилчЕ.
като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №
20253110111480 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие, образувано по
изпратена от *РПУ към ОД на МВР молба подадена от Е. Н. Д. срещу А. И. М., с искане за
налагане на мерки за защита от домашно насилие спрямо него.
Молителката твърди, че е живяла с ответника на семейни начала на ул. „*“ № *, ет. *,
ап. *от април *г. Споделя, че ответникът е упражнил спрямо нея физическо и психическо
насилие, изразяващо се в удари, душене и заплахи за живота й. Сочи, че на *г. решила да
сложи край на връзката им, за което разговаряли. На *г., около 00:30 ч. се усъмнила, че е
употребил наркотици и го помолила да си направи тест, защото знаела, че не е за първи път.
Излага, че ответникът започнал да я обижда, че е курва и боклук, след което тя заявила, че
не иска да живее с него и започнала да си събира нещата. Споделя, че докато пушела цигара
ответникът дошъл и я свалил на земята, блъскал я, хванал я за врата, започнал да я души,
ударил я в корема и тя паднала на земята. След това си тръгнала и на следващия ден на *г.
17 ч. започнал да й звъни, както и майка му, която я убеждавала да говори пак с ответника.
Посочва, че на *г. в 8,00 ч. получила телефонно обаждане, с което била заплашена за живота
си, ако не отиде до жилището на ответника. Видяла, че той халюцинира и започнал да я удря
по главата. Молителката се опитала да го успокои, но той я ударил в корема и паднала на
земята от болка. Успяла да си тръгне и да хване такси, като през това време той я заплашвал
и я молил да остане. Моли съда за защита и за издаване на заповед за незабавна защита
спрямо ответника.
В съдебно заседание молителката се явява лично и поддържа молбата. Моли за
постановяване на мерки за максималния срок.
В съдебно заседание ответникът се явява лично. Същият заявява, че е получил
заповедта за незабавна защита и не възразява по нея. Потвърждава, че е живял с
молителката. Оспорва част от твърденията в молбата, но изрично заявява, че е съгласен с
наложените срещу него мерки.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
1
От страна на молителката е представена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, в която са
изложени твърдения за извършеното насилие, идентични с тези в молбата. Представени са и
писмени доказателства: лист за преглед в Спешно отделение, медицинско удостоверение №
*/*г. и резултати от образно изследване, всички от дата *г., които обективират констатирани
физически увреждания, съответстващи на твърдяното физическо насилие.
От служебно изисканата справка от УМБАЛ „*. *“ ЕАД, гр. *, се установява, че
ответникът не се води на отчет и не е настаняван за лечение в психиатрична клиника.
От представената Справка за съдимост се установява, че ответникът е осъждан за
причиняване на средна телесна повреда.
Представена е и образуваната преписка по ДП № */*г. на ВРП, което е образувано по
подадения от молителката сигнал за осъществено спрямо нея домашно насилие от
ответника.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището
на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Молбата изхожда от и срещу легитимирано лице по смисъла на чл. 3, т. 2 ЗЗДН,
доколкото страните са се намирали във фактическо съпружеско съжителство. Искането
надлежно ангажира компетентността на сезирания съд съобразно чл. 7, ал. 1 ЗЗДН. Молбата
е редовна и подадена в срок съгласно чл. 9 и чл. 10, ал. 1 ЗЗДН.
Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо, психическо
или сексуално насилие, както и опитът за такова. В производството по ЗЗДН молителката
следва да установи извършването на актовете на насилие.
В конкретния случай, освен представената декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, която
съгласно чл. 13, ал. 3 ЗЗДН е достатъчно доказателствено средство, са ангажирани и
медицински документи, водещи до извод за упражнено физическо насилие. На следващо
място, в съдебно заседание ответникът изрично заяви, че не възразява срещу мерките за
защита и признава съвместното съжителство и съществуващия конфликт. Предвид
поведението на ответника и липсата на оспорване на необходимостта от защита, съдът
приема за доказано извършването на актове на физическо и психическо насилие на
17.10.2025 г. и 18.10.2025 г.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че ответникът е осъществил домашно
насилие по смисъла на чл. 2 ЗЗДН и подадената молба е основателна.
По отношение на мерките, съдът намира, че следва да бъдат наложени тези,
предвидени в заповедта за незабавна защита, а именно по чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 3 и т. 4 ЗЗДН.
Същите са адекватни на интензитета на насилието и целят пресичане на бъдещи
посегателства. С оглед твърденията за душене, удари и заплахи за живота, съдът намира за
необходимо мерките да бъдат наложени за максималния законоустановен срок от 18 месеца,
при приспадане на срока на действие на мерките при издадена заповед за незабавна защита,
съобразно изискването на чл. 5, ал. 2 ЗЗДН.
На основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на Варненски районен съд дължимата за производството държавна такса в размер на
12.78 евро.
Молителката не е претендирала разноски.
На основание чл. 15, ал. 2 ЗЗДН, на пострадалото лице следва да бъде издадена
заповед за защита.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ЗАДЪЛЖАВА А. И. М., ЕГН **********, с адрес: гр. *, да се въздържа от
2
извършване на актове на домашно насилие спрямо Е. Н. Д., ЕГН **********, на основание
чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН.
ЗАБРАНЯВА на А. И. М., ЕГН **********, да доближава Е. Н. Д., ЕГН **********,
жилището й на адрес: гр. *, както и работното й място на адрес: гр. *, на разстояние по-
малко от 100 метра, на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН, за срок от 18 месеца от влизане в
сила на решението, при приспадане на срока на действие на мерките при издадената на
03.11.2025 г. заповед за незабавна защита.
ЗАБРАНЯВА на А. И. М., ЕГН **********, да осъществява контакт с Е. Н. Д.,
ЕГН **********, под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или
обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация, на
основание чл. 5, ал. 1, т. 4 ЗЗДН, за срок от 18 месеца от влизане в сила на решението, при
приспадане на срока на действие на мерките при издадената на 03.11.2025 г. заповед за
незабавна защита.
ОСЪЖДА А. И. М., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Бюджета на
съдебната власт по сметка на Варненски районен съд държавна такса в размер на 12.78
евро, на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита съобразно решението.
ЗАПОВЕДТА И ПРЕПИС ОТ РЕШЕНИЕТО на съда да се връчат на страните и да
се изпратят служебно на съответните Районни управления на МВР по местоживеене на
страните, на основание чл. 16, ал. 3 ЗЗДН.
ПРЕДУПРЕЖДАВА А. И. М., ЕГН **********, че при неизпълнение на съдебната
заповед полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и незабавно
уведомява органите на прокуратурата, на основание чл. 21, ал. 4 от ЗЗДН.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Варненски окръжен съд в 7-дневен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3