Р Е Ш Е Н И Е
№261482 17.05.2021 г. гр.
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД ПЛОВДИВ, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XIII състав, в публично съдебно заседание
на дванадесети април две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: КАТЯ БОЕВА
при
участието на секретаря: Елена Неделчева,
като разгледа докладваното от съдията
гр. дело № 17253 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Съдът е сезиран с искова молба от В.И.В.
против „Кредит Тайм“ ЕООД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с която са
предявени субективно кумулативно съединени искове, както следва: за осъждане на
ответника „Кредит Тайм“ ЕООД да заплати на ищеца следните суми: сумата в размер
на 1250 лв. – недължимо платена сума по клауза за възнаградителна лихва по
договор за заем № ***/*** г., ведно със законната лихва от датата на депозиране
на исковата молба в съда – 23.10.2019 г., до окончателното изплащане на сумата
и сумата в размер на 1250 лв. – недължимо платена сума по клауза за неустойка
по договор за заем № ***/*** г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 23.10.2019 г., до окончателното изплащане
на сумата; и за признаване за установено в отношенията между В.И.В. и ответника
„Агенция за събиране на вземания“, че ищцата не дължи на ответника сумата в
размер на 1009,53 лева по договор за заем № ****/**** г., сключен между нея и
ответника „Кредит Тайм“ ЕООД.
В исковата молба се излагат съображения,
че между ищцата в качеството и кредитополучател и ответника „Кредит Тайм“ ЕООД
в качеството му на кредитодател бил сключен договор за потребителски кредит № ***/***
г. Впоследствие, вземанията по посочения договор били прехвърлени от ответника
„Кредит Тайм“ ЕООД на ответника „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, като
последният претендирал от ищцата заплащане на сумата в размер на 1009,53 лева. Посочва
се, че договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22,
вр. чл. 11, ал.1, т.9 ЗПК, доколкото не са посочени с условията за прилагане на
договорния лихвен процента, както и на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1,
т.10 ЗПК, доколкото не е посочен начинът на изчисляване на годишния процент на
разходите, а и размерът на шрифта на договора е по-малък от 12. Като основание
за недействителност се посочва липса на разпределението на вноските измежду
дължимите суми, както и че ищцата не е подписала всяка страница от договора за
потребителски кредит и общите условия към него. Досежно възнаградителната лихва
се възразява, че същата е нищожна поради противоречие с добрите нрави,
доколкото надвишава трикратния размер на законната лихва, а уговорената
неустойка е прекомерна. Отделно се посочва, че последната не е включена и в
ГПР, като по този начин се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал.4 ЗПК. Според
ищеца уговорената неустойка противоречи и на материалния закон – чл. 71 ЗЗД и
чл. 33 ЗПК. Поради изложеното се предявява исковата претенция.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил
отговор на искова молба от „Кредит Тайм“ ЕООД, с който се взима становище за
неоснователност на предявения иск. Излагат се съображения, че условията в
договора за потребителски кредит са индивидуално уговорени. Правилно, според
ответника, е начислена неустойка на ищцата, доколкото не е изпълнила
задължението си по осигуряване на две физически лица – поръчители. Същата не
била прекомерна, доколкото не противоречала на общоприетите принципи за
справедливост и не излизала извън присъщата й функция. Възразява се, че ищцата
е подписала Общите условия по договора за кредит. Поради изложеното моли
предявеният иск да бъде отхвърлен.
В законоустановения срок е постъпил и
отговор на искова молба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. В същия се
признава, че между ищцата в качеството й на заемател и ответника „Кредит Тайм“
ЕООД в качеството му на заемодател е сключен договор за заем № ****/*** г., по
силата на който била предоставена сума в размер на 5000 лева при фиксиран
лихвен процент от 40,27 %, ГПР - 48,33 %, и общ размер на дължимата сума по
кредита – 6056,70 лева, платима на 11 броя месечни вноски от по 550,61 лева. В
договора било уговорено обезпечение на заема под формата на поръчителство на
две физически лица, които да се задължат солидарно по задължението на
кредитополучателя, като при неизпълнение на посоченото задължение, се дължала
неустойка в размер, посочен в договора, която следвало да бъде заплатена разсрочено
– на 11 месечни вноски, заедно с вноските по заема. Посочва се, че с Рамков
договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от **** г., сключен между „Кредит
Тайм” ЕООД и „АСВ”, вземането към ищцата било прехвърлено на последния ответник.
Цесията била съобщена на ищеца с уведомително писмо. От правна страна се
излагат съображения, че липсват основания за недействителност на договора за
заем на основание чл. 22, вр. чл. 10, ал.1 и чл. 11, ал.1, т.9, 10, 11 и ал.2 ЗПК, доколкото договорът за кредит е сключен в изискуемата форма при шрифт, не
по-малък от размер 12; лихвеният процент е ясно разбираем и не противоречи на
добрите нрави, като попада в обхвата на нормата на чл. 19, ал.4 ЗПК за ГПР; в
договора за кредит е посочена финално дължимата сума – 6056,70 лева, която се
формира въз основа на главница в размер на 5000 лева и договорна лихва в размер
на 1056,70 лева; не следва да бъде уговаряно в съдържанието на договора,
условията за неговото издължаване, доколкото посоченото задължение е приложимо
единствено в хипотеза при предвидени различни лихвени проценти; общите условия
са приети от потребителя, като са подписани на всяка една страница от същия.
Навеждат се доводи, че уговорена по този начин, неустойката не противоречи на
добрите нрави, като същата не следва да се включва в ГПР, доколкото не се
включва в разходите по кредита.
Поради изложеното моли предявеният иск
срещу „АСВ” ЕАД да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
С протоколно определение, постановено в
открито съдебно заседание, проведено на 12.04.2021 г., е допуснато изменение на
предявения иск от ищцата по отношение на ответника „Кредит Тайм” ЕООД, както
следва: сумата за заплащане на недължимо платена сума по клауза за
възнаградителна лихва по договор за заем № ***/*** г., е намален от сумата в
размер на 1250 лева на сумата в размер на 398,18 лева, като със съгласие на
ответниците по делото, производството е прекратено за разликата над 398,18 лева
до пълния претендиран размер от 1250 лева на основание чл. 232 ГПК поради
оттегляне на иска; и сумата за заплащане на недължимо платена сума по клауза за
неустойка по договор за заем № ***/**** г., е увеличен от сумата в размер на
1250 лева на сумата в размер на 5509,60 лева.
След преценка на събраните по делото
доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът от фактическа
страна установява следното:
По
предявения иск срещу ответника „Кредит Тайм” ЕООД:
За основателността на предявения
осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1,
изр.1 ЗЗД за
връщане на платеното при начална липса на основание, следва да са се проявили
следните факти в обективната действителност, а именно: ищецът да е платил
процесната сума на ответното дружество по процесния договор за заем, който е
недействителен. В доказателствена тежест на ищеца е да установи факта на
плащането, а ответникът носи тежестта да докаже, че плащането е осъществено на
валидно основание, т.е. че процесният договор за заем е действителен.
Между страните не е спорно, а и от
представения договор за заем /л.44-46/, се установява, че на *** г. е сключен
процесният договор за заем № ***, по силата на който ответникът „Кредит Тайм”
ЕООД в качеството му на заемодател, е предоставил на ищеца заемател, сумата в
размер от 5000 лв., която следвало да се върне на 11 равни седмични вноски. Били
договорени ГПР в размер на 48,33 % и клауза за осигуряване на трето лице –
поръчител, солидарен длъжник. Последната съставлявала задължение на
заемополучателя, в срок от три дни след сключване на договора, да осигури две
физически лица, които да отговарят на т.11 от Общите условия, като същите ще
поемат задължението в полза на заедмодателя за връщане на всички дължими
погасителни вноски, лихви и допълнителни разходите. В чл. 16.3 от Общите
условия към договора за заем /л.54/, било уговорено, че при неизпълнение на
т.11.5 от Общите условия – досежно изпълнение на задължението за осигуряване на
поръчители от страна на заемополучателя, последният дължи неустойка, определена
в договора за заем и погасителния план. В представения по делото договор за
заем – т.3. Условия по заема, е посочена неустойка съобразно погасителния план.
По делото не се спори, а и от
представената справка за извършени плащания /л.119/, се установява, че ищецът е заплатил по посочения договор за кредит сумата
в общ размер на 10907.78 лева.
За да е основателен предявеният иск
обаче, следва да се установи, че плащането на претендираната сума е при начална
липса на основание, поради наличие на някое от специалните основания за
недействителност на договора по чл.22 ЗПК.
Също така, следва да се съобрази и трайната съдебна практика на ВКС, съгласно
която за разлика от правомощията му по предявен нарочен установителен иск за нищожност
на договор, при който е обвързан от наведените от ищеца основания, когато е
сезиран с осъдителен иск за изпълнение на договорно задължение или с иск по чл.
55, ал.1, предл.1 ЗЗД за
дадено без основание, съдът не само може, но е и длъжен да провери
действителността на договора и на ненаведени от страните основания в следните
хипотези:
1) при нарушение на добрите нрави - така
изрично т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС, решение №
229/21.01.2013 г. по т.д. № 1050/2011 г. на II т.о. на ВКС, решение № 252
от 21.03.2018 г. по т. .д. № 951/2017 г. на ВКС, II т.о., решение № 247 от
11.01.2011 г. по т.д. № 115/2010 г. на ВКС, ТК, II т.о, решение № 125 от
10.10.2018 г. по гр. д. № 4497/2017 г. на ВКС, III г.о.
2) при неравноправни клаузи във вреда на
потребителя - така изрично Решение № 23 от 07.07.2016 г. по т. д . 3686/2014 г.
на ВКС, I т.о., решение № 188 от 15.12.2017 г. по т. д. № 2613/2016 г. на ВКС,
II т.о., решение № 142 от 01.08.2018 г. по т. д. № 1739/2017 г. на ВКС, II т.о.
3) при нарушаване на императивни правни
норми, които водят до накърняване на установения в страната правов ред, при
положение, че за установяване на нищожността не се изисква събиране на
доказателства - така изрично решение № 204 от 05.10.2018 г. по гр.д. №
3342/2017 г. на ВКС, IV г.о., решение № 198/ 10.08.2015 г. по гр.д.№ 5252/ 2014
г., ВКС, IV г.о, решение № 384 от 2.11.2011 г. по гр. д. № 1450/2010 г., ВКС, I
г. о.
Затова с оглед изложените принципни
постановки, съдът при разрешаването на настоящия правен спор, следва да обсъди
наведените от ищцата доводи за недействителност на договора за заем, а също и
да извърши проверка налице ли е друго основание за нищожност на договора в
кръга на описаните, за които съдът, дори и без довод по предявен иск с правно
основание чл.55 ЗЗД,
следи служебно.
Съгласно чл. 22 от ЗПК,
когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1
т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1
т. 7- 9 от ЗПК,
договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от
тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.
Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са
възникнали при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за
недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита,
но не и връщане на лихвата и другите разходи.
От прочита на представения договор за
заем, настоящият съдебен състав намира, че не са спазени изискванията на чл.
10, ал.1 т.9 ЗПК, а именно: посочване на лихвения процент по договора за
кредит. Така в т.3 – Условия по кредита е уговорен размерът на предоставената
сума – 5000 лева, ГПР – 48,33 %, броят на погасителните вноски – 11 и крайният
падеж по договора. Липсва обаче договорен лихвен процент по договора за кредит.
Посоченото влияе и върху преценката за спазване на изискването, визирано в чл.
10, ал.1, т.10 ЗПК – за посочване на начина за формиране на ГПР, както и
стойността на общо дължимата сума, каквато впрочем въобще не е посочена.
Изложеното от ответника „АСВ” ЕАД досежно липсата на посочените реквизити, а
именно, че същите фигурират в Стандартния европейски формуляр, поради което не
са налице твърдените основания за недействителност, не се споделя от съда.
Последният, съобразно нормата на чл. 8 ЗПК, касае преддоговорна информация,
която се предоставя на потребителя, преди същият да вземе решението дали да
сключи договора за кредит. Същият не влияе обаче върху съдържанието на договора
за кредит, като не променя законорегламентираното задължение на кредитодателя
да посочи лихвения процент и общата дължима сума по договора за кредит и в
договора. Липсата на посочените реквизити, несъмнено обуславя приложение на
нормата на чл. 22 ЗПК и прави сключеният договор недействителен.
В процесния случай, твърденията за
недействителност на процесния договор поради противоречието му с чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК следва
да бъдат разгледани съвместно, доколкото са неразривно свързани с клаузата за
неустойка.
Разпоредбата
от договора – 4.2, възлага в тежест за заемателя в срок от три дни след
сключване на договора, да осигури две физически лица, които да отговарят на
т.11 от Общите условия, като същите ще поемат задължението в полза на
заедмодателя за връщане на всички дължими погасителни вноски, лихви и
допълнителни разходите, като при неизпълнение на посоченото задължение
съобразно клаузата на 3.5 от договора, се дължи неустойка, съобразно приложения
погасителен план. Прочитът на съдържанието на посочените клаузи и съпоставянето
им с естеството на сключения договор за паричен заем, налага разбирането, че по
своето същество неустойката представлява скрито възнаграждение за кредитора (което
последният е прикрил, обозначавайки го като неустойка). Изискванията, които
посочената клауза от договора възвежда за потребителя са на практика
неосъществими за него, особено предвид обстоятелството, че последният търси
паричен кредит. Предвид това, не само правно, но и житейски необосновано е да
се счита, че потребителят ще разполага със съответна възможност да осигури
поръчители, които да отговарят на многобройните, кумулативно поставени
изисквания към тях. Тоест, поставяйки изначално изисквания, за които е ясно, че
са неизпълними от длъжника, то кредиторът цели да се обогати. Същевременно,
кредиторът не включва т.нар. от него "неустойка" към договорната
лихва дължима по кредита и към ГПР, като стремежът му е по този начин да
заобиколи нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Тези изводи са красноречиво илюстрирани и от факта, че самият кредитор,
изначално разсрочва вземането за "неустойка при липса на
обезпечение". В тази връзка, явно е кредиторовото очакване, че длъжникът
не би могъл да покрие изискването за осигуряване на обезпечение. Именно предвид
гореизложеното, то съдът счита, че вземането за неустойка, на практика
представлява скрито възнаграждение за кредитора и като такова е следвало да бъде
включено в годишния процент на разходите.
Съгласно чл. 22 ЗПК,
във вр. чл. 11, ал.
1, т. 10 ЗПК договорът
за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен
процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният
процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците
за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. Съобразно §1, т. 1 от
ДР на ЗПК,
"Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и
всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит,
които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и
по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва
нотариалните такси". Предвид изложеното, то е необходимо в ГПР да бъдат
описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде
поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми
точно ще дължи. В конкретния случай са посочени процентните стойности на ГПР в
договора, но от съдържанието на същия не може да се направи извод за това кои
точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Нещо повече- както
вече бе коментирано, предвид предпоставките, при които става изискуема
разписаната в договора "неустойка", то тя е с характер на
възнаграждение и следва да бъде включена изначално при формирането на ГПР.
Всичко това поставя потребителя в
подчертано неравностойно положение спрямо кредитора и на практика няма
информация колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита. Това се
явява и в директно противоречие с чл. 3, пар. 1 и чл. 4 от Директива 93/13/ ЕИО.
Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР, на практика обуславя
невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и
дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК.
Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и
максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с
кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали
да го сключи. От посоченото следва, че за да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал.1,
т.10 от ЗПК,
то е необходимо в договора да е посочено изрично общият размер на сумата по
кредита и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще
направи и които са отчетени при формиране на ГПР. В конкретния случай, това е
особено съществено предвид обстоятелството, че в договора липса посочена обща
сума по договора за кредит, а отделно и в ГПР не е включено задължението за
заплащане на неустойка. Тоест, налице е и пълно разминаване между посочения в
договора ГПР, дължимата сума за заплащане и действително дължимата величина в
края на заемния период.
Договорът за заем се явява
недействителен и поради неспазване на изискването, визирано в разпоредбата на
чл. 10, ал.1 ЗПК, а именно: същият да е изписан с размер на шрифта, не по-малък
от 12. Така съобразно изготвеното и прието заключение по допуснатата СТЕ /л.98-100/,
се установява, че размерът на шрифта по договора за заем № ***/**** г. между 9
и 10 пункта, респ. същият е по-малък от 12 пункта. Съдът кредитира изготвеното
заключение на вещото лице по допуснатата СТЕ като компетентно, с необходимите
знания и умения и обосновано.
С оглед приетите по-горе постановки, то
следва да се приеме, че договорът за кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК.
Съгласно чл. 23 ЗПК,
когато договорът за кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Изясни се и че в изпълнение на
задълженията си по кредитното правоотношение, ищецът е заплатил на ответника по договор за паричен заем сумата в
общ размер на 10907.78 лева. Предвид съображенията, изложени по- горе, то
плащанията от ответника са осъществени по договор, който е недействителен на
основание чл. 22 ЗПК,
поради което ищецът следва да върне чистата стойност по кредита. Същата възлиза
на 5000 лева, респ. всички извършени плащания над посочената сума са платени
без правно основание, или сумата в размер на 5907,78 лева се явява недължимо
платена.
В тази връзка неоснователно се приема
възражението на ответника „Кредит Тайм” ЕООД, че първоначално в молба вх. № ***/**
г. по описа на Районен съд Пловдив погрешно е посочил, че е заплатена неустойка
в размер на 5509,60 лева, като в молба вх. № **/*** г. по описа на Районен съд
Пловдив, е посочена като заплатена сума за неустойка в размер на 1550,96 лева.
И двете изявление на ответника съставляват негови твърдения, които подлежат на
доказване в процеса. От значение за преценка дължимостта на сумата се явява
справката за плащания по договора за кредит – л.119. По съществото си същата
представлява разписка за изплатените суми по смисъла на чл. 77 ЗЗД и съдът я
цени като писмено доказателство. Поради изложеното, настоящият съдебен състав
възприема посоченото в справката, а именно, че ищецът е заплатил на ответника
„Кредит Тайм” ЕООД сумата в общ размер на 10907,78 лева, като в същата са
индивидуализирани подробно датата на плащане, сумата в лева, номера на
документа за плащане и къде е извършено същото.
По
предявения иск срещу „АСВ” ЕАД:
Предявеният иск срещу „АСВ” ЕАД е с
правно основание чл. 124, ал.1 ГПК, като ищецът следва да установи правният си
интерес от образуване на настоящото производство, а ответникът – че в негова
ползва съществува вземането към ищеца в размер на 1009,53 лева.
В настоящия случай ищецът обосновава
правния интерес от настоящото производство с оглед претендирането на сумата в
размер на 1009,53 лева от ответника „АСВ” ЕАД. Посоченото обстоятелство не се
оспорва и от самия ответника, като последният обосновава наличието на
посоченото вземане със сключения между ищеца и „Кредит Тайм” ЕООД договор за
паричен заем № ***/*** г., вземанията по който са прехвърлени на ответника
„АСВ” ЕАД с Приложение № */*** г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземания /цесия/ от **** г. /л.56-66/. Между страните не е спорно, че
цесията е съобщена на ищеца, поради което материално легитимиран да отговаря по
предявения иск, несъмнено се явява „АСВ” ЕАД.
От представената по делото справка за
дължима сума от ответника „АСВ” ЕАД /л.122/, се установява, че последният
претендира от ищеца следните суми: главница в размер на 508,57 лева, неустойка
в размер на 550,96 лева и обезщетение за забава в размер на 130,64 лева.
Въз основа на приетото в настоящото
изложение, се установи, че договорът за паричен заем ***/**** г., сключен между
ищца и „Кредит Тайм” ЕООД, вземанията по който са прехвърлени на ответника
„АСВ” ЕАД с Приложение № */*** г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземания /цесия/ от ***** г., се явява недействителен на основание чл. 22 ЗПК. Поради изложеното ищецът дължи чистата стойност на получения ресурс – в
размер на 5000 лева, която както бе посочено, е заплатена на „Кредит Тайм” ЕООД
съобразно приложената справка за извършени плащания.
Поради изложеното, съдът намира, че се
явява основателен и предявеният иск срещу „АСВ” ЕАД за признаване за установено
в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата в размер
на 1009,53 лева по договора за заем.
По
отношение на разноските:
При този изход на спора, право на
разноски има ищеца на основание чл. 78 ал.1 ГПК.
Доказателства за такива са представени за заплатена държавна такса в размер на 321,31
лева и възнаграждение за СТЕ в размер на 304,50 лева, като по отношение на
държавната такса, разноските се разпределят както следва – 271,31 лева от
„Кредит Тайм” ЕООД и 50,00 лева от „АСВ” ЕАД, а по отношение на
възнаграждението за експертиза, разноските се разпределят, както следва: 152,25
лева за „Кредит Тайм” ЕООД, и 152,25 лева за „АСВ” ЕАД. Следва да бъде
определено и възнаграждение за процесуално представителство от един адвокат
по чл. 38 ЗАдв.,
съобразно чл. 7, ал. 2,
Наредба за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, както следва: по
предявения иск срещу „Кредит Тайм” ЕООД – 625,39 лева, и по предявения иск
срещу „АСВ” ЕАД – сумата в размер на 300 лева, които следва да се присъдят на адвокатско
дружество „****” от всеки един от ответниците.
Така мотивиран, Съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА
„Кредит
Тайм” ЕООД, ЕИК: *********, ДА ЗАПЛАТИ
на В.И.В., ЕГН: **********, по предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1,
предл. първо ЗЗД, сумата в размер на 5907,78 лева, представляваща недължимо
платена сума по клауза за възнаградителна лихва и клауза за неустойка по
недействителен договор за паричен заем № ***/**** г., сключен между страните,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата
молба в съда – 23.10.2019 г., до окончателното изплащане на сумата.
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по предявен иск от В.И.В., ЕГН: **********,
срещу „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: *********, че ищцата не дължи
на ответника сумата в размер на 1009,53 лева по договор за паричен заем № ***/***
г., сключен межди В.И.В. и „Кредит Тайм” ЕООД, ЕИК: *********, вземанията по
който са прехвърлени от последния на ответника „АСВ” ЕАД с Приложение № */****
г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от **** г.
ОСЪЖДА
„Кредит
Тайм” ЕООД, ЕИК: *********, ДА ЗАПЛАТИ
на основание чл. 78, ал.1 ГПК на В.И.В., ЕГН: **********, сумата в общ размер
на 423,56 лева, разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК:
*********, ДА ЗАПЛАТИ на основание
чл. 78, ал.1 ГПК на В.И.В., ЕГН: **********, сумата в общ размер на 202,25
лева, разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА
„Кредит Тайм” ЕООД, ЕИК: *********, ДА
ЗАПЛАТИ на Адвокатско дружество „***”, Булстат: ***, с адрес: гр. ***, ул.
„***” № **, сумата в размер на 625,39 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за осъществено на В.И.В., ЕГН: **********, безплатно
представителство в настоящото производство за един адвокат, определено от съда
по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: *********, ДА ЗАПЛАТИ на Адвокатско дружество „****”, Булстат: ***, с адрес:
гр. ***, ул. „***” № **, сумата в размер на 300 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за осъществено на В.И.В., ЕГН: **********, безплатно
представителство в настоящото производство за един адвокат, определено от съда
по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Препис
от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/
Катя Боева
Вярно
с оригинала.
ЕН